Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Пред прага на още една година от дългия низ на времето, броени дни преди с нова надежда за бъдещето да се поздравим с Новолетието, отново отбелязваме единственото истински ново събитие в историята на човечеството – Рождеството по плът на Божия Син и наш Господ Иисус Христос. С най-дълбока духовна радост и благодарение прославяме тайнството на Богочовечеството, ставайки свидетели на откриването на умълчаваната от вечни времена тайна (Рим. 14:24), която свети апостол Павел справедливо нарича „велика тайна на благочестието“, понеже, ето: „Бог се яви в плът“ (1 Тим. 3:16). Бог, Който „в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците“ (Евр. 1:1), днес, в лицето на Своя Единороден Син, се ражда като Човек и заживява сред човеци, та с това да извърши онова обновление на нашата природа, което единствено можеше да я върне отново към първоначалната ѝ красота и съвършенство.

Божият Син дойде в нашия свят тихо и с божествено смирение, беше посрещнат не с блясък и царствени почести, а с удивлението на витлеемските пастири, които първи се удостоиха да чуят ангелското благовестие: „Днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ“ (Лука 2:11). На това смирение Той ни учи и до днес (Мат. 11:29).

Той, Предвечният Бог, е същият вчера, днес и вовеки. Тази неизменяемост битува в нашата вяра, в нашата надежда, и в любовта ни към Бога и ближния. Тази неизменяемост подпечата нашата вяра с печата на истината. Онази истина, която ни даде Христос, и с която ни направи свободни. Затова  вярата ни не се нуждае от доказателства. Още в онези далечни времена целият интелигентен свят познаваше Христос като историческа личност и започна да брои годините на новото време именно от Неговото рождение.

В нощта на Рождество целият разумен свят чака Месията –  Христос. В тази нощ ще се случи най-великото чудо, защото Най-Прекрасният – Неизказаният и Непостижим Бог ще приеме човешки вид, за да покаже безкрайната Си любов към хората. Божията велика милост към нас се прояви по най-необясним начин, възможен само за Него – Царят на царете. Абсолютната Вечност слезе от Своя престол, по-висок от небесата, и заживя с човеци. Бог, Който създаде човека с ръце, бе положен в ясли от ръцете на Девицата Мариам и праведния Йосиф. Този преломен момент в човешката история е неповторим и непостижим. Младенецът развълнува народите още когато беше в яслите, защото тези, които брояха звездите, видяха новата звезда на небесата и, оставяйки обикновеното звездобройство, дойдоха и се поклониха на Слънцето на правдата, почетоха Източника, слязъл от висините. За раждането Му разбраха всички – едни Го славеха, откривайки в Него Предвечния Бог, а други, според древното си богоборство, продължиха да воюват против Бога, защото служеха на злите сили.

През тези празнични дни често се повтарят различни мисли, послания и коментари за мир, любов, радост и надежда. Има, разбира се, някои, които предпочитат да отделят тези понятия от основното им рождественско съдържание ​​и ги наричат неопределено ​​„празнични сезонни пожелания“.

Въпреки това обилната светлина от изкупителното събитие – идването на Изкупителя на човечеството – се разнася по цялата наша изстрадала земя. От множеството лъчи на Слънцето на правдата две придобиват особена важност в наше време: спокойната съпротива на средищните личности в библейския разказ за Рождество Христово и особено сърцевината на смисъла на празника.

Обстоятелствата, при които Божият Син и Слово дойде в нашия свят, никак не бяха лесни. Няколко дни преди раждането Му Неговата майка предприела уморително пътуване от Назарет в Галилея до Витлеем в Юдея. А когато пристигнали там, градът не им предложил гостоприемен дом. Безразличието на жителите било ледено. Дори в странноприемницата нямало място за тях. Затова се приютили в една кошара, където св. Богородица повила Младенеца и Го положила в ясли (Лука 2:7).

Обични в господа братя и сестри,

Сред всички знаменателни събития от земния живот на Божията майка, запазени за нас в Преданието на Църквата, нейното Въвеждане в храма има изключително важно значение и заема особено място в богочовешката история на спасението. Пристъпването на Пречистата Дева към Йерусалимския храм, който е бил сърце и средоточие на всички очаквания на ветхозаветния Израил, светите отци и духоносни химнографи на Църквата са разглеждали като радостно знамение: „предзнаменование на Божието благоволение“, „предвестие на човешкото спасение“ и „предвъзвестяване“ за наближаващото идване на Самия Христос (Тропар, гл. 4, из Утринната на Въведение Богородично). В светлото утро на този ден в Божия храм влиза тази, която е избрана от Предвечния Божи съвет сама да стане вместилище и одушевен храм на Живия Бог – Богородица и небесна Царица, най-дивното и свято чедо и украшение на човешкия род.

Обични в Господа, братя и сестри,

Началото на Рождественския пост е още една благоприятна възможност за всички нас да се утвърдим в подвига на вярата ни, като се подготвим за достойно посрещане на Богомладенеца в деня на Неговото пресветло Рождество. Постът е време за духовно самовглъбяване, за смирение и усилена молитва – благословен период, който е премъдро определен от светата Православна църква с грижа за нашето духовно здраве, за утвърждаването и преуспяването ни в спасителната вяра, която изповядваме. Нека използваме това време, като с усърдие според възможностите си следваме повелята на Църквата, за да можем в края на поста с чиста духовна радост да се поздравим с деня на Рождеството. Нека тези благословени четиридесет дни бъдат за всекиго от нас време за себеизпитване и духовен размисъл над дивното тайнство на Богочовечеството, време за милосърдие и за щедра благотворителност, за дейна загриженост за болния и бедния, за самотния и изоставения до нас, и за всяка възможна проява на онази жертвена любов, на която ни научи Сам Спасителят в дните на Своя земен живот.