от смирения монах презвитер Григорий
(За това, че монашеското житие на ангелското трябва да се уподобява; срещу онези, които от неправда и грабителство се обогатяват)
Допринеси и ти пак да се докоснем до проповедта, защото днес с още по-голямо желание ще ви проповядвам. Предишния път, когато проповядвах, достатъчно говорих за вас. Споменахме безполезните грижи на земния живот; усилията, бурите, вълните, душевния кораб потапящи; насладите, в които смърт се крие; почестите, с безчестия пълни; веселията, за много сълзи и ридания достойни.
Днес пък ще покажа нещо съвършено друго: каква сладост, каква тишина, какво смирение, каква печалба има животът на истинските смирени мъдреци, за да научите, че смятаното за толкова тежко и обременено житие – за монашеското говоря – е много по-сладостно и по-желано от живота, който само ни изглежда по-спокоен и лесен. Свидетели на това сте самите вие, които много пъти смъртта сте призовавали в налегналите ви притеснения и грижи, облажавали сте онези, които са в планините и пещерите – непричастните към брака и живеещите безхитростен живот. Защото, ако се вгледате внимателно, ще откриете, че разликата между монашеския и мирския живот е като разликата между пристанището и морето, често от ветрове разбунвано. Вижте! Местата, където пребивават, слагат началото на благоденствието. От тържището и градовете и от врявата в тях като избягаха, предпочетоха житие в планините, което няма нищо общо със земния живот, което не изтърпява нищо човешко: нито скръб житейска, нито болест, нито грижа, нито нещастия, нито клевети, нито завист, нито беди, нито желания непристойни – нищо подобно, нищо! Оттук вече са нещата, от които царствата се поучават. Към хълмовете и планините приобщавайки се, към изворите, безмълвието и великото пустинничество, но преди всичко – към Бога. И от всякаква глъчка очистена е тяхната килия, от всякакво страдание и недъг. Душата е свободна, изящна и лека – много по-чиста от прозрачния въздух. Заниманието им е такова, каквото беше и на Адам в началото преди грехопадението, когато беше облечен в слава и на Бога открито говореше, и мястото, в което живееше, беше пълно с голямо блаженство, когато преди престъплението беше поставен да обработва рая. А тези какво по-мъчително от него са длъжни да вършат? Той нямаше никаква житейска грижа, но и те също. С Бога говореше с чиста мисъл – тези също, но дори с много повече дръзновение от неговото, доколкото и по-голяма благодат получиха като дар от Светия Дух. Впрочем струваше си вие с очите си да ги видите и да се убедите, но понеже не искате, а сред шумотевици и тържищата пребивавате, поне с думи нещичко да ви разкажем, за да познаете отчасти тяхното ежедневие, защото е невъзможно да преживеем цялото им житие. Тези светила на вселената, когато изгрява слънцето (дори много преди зората!), от постелята като станат, са здрави, бодри и трезви, защото никаква скръб и грижа, нито главоболие и боязън за насъщното, нито хорска мълва, нищо подобно, нищо не ги угнетява, а живеят подобно на ангелите на небето. И като станат от одъра, ведри и радостни, общ хор като съставят, с чиста съвест, всички в един глас, сякаш всички с една уста песни на Бога пеят, почитайки Го, възгласящи благодатта Нему за всичко едновременно – и за своите, и за общите дарования. Защото, ако се смята, че Адам са пренебрегнали, питаме по какво от ангелите се отличава този хор на земята от пеещи и славещи: Слава във висините Богу; и на земята мир, между човеците благоволение (Лука 2:14)? И одеянието им е подобаващо за подвига: защото не са облечени като онези, чиито дрехи са дълги, стелещи се, падащи на талази, надиплени, а са облечени в дрехи като на ония блажени ангели – Илия, Елисей, Йоан, техните дрехи подобни са на дрехите на апостолите: едни са от козя вълна, други – от камилска вълна; на някои пък им стига и една кожа само, и то овехтяла от носене. И когато песните пеят, преклонили колене, молят Бога, Когото прославят, за неща, за които на някои дори на ум не им идват, защото не молят за нищо земно (и дума не изричат за това), а се молят с дръзновение да застанат пред Страшния съд, когато Единородният Син Божи дойде да съди живи и мъртви; молят се нито един от тях да не чуе оня страшен глас, изричащ: Не ви познавам (Мат. 25:12); молят се с чиста съвест и с много добри дела да преживеят това страдалческо житие и безопасно да преплуват страшната морска бездна. В молитвата пък ги води отецът предстоятел. Като станат, след като са изрекли светите и чисти молитви, още преди да е изгряла зората, всеки се залавя за дело: много от потребното за нуждаещите по този начин събират. А къде са днес забогателите от неправда, не само евангелската заповед, но и природния закон потъпкващи? За да не раздадат на нуждаещите се честно придобитото, както и златото от грабителство, със сълзи на вдовици препълнено, с кръв на сираци смесено, понеже не желаят да се осъзнаят и добре да похарчат спечеленото зле, а го затварят, заключват, охраняват, много пъти и дълбоко в земята го закопават, на промисъла Божи по всякакъв начин противящи се. Защото Той от земята да се вади заповядва, те пък с много припряност в земята го крият, правейки го невидимо. Кой не би се просълзил за такива! Кой не би окаял такава безчувственост! Кой не би укорил, виждайки това – юдей ли или друг някой еретик, прочул се с това, че е против нас? Човече, какъв отговор ще получиш? Онези, които нищо свое нямат, избягали от мирския живот, със зверовете и птиците населяват пещери и върхове планински, от труда на ръцете си трапеза и одежди за бедните осигуряват, а ти дори от спечеленото с неправда не желаеш милостиня на нищите да дадеш. Каква милост ще спечелиш? Какво ще отговориш на онези, които принасят безбрачие, въздържание, изнурение на плътта, стоене на крака, пеене, бдение, пости, жажда, мислени борби, а към това – и милостиня от своите страдания, от своите усилия? Ти пък, в наслади дните и нощите прекарваш и на плътта угаждаш с разточителни трапези и уханни вина, с меки постели и одежди, с превъзходни благовония, при това и с още по-голямо безобразие: с гусли, свирала и тъпани. Какво ще стане с теб, кажи ми, ако поне милостиня не принесеш (и то не от твоите трудове, както е там)? Ще отговориш ли нещо, когато бъдеш попитан на оня страшен и ужасяващ разпит? Имаш ли друга по-голяма от тази добродетел, която може на твоите грехове бремето да премахне и милостта на съдията към теб да привлече? Изобщо нямаш, но ще се зашие устата ти от справедливо безмълвие, от което пострадаха и ония девици, които не влязоха с жениха на сватба, понеже не можаха да Го посрещнат с горящите свещи, а чуха: Не ви познавам! А голяма е разликата между тебе и онези девици, но ни най-малко не им помогна предпазливостта на благочестието. А ти как геената ще избегнеш, щом като към другите бремета на греха и последната същност на погибелта добави безсърдечието? Затова ви моля да избягвате такова страдание, от което настъпва смърт за душата. Не се старай другите да превъзхождаш с богатство, а с милостини, с различни добри дела. Чуй какво рече пророкът: Не ревнувай на злодейците, не завиждай на ония, които вършат беззаконие, защото те като трева ще бъдат скоро покосени, и като зелен злак те повяхват (Пс 36:1-2). Не завиждай – рече – на богатство, от беззаконие събрано. Избягвай злобата, която възпира всеки, който иска да се приобщи към доброто. Живей на земята и пази истината. Утешавай се с Господа, и Той ще изпълни желанието на сърцето ти (Пс 36:3-4). Св. Писание нарече земя, където е богатството на светците, сиреч обетите, и както Господ рече: Блажени кротките, защото те ще наследят земята (Мат. 5:5). Пророкът ни поучава винаги внимателно да слушаме Божиите слова с желанието за благата, които заради тях са обещани на светците, защото от тях произтича духовната любов. Към усърдието на онези светци себе си да подтикнем и така да тръгнем по пътя, който води към обещаното благо. Усърдно пожелай на тези светци житието, молитвата и милосърдието. Защото можеш, и жена ако имаш, и деца, техните добродетели да постигнеш, стига само да поискаш. Към техния живот нека отново да насочим словото.
Тези мъже на желанията (по Дан. 9:23; 10:11; 10:19) и душите на тези, които ги гледат, с всякаква полза изпълват, защото и правилата, и насладата от мястото, и красотата на пребиванието, и чистотата на житието, и съвършенството на песента, и духовното на благодатта имат в себе си вечно разцъфнали. Понеже предпочелите тези пристанища винаги сякаш от някаква зима бягат надалече от шумотевицата на тълпите. Защото не само когато пеят и се молят, но и когато към книгите са привързани, те са прекрасна гледка за тези, които ги наблюдават. Щом се разпусне хорът, един грабва Исаия, с него да побеседва; друг пък с апостолите общува; трети отческите писания изучава и благочестиво размишлява за всичко, свързано с Бога: за видимото, за невидимото, за преходността на земното, за бъдещото блаженство. Хранят се с храна превъзходна, не ястия от месо на животни предлагащи, а слова Божии, по-сладки от мед и от медена пита, мед чуден и много по-сладък от оня, който в пустинята Йоан някога ядеше. Този мед събират не пчели, облитащи дивите цветя, носещи прашец, който влагат във восъчни килийки, а пчели, които събират благодатта, направляваща духа; и вместо в килийките на восъчна пита в килийките на своите души я влагат, за да може гладният, когато е нужно, винаги до насита да яде. Тези пчели впрочем сами надпреварвайки се, облитат медните пити на божествените книги и много сладост оттам събират. И ако искаш да изучиш тяхната трапеза, бъди наблизо и ще чуеш какви неща отронват устата им: всичките тихи, сладостни, с благоуханието на духовното изпълнени. Нито една гнусна дума устата им не могат да произнесат, нито една гневна, нито една груба, а всичките думи за небето са достойни. Няма да сгреши този, който устата на мнозина от влачещите се по тържищата и към земното устремени уподоби на нечист извор, а устата на монасите – на извори, от които мед изтича и струи чисти се леят. Ако някой пък счете за пресилено, че устата на мнозина оприличих на нечист извор, нека знае, че твърде меко се изразих. Защото Писанието не приема тази, а друга мяра – с много по-страшно сравнение си служи: под устните им – рече – аспидина отрова; гърлото им – отворен гроб (Рим. 3:13). Но не са такава устата на монасите, а със силно благоухание са пълни. Искаш ли да ти покажа кои са носещите сватбено одеяние, достойните за покана за сватбата на великия Цар? Те са същите, за които говорим, власеници носещите, в пустинни места живеещите. И по това е ясно, че дори ако им дадеш и багреници, изобщо не биха пожелали да ги вземат. Защото както царят, ако някой, като вземе дрипите на бедняк, му заповяда в тях да се облече, би се погнусил от дрехите и би упрекнал донеслия ги, така и те за царските одежди на оня изобщо не страдат, понеже познават красотата на своята дреха. Затова и онази пурпурна багреница оплюват, сякаш е паяжина – на това вретището ги научи, защото са и от самия царстващ много по-възвишени и по-непорочни. Ако можеш да отвориш дверите на ума и техните души да видиш и цялата им вътрешна красота, ще припаднеш, защото няма да можеш да понесеш сиянието на красотата, блясъка на одеждите им и мълнията на тяхната съвест. Ще говоря за мъже давнашни, велики и дивни, и за тези мъже, сегашните, които Светият Дух подава в словото, ще побеседваме, защото тези на онези са ученици, радетели на живота им и последователи, те са видими за вас и за онези, удостоени с беседа. Затова към полезното днес ви подтикваме, показвайки тяхното небесно житие, защото грубите умове най-вече от зримите неща предпочитат да се поучават. Елате и вижте килиите на светиите! Нямат никаква скръб, а сякаш в небето вдигат колибите – така далече от нечистотата на земния живот се поселиха, воювайки срещу дявола; така воюват, сякаш че се веселят! Затова и килиите като построят, към сражението винаги гледат, защото този, който ще се бори, не трябва да седи вкъщи, а подобава, като издигне някоя временна шатра, да живее, сякаш всеки момент ще тръгне. Така и те: всички създават битие, противоположно на нашето, защото ние живеем не като на война, а като в мирен град. Кой впрочем по време на война основи залага и зида къща, която малко след това ще напусне? Няма такъв, но дори да започне някой, бива убит като предател. Кой по време на война мерѝ земя купува и стока трупа? Нито един! Защото справедливо ще се казва: да воюваш си дошъл, а не да търгуваш! Защо се трудиш за мястото, което не след дълго ще напуснеш? Когато в отечеството си отидем, върши тези неща!
Това и аз на тебе казвам днес. Когато във вишния град отидем, върши тези неща. Нещо повече: там няма да ти се налага да се трудиш вече, Царят за тебе всичко ще прави и върши. Тук пък стига наоколо да се огради само и плет да се издигне – от зидане и дървени укрепления няма нужда. Чуй какъв е животът на скитите колесничари. Казват, че те нямат нито села, нито градове, а като стада се местят от място на място – само едни талиги имат вместо много и различно имущество, толкова подвижни и винаги готови за сражение са, че жените и децата включват в битката. Така подобаваше да живеят и християните: да обхождат вселената, борейки се с дявола, и държаните от него пленници да избавят, за да се избавят от всички житейски неща.
Защо строиш скъпо струващ дом, човече, та повече себе си ли да обвържеш? Защо закопаваш съкровището и приканваш срещу себе си неприятеля? Защо предели слагаш и завист към себе си предизвикваш? Жестоко е казаното, но нека пак се върнем към жилищата на онези дивни мъже, та по делата им да разберем, че това, което казвам, е правилно. Те, килии понеже имат, когато се наложи от тези места да си отидат, тръгват си така, както правят войниците, когато мирно изоставят бойния стан, защото подобно селище имат, което е нещо повече, много по-прекрасно. Защото по-сладостно е да се видят пустинни места, осеяни нагъсто със заслони на монаси, отколкото войници в боен стан, шатри разпъващи, копия побиващи, към върха на пиките червени и златни ленти привързващи, много мъже с медни шлемове, с железни доспехи покрити целите, царска свита в готовност, а поле, изпълнено с множество пируващи и ликуващи. Това зрелище не е толкова прекрасно, колкото това, за което аз днес говоря. Защото, ако отидем в пустинното място и погледнем заслоните на христовите войни, няма да видим опънати шатри, нито пряпорци на копията, нито златни тъкани на кланящите се на царя.[1] Жилищата на монасите ни най-малко не се отличават от небесата, защото ангели при тях се спускат и на ангелите – Владиката. Защото ако при Авраам дойдоха (жена имаше и дете хранеше), понеже гостоприемен го видяха, когато много по-голяма добродетел намерят и човек от телесното освободен, бидейки в плът – плътта презиращ, (ангелите) много по-дълго при тях пребивават и празненство празнуват, за тях достойно. Защото трапезата им от всяко разточителство е опразнена и чиста, с благоразумие е препълнена: нито потоци кръв при тях, нито разсичане на месо, нито главоболие, нито пиянство, нито изобилни ястия, нито жертвоприношения нечисти, нито дим зловонен, нито усилия, нито смутове, брожения и вопли тежки, а хляб и вода: нея – от извора чист, него пък – от честен труд. Ако с нещо повече пожелаят да се угостят, сушените плодове са почит. Тук насладата е по-голяма, отколкото на царските трапези, тук няма никакъв страх и трепет, нито от господар оскърбление; нито жена (монаха) гневи, нито дете го опечалява, нито от смях неприличен прималява, нито заради множество ласкатели горделив става – ангелска е трапезата, от всякакво подобно вълнение очистена. Постеля им е тревата под тях (сякаш в пустошта Христос гости е населил!), мнозина дори под покрив не живеят, а небето вместо покрив имат и луната вместо светилник (светилник, който няма нужда от масло и обслужване, който единствено на тях както трябва им свети). Тази трапеза ангелите от небето, гледайки, наслаждават се и се веселят, защото ако за един каещ се грешник се радват и се веселят, какво не биха сторили за толкова праведници, на тях подобни!
Няма там господар и слуга, всички са слуги, всички са свободни. И да не помислиш, че реченото е измислица, понеже са слуги един на друг и господари един на друг. Когато се свечери, не са в униние, от което много хора страдат, когато мислят за грижите от всекидневните злини. По вечерно време от разбойници не се боят, не затварят вратата и верига не слагат, нито пък от други неща се боят, от които мнозина се страхуват: свещта внимателно загасят, да не би искра къщата да подпали. И разговорите им са изпълнени със спокойствие, защото те не говорят неща, които ние говорим, как „някой си станал управник“, „еди-кой си паднал от власт“, „онзи пък се поминал и друг получил наследство” и все такива неща; а монасите винаги за страдащите говорят и размишляват. Те сякаш друга вселена населяват, сякаш в самото небе са се преселили, сякаш там живеят – така (62б) за всичко тамошно известяват: за лоното Авраамово, за венците на светците, за веселието с Христа, а за настоящото – нито спомен някакъв, нито дума. И както ние не бихме желали да говорим за това какво правят мравките в цепнатините и дупките, така и те не говорят за това какво правим ние, а говорят за Царя във висините, за битката, с която са заети ръцете, за дяволските козни, за обновлението, което светиите извършиха. Сравнени с тях, ние по какво се различаваме от мравките? Както те се грижат за телесното, така и ние. И бих искал с тях само да би била нашата прилика, но днес и с много по-лоши неща (имаме прилика). Ние се грижим не само за нужното, както те правят, но и за много излишни неща: мравките прибират храната, която е напълно изоставена, ние пък голяма алчност проявяваме и подражаваме не на мравките, а на вълците и пантерите, дори и на по-лоши от тях, защото природата така им е отредила да се хранят, а нас със слово и еднаква участ ни почете Бог. Станахме от зверовете по-жестоки, защото ние и от безсловесните животните сме по-лоши.
Монасите на ангелите са равни: пришелци и преселници са, бидейки от тукашните. И всичко тяхно е променено в сравнение с нас: и дрехите, и храната, и жилището, и обувките, и думите. Ако някой тях и нас би чул как говорим, тогава би разбрал защо те са небесни граждани, а защо ние дори за земята не сме достойни. Затова, когато някой знатен отиде при тях, тогава повече лъсва цялата гордост. Защото земеделецът, неопитният във всичко житейско, до воина, до проумяващия големите дела на властта, близо седи на земята, до бедняшката възглавница, защото не са там възхваляващите и превъзнасящите го. Същото става и когато някой застане близо до златаря или до смесителя на багри, защото от златото и от цветовете улавя някой лъч. Така и те, от сиянието на такива като придобият малко, от предишното безчувствие се отказват. И както ако някой се изкачи на високо място, дори и да е много нисък, висок изглежда, така и тези: към високите мисли на монасите като се приобщят, извисени се показват, докато там пребивават. Като слязат, пак се принизяват, от онази висота спускайки се. За монасите да си цар нищо не е; нищо не е и управител да си, а както ние се смеем, когато децата си играят на царе и управители, така и те мирската разпаленост на горделивците оплюват. Ясно е, че ако някой им даде царство, със сигурност никога няма да го приемат (биха приели, без дори ни най-малко да се замислят, ако го считаха за нещо безвременно!). Какво, ние няма ли да се одързостим за такова блаженство? Няма ли да отидем при тези ангели? Няма ли да почетем тези духовни бракове, а ще пребиваваме като просяци, лежащи по кръстопътищата, не по-големи от нищите дори? Даже много по-лоши и по-окаяни са, защото от онези по-зле са нечестно забогатяващите: по-добре да се проси, отколкото да се граби, защото в едното има милостиня, а другото мъка донася; просякът не гневи Бога, а тези – и хората, и Бога, понеже предприемат усилия и грабежи, за да вземат всичко, което другите са произвели.
Това като знаем, тази алчност отхвърлили, да спечелим горното царство, с много усърдие придобивайки го. Няма, няма ленивият да влезе. Подобава всички да бъдем бдителни и бодри и да го получим чрез благодатта и човеколюбието на Господ, Иисус Христос. Нему слава и крепост сега и навеки. Амин.
Превод: проф. д-р Мария Спасова
[1] Вероятно Цамблак има предвид маниакионите от облеклото на знатните в Средновековна България: яка, извезана със златна или сребърна сърма и украсена със скъпоценни камъни, покриваща раменете и плещите им (бел. прев.).