Папа Лъв XIV ще събере в петък кардиналите от целия свят на закрито заседание, посветено на въпроса кога една война може да бъде смятана за оправдана. Очаква се срещата да задълбочи напрежението между Ватикана и администрацията на американския президент Доналд Тръмп, особено на фона на конфликта с Иран, пише "Политико".
Темата вече предизвика публичен спор между Белия дом и Ватикана. След като папа Лъв заяви, че учениците на Христос никога не са на страната на онези, които „някога са държали меч, а днес хвърлят бомби“, вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс отговори, че понтификът трябва да бъде „внимателен“ в богословието си, като припомни дългата традиция на католическото учение за справедливата война. Вместо само да бъде „внимателен“ обаче към тази доктрина, чиито корени се свързват с блаж. Августин през V век и Тома Аквински през XIII век, папа Лъв XIV смята, че Църквата трябва да преосмисли дали традиционната рамка за справедлива война все още е приложима в епоха на дронове, кибервойна и ядрени оръжия.
В своя енциклика от миналия месец Лъв XIV заявява, че теорията за справедливата война „твърде често е била използвана, за да оправдае всякакъв вид война“ и вече е остаряла. Няколко дни по-късно той заяви пред журналисти: „Понятието за справедлива война вече не е приложимо… Теорията е разработена във векове, когато никой не е можел да си представи оръжията, с които разполагаме днес, нито способността на човечеството за разрушение“.
Очакванията сред висши духовници са, че срещата на кардиналите може да доведе до по-строги определения за това кога войната е оправдана като самоотбрана. Това е особено актуално във връзка с Иран. Възможно е също да бъдат поставени по-високи изисквания за преговори преди започването на потенциален военен конфликт. Архиепископ Тимоти Бролио, ръководител на Архидиоцеза на въоръжените сили на САЩ, който вече заяви, че американската война с Иран не отговаря на условията за справедлива война, смята, че промененият характер на съвременните военни действия изисква ново разглеждане на доктрината. „Заради катастрофалните сблъсъци, които сме преживели, както и заради потенциалната опасност, която съществува, мисля, че папата иска да използва възможността да вземе предвид всички съвременни обстоятелства, които са променили природата на войната“, казва Бролио.
Монсеньор Винченцо Палия, почетен председател на Папската академия за живота и един от най-известните католически посредници в усилията за мир, заяви, че Лъв XIV „натиска газта“ в процес, започнат от предишни папи. Той определя инициативата като „първия голям ход“ на новия папа. Папа Бенедикт XVI потвърждаваше задължението за самоотбрана, докато папа Франциск все по-често поставяше под въпрос дали съвременната война изобщо може да изпълни традиционните критерии за справедлива война.
Извънредната консистория на кардиналите в петък дава възможност на Лъв XIV да направи повече от това просто да повтори личната си позиция или да отправи пореден призив за мир. Според анализатори тя му позволява да привлече колективния авторитет на Колегията на кардиналите зад своята позиция и да превърне досегашното си лично учение в консенсус на Църквата.
Франческо Шиши, директор на Appia Institute, смята, че всяко изявление, което излезе от срещата, „ще има по-голяма тежест“. Според него сред кардиналите вероятно ще има широко съгласие, макар че малко малцинство сред духовниците продължава да осигурява богословско прикритие за поддръжниците на войната. „Ситуацията е сложна“, казва Шиши. „Ако Джей Ди Ванс и технологичният милиардер Питър Тийл твърдят, че Иран е справедлива война, може би това е така, защото има духовници, които придават на думите им достоверност.“
Някои католици настояват за пълно изоставяне на доктрината за справедливата война. Висши духовници обаче смятат, че крайната цел на Лъв XIV може да бъде не толкова нейното пълно премахване, колкото силно ограничаване на приложението ѝ, така че само най-строгите случаи на самоотбрана да отговарят на моралните ѝ изисквания. Архиепископ Бролио предполага, че учението може да се развие така, че по-ясно да разграничава отбранителните войни от превантивните военни действия. Очакванията са новата доктрина да промени начина, по който правителствата в страни със силно католическо влияние, подхождат към конфликтите.
