Интервю с Фридрих Грийс, председател на Федерацията на Европейските центрове за изследване и информация за сектите (F.E.C.R.I.S.)
- Г-н Грийс, на какво се дължи интересът ви към сектите?
- Преди 24 години моята дъщеря се присъедини към т. нар. „Норвежко движение”, което се нарича още „Приятели на Смит”. Това имаше за нея много тежки психологически и социални последици. Тук не става дума просто за една „друга вяра”, както често се казва. Това е проблем, който трябва да касае психологията, психиатрията, социологията, правото, икономиката и накрая – обществото, а също така политиката. Обществеността обаче в много отношения не е наясно с този проблем. Моята цел е да допринеса това съзнание да се увеличи. Освен това има много хора, които са пострадали психологически и социално (а също и материално) от подобни движения и на които може да се помогне, за да преодолеят травмите си, но затова е необходимо хората, които им помагат, да бъдат компетентни.
Например след освобождаването на Наташа Кампуш, която 8 години е била затворена от един криминално проявен човек, се направи всичко, за да стане възможно нейното повторно вграждане в обществото. Много от излезлите от сектите, преди това години наред, може би дори от раждането си, са били психически затворени и се нуждаят непременно от помощ, за да могат отново да намерят мястото си в обществото.
- Идвате за втори път в България по наша покана. Това оценка ли е за Центъра за проучване на нови религиозни движения?
С удоволствие идвам за втори път, защото бях поканен. Смятам сътрудниците на Центъра за мои приятели и мисля, че те са на добър път. Именно в тази област на просвета относно сектите е особено важна съвместната международна работа и обмяна на опит от различните страни. Това не е еднопосочна улица – аз се уча от това, което виждам и преживявам тук.
- Каква насока трябва да следва центърът?
Сътрудниците на центъра, доколкото разбрах, в голямата си част са богослови. Това би могло да доведе до едно едностранно третиране на проблема. Аз вече споменах, че той е многопланов. Но в Западна Европа също от 50 години отначало християнските църкви започнаха да създават места за консултации относно проблемите със сектите - т. нар. „консултации по въпросите на светогледа”. Отначало се смяташе, че една група е опасна, когато учението й доста се отклонява от това на Църквата. Но скоро се разбра, че не само това е важно. Освен това днес във времето на религиозната свобода, която е призната от всички цивилизовани страни, не може да се аргументираме с това, че някой е с „фалшива вяра”. А и църквите не са разпространявали само вярата, а решително са допринесли също за развитието на културата и цивилизацията. Застъпените днес в цивилизованите страни човешки права в крайна сметка имат своята основа в християнското учение, дори, когато тези права в хода на историята не са били зачитани напълно от някои църкви. Тоталитарните групи в голяма степен отнемат правата на техните членове. Вярвам, че богословите са много подходящи да се занимават с проблемите на сектите. Все пак те трябва да са готови и способни да гледат и извън полето на тяхната собствена специалност. Радвам се много за това, че ръководителката на този Център, госпожа Ралица Костадинова, е и юрист, и богослов.
- Как си обяснявате факта, че различни религиозни движения проявиха интерес към конференцията?
Ясно е, че тези „нови религиозни движения”, които сами себе си с нежелание наричат така, са заинтересувани да научат какво се говори за тях, и да се опитат да противоречат или да се представят в положителна светлина.
- Как оценявате нашата дейност?
Много се радвам за добрия старт на Центъра. Имате преимуществото, че във вашата страна след всеобщия крах на комунизма още много важни неща трябва да се обновяват и изграждат, докато в Западна Европа всичко вече е установено и по-трудно се променя. Освен това вие имате предимството, че от вашата нова история сте се научили какво означава да принадлежиш към тоталитарна организация. От опита на Западна Европа бих искал да ви дам съвет: не се осланяйте много на това, проблемът със сектите да може да се реши със закон. При това препоръчителен е закон като френския „Абу-Пикар”. Но много по-важна е просветата и превенцията.
С удоволствие идвам за втори път, защото бях поканен. Смятам сътрудниците на Центъра за мои приятели и мисля, че те са на добър път. Именно в тази област на просвета относно сектите е особено важна съвместната международна работа и обмяна на опит от различните страни. Това не е еднопосочна улица – аз се уча от това, което виждам и преживявам тук.
- Каква насока трябва да следва центърът?
Сътрудниците на центъра, доколкото разбрах, в голямата си част са богослови. Това би могло да доведе до едно едностранно третиране на проблема. Аз вече споменах, че той е многопланов. Но в Западна Европа също от 50 години отначало християнските църкви започнаха да създават места за консултации относно проблемите със сектите - т. нар. „консултации по въпросите на светогледа”. Отначало се смяташе, че една група е опасна, когато учението й доста се отклонява от това на Църквата. Но скоро се разбра, че не само това е важно. Освен това днес във времето на религиозната свобода, която е призната от всички цивилизовани страни, не може да се аргументираме с това, че някой е с „фалшива вяра”. А и църквите не са разпространявали само вярата, а решително са допринесли също за развитието на културата и цивилизацията. Застъпените днес в цивилизованите страни човешки права в крайна сметка имат своята основа в християнското учение, дори, когато тези права в хода на историята не са били зачитани напълно от някои църкви. Тоталитарните групи в голяма степен отнемат правата на техните членове. Вярвам, че богословите са много подходящи да се занимават с проблемите на сектите. Все пак те трябва да са готови и способни да гледат и извън полето на тяхната собствена специалност. Радвам се много за това, че ръководителката на този Център, госпожа Ралица Костадинова, е и юрист, и богослов.
- Как си обяснявате факта, че различни религиозни движения проявиха интерес към конференцията?
Ясно е, че тези „нови религиозни движения”, които сами себе си с нежелание наричат така, са заинтересувани да научат какво се говори за тях, и да се опитат да противоречат или да се представят в положителна светлина.
- Как оценявате нашата дейност?
Много се радвам за добрия старт на Центъра. Имате преимуществото, че във вашата страна след всеобщия крах на комунизма още много важни неща трябва да се обновяват и изграждат, докато в Западна Европа всичко вече е установено и по-трудно се променя. Освен това вие имате предимството, че от вашата нова история сте се научили какво означава да принадлежиш към тоталитарна организация. От опита на Западна Европа бих искал да ви дам съвет: не се осланяйте много на това, проблемът със сектите да може да се реши със закон. При това препоръчителен е закон като френския „Абу-Пикар”. Но много по-важна е просветата и превенцията.
