Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (19 Votes)
Разговор на Боряна Коскина със свещ. Константин Киров от казанлъшкия храм "Св. Иоан Предтеча"

- Ако използваме мисълта на Калин Янакиев, че днешната култура е култура на "релаксацията", можем ли да говорим за днешните герои, като за герои на релаксацията, отец Константин? Защото те винаги са свързани с релаксиране - филмови титани, спортни икони и богове от видеоигри...

- Много интересен въпрос - герои на релаксацията. Мисля, че днес точно към това се стремим, на това учим и децата си. Но разпускането и релаксацията не са състояния, в които можеш да пребиваваш постоянно. Трябва да си уморен от работа, от труд. Но аз мисля, че има и друг вид умора - от безкрайната почивка. Би трябвало да се връщаме от почивката към труда, а правим друго - сменяме начина на разпускане. И именно тук твоят въпрос става актуален - култура и герои на релаксацията. Безкрайна релаксация - сякаш за това сме се родили тук, на този свят; почивката да започва с раждането ни и да приключва едва с нашата смърт.

- Звучи като опит да пребиваваме в райска обстановка на всяка цена и по всички начини. Един мой познат написа, че предпочита да е в ада, с приятелите си и "яките каки" от предаванията в малките часове, защото в рая няма да има почти никой и ще му е скучно...

- Ако всички живеят като твоя познат, в рая наистина няма да има никой. Но това няма да направи от ада рай, нито от рая - ад, нито на многото хора в ада ще им е забавно, нито на малкото хора в рая ще им е скучно. Дяволът обаче очаква от нас да мислим точно като този човек.

- Но това няма как да се види - нито на филм, нито във видеоигри, нито другаде. Днес никой не се интересува от историята на д-р Фауст, защото тя не въздейства релаксиращо - нито от стиховете, написани от Кристофър Марлоу в елизабетинска Англия през 16 в., за да изрази емоциите на Фауст:

Щом зърна небесата, аз се кая,
о, Мефистофеле и те проклинам,
че ти от тези радости лиши ме
о, удря, удря! Плът, стани ефир,
че Луцифер ще те захвърли в ада!

На филми и на видеоигри не може да се види, но се вижда много добре на друго място. Веднъж Христос бил запитан къде е царството Божие и той посочил нашето сърце. Сега си представи какво ще отговори дяволът на същия въпрос - къде е царството на злото? - разбира се, ще отговори като Христос. За съжаление днес наистина никой не се интересува от д-р Фауст и стиховете, които ти цитира, това само потвърждава наличието на ад в нашия живот. Кой печели от това - дяволът или Христос? Ние със сигурност губим. Не са ли героите на релаксацията илюстрация на казаното от Ницше в "Тъй рече Заратустра": "Бог умря, вече няма пречка за появата на свръхчовека."?


- Така е, наистина. Но за разлика от Ницше, след като умира, Христос възкръсва.

- Авторът на "Винету", Карл Май приключва живота на героя си с думите: "Аз вярвам в Спасителя. Винету е християнин". Тази книга може би някой би я чел и сега, но всичко отстъпва пред релаксиращите герои - със свръхсили, мистериозни способности и абсолютно неподдаващи се за следване, защото светът им е изкуствен. И все пак! Ван Хелсинг, когото толкова зрители харесаха, преследвач на чудовища, който убива вампири със светена вода - това е архангел Гавриил - лявата ръка на Бога. Това не е ли добър знак? Макар че, боя се, почти никой не е обърнал внимание, че става въпрос за библейския архангел Гавриил...

-Добър знак е. Не всички вървят по пътя на безсмисленото всекидневно релаксиране. Но щом сме стигнали до тук, бих искал да споделя нещо за библейския герой - то е свързано с началото на твоя въпрос: "Винету е християнин." Всяка сутрин, когато идвам в храма, се покланям към светия олтар и се прекръствам. Като слушам твоите въпроси, си мисля - защо го правя, защо го правим? Върху олтара са изобразени библейските герои, изобразени са и обстоятелствата, при които те са станали именно такива герои. Затова не само се покланяме, но се и кръстим. В началото ти нарече героите на релаксацията нови "икони". Така е, и на тях им се покланят, но никой не се кръсти пред тях. Именно в това е разликата. Всички библейски герои, подобно на Героя Христос, са носили своя кръст; не са творили култура на релаксацията, а култура на живот за другия. Не култура на себепочитанието, а култура на любовта и взаимообщението, на себеотдаването.

- Въпреки отсъствието на истински герои - такива, които могат да ти покажат как да живееш в днешния ден, вместо да се чудиш как да избягаш от същия този ден - борбата между доброто и злото си остава, доброто трябва да победи (иначе ще провали релаксацията :)), има ги и посланията. Например в "Герой" Счупен меч успява да покаже на всички останали, чрез саможертвата си, че истинският герой е без меч в ръката и без меч в сърцето. Филмът е за историята на древен Китай, но аз мисля, че посланието е направо християнско.


- И аз мисля, че посланието е християнско, но то трябва да се поясни. За разлика от днешните герои, Христос се изправя срещу злото без меч в ръката и сърцето, но се изправя; Той приема върху Себе Си белези и рани, без да наранява никого; страда до такава степен, че пророк Исая казва: "В Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него." Именно тези рани Той отнася във вечността и там лекува не своите рани, а нашите. "Чрез Неговите рани ние се изцелихме." Сравни Христос с античните богове - те не приемат белези от никого. Отчуждени, стройни, атлетични... Релаксират далеч от нас и не ни помагат с нищо. Напротив - ако нещо в човешкия свят им хареса, вземат го за себе си, ако някой ги смути, те си отмъщават.

- Познавам едно дете, което иска да стане герой, когато порасне. Иска ми се децата да разберат, че не е нужно да бягат от истинската си същност, за да бъдат достойни да ги нарекат герои. Особено когато са заобиколени от толкова много външни образци, като Батман, Спайдърмен, Найтман...

- Децата са истинските герои, за разлика от възрастните, които рядко са герои след като пораснат, не мислиш ли? Батман и Спайдърмен с нищо не ги превъзхождат.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/hrx 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Не търси съвършенството на закона в човешките добродетели, защото в тях няма да го намериш съвършен; неговото съвършенство е скрито в Христовия кръст.

Св. Марк Подвижник