Човекът според учението на св. Григорий Нисийски

Учението за човека, за мъжа и жената, е предмет на дискусии и обсъждане както в миналото, така и днес. То е засвидетелствано в Св. Писание, Библията, и е доуточнено от Св. Предание – творенията на отците на Църквата. Твърде интересно е споделеното за произхода на човека и неговата реализация в творенията на ненадминатия ерудит, мистик и не на последно място свети отец Григорий Нисийски (ок. 335 – ок. 379 г.). Без претенции за изчерпателност в предложения обзор се проследяват главните моменти в учението на епископа на Ниса за човека, сътворен от Бога и реализиран на земята като мъж и жена.

Човекът е сътворен в резултат от божествения съвет на Светата Троица, според разказа за Сътворението в кн. Битие. След като създава и животните, в шестия ден на творението, Бог казва: „Да сътворим човек по Наш образ (и) по Наше подобие“ (Бит 1:26). Тълкувайки написаното, св. Григорий Нисийски стига до извода, че образът Божи се съзерцава в цялата природа на човека, получавайки завършек в нея.[1] Спирайки се на името на сътворения по образ и подобие Божии човек – Адам, светителят обяснява, че това име означава земна твар и, че цялото творение, което е назовано Адам, носи образа на Бога.

Човешката природа не е отчуждена от Бога, а Му е съпричастна, поради своето подобие с Него. Този факт е и същностно различие между несътвореното – Бога, и сътвореното – човека.[2] Разумът и любовта са характеристиките на подобието Божие в човека.[3] „Бог е любов“ (1 Иоан. 4:8), а човекът може да бъде сравнен с и определен като микрокосмос, ако под това се разбира, че богоподобието се съхранява в душата му.[4] Чрез хармонията и порядъка човекът е сходен с разумността и устройството, които преобладават във Вселената. Той се разкрива във Вселената чрез своята разумност, която се открива в макрокосмоса.[5]

Бидейки подобен на Твореца, човекът притежава сходна с Първообраза си разумност. Той може да опознае себе си посредством Вселената.[6] Също така, въз основа на своето устройство човекът получава знание за самата Вселена. Ако обаче не е разумен, ако не разсъждава, човекът не е човек.[7]

В антропологията, разработена от св. Григорий Нисийски, Божият образ е съпричастен на цялото човечество. Той е даден на човешката природа, а всяко отделно лице, като индивид, носи богообразността посредством природата си: човек. Като личност, разумът уподобява човека на Бога. Любовта е двигателят за личното реализиране на индивида в богообразната природа на човека. Но и самото подобие на човека с Бога – разумността – е характеристика на неговата богообразност, защото, според учението на св. Григорий, образът е подобен на първообраза.[8]

В трактата Против Аполинарий, като разглежда притчата за Добрия Пастир от Евангелие според Йоан (10:1-17), св. Григорий Нисийски сравнява загубената овца с човечеството и деветдесетте и девет ангелски чина, които очакват завръщането на Пастира, носещ на плещите Си изгубилото се от стадото. Той – Спасителят – носи на Своите рамене агнето, т. е. цялото човечество.[9] За св. Григорий Нисийски Първообраз на човека е второто Лице на Светата Троица – въплътилият се Син Божи (Добрият Пастир). Това е и основополагащото библейско учение. По думите на св. апостол Павел, Иисус Христос е „роден преди всяка твар“ (Кол. 1:15; 15-17). Така образът Божи включва цялостната човешка природа – от самото начало и до края на света.

Учението на св. Григорий за образа и подобието Божие в човека е изключително интересно. От една страна, той провежда разлика между образа и подобието, като под образ разбира свойство, дадено на човешката природа, а под подобие – свободно-волево действие за следване на Бога и богоуподобяване. От друга страна, св. Григорий твърди, че образът Божи в човека е характеристика на Неговото подобие.[10] Тогава логично идва изводът, че в учението си за образа и подобието Божие в човека, св. Григорий е твърде оригинален. В подкрепа на горецитираното Жан Даниелу посочва, че за св. Григорий няма разлика между образ и подобие Божие в човека.[11] Друг учен, тълкуващ учението на св. Григорий за човека – Ханс Урс фон Балтазар, уточнява, че за светителя от Ниса тази разлика не съществува. Докато образът е есенциално динамичен, подобието е есенциално онтологично – същностно.[12]

Редно е да се разясни, че за св. Григорий Нисийски терминът подобие е с двояко значение. Веднъж този термин се разбира като същностна даденост на човека, с която се характеризира неговата богообразност. Втори път той е използван като нравствено усъвършенстване, откриващо човешката личност към благодатта Божия: „И създаде Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа“ (Бит. 2:7). Ясно се откроява, че учението на св. Григорий Нисийски за творението и по-конкретно учението за човека стои в тясна връзка с разказа на Моисей в кн. Битие (глави 1 и 2). За светеца, възпитан в духа на отците-Никейци (Първи вселенски събор – 325 г., Никея), цялото творение е извън Бога.

Придържайки се към написаното за сътворяването на човека в Бит. 1:26 и 2:7, св. Григорий подчертава, че човекът се състои от душа и тяло. Никой от двата елемента не предхожда другия: нито душата – тялото, нито обратно.[13] Бог привежда цялото битие на човешката пълнота. И нито душата е била сътворена преди тялото, нито тялото е съществувало преди душата.[14] А човекът е единство от тяло и душа.[15] Началото на съществуването на душата и тялото e едно и също.[16] Душата е носител на разумността, а самият разум е характеристика на истинския човек, тъй както тяло без душа е мъртво, а душа без разум – скот.[17] Човекът е човек, когато е разумен. В случай обаче, че не е разумен, той не е човек.[18] А човекът е двусъставен, сътворен с душа и тяло.[19]

Църковното предание, засвидетелствано от отците на Църквата, поддържа библейското значение на думите в Бит. 2:7, където човека бива схващан като само душа и тяло – дихотомично. Духът е малка част от душата. Душата общува с тялото. Тя е духовното, а тялото – материалното в структурата на човека. Св. Григорий Нисийски отбелязва, че в Послание до солуняни, св. апостол Павел не говори за трихотомия: „А Сам Бог на мира да ви освети напълно, и целият ваш дух и душата и тялото“ (1 Сол. 5:23). И не само там, но и когато се обръща към коринтяните (1 Кор. 2:14; 3:1; 15:44-47).[20] Св. Григорий отбелязва, че ап. Павел разграничава плътски човек от духовен. Помежду им той поставя душевния. Страстният и материално обременен човек е назован плътски. Необремененият телесно, а живеещ разумно и възвишено, е назован духовен. По средата между двамата е душевният човек.[21] Ясно е, че за св. Григорий св. апостол Павел разграничава човека, живеещ по дух, от онзи, който е материално обременен, при което обаче материята – сама по себе си – не е зло. Между посочените две категории са душевните хора. Те могат да станат духовни или плътски, а могат да останат и такива, каквито са – душевни.

Човешкото тяло и душа започват съществуването си в един и същ момент, което се изразява с термина креационизъм. Нито един от двата елемента не съществува преди другия и не притежава някаква разлика по отношение на появата си. След смъртта на човека душата му продължава своето съществуване. Тя помни целия състав и структура на принадлежащото ѝ тяло. Душата ще възстанови тялото – такова, каквото то е било – според дадения ѝ образ Божи, въз основа на славното Христово Възкресение – при есхатологичното Второ пришествие.

Човекът е образ Божи и това е едно от фундаменталните библейски учения. От друга страна, човекът е извикан към битие посредством творчество от нищо (ex nihilo). Човекът, като творение, подлежи на промяна, докато Творецът не подлежи на каквото и да било изменение. Възможността за злоупотреба от страна на човека с дадената му от Твореца свобода довежда до поквара, тление и смъртност.

В антропологията на св. Григорий Нисийски се откроява учение за два етапа на човешкото сътворяване. Веднъж природата на човека е това, което е сътворено първо – човекът. Божият образ се разпростира върху човешката пълнота за всички човеци от Добродетеля – Бог за добротворство при човеците. Това е, което е било действителният модел на творението. Второто творение е разделянето на човека като мъж и жена (Бит. 2:21-22). Тази разлика между мъжкото и женското не принадлежи към първичното творение. Нея няма да я има и при изпълването на времената – при Второто Христово пришествие. „Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие сте едно в Христа Иисуса“ (Гал. 3:28).

В кн. Битие, Моисей говори за нещо много важно, свързано със свободната воля на човека: „И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави на глед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло“ (Бит. 2:9). Св. Григорий Нисийски предлага духовна интерпретация на основните факти в описанието на кн. Битие. Едем бележи щастието. Дървото на живота и дървото за познаване на добро и зло, които стоят в центъра на рая (Бит. 2:9; 3:3), представляват една реалност. Дървото на живота е Бог, вечният живот. Дървото за познаване на добро и зло е самият живот, само че живот с избор, при който съществува възможност за реализация на човека; избор, разкрит в несъвършенство и в погрешна посока – към материалното. Съществуването на злото не е нищо друго освен недостиг на добро. Така се стига до грехопадението. То е причинено от завист от сатаната и от свободната воля на човека да послуша змията (Бит. 3:1-6). За св. Григорий свободата на волята въвлича човека в общение със злото.[22] И тогава хората се покриват с дрехите от кожа, т. е. със смъртната плът. В първоначалния Божи план човекът е трябвало да остане безполов и да се множи подобно на ангелите – безполово. Бог обаче е предвидил грехопадението на първите човеци, както и че ангелският начин за размножаване ще стане недостъпен за тях. Затова в акта на Сътворението е разделил човека на два пола – мъжки и женски, за да може след грехопадението човекът да се размножава по свойствения на животните начин.[23] Злото няма начало в Бога. То се заражда като нещо вътрешно, представляващо свободно изволение, и то тогава, когато душата се отдалечи от прекрасното, когато сътвореното се отдалечи от Бога.[24]

Бог сътворява човешката природа като независима и като разумна. Свободата и неразумният избор са причината за злото.[25] Човешката природа е създадена, за да бъде добра, устремена към съвършенството на своя Създател, тъй като човекът е Негов образ и подобие. Свободната воля на човека лежи в основата на грехопадението, което е вече зло. Всичко съпричастно на неразумния живот, което е било примесено с човешката природа, не е съществувало в нас преди да съгрешим. Така ние бихме живели без тези „натрупвания“ – кожените дрехи (Бит. 3:21) след грехопадението. Ние получаваме тези „натрупвания“ в значението на кожени дрехи именно след това – след грехопадението.[26] Предузнавайки човешкото грехопадение, Бог разделя човешката природа на мъжки и женски пол. Изборът да съгреши, или не, е бил предоставен и на двамата – и на мъжа, и на жената.[27] Понеже човекът се е отклонил от Извора на живота – Бога, неговото тяло е било лишено от безсмъртие. То е било облечено в кожени дрехи. Според св. Григорий кожените дрехи са средство на човека да се ориентира обратно към Бога. Бог не желае насилствено да отстрани човека от греха. Ако би сторил това, Той би унищожил човешката свобода, а оттук би се разрушил и образът Божи, който се намира в човека.[28]

Душата и тялото са целия човек. Като двусъставно същество, човешкият грях се разпространява от душата в тялото. Но единствено човешкото тяло е смъртно. Душата продължава своето съществуване и след телесната смърт. Както св. Григорий Нисийски учи, душата, след телесната смърт, продължава да се грижи за всичките елементи на своето тяло. Смъртта е разлагане на човешкото тяло, следствие от кожените дрехи. Тя обаче не засяга душата.[29]

В началото Бог сътворява човека като безсмъртно същество, което да споделя славата Божия като един „малък бог“. Но, както св. Григорий Нисийски споделя, Бог, чрез Своето предузнание и сила, е предвидил предстоящото му падение в греха. Затова Бог е измислил за природата ни друг способ за размножение. Начин на съществуване, съответстващ на изпадналите в грях, вместо способа за множене при ангелското величие.[30] Тази мисъл говори, че за св. Григорий половете не са част от действителната природа на човека. Те обаче не са и зло. Те са дадени от Бога с определена, добра цел. А целта на двата пола е размножаването на човека.

Човешкото грехопадение е отстъпление от Бога, изоставяне на правилната посока и обратна ориентация. Ако имаме един единствен път, правилната му посока е тази, която води към Бога, към духовното. И свободната човешка воля е трябвало да избере този път. Защото друг път не съществува. Ако обаче поеме в противоположната посока, тази посока води към сетивното, към сътвореното, т. е. към материалното. Това е така нареченото човешко грехопадение в Едем: отпадане от действителното, първоначално състояние. Може да се каже също, че това е загубване на вярната посока към Бога. Но посредством кожените дрехи, добавени към нашата природа от Твореца, ни се напомня именно за единствено вярната посока. Подобно на профилактично лекарство, смъртта на човека се явява прелом и намиране на правилната посока отново към Бога. Поради тази причина за св. Григорий Нисийски смъртта е нещо добро.

В разказа, който следва грехопадението на човека, след неговото сътворяване от Богa, Моисей отбелязва: „И даде Адам на жена си име Ева, защото тя стана майка на всички живеещи. И направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече“ (Бит. 3:20-21). Св. Григорий Нисийски прави разлика между създаването на човека – единната природа и създаването на мъжа и на жената. Различието в половете не се отнася до образа Божи. За човека, сътворен по образ Божи, не е имало нужда от разделяне на полове. Множенето на човечеството, както вече казахме, е трябвало да наподобява това на ангелите. Дрехите от кожа не са присъщ елемент на човешкото тяло. Това емпирично добавено на човека от Бога е по-късна природа. Кожените дрехи са факт от грехопадението – действителна човешка природа, но след нарушаването на повелята Божия (Бит. 3:21).[31]

Според св. Григорий Нисийски кожените дрехи са двата пола. Основната идея е, че човекът е дихотомично същество, състоящо се от две части – тяло и душа, които формират истинския човек. Дрехите от кожа са смъртността, която е добавена на човека като „втора природа“ след грехопадението. Те са средство за спасяване на съгрешилия човек. Самата смърт е Божия милост за безсмъртие. Етап, наложен на сътворената ни природа след грехопадението, за нашето спасение.[32]

Дрехите от кожа са човешкото смъртно състояние. „Това състояние човекът възприема като вторично от неразумното под названието на кожа: полово единение, зачеване, полюция,[33] раждане, сучене, постепенен растеж до цялостно порастване, живот в зрелост, старчество, болестна смъртност“.[34] Всички споменати белези могат да се обединят под знаменателя полово различие и да се групират около междуполовото единение, при което се зачева нов човек, ражда се, расте, размножава се, остарява и умира. Този способ за размножаване на човешкия род се явява, както учи св. Григорий Нисийски, като следствие от грехопадението.

Половете са два: мъжки и женски. Те са добавени към човешката природа, която вече съществува като дихотомична даденост – душа и тяло. Материалният елемент – тялото – не носи белезите на лабилност, но заедно с душата са човека.[35] От друга страна, половете въвеждат така наречената груба материалност на творението. Бог добавя кожените дрехи, които не са телесната структура на човека, а междуполовото различие и смъртта, като загриженост за възстановяване на богообразното Му творение. Така, посредством дрехите от кожа, човекът да може да се размножава и да бъде възстановен, и спасен чрез делото на Богочовека Христос. Кожените дрехи, междуполовите различия, имат посредническото значение за възстановяването на човека. Те съдействат за довеждането на царя на творческия акт до първичното му състояние на непоквареност, до загубеното от него състояние в Едем.

Разделяйки човека на два пола, Творецът не поставя същностна разлика между мъжа и жената, понеже по природа и мъжът, и жената са сътворени по образа и подобието Божие. Те, като отделни лица, са равни пред Бога. Всички ние сме чеда на нашия Творец. Половото различие е единствено способ за размножаване. То е средство за продължаването на човешкото съществуване до времената, когато при Своето славно Второ пришествие Христос ще възкреси всички и всички ще се възвърнат към първоначалното си състояние, до онова действително положение на човечеството, което е устремено към Бога. Защото, припомняме: „Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички сте едно в Христа Иисуса“ (Гал. 3:28).