По повод на ограничаването на достъпа на вярващи до православните храмове по различни официални поводи и допускането до св. Литургия "с пропуски", публикуваме откъс от изследването на Александър Смочевски, д-р по канонично право на Солунския университет.
Светата Литургия по дефиниция е обществено богослужение – общо и общностно дело. Църквата е общо дело, с битието ѝ е общение (митр. Йоан Зизюлас) Както вече сме писали по повод на коронавирусната епидемия, достъпът и пълноценното участие в св. Литургия е свободен за всички членове на Църквата, върху които не е наложено каноничното препятствие на епитимията. Този достъп не може да бъде забраняван (дори по икономѝя) за всички онези верни, които отговарят на съответните канонични изисквания (срв. пр. 4 на Седмия вселенски събор и др.) 2. Светите Тайнства на Църквата са възникнали, родили са се, израснали са и са се развили в евхаристиен контекст. Всички тайнства на Църквата имат литургичен характер. Те са живот в общение и в общност. По този въпрос сръбският литургист Ненад Милошевич пише:
„Съвременният начин на извършване на повечето тайнства не е в достатъчно съзвучие с тяхното богословско значение. Днес те се извършват независимо от божествената Литургия, тоест от евхаристийното събрание, и поради това съществува опасност да се превърнат в частен въпрос (курс. мой, А. С.) на посветения и на неговия ограничен кръг от роднини и приятели. Този индивидуалистичен подход към тайнствата е непознато явление за древната Църква и е несъвместим с православната еклисиология като цяло. Тъй като под термина „тайнства“ се разбират свещените обреди, които представляват „сетивни (осезаеми) знаци на Божията благодат“, необходими за спасението на вярващите, разбираемо е, че те се даряват чрез Църквата и в нейното лоно. Що се отнася до отношението на тайнствата към божествената Евхаристия, то може да се обясни единствено въз основа на връзката между Църквата и божествената Евхаристия… поред древната еклисиологична позиция тази връзка се състои в преживяването на Църквата „като най-висшето осезаемо – във времето и пространството – въплъщение (съ-телесяване) на вярващите в Христа“. Това съ-телесяване може да се осъществи единствено в божествената Евхаристия, защото тя като par excellence Христово тайнство (най-същностното тайнство) означава явяването и осъществяването на Църквата. Следователно, тъй като тайнствата могат да се извършват само в Църквата и чрез Църквата, става ясно, че те се извършват в евхаристийното събрание или, по-добре казано, че те са съставни елементи на божествената Евхаристия, която по този начин представлява едното и единствено тайнство – „Христовото тайнство“.“ (Ν. Μιλόσεβιτς. Ἡ Θεία Εὐχαριστία ὡς κέντρον τῆς Θείας Λατρείας. Ἡ σύνδεσις τῶν Μυστηρίων μετὰ τῆς Θείας Εὐχαριστίας, διατριβὴ ἐπὶ διδακτορίᾳ, Θεολογικὴ Σχολὴ Α.Π.Θ.. Θεσσαλονίκη, 1995, 18–19.)
Ограничаването на този достъп (под какъвто и да е претекст) представлява нарушение на свещените канони на Църквата, постановени или утвърдени с решения на Вселенски събори. Както казва византийският канонист Валсамон (XII в.): „който заключва храм по който и да било законен или незаконен начин, трябва, както ми се струва, да бъде наказан според казаното по-горе“, т.е. „да бъде наказан повече и от отлъчения“, с други думи, с наказание по-строго дори от отлъчването... Така например, извършването на „частни Литургии“ за „избрани люде“ представлява противоканонично деяние, наказуемо от свещените канони на Църквата.
Затова т.нар. „частни литургии“ (извършени при затворени врата на храма и/ или предназначени за конкретен ограничен кръг от „избрани“ люде) противоречат на самото понятие за светата Литургия и на самата природа на Църквата.
Източник: Via Canonica. Каноничноправни и богословски изследвания, София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2025, с. 182-183.
