Всеки, който е гледал кадри от тържествено посрещане на православен патриарх в Йерусалим или Витлеем, вероятно е забелязал нещо необичайно: пред църковното шествие вървят младежи в униформи, с барабани, духови инструменти и дори шотландски гайди. На пръв поглед това изглежда почти „келтско“ и сякаш няма нищо общо с православната традиция. Всъщност този обичай е характерна особеност на палестинското християнство и съчетава стария местен церемониал с наследството от Британския мандат над Палестина.
Самото тържествено посрещане на църковен предстоятел с процесия е много по-старо от британското присъствие (Великобритания получава мандат от Обществото на народите, сетне ООН, през 1920 г. да управлява Палестина, Йордания и други територии в региона след разпадането на Османската империя. Отказва се от този мандат през 1948 г., за да се създаде държавата Израел - бел. ред.). В Йерусалим и Витлеем официалните влизания на патриарси отдавна са част от местния църковен и градски церемониал. Днес Йерусалимската патриаршия продължава тази практика: при големи празници патриархът и Божигробското братство преминават в шествие, а пред тях вървят местните скаутски състави с музикални инструменти. Така също и на Бъдни вечер по стария календар през януари 2026 г. патриарх Теофил III потегля към Витлеем, предвождан от скаути с музика.
Скаутите, разбира се, са по-ново явление. Скаутското движение навлиза в Палестина в края на османския период, а след установяването на британското управление получава силна институционална подкрепа. През 1920-те и 1930-те години британската администрация активно насърчава създаването на скаутски дружини в училищата. Такива се появяват както в християнски, така и в мюсюлмански учебни заведения; сред ранните центрове на скаутското движение там са училището „Св. Георги“ и Terra Santa College в Йерусалим.
Палестински скаутски източници проследяват началото още от 1912 г. в Йерусалим, а след 1918–1920 г. движението вече се разраства под британско влияние. През 1920 г. мандатната администрация започва да го разпространява системно в училищата, а през 1923 г. е организиран и първият голям палестински скаутски летен лагер.
Именно от британския военен и скаутски свят идват гайдите. По време на Британския мандат в Палестина служат шотландски части, чиито pipe-and-drum (гайда и барабан) оркестри оставят силно впечатление. Християнските скаутски дружини постепенно възприемат този инструмент и го превръщат в част от собствената си празнична култура. Съветът на църквите в Близкия изток определя днешните палестински скаутски гайди именно като музикално наследство от шотландските полкови оркестри от времето на мандата.
Интересно е, че не може да се посочи точна година, в която за първи път гайда е прозвучала при православно патриаршеско посрещане. Източниците показват, че скаутското движение е вече добре развито през 1920-те и 1930-те години, но сигурното свидетелство за гайдарските състави като постоянна част от конкретните църковни процесии е по-късно. Самите сирийско-православни (това е тяхно самоопределение, а всъщност са на Сирояковитската дохалкидонска църква) скаути във Витлеем, основани през 1958 г., твърдят, че са първата местна скаутска дружина, която въвежда гайдите като редовен инструмент в своя оркестър. Първоначално разполагали само с три-четири гайди, а с времето тази музика станала неизменна част от официалните влизания на патриарси в базиликата „Рождество Христово“.
Същевременно и други християнски общности имат ранни скаутски дружини: салезианската във Витлеем е от 1922 г., Terra Sancta – от 1932 г., арабската католическа дружина в Йерусалим – от 1928 г. Това показва колко бързо скаутската култура е станала част от обществения живот на палестинските християни.
През втората половина на ХХ век обичаят вече е напълно утвърден. Един очевидец описва Рождество във Витлеем през 1983 г.: палестински скаути в цветни униформи, със знамена, гайди и барабани, влизат на площад „Яслите“, за да посрещнат Латинския патриарх (униатски). Авторът отбелязва, че подобни скаутски процесии по това време са обичайна гледка при християнски и мюсюлмански обществени тържества.
В тези шествия участват не само момчета, но и момичета – местните християнски общности имат както смесени скаутски дружини, така и отделни групи на момичета-водачки, които също участват с униформи, знамена, барабани и музика в църковните празници и официалните посрещания.
Днес православни, католически, сирояковитски и други християнски скаутски групи участват в Рождественските шествия във Витлеем, на Цветница, Великден, при пренасянето на Благодатния огън и при официални посещения на висши духовници. В някои случаи участват и мюсюлмански скаути, което придава на тези шествия и характер на местно обществено събитие.
Сред участниците в тържествените процесии в Йерусалим лесно се забелязват и мъже с червени фесове и дълги жезли, с които ритмично удрят по паважа. Това са т. нар. каваси (гавази, пазачи) – церемониални служители, чийто произход е в османската административна и дипломатическа традиция. Първоначално кавасите са били въоръжени придружители, пазачи и служители на консули и висши сановници, а впоследствие подобна практика е възприета и от християнските патриаршии в Йерусалим. Днес тяхната функция е повече символична, но те също проправят път през множеството на процесията, възвестяват приближаването на патриарха и подчертават тържествения характер на неговото официално влизане. Характерните фесове, жезлите и понякога сабите са остатък от този стар церемониал. Тропането с жезлите също е част от установения ритуал, а не случайно поведение. То служи едновременно за освобождаване на път през множеството и като звуков знак, че преминава официална църковна процесия. Подобни каваси се използват не само от Гръцкоправославна патриаршия, но и от Латинската и Арменската патриаршия, както и от Францисканската кустодия (стража). Във Витлеем традиционният протокол дори предвижда присъствието на кавасите и драгоманите на другите общности при официалното влизане на патриарх – част от сложната система на т.нар. status quo (статукво), уреждаща отношенията между църквите в Божи гроб и Рождественската базилика.
Затова и при сегашното мирно посещение на Българския патриарх Даниил процесията при Яфската порта изглеждаше толкова необичайно за българското око. Гайдите и барабаните не са част от православното богослужение и нямат богослужебна функция. Те принадлежат към церемониалното посрещане извън храма. Когато шествието стигне до Божи гроб или до базиликата „Рождество Христово“, започва вече собствено църковният чин.
Това наслагване на традиции в Йерусалим действително впечатлява: древният йерусалимски ритуал на тържественото посрещане, арабското палестинско християнство, британското скаутско наследство и звукът на шотландската гайда. Това, което преди сто години е било чужд елемент, днес вече е една от най-разпознаваемите черти на християнските празници в Светите земи.
