В Българската православна църква паметта на св. великомъченица Злата Мъгленска се отбелязва на 18 октомври, заедно с паметта на св. апостол и евангелист Лука. В гръцката църковна традиция обаче, включително в родното място на светицата – село Слатина (днес Хриси) в историческата област Мъглен, нейният празник е на 13 октомври. Тази дата е възприета и в редица други православни календари. Откъде произхожда разминаването и коя от двете дати има по-ранно историческо основание?
За да отговорим на този въпрос, трябва да се върнем към първите писмени свидетелства за мъченичеството на св. Злата. Нейното житие е записано от преп. Никодим Светогорец, съвременник на светицата, и е включено в неговия прочут сборник „Нов мартирологий“ (Νέον Μαρτυρολόγιον), издаден през 1799 г., само четири години след мъченическата ѝ кончина. Основен източник на сведенията е йеромонах Тимотей, бивш игумен на светогорския манастир „Ставроникита“, който лично познавал мъченицата и бил свидетел на страданията ѝ. В самото житийно повествование се посочва, че тя завършила земния си живот през октомври 1795 г., без изрично да е уточнен денят.
Особено важно свидетелство за ранната календарна традиция е „Синаксарът“ на преп. Никодим Светогорец, подготвен и завършен лично от него през 1805–1807 г., макар да е отпечатан посмъртно във Венеция през 1819 г. В това произведение паметта на св. Злата Мъгленска е поместена под 13 октомври. Макар да е установено, че първото печатно издание съдържа и някои по-късни допълнения, няма конкретни данни, че паметта на св. Злата е сред тях. Напротив, обстоятелството, че нейното мъченичество вече е било описано от самия Никодим в „Нов мартирологий“ (1799), дава сериозни основания да се предполага, че включването ѝ под 13 октомври принадлежи към неговата собствена редакция на „Синаксара“. Тази дата се утвърждава в гръцката синаксарна традиция и се запазва в по-късните житийни сборници и църковни календари. Тя е възприета и в местната богослужебна практика в Мъгленско, където почитта към светицата се развива непосредствено след нейната смърт.
Но откъде идва датата 18 октомври? Проследяването на славянската агиографска литература отвежда към средата на XIX век. През 1862 г. руският свещеник Петър Соловьов публикува превод на гръцки жития на новомъченици в сборника „Христианские мученики, пострадавшие на Востоке со времени завоевания Константинополя турками“. В превода на житието на св. Злата е посочено единствено, че мъченицата е починала през октомври 1795 г., без да е назована конкретна дата.
Само три години по-късно, през 1865 г., архиепископ Филарет Черниговски (Гумилевски) включва житието на св. Злата в своя труд „Святые южных славян. Опыт описания жизни их“. Тук се появява съществена промяна: разказът за нейното мъченичество е поставен под 18 октомври, със заглавието „18 ч. Страдание св. Златы великомученицы“. Самият житийен текст обаче продължава да съобщава само, че светицата е починала през октомври 1795 г. Архиепископ Филарет не посочва исторически източник или обяснение защо е избрал именно 18 октомври.
Следователно трудът на Филарет от 1865 г. е най-ранното засега установено свидетелство за тази дата. Най-вероятно става дума за редакционно календарно разполагане на житието, което впоследствие е възприето като дата на самото мъченичество. По този начин 18 октомври постепенно навлиза и в българската житийна и календарна традиция.
Тази дата е утвърдена в съвременната богослужебна практика на Българската православна църква и присъства в синодалните издания на житията, включително в сборника от 1991 г., под редакцията на Левкийския епископ Партений и архимандрит Атанасий (Бончев). Там вече категорично се посочва, че св. Злата Мъгленска е предала душата си на Бога на 18 октомври 1795 г.
Вижте също: Манастирът, който разказва за мъченичеството на св. Злата Мъгленска
