Сред спокойните води на Малкото Преспанско езеро е разположен неголемият остров "Св. Ахил". Днес той изглежда почти извън времето, нисък хълм, малко селище, тръстики и руините на огромна средновековна базилика, от чиито разрушени стени се откриват гледки към езерото и околните планини. Трудно е човек да си представи, че преди повече от хилядолетие тук е било едно от най-важните средища на държавата на цар Самуил, а големият храм на острова е бил свързан едновременно с мощите на св. Ахил Лариски, с църковната организация на държавата и с владетелската династия.
Още по-трудно е да се предположи, че под каменния под на тази базилика през XX в. ще бъде направено едно от най-известните археологически открития, свързани със Самуиловата епоха: гръцкият архитект и археолог Николаос Муцопулос ще разкрие непокътнато погребение, което ще идентифицира като гроба на цар Самуил. Но за да разберем защо тази идентификация е толкова впечатляваща, трябва да видим не само самия гроб, а и мястото, където е открит.
Под средновековната столица
Островът не започва своята история със Самуил. Дълго преди края на X в. тук съществува антично селище, чиито следи постепенно започват да излизат наяве през XX в.
Повод за първите систематични разкопки дават находки на местни жители: късноелинистически покривни керемиди с печати, носещи имена като ΑΡΙΣΤΑΝΔΡΟΥ, ΠΛΕΥΡΑΤΟΥ и ΑΔΔΙΟΥ. През август 1961 г. тогавашният ръководител на местната археологическа служба Фотис Пецас прокарва пробна траншея с дължина 20 метра от склона към езерния бряг. Под земята се разкриват строителни останки от два близки периода, кладенец, шест големи питоса и разнообразен керамичен материал.
Няколко години по-късно Ф. Пецас свързва мястото с античния град Лика (Λύκα). Постепенно епиграфските свидетелства потвърждават това. От острова произхождат шест известни надписа, датирани между средата на II и първата половина на III в., а три от тях съдържат името на града. Един споменава „политията на ликайците“, друг – длъжностно лице „в Лика“, а трети посвещава дар „на почитаните богове и на града на ликайците“ (Θεοῖς Σεβαστοῖς καὶ τῇ Λυκαίων πόλει).
Така под средновековния остров постепенно започва да се очертава друг антична картина: древен град, свързан с езерото и вероятно с по-широка сухоземна територия от днешната, защото вероятно част от античното селище продължава под водата. По-късните разкопки откриват и римски материали, а през 1999 г. са открити множество раннохристиянски погребения. Това показва, че мястото не е изчезнало внезапно, а е променяло статута и функциите си в течение на векове.
Историята на Лика е важна за нас, не защото трябва непременно да виждаме в нея пряка политическа приемственост със Самуил. Тя е важна, защото показва, че когато островът се превръща във владетелски център в края на X в., това не става върху „празно“ пространство. "Св. Ахил" вече е място с дълга човешка и сакрална история.
Преспа и политиката на светите мощи
При Самуил Преспа получава ново значение. Държавата му няма столица в съвременния административен смисъл; владетелят използва няколко важни резиденции и политически центрове, сред които Преспа и Охрид заемат особено място.
Най-силният сакрален знак на новата власт на острова стават мощите на св. Ахил Лариски (живял в края на 3 в. и първата половина на 4 в.). След завладяването на Лариса Самуил пренася мощите на почитания епископ в Преспа и ги полага в храм, който носи неговото име. Според изворите, това вероятно става през 985 г. Възможно е заедно с мощите на св. Ахил да са били пренесени и мощи на други тесалийски светци. За средновековния владетел това не е просто благочестив акт. Мощите означават сакрално присъствие, покровителство, подкрепа и закрила. Пренасяйки светеца, Самуил сякаш пренася и неговата защита върху новия политически център в Преспа. На това място е издигната монументалната базилика „Св. Ахил“, трикорабен храм с внушителни размери, който съчетава църковна, представителна и вероятно династична функция.
Руините на базиликата са познати на изследователите много преди Н. Муцопулос да започне тяхното системно проучване. В края на XIX в. П. Милюков прави архитектурно заснемане, а в началото на XX в. Йордан Иванов публикува план на храма в изследването си за Самуиловата столица в Преспа. Муцопулос също работи върху паметника преди началото на системните разкопки. Когато през 1965 г. започва първият голям сезон на разчистване, базиликата е в тежко състояние. Огромна и гъста растителност покрива почти цялото пространство на храма и околността. Големи дървета и увивни растения са образували почти непроходима преграда, а корените вече са увредили и подземните части на паметника.
Първата задача на Муцопулос не е да търси царски гроб. Тя е много по-прозаична: да освободи руината, да възстанови нейния план и да разбере архитектурата.
През 1965 г. екипът започва с централния кораб, апсидата, олтарната част и прилежащите помещения. Паралелно се извършват топографско заснемане и архитектурна документация. Скоро става ясно, че южната зона на храма и пространството около нея са били използвани като некропол. По протежение на южната стена се намират множество човешки кости и погребения. Именно там разкопките постепенно се насочват към серия от по-стари и по-представителни гробове.
Гробът, който не е бил отварян
В малък сектор на южния кораб, между третия и четвъртия стълб, са разкрити три гроба, обозначени от Муцопулос като А, Β и Γ.
Първите два са силно нарушени. Изградени са от големи варовикови плочи, част от които произхождат от по-стари антични постройки и са използвани повторно. Една от покривните плочи носи дълбоко издялан кръст.
Третият гроб обаче се оказва различен.
Гроб Γ е открит запечатан с хоросан. Това е решаващата подробност: той не е бил ограбван и разместван като останалите. Когато археолозите отместват покривната плоча, вътрешността се появява почти такава, каквато е била в момента на погребението.
В него лежи мъжки скелет по гръб. Ръцете са поставени върху таза. Под главата има специално оформено възглавие от керемиди. Въпреки влажността костите са запазени в много добро състояние. Няма корона. Няма надпис. Няма владетелски инсигнии. И все пак няколко детайла веднага показват, че това не е обикновено погребение.
До лявата ръка са открити остатъци от изключително фина плетена ризница. Върху тялото е останала сгъната тъкан. А костта на лявата ръка носи ясно личаща стара фрактура, която е зараснала неправилно.
Златните нишки
Тъканта от гроба се оказва едно от най-ценните свидетелства за социалния статус на погребания. При изследването под стереоскоп Муцопулос установява, че това е копринена златотъкана материя. Някои от влакната са обвити спираловидно с изключително фин златен конец. Според него качеството на техниката насочва към работилница в голям византийски художествен център. От запазените фрагменти се възстановява богата орнаментална композиция: птици, разположени в кръгови полета, растителни мотиви и декоративни пояси. Това само по себе си не може да определи кой е погребаният, но променя начина, по който трябва да бъде четен гробът.
Непокътнато погребение в привилегирована зона на катедралния храм, златотъкана коприна, изящна ризница – всичко това насочва към човек с изключително висок ранг.
Антропологическото изследване допълва археологическата картина. В по-късните представяния на находката погребаният е определен като възрастен мъж, починал на около 70-годишна възраст, с ръст около 1,55 м. Лявата ръка показва тежко, неправилно зараснало счупване; отбелязана е и травма в лявата част на челюстта. Тъкмо счупването привлича особено вниманието на Муцопулос и последвалата популярна интерпретация го свързват с известен епизод от живота на Самуил: тежкото поражение при река Сперхей през 997 г., когато българският владетел оцелява при византийската атака и според изворите успява да се измъкне от бойното поле. Тук обаче е редно да се запази научната предпазливост. Костта доказва стара травма, но не може сама по себе си да каже в коя битка е получена. Връзката със Сперхей е историческа хипотеза, убедителна като част от общата картина, но не и археологически доказуема сама по себе си. Това уточнение всъщност прави историята още по-интересна, защото Муцопулос не идентифицира Самуил по един-единствен сензационен белег. Той стига до този извод чрез натрупване на съвпадения.
Археологията рядко предоставя безспорни отговори. Много по-често тя предлага система от независими наблюдения, които постепенно започват да сочат в една посока. При гроба от „Св. Ахил“ такива наблюдения са няколко. Първо е мястото – специална, привилегирована зона в монументалния храм на владетелския център. Второ е архитектурното оформяне – погребение, което се отличава сред останалите и в по-късната реконструкция е свързано с най-представителния аркосолий. Трето са погребалните материи – скъпа златотъкана коприна и фино изработена ризница. Четвърто е антропологията – възрастен мъж, чиито кости носят следи от сериозни травми. И пето е историческият контекст - храмът се намира в един от главните центрове на Самуиловата власт и е тясно свързан със самия владетел чрез пренасянето на мощите на св. Ахил.
Това е впечатляващата логика на откритието на Муцопулос, защото той не „намира надпис на Самуил“, но реконструира самоличността на погребания въз основа на тези факти.
По-нататъшното проучване води до реконструкция на цяла редица от четири представителни погребения в южния кораб. В една от възприетите интерпретации те са свързани с членове на Самуиловата династия: Иван Владислав, Иван Владимир, Самуил и Гаврил Радомир. Само гробът, отъждествен със Самуил, е останал непокътнат; другите са били отваряни или нарушавани още през Средновековието. Тук разбира се отново е необходима уговорка: не всички индивидуални отъждествявания са еднакво сигурни. Те представляват реконструкция, основана на историческия контекст и археологическата последователност. Но това, което трудно може да бъде оспорено е, че южният кораб на базиликата е използван за изключително престижни погребения, а близостта до олтара и до мощите на светеца придава на тази зона изразено династично значение. Храмът постепенно разкрива своята роля не само на централен - съборен храм, но и като място на владетелска памет.
Владетелят до светеца
Самуил пренася в Преспа мощите на св. Ахил и превръща острова в сакрален център на своята власт. Ако идентификацията на Муцопулос е вярна, след смъртта си самият владетел е положен именно в храма на светеца, чието небесно покровителство е търсил за своята държава. Така базиликата събира на едно място святост и царска власт, реликва и династична памет, литургия и политическо присъствие. Всичко това прави островът да изглежда по различен начин: под него лежи античната Лика; над нея се появява раннохристиянски некропол, а в края на X в. Самуил изгражда тук един от важните сакрални центрове на своето царство. А в южния кораб на базиликата остава погребан възрастен мъж със златотъкана коприна, ризница и следи от тежки стари рани.
През 1965 г., когато Муцопулос и неговият екип отместват каменната плоча на запечатания гроб, всички тези пластове на историята за миг се събират.
Откритието в „Св. Ахил“ е пример за онези редки случаи, когато археологията се доближава почти физически до историческа личност. Работата на Муцопулос напомня на подреждането на сложен пъзел, от който липсват множество части. Пред него лежи анонимен мъртвец. Архитектурата показва, че той е бил важен. Погребалното място свидетелства за изключителна привилегия. Златотъканата коприна говори за богатство и висок ранг. Ризницата свързва погребания с военния свят. Костите пазят биографията на възрастен човек, преживял сериозни травми. А историческата памет на самия храм отвежда към династията, превърнала Преспа в един от своите главни центрове. Поотделно нито едно от тези свидетелства не е достатъчно. Събрани заедно, те позволяват на проф. Николаос Муцопулос да предложи името, с което този гроб остава в науката и обществената памет – цар Самуил. Именно затова находката продължава да вълнува, защото по много ярък начин демонстрира как археологията може да накара мъртвите артефакти да "оживеят" във вълнуваща човешка история.
На остров "Св. Ахил" Самуил вече не присъства само като владетел от хрониките или като противник на Василий II Българоубиец. Той се появява като конкретен човек: възрастен, раняван, положен със скъпа златотъкана одежда до светилището, което сам е превърнал в център на своя свят. И може би именно това е най-силното наследство на разкопките на Н. Муцопулос: не че са „разрешили“ завинаги загадката за гроба на Самуил, а че са направили възможно зад владетелската фигура от историческите текстове да се очертае образът на един реален човек.
