Мобилно меню

3.7142857142857 1 1 1 1 1 Rating 3.71 (7 Votes)

1970Интересен старец бе блаженопочиналият Доростоло-Червенски мит­рополит Софроний. Често ни гостуваше в Троянския манастир на път за София и обратно за Русе. За мен бе голяма радост като килийник на дядо игумен архимандрит Геласий да имам благословението му да се навъртам около архиерея и да му бъда в услуга. Не представляваше за мен, разбира се, никакъв проблем, защото старецът по троянския обичай беше слуга и на себе си. Освен това той не стоеше затворен в килията си. След наста­няването му в игуменския копрус той веднага излизаше навън да общува с братята на манастира, с домакина, с портиера, с продавачките в магази­ните, дори с краварката и свинарката, с пощаджийката Иванка и с народа. Най-обичаше да посещава зеленчуковата градина на манастира и да разго­варя с градинаря монах Прохор, който носеше послушание да произвежда хранителните продукти и да задоволява тази част от земното ни същест­вуване.

Като рожба на този троянски край, дядо Софроний познаваше много добре бита и душевността на жителите около светата обител, която още от началото на съществуването си е обслужвала като енорийска църква и духовните им нужди. Той обичаше природната хубост, радваше се на шума на реката, наслаждаваше се на вечерника зефир, дишаше свежия въздух с ищах. На богослужение бе пръв. Знаеше Псалтира почти наизуст. В разго­ворите му с хората и по време на проповед той пригодяваше много точ­но цели изречения на Псалмопевеца. Особено обичаше стих 6-и от 137-ми псалом: „Висок е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалече узнава“. Може би и затова пред нас се показваше като човек смирен и благочестив, а като монах, изпитан от Господа, Който го познава кога сяда и кога става, кога ходи и кога почива, кога е в тъга и кога е на светло, разбирайки винаги и неговите помисли.

На обяд и вечеря дядо Софроний обичаше да сяда с братята. В игу­менарницата отиваше, когато имаше и други владици. По време на тра­пезата той си спомняше за стародавните дни и размишляваше за всички Господни дела в неговия живот като енорийски свещеник, архиерейски на­местник, игумен, викарен епископ и най-вече като митрополит. Никога не пропускаше да изтъкне, че Божият благ Дух винаги го е водил в областта на правдата. Шегуваше се, че когато го срещали хора в работно облекло, особено като градинар и пчелар, и питали за него, впоследствие като ги приемал официално, се удивлявали на неговата смиреност. За монасите по градовете и особено в столицата той казваше, че са „кокони“ и обичали „жълтите павета“. Имаше скрита мъдрост в себе си, която с тънката ус­мивка на уста го правеше чаровен! Никога не служеше без да проповядва. Да, предимно четеше проповедите си, но личеше, че се подготвя за тях. Разказваше как дядо Неофит във Видинска епархия го изненадвал често и по време на служба в последния момент му казвал: „Кузум, а излез да пропо­вядваш!“ Поради което ми казваше: „Кузум, аз знам, че дядо Максим, при ко­гото ще служиш, винаги си проповядва, но за всеки случай знай – патронът (проповедта) винаги да ти е в джоба!“

Старецът често служеше св. литургия, „да навакса“, защото казва­ше гласно, че може Господ да му прати болест, която да не му дава тази възможност.

На мой въпрос: „Дядо Владика, кое е най-тежко в твоето служение, което не можеш да уредиш като епархийски архиерей?“, той с лека усмивка, след като помисли малко, отговори: „Две са нещата: първото е, че нямам постоянно легло, когато посещавам енориите си, поради което нямам сън, щом си сменя леглото, и второто, че често трябва енорията да преместя вместо енорийския свещеник, ала не мога.“

Обичам и се моля за дядо Софроний, защото чрез дядо Максим като Ловчански митрополит той прие поканата ми и взе участие в моето пострижение на 12 март 1970 г. Той лично отслужи св. Василева литургия на Петата неделя от Великия пост в Троянската църква „Св. Петка-Парас­кева Българска“, тъй като манастирската беше в ремонт, а манастирският параклис бе малък за двата рейса студенти и приятели от София, дошли за моето пострижение в малката монашеска схима.

Помня досега, че в проповедта си дядо Софроний свърза обещание­то на преподобна Мария Египетска пред Божията Майка да коригира своя начин на живот с моето обещание в нейна чест да започна моето монаше­ско житие, като оставя предишните си навици. Но това е само началото, подчерта дядо Софроний. Като св. Мария Египетска аз трябва на дело да изпълня даденото обещание, т.е. да вляза в борба с всички страсти и поро­ци, за които не само се разкайвам, но трябва да ги и побеждавам. Дядо Соф­роний ми припомни още, че ако тази велика подвижница, която 47 години се е каела пред Бога, е сметнала за нужно да изповяда с всички подробности своите грехове пред стареца Зосима, то колко повече аз като млад монах трябва да върша и едното, и другото.

Неща, които не забравям, но ето вече 45 години се старая да изпит­вам себе си и тогава да ям от хляба и пия от чашата (1 Кор. 11:28).

Тъй старецът Софроний ми вмени за образец през целия ми живот преподобна Мария Египетска, за което съм му благодарен до гроб.

Сега, след 45-годишно монашество, аз благодаря на Бога и на блажено­починалия митрополит Софроний за благословението на монашеското ми начало. Дядо Софроний продължава да бъде мой наставник чрез добрия спо­мен и мъдрите си проповеди. Подражавам на вярата и служението му като клирик на БПЦ-БП и брат на Троянския манастир, макар и зад пределите на отечество България, ето вече 33 години.

Силата на това подражание опреснявам постоянно с двата съвета на блаженопочиналия старец: 1. „Дядо Йосифе, помни от мен тези две неща: „Господ пази всички, които Го обичат“ (Пс. 144:20) и 2. „Най-много пази сър­цето си, защото от него са изворите на живота“ (Притч. 4:23).

Вечна му памет на стареца!

На снимката: Дядо Софроний причастява новопостригания монах Йосиф в храм "Св. Петка", гр. Троян, 12.04. 1970 г.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9hwy4 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Не търси съвършенството на закона в човешките добродетели, защото в тях няма да го намериш съвършен; неговото съвършенство е скрито в Христовия кръст.

Св. Марк Подвижник
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.