Деяния на светите апостоли е следващата новозаветна книга след светите Евангелия с историческо съдържание и заслужава да заеме първото място след тях по важност. "Тази книга - казва свети Йоан Златоуст- може да ни бъде от не по-малка полза от самото Евангелие: тя е толкова пълна с мъдрост, такава чистота на догматите и такова изобилие от чудеса, особено тези, извършени от Светия Дух. Тук можем да видим изпълнението на дело на пророчествата, които Христос възвестява в Евангелието - истината, сияеща в самите събития, и голямата промяна към по-добро в учениците, извършена под въздействието на Светия Дух. Христос казва на учениците: "Който вярва в Мене, делата, които Аз върша, и той ще ги върши, и по-големи от тях ще върши" (Иоан 14:12), и им предсказва, че ще бъдат водени при началници и царе, че ще бъдат бити в синагогите (Мат. 10:17 – 18), че ще бъдат подложени на най-жестоки мъчения и ще възтържествуват над всичко, и че Евангелието ще бъде проповядвано по целия свят (Мат. 24:14). Всичко това, както и много други неща, които Той е казал, когато е говорил на учениците Си, е представено в тази книга да се изпълнява с пълна точност".
Събитията в книгата Деяния на апостолите са пряко продължение на събитията от Евангелието, като започват с края на тези събития (възнесението на Господ на небето) и разкриват по-нататъшната история на Христовата църква до хвърлянето в затвора на Павел, най-потрудилия се от апостолите. Отбелязвайки особения характер на изложението и подбора на събитията, свети Йоан Златоуст казва, че тази книга, съдържа главно доказателства за възкресението на Христос, тъй като за онези, които са повярвали в това, било лесно да приемат всичко останало. В това светият отец вижда "главната цел" на книгата.
Авторът на книгата Деяния на апостолите е свети евангелист Лука, според неговите собствени сведения (Деян. 1:1 – 2; срв. Лука 1:1 и сл.). Това указание, достатъчно силно само по себе си, се потвърждава както от външните свидетелства на древната християнска църква (свидетелствата на свети Ириней Лионски, Климент Александрийски, Тертулиан, Ориген и много други), така и от вътрешните доказателства, които всички заедно поставят извън всякакво съмнение. пълната и безусловна автентичност на разказите на писателя до най-малките подробности и детайли. Като най-близък спътник и сътрудник на св. апостол Павел, дееписателят сам е бил очевидец на повечето от събитията, които описва; за останалите такива събития той е имал възможност да чуе от самия апостол Павел (особено за това, което е засягало самия Павел), както и от другите апостоли, с които е бил в постоянно, активно общуване. Влиянието на апостол Павел в частност върху написването на Деянията на апостолите е значително и очевидно.
Времето и мястото на написване на книгата са неустановени с точност. Тъй като книгата се състои от описание на двегодишната проповедническа дейност на апостол Павел в римския затвор (Деян. 28:30-31), но не се споменава за смъртта или освобождаването на апостола, би трябвало да мислим, че при всички случаи тя е написана преди мъченическата смърт на апостола (през 63-64 г.) и в Рим (както смята блажени Йероним), макар че последното не е сигурно. Възможно е, докато пътува с апостол Павел, евангелист Лука да си е водил бележки за всичко най-забележително и едва след това е привел тези бележки в ред и цялост в отделна книга - "Деянията на апостолите".
Книгата на евангелист Лука обхваща период от около 30 години, като целта ѝ е да опише основните събития в Христовата църква от възнесението на Господ до последните съвременни на автора дни. Тъй като в разпространението на Христовата вяра в Йерусалим и при първоначалното ѝ преминаване към езичниците особено усилено работи първоапостол Петър, а за разпространението ѝ в езическия свят - първоапостол Павел, книгата Деяния съответно представя две основни части. Първата (I - XII глави) разказва главно за апостолската дейност на Петър и за Църквата из средите на юдеите. Във втората (XIII-XXVIII глави) се разказва за дейността на Павел и за Църквата из средите на езичниците.
Под името Деяния на един или друг апостол в древността са били известни още няколко книги, но всички те са били отхвърлени от Църквата като фалшиви, съдържащи недостоверно апостолско учение и дори като неполезни и вредни.
