ПЪРВА КНИГА МАКАВЕЙСКА * * Макавейските книги са преведени от гръцки. 1 [1:1]  След като Александър, син на Филипа, македонец, който излезе из земя Китим, разби Дария, цар персийски и индийски, и се възцари вместо него в Елада, - [1:2]  той извърши много войни, завладя много укрепени места и убива земни царе. [1:3]  И достигна до краищата на земята, като взе плячка от много народи; смълча се земята пред него; той се въздигна, и се възгордя сърцето му. [1:4]  Той събра твърде много силна войска и владя над области, народи и владетели, и те му станаха поданици. [1:5]  След това той легна на постелка и, като почувствува, че умира, [1:6]  повика знатните свои слуги, възпитани заедно с него от младост, и им раздели царството си още приживе. [1:7]  Александър царува дванайсет години и умря. [1:8]  И господаруваха слугите му всеки в своето място. [1:9]  И след смъртта му те всички туриха на себе си корони, а след тях и синовете им в продължение на много години; и умножиха злото на земята. [1:10]  От тях излезе коренът на греха - Антиох Епифан, син на цар Антиоха, който беше заложник в Рим; той се възцари в сто трийсет и седмата година на Елинското царство. [1:11]  В ония дни излязоха из Израиля беззаконни синове и убеждаваха мнозина, думайки: да идем и да свържем съюз с околните народи, защото, откато се отделихме от тях, ни постигнаха много бедствия. [1:12]  И понравиха им се тия думи в техните очи. [1:13]  Неколцина от народа пожелаха и отидоха при царя; и той им даде право да извършват езическите наредби. [1:14]  Те построиха в Иерусалим училище според езическия обичай, [1:15]  установиха у себе си необрязване, отстъпиха от светия завет, съединиха се с езичниците и се продадоха, за да правят зло. [1:16]  Когато Антиох видя, че царството заякна, замисли да се възцари над Египет, за да царува над двете царства, [1:17]  и навлезе в Египет със силно опълчение, с колесници и слонове, с ездачи и много кораби. [1:18]  Той влезе в бой с Птоломея, египетски цар; уплаши се Птоломей от лицето му и удари на бяг, и паднаха много ранени. [1:19]  И завладяха те укрепените градове в Египетската земя. [1:20]  След покоряването на Египет, в сто четирийсет и третата година, Антиох се върна, та отиде против Израиля и влезе в Иерусалим със силно опълчение; [1:21]  влезе гордо в светилището и взе златния жертвеник, светилника и всичките му съдове, [1:22]  трапезата на предложението и възливалниците, блюдата, златните кадилници и завесата, венците и златното украшение, което беше извън храма, и всичко обра. [1:23]  Взе също среброто, златото и скъпоценните съдове, взе и скритите съкровища, които намери. [1:24]  И, след като ограби всичко, върна се в земята си, извърши убийства и говори с голяма надутост. [1:25]  Поради това биде голям плач в Израиля - по всичките му места. [1:26]  Стенеха началници и старейшини, изнемогнаха девици и младежи, и се измени женската красота. [1:27]  Всеки младоженец се предаваше на плач, и тази, която седеше в брачната стая, беше в скръб. [1:28]  Затрепери земята за обитателите си, и целият дом на Иакова се облече в срам. [1:29]  След като се изминаха две години, царят прати началника на данъците в градовете на Иуда, и тоя дойде в Иерусалим с голяма тълпа; [1:30]  коварно им говори миролюбиви думи, и те му повярваха; но той ненадейно нападна града и му нанесе голямо поражение, като погуби много народ израилски; [1:31]  взе плячка от града, изгори самия град с огън и разруши къщите му и стените му наоколо. [1:32]  Отведоха в плен жени и деца и завладяха добитъка. [1:33]  Обградиха Давидовия град с голяма и яка стена и с яки кули, и стана той за тях крепост. [1:34]  И туриха там нечестив народ, беззаконни люде, и те се укрепиха в нея; [1:35]  приготвиха си оръжие и храни и, като събраха иерусалимската плячка, туриха я там, и станаха голяма примка. [1:36]  И това беше постоянна засада за светилището и зъл дявол за Израиля. [1:37]  Те проливаха невинна кръв около светилището и го оскверняваха. [1:38]  А жителите на Иерусалим се разбягаха поради тях, и той стана жилище на чужденци и стана чужд за своя род, и децата му го оставиха. [1:39]  Светилището му запустя като пустиня, празниците му се обърнаха на плач, съботите му - на укор, честта му - на унижение. [1:40]  Наспоред славата му се увеличи безчестието му, и величието му се обърна в печал. [1:41]  Цар Антиох писа по цялото си царство, щото всички да бъдат един народ, [1:42]  и всеки да остави своя закон. И съгласиха се всички народи според думите на царя. [1:43]  И мнозина от Израиля приеха неговото идолослужение, принесоха жертви на идолите и оскверниха съботата. [1:44]  Царят разпрати чрез известители писмена заповед в Иерусалим и в иудейските градове да следват узаконенията, чужди за тая земя: [1:45]  да не допускат всесъжения, жертвоприношения и възлияния в светилището, да се отвръщават от съботите и празниците, [1:46]  да оскверняват светилището и светиите, [1:47]  да градят жертвеници, храмове и идолски капища, да принасят в жертва свинско месо и нечист добитък, [1:48]  да оставят синовете си необрязани и да оскверняват душите им с всяка нечистота и гнусотия, [1:49]  та да забравят закона и да изменят всички постановления. [1:50]  Ако пък някой не постъпи според думата на царя, да бъде предаден на смърт. [1:51]  Съгласно с това писа той по цялото си царство и тури надзиратели над целия народ и заповяда на иудейските градове да принасят жертви във всеки град. [1:52]  И събраха се при тях мнозина от народа, всички, които оставиха закона, - и извършиха зло на земята; [1:53]  и принудиха Израиля да се крие във всяко свое убежище. [1:54]  В петнайсетия ден на хаслев, в сто четирийсет и петата година, поставиха върху жертвеника мерзост на запустение и наоколо в иудейските градове направиха жертвеници, [1:55]  а пред вратите на къщите и в улиците извършваха кадение; [1:56]  книгите на закона, които намираха, късаха и изгаряха в огън; [1:57]  у когото пък намираха книгата на завета, и който се придържаше у закона, тогова, според царската заповед, предаваха на смърт. [1:58]  Такива насилия правеха над израилтяните, които дохождаха всеки месец в градовете. [1:59]  И в двайсет и петия ден на месеца, като принасяха жертви на жертвеника, който беше над олтара, [1:60]  те, според дадената заповед, убиваха жените, които бяха обрязали децата си, [1:61]  младенците бесеха за шиите им, къщите им разграбваха и убиваха ония, които извършваха над тях обрязване. [1:62]  Но мнозина в Израиля останаха твърди и се удържаха, за да не ядат нечисто, [1:63]  и предпочетоха да умрат, за да не се осквернят с храната и да не похулят светия завет, - и умираха. [1:64]  И биде твърде голям гняв над Израиля. 2 [2:1]  В ония дни въстана Мататия, син на Иоана, Симеоновия син, свещеник из синовете на Иоарива от Иерусалим; той живееше в Модин. [2:2]  Той имаше пет сина: Иоан, който се наричаше още Гадис, [2:3]  Симон, наричан Таси, [2:4]  Иуда, който се наричаше още Макавей, [2:5]  Елеазар, наричан Аваран, и Ионатан, наричан Апфус. [2:6]  Като видя богохулствата, които станаха в Иудея и в Иерусалим, [2:7]  той каза: горко ми! защо се родих да видя разорението на моя народ и разорението на светия град и да оставам тук, когато той е предаден в ръцете на враговете, и светилището - в ръцете на чужденци? [2:8]  Храмът му стана като безчестен мъж, [2:9]  скъпоценните му съдове са отнесени в плен, кърмачетата му избити на улиците, младежите му паднаха от вражески меч. [2:10]  Кой народ не е завзимал царството му и не е завладявал плячката му? [2:11]  Всичкото му украшение е отнето; от свободен той стана роб. [2:12]  И ето нашите светини, нашето благолепие и нашата слава опустяха, и езичници ги оскверниха. [2:13]  За какво още да живеем? [2:14]  И раздра Мататия и синовете му дрехите си, и се облякоха във вретища и горко плакаха. [2:15]  И дойдоха от царя и град Модин люде, които принуждаваха към отстъпничество, за да принасят жертви. [2:16]  И мнозина от Израиля се прилепиха към тях; а Мататия и синовете му утраяха. [2:17]  И отговориха дошлите от царя и казаха на Мататия: ти си вожд, ти си славен и велик в тоя град, и подкрепят те синове и братя. [2:18]  Пристъпи прочее сега пръв и изпълни царската заповед, както това направиха всички народи и иудейските мъже и останалите в Иерусалим, и ще бъдеш ти и домът ти в числото на царските приятели, и ти и твоите синове ще бъдете почетени и със сребро, и със злато, и с много дарове. [2:19]  Отговори Мататия и каза с висок глас: ако и всички народи в царството на царя послушат него и отстъпят всеки от богослужението на своите бащи, и се съгласят със заповедите му, [2:20]  но аз и моите синове и моите братя ще постъпваме според завета на нашите бащи. [2:21]  Пази Боже, да оставим закона и постановленията! [2:22]  Не ще послушаме думите на царя да отстъпим от нашето богослужение надясно или наляво. [2:23]  Когато той престана да говори тия думи, приближи се мъж иудеянин пред очите на всички, за да принесе според царската заповед идолска жертва върху жертвеника, който беше в Модин. [2:24]  Като видя това, Мататия възревнува, затрепери вътрешността му, яростта му пламна зарад закона, и, като се притече, той го уби при жертвеника. [2:25]  И в същото време уби царския човек, който принуждаваше да принасят жертва, и разруши жертвеника. [2:26]  И възревнува той за закона, както това направи Финеес със Замврия, син на Салома. [2:27]  И възкликна Мататия в града с висок глас: всеки, който милее за закона и стои в завета, да тръгне след мене! [2:28]  И побягна сам и синовете му в планините, като оставиха всичко, което имаха в града. [2:29]  Тогава мнозина, предани на правдата и на закона, отидоха в пустинята и останаха там, [2:30]  те сами, и синовете им, и жените им, и добитъкът им, защото се умножиха върху тях бедите. [2:31]  И съобщено биде на царските човеци и на войската, която се намираше в Иерусалим, Давидовия град, че някои човеци нарушили царската заповед и избягали в скришни места в пустинята. [2:32]  И спуснаха се след тях много люде, настигнаха ги, опълчиха се против тях и се наредиха за сражение в съботен ден, [2:33]  и казаха им: сега още може; излезте и направете, което заповяда царят, и ще останете живи. [2:34]  Но те отговориха: не ще излезем и не ще направим, което заповяда царят, не ще оскверним съботния ден. [2:35]  Тогава веднага почнаха сражение против тях. [2:36]  Но те не им отговаряха, нито дори камък хвърлиха върху тях, нито заградиха тайните си убежища, [2:37]  и казаха: всички ще измрем невинни: небе и земя са свидетели за нас, че вие несправедливо ни погубвате. [2:38]  Нападаха върху тях в съботни дни, и загинаха и те, и жените им, и децата им с добитъка им - до хиляда души. [2:39]  Когато узна това Мататия и приятелите му, горко ги оплакаха. [2:40]  И говориха един другиму: ако всички ние постъпваме тъй, както постъпиха тия наши братя, и не се сражаваме с езичниците за нашия живот и за нашите наредби, те скоро ще ни изтребят от земята. [2:41]  И решиха те в оня ден и рекоха: който и да излезе на война против нас в съботен ден, ще се бием с него, за да не умрем всички, както измряха нашите братя в тайните убежища. [2:42]  Тогава се събраха при тях много иудеи от Израиля, яки по сила, всички верни на закона. [2:43]  И всички, които бягаха от бедствия, се присъединиха към тях и им станаха подкрепа. [2:44]  Тъй съставиха те войска и поразяваха в гнева си нечестивците и в яростта си беззаконните мъже; останалите пък бягаха да се спасят при езичниците. [2:45]  И обикаляше наоколо Мататия и приятелите му, и разрушаваха жертвениците. [2:46]  И без страх обрязваха необрязаните деца, колкото намериха в Израилските предели; [2:47]  и преследваха синовете на гордостта, и в техни ръце делото тръгна успешно. [2:48]  Тъй бранеха те закона от ръцете на езичниците и от ръцете на царете и не оставиха грешник да възтържествува. [2:49]  Приближи се смъртният ден на Мататия, и той каза на синовете си: сега се усили гордостта и изпитанието; сега е време за преврат и яростен гняв. [2:50]  Прочее, деца, възревнувайте за закона и дайте живота си за завета на нашите отци. [2:51]  Спомнете си за нашите отци, за делата, които те извършиха на времето си, и вие ще придобиете голяма слава и вечно име. [2:52]  Нали в изкушение Авраам биде намерен верен, и това му се счете за праведност? [2:53]  Иосиф в притесненото си положение опази заповедта и стана господар на Египет. [2:54]  Финеес, нашият отец, задето показа голяма ревност, получи завета на вечното свещенство. [2:55]  Иисус, задето изпълни думата, стана съдия над Израиля. [2:56]  Халев, заради свидетелство пред събранието, получи земя за наследство. [2:57]  Давид за своето милосърдие наследи за вечни времена престола на царството. [2:58]  Илия за голямата си ревност към закона биде взет дори на небето. [2:59]  Анания, Азария и Мисаил чрез вяра се спасиха от пламъка. [2:60]  Даниил за своята невинност биде избавен от лъвските челюсти. [2:61]  И тъй, припомняйте си из рода в род, че всички, които се надяват на Него, не ще изнемощеят. [2:62]  Не бойте се от думите на грешен мъж, защото славата му ще се обърне в тор и в червеи. [2:63]  Днес той се гордее, а утре не ще го намерят, защото се е обърнал на своя прах, и кроежът му загина. [2:64]  Но вие, деца мои, крепете се и мъжки стойте в закона, защото чрез него ще се прославите. [2:65]  Ето, Симон, вашият брат: зная, че той е мъж на съвета; слушайте го във всички дни. Той ще ви бъде вместо баща. [2:66]  А Иуда Макавей, як със сила от младостта си, нека ви бъде началник на войската и да воюва с народите. [2:67]  И тъй, съберете при себе си всички изпълнители на закона и отмъщавайте за обидите на вашия народ: [2:68]  отдайте заслуженото на езичниците и бъдете внимателни към заповедите на закона. [2:69]  След това ги благослови и се прибра при бащите си. [2:70]  И умря той в сто четирийсет и шестата година; погребаха го синовете му в гробницата на отците му в Модин, и цял Израил горко го оплака. 3 [3:1]  И вместо него се издигна син му Иуда, който се наричаше Макавей. [3:2]  И помагаха му всички негови братя и всички бащини му привърженици, и с радост водеха войната на Израиля. [3:3]  Той разшири славата на своя народ; той се обличаше в броня като исполин, препасваше си военните оръжия и водеше война, бранейки с меч опълчението; [3:4]  той приличаше на лъв в своите работи и беше като лъвче, което рика за плячка; [3:5]  той преследваше беззаконните, издирваше ги и изгаряше ония, които размиряваха народа му. [3:6]  И от страх пред него се смириха беззаконните, и всички, които вършеха беззаконие, се смутиха пред него, и успешно стана спасението с неговата ръка. [3:7]  Той огорчи мнозина царе и зарадва Иакова със своите дела, и паметта му ще се благославя вечно; [3:8]  премина по градовете на Иудея, изтреби там нечестивците и отвърна гнева от Израиля; [3:9]  прочу се до крайните земни предели и събра ония, които загиваха. [3:10]  Тогава Аполоний събра езичниците и от Самария - многобройна войска, за да воюва против Израиля. [3:11]  Иуда узна туй и излезе насреща му, разби го и го уби; и паднаха много убити, а останалите избягаха. [3:12]  И взе Иуда плячката им, взе и Аполониевия меч и се би с него през всички дни. [3:13]  И чу Сирон, военачалник на Сирия, че Иуда събра около себе си люде и множество верни, които излизат с него на война, [3:14]  и каза: ще си създам име и ще се прославя в царството, ще се бия с Иуда и с тия, които са с него заедно и които презират царската дума. [3:15]  И реши да иде, и тръгна с него силно пълчище нечестивци да му помагат и да отмъстят на Израилевите синове. [3:16]  Когато наближиха до височината на Веторон, Иуда излезе насреща им с твърде малцина, [3:17]  които, като видяха идещата насреща им войска, казаха на Иуда: как можем толкова малцина да се бием с такова силно множество? И ние съвсем ослабнахме, понеже днес още не сме яли. [3:18]  Но Иуда им каза: лесно е и мнозина да попаднат в ръце на малцина, и у небесния Бог няма разлика - мнозина ли да спаси, или малцина; [3:19]  защото не от голямата войска зависи победата във война, но от небето дохожда силата. [3:20]  Те идат срещу нас с голяма гордост и нечестие, за да изтребят нас, жените ни и децата ни, и да ни ограбят; [3:21]  а ние се бием за нашите души и за нашите закони. [3:22]  Той Сам ще ги смаже пред наше лице; а вие недейте се плаши от тях. [3:23]  Като престана да говори, той внезапно се хвърли върху тях, и Сирон биде разбит, също и войската му пред него. [3:24]  И те го гониха по спуска на Веторон до самата равнина; и паднаха от тях до осемстотин мъже, другите пък избягаха във Филистимската земя. [3:25]  И почнаха всички околни езичници да се боят и страхуват от Иуда и братята му. [3:26]  Дойде и до царя името му, и всички народи разказваха за битките на Иуда. [3:27]  А когато чу тия думи цар Антиох, пламна от гняв и прати, та събра всички сили на царството си - твърде силно пълчище; [3:28]  отвори хазната си и даде на своите войски годишна заплата, като им заповяда да бъдат готови за всеки случай. [3:29]  Но видя, че среброто се привърши в хазната, а данъците в страната са оскъдни поради вълнуванията и разорението, що той произведе в земята, унищожавайки законите, които съществуваха от старо време. [3:30]  И почна той да се страхува, че не ще му достигне, освен само за еднаж или дваж, за издръжка и подаръци, които преди с щедра ръка раздаваше, и в това надмина предишните царе. [3:31]  Силно загрижен в душата си, той реши да иде в Персия, да вземе данъци от страната и да събере повече сребро. [3:32]  А царските работи от река Ефрат до Египетските предели възложи на Лисия, човек знаменит, който произлизаше от царски род, [3:33]  също и възпитанието на сина си Антиоха, - доде се той завърне; [3:34]  и предаде му половината от войската и слоновете и му даде заповед за всичко, що поиска, и за жителите на Иудея и на Иерусалим, - [3:35]  да прати против тях войска, да смаже и унищожи мощта на Израиля и остатъка от Иерусалим, да изтреби паметта им от онова място [3:36]  и да засели във всичките им предели другоплеменни синове, като раздели с жребие земята им. [3:37]  Царят пък взе другата половина войска, тръгна от столицата си Антиохия, в сто четирийсет и седмата година, премина река Ефрат и обиколи горните страни. [3:38]  Лисий избра Птоломея, син на Доримена, Никанора и Горгия, силни мъже измежду приятелите на царя, [3:39]  и прати с тях четирийсет хиляди мъже и седем хиляди ездачи, да идат в Иудейската земя и да я разорят, според както бе заповядал царят. [3:40]  Те тръгнаха с всичката си войска и дойдоха, та се разположиха на равнината до Емаум. [3:41]  Тамошните търговци чуха името им, взеха твърде много сребро, злато и слуги и дойдоха в стана да купуват роби израилски синове; към тях се присъедини и войската на Сирия и на другоплеменните земи. [3:42]  Видя Иуда и братята му, че се умножиха бедствията, и че войските се разположиха на стан в техните предели; узнаха и за заповедта на царя, която беше дал да изпълнят над народа, да го погубят и изтребят. [3:43]  И говореха всеки на приятеля си: да въздигнем хвърления долу наш народ и да се бием за нашия народ и за светинята. [3:44]  И събра се голямо множество, за да бъдат готови за война и да се помолят и изпросят милост и съжаление. [3:45]  Иерусалим беше необитаем като пустиня; от природните му жители нямаше ни кой да влиза в него, ни кой да излиза из него; светилището беше потъпкано, и синове на чужденци бяха в крепостта му; той стана жилище на езичници; и отне се веселието от Иакова, и не се чуваше свирка и цитра. [3:46]  И тъй, те се събраха и отидоха в Масифа срещу Иерусалим, защото по-рано у израилтяните мястото за молитва беше в Масифа. [3:47]  И постиха в тоя ден, туриха върху себе си вретища и пепел на главите си и раздраха дрехите си; [3:48]  разтвориха книгата на закона, една от тия, които езичниците диреха, за да напишат на тях изображенията на своите идоли, [3:49]  и донесоха свещеническите одежди и първородните и десятъка; и свикаха назореите, които бяха изпълнили дните си, [3:50]  и високо извикаха към небето: какво да правим с тях и къде да ги отведем? [3:51]  Твоето светилище е потъпкано и осквернено, и Твоите свещеници са в скръб и унижение. [3:52]  И ето, събраха се против нас езичниците, за да ни изтребят. Ти знаеш, що кроят те против нас. [3:53]  Как можем устоя пред тяхното лице, ако Ти не ни помогнеш? [3:54]  И затръбиха с тръби и викнаха с висок глас. [3:55]  След това Иуда тури вождове на народа - хилядници, стотници, петдесетници и десетници. [3:56]  И казаха на ония, които правеха къщи, сгодяваха се с жени, садяха лозя, и на людете страхливи, щото всеки от тях, според закона, да се върне у дома си. [3:57]  Тогава се дигна опълчението и се разположиха на стан на юг от Емаум. [3:58]  И каза Иуда: опашете се, и бъдете мъжествени и готови за утре да се ударим с тия езичници, които са се събрали против нас, за да погубят нас и нашата светиня. [3:59]  Защото по-добре е да умрем в сражение, нежели да гледаме бедствията на нашия народ и на светинята. [3:60]  А каквато е волята на небето, тъй да бъде! 4 [4:1]  И взе Горгий пет хиляди мъже и хиляда отбор конници, и пълчището тръгна през нощта, [4:2]  за да нападне опълчението на иудеите и внезапно да ги разбие; а ония, които живееха в крепостта, му служеха за водачи. [4:3]  Чу Иуда и излезе сам и храбрите мъже, за да разбият царската войска в Емаум, [4:4]  докле още неприятелските сили бяха далеч от стана. [4:5]  И дойде Горгий в стана на Иуда нощя и никого не намери, и дири ги по планините, защото казваше: те бягат от нас. [4:6]  А на разсъмване Иуда се яви в равнината с три хиляди мъже, но те нямаха ни щитове, ни мечове, както това желаеха. [4:7]  Когато видяха силното и въоръжено пълчище на езичниците и окръжаващата го конница, обучени за война, [4:8]  Иуда каза на мъжете, що бяха с него: не бойте се от тяхното множество и не се плашете от тяхното нападение. [4:9]  Спомнете си, как се спасиха нашите отци в Червено море, когато фараонът ги гонеше с войска. [4:10]  И сега да извикаме към небето; може би, Бог ще се умилостиви над нас, като си спомни завета с нашите отци, и ще смаже сега това пълчище пред наше лице; [4:11]  и всички езичници ще познаят, че има Избавител и Спасител на Израиля. [4:12]  Другоплеменниците подигнаха очи и видяха, че идат против тях, [4:13]  и излязоха из стана, за да се бият; а тия, що бяха с Иуда, затръбиха, [4:14]  и се удариха, и езичниците бидоха разбити и побягнаха в равнината, [4:15]  а всички останали паднаха от меч; и гониха ги до Газер и до равнините на Идумея, Азот и Иамния, и паднаха от тях до три хиляди мъже. [4:16]  Тогава Иуда се върна с войската си от преследването им, [4:17]  и каза на народа: не налитайте на плячка, защото още война ни чака; [4:18]  Горгий и войската му са в планината близо до нас; сега дръжте се против нашите врагове и сражавайте се с тях, а после смело ще вземете плячка. [4:19]  Докле още Иуда говореше това, показа се една тълпа, която излизаше из планината. [4:20]  И видя той, че ги принудиха на бяг и че палят стана; защото издигащият се дим показваше, що бе станало. [4:21]  Когато те видяха това, много се изплашиха; а като видяха в равнината и войската на Иуда, готова за бой, [4:22]  всички побягнаха в земята на другоплеменниците. [4:23]  Тогава Иуда се обърна да плячкосва стана, и взеха много злато и сребро, хиацинтови и багрени дрехи, и голямо богатство. [4:24]  И като се връщаха, възпяваха и благославяха Господа Небесни, защото Той е благ, и милостта Му е вовеки. [4:25]  И биде в оня ден голямо спасение на Израиля. [4:26]  Оцелелите пък другоплеменници дойдоха при Лисия и му известиха за всичко станало. [4:27]  Той, като чу, падна в униние и се наскърби, че не се случи с Израиля това, което искаше, и не излезе това, що му бе заповядал царят. [4:28]  И на следната година Лисий събра шейсет хиляди отбор мъже и пет хиляди ездачи, за да ги победи. [4:29]  Те дойдоха в Идумея и се разположиха на стан във Ветсура; а Иуда ги посрещна с десет хиляди мъже. [4:30]  Като видя силното пълчище, той се помоли и каза: благословен си Ти, Спасителю на Израиля, Който си сломил нападението на силния с ръката на Твоя раб Давида и предаде полка на другоплеменниците в ръцете на Сауловия син Ионатана и на неговия оръженосец. [4:31]  Предай тая войска в ръцете на Твоя народ - Израиля, и нека се посрамят в силата и в конницата си; [4:32]  напрати върху тях страх и сломи дързостта на силата им; нека бъдат съсипани чрез своето поражение; [4:33]  свали ги с меча на тия, които Те обичат, та нека Те прославят с песни всички, които знаят Твоето име. [4:34]  И удариха се те, и от войската на Лисия паднаха до пет хиляди мъже, паднаха пред тях. [4:35]  Лисий, като видя бягането на войската си и храбростта на войниците на Иуда, и че те са готови или да живеят, или да умрат юнашки, тръгна за Антиохия, набра чужденци и, като увеличи предишната си войска, мислеше изново да нападне Иудея. [4:36]  Иуда пък и братята му казаха: ето, нашите врагове са смазани, да се възкачим да очистим и възобновим светилището. [4:37]  Тогава се събра цялото опълчение и се изкачиха на планина Сион. [4:38]  И намериха светилището опустошено, жертвеникът осквернен, вратите изгорени, а в притворите, както в гора или в някоя планина, - пораснали растения, и скривалищата разрушени. [4:39]  И раздраха дрехите си, горко плакаха, посипаха с пепел главите си, [4:40]  паднаха ничком и тръбиха с вестителни тръби и викаха към небето. [4:41]  Тогава Иуда отреди мъже да воюват против ония, които се намираха в крепостта, додето той очисти светилището. [4:42]  И избра свещеници безпорочни и ревнители на закона. [4:43]  Те очистиха светилището, и осквернените камъни изнесоха в нечисто място. [4:44]  После разсъждаваха, как да постъпят с осквернения жертвеник на всесъженията. [4:45]  И дойде им добра мисъл да го развалят, да не би някога да им послужи за срам, понеже езичниците го бяха осквернили. И развалиха жертвеника; [4:46]  камъните натуриха по храмовата планина на прилично място, докле дойде пророк и отговори за тях; [4:47]  взеха цели камъни, според закона, и построиха нов жертвеник, като предишния; [4:48]  после уредиха светинята и вътрешните части на храма и осветиха притворите; [4:49]  направиха нови свещени съдове и внесоха в храма светилник, олтар за всесъжения и за тамян и трапеза; [4:50]  разкадиха на олтара тамян, запалиха свещите на светилника и осветлиха храма; [4:51]  туриха на трапезата хлябове, закачиха завесите и свършиха всички работи, които предприеха. [4:52]  В двайсет и петия ден на деветия месец - това е месец хаслев - в сто четирийсет и осмата година, станаха доста рано [4:53]  и принесоха жертва според закона върху новонаправения жертвеник за всесъжения. [4:54]  Тогава, в самия онзи ден, в който езичниците оскверниха жертвеника, се възобнови той с песни, с цитри, гусли и кимвали. [4:55]  И целият народ падна ничком, и се молеха и изпращаха благодарност към небето Ономува, Който им помогна. [4:56]  Тъй осем дена извършваха с веселба възобновяването на жертвеника, принасяха всесъжения и възнасяха жертви за спасение и за хвала. [4:57]  И украсиха предната страна на храма със златни венци и щитове, възобновиха вратата и скривалищата и направиха за тях двери. [4:58]  И биде твърде голяма радост у народа, и премахнаха се хулите на езичниците. [4:59]  И нареди Иуда и братята му и цялото събрание на Израиля, щото дните за обновата на жертвеника да се празнуват с веселие и радост в свое време, всяка година осем дена, от двайсетия ден на месец хаслев. [4:60]  В същото време обградиха планина Сион наоколо с високи стени и с яки кули, да не би, като дойдат някога езичниците, да ги сгазят, както това преди направиха. [4:61]  И разположи там Иуда войската да пази планината, и за нейната закрила укрепиха Ветсура, щото народът да има крепост против Идумея. 5 [5:1]  Когато околните народи чуха, че жертвеникът е построен и светилището обновено, както преди, силно възнегодуваха; [5:2]  и решиха да изтребят Иакововия род, който живееше между тях, и почнаха да убиват и изтребват людете от тоя народ. [5:3]  Тогава Иуда се опълчи против синовете на Исава в Идумея, в Акравим, понеже те държаха в обсада Израиля, нанесе им голямо поражение, смири ги и взе плячката им. [5:4]  Спомни си той и за злобата на синовете Веанови, които бяха за народа примка и препънка, като му правеха засади по пътищата. [5:5]  Макар те да се затвориха от него в кулите, но той се опълчи против тях, предаде ги на заклятие и изгори с огън кулите им с всички, които бяха вътре. [5:6]  След това той премина при синовете на Амона и срещна силна войска и многоброен народ и Тимотея, техния предводител. [5:7]  Той има с тях много сражения, и те бидоха разбити пред лицето му; той ги изби; [5:8]  взе Иазер и заселищата му и се върна в Иудея. [5:9]  Тогава езичниците, които живееха в Галаад, се събраха срещу израилтяните, които се намираха в техните предели, за да ги избият, но те бягаха в крепостта Датема. [5:10]  И пратиха писма до Иуда и до братята му и казаха: събраха се против нас окръжаващите ни езичници, за да ни изтребят, [5:11]  и се готвят да дойдат да нападнат крепостта, в която избягахме, и Тимотей предвожда войската им. [5:12]  Дойди, прочее, и ни избави от ръцете им; защото мнозина от нас загинаха, [5:13]  и всички наши братя, които бяха в пределите на Тов, са на смърт предадени, а жените им, децата им и имотите взеха в плен, и погубиха там около хиляда мъже. [5:14]  Още четяха тия писма, и ето, пристигнаха други вестители из Галилея с раздрани дрехи, носейки такова известие: [5:15]  "събраха се против нас от Птолемаида и от Тир и Сидон из цяла езическа Галилея, за да ни погубят". [5:16]  Когато Иуда и народът чуха тия думи, събра се голямо събрание, за да се съветват, що да направят за тия братя, които се намират в бедствие и се заплашват от езичниците с война. [5:17]  Тогава Иуда каза на брата си Симона: избери си мъже и иди, та защити твоите братя в Галилея; аз пък и брат ми Ионатан ще идем в Галаад. [5:18]  И остави той Иосифа, син Захариев, и Азария за началници над народа с останалата в Иудея войска, за да пазят. [5:19]  И даде им заповед, като каза: управлявайте тоя народ, но не почвайте война срещу езичниците, доде не се завърнем. [5:20]  На Симона отделиха за похода в Галилея три хиляди мъже, на Иуда пък, в Галаад, - осем хиляди мъже. [5:21]  И отиде Симон в Галилея и направи много сражения с езичниците и ги разби. [5:22]  Той ги гони до портите на Птолемаида, и паднаха от езичниците до три хиляди мъже, и той взе плячката им. [5:23]  Също взе със себе си намиращите се в Галилея и в Арвати (иудеи) с жените и с децата и с целия им имот и ги доведе в Иудея с голяма радост. [5:24]  А Иуда Макавей и брат му Ионатан минаха Иордан и изходиха тридневен път в пустинята. [5:25]  Срещнаха ги навутейци, приеха ги мирно и им разказаха всичко станало с братята им в Галаад, [5:26]  че мнозина от тях са затворени във Васара и Восор, в Алеми, Хасфор, Макед и Карнаим - всички тия градове са укрепени и големи, - [5:27]  че и в другите градове на Галаад се намират в обсада, и че утре е назначено да нападнат на тия укрепления, да ги превземат и да погубят всички тях в един ден. [5:28]  Затова Иуда с войската си веднага се упъти в пустинята към Восор, превзе тоя град, изби всички от мъжки пол с острия си меч, взе цялата им плячка и го изгори с огън; [5:29]  а оттам тръгна нощем и дойде до укреплението. [5:30]  Когато настана утро и подигнаха очи, ето, много народ, който брой нямаше, подигат стълби и машини, за да превземат укреплението, и обсаждат хората в него. [5:31]  Видя Иуда, че се почна битката, и писъци от града се издигаха до небето като звук от тръбите и голям вик, [5:32]  и каза на войниците: "бийте се сега за вашите братя". [5:33]  Той с три отряда обиколи откъм тила враговете, затръбиха с тръби и извикаха с молитва; [5:34]  и Тимотеевата войска позна, че това е Макавей, и те побягнаха от лицето му, а той им нанесе голямо поражение; в тоя ден от тях паднаха до осем хиляди мъже. [5:35]  Тогава той се върна в Масфа, обсади - и я превзе, изби всички в нея от мъжки пол, взе плячката й и я с огън изгори; [5:36]  оттам тръгна и превзе той Хасфон, Макед, Восор и другите галаадски градове. [5:37]  След тия събития Тимотей събра друга войска и се разположи на стан при Рафон отвъд потока. [5:38]  Тогава Иуда прати да видят войската; и известиха му и казаха: "събрали са се при него всички околни нам езичници - твърде многобройна сила, [5:39]  и са си наели помощници арабийци и са се разположили на стан зад потока, готови да идат против тебе на война". И отиде Иуда срещу тях. [5:40]  Когато Иуда и войската му се приближаваха до водния поток, Тимотей каза на своите началници: "ако премине към нас по-напред, ние не ще можем устоя насреща му, защото той ще ни надвие. [5:41]  Ако пък се уплаши и разположи стан отвъд потока, ние ще преминем към него и ще го надвием". [5:42]  Щом Иуда дойде до водния поток, тури при потока народни писари и им заповяда, думайки: "не оставяйте ни един човек в стана: нека всички вървят на сражение". [5:43]  И премина към тях пръв и целият народ след него. И разбити бидоха пред лицето му всички езичници - хвърлиха оръжието си и побягнаха в капището, що беше в Карнаим. [5:44]  Тогава те превзеха тоя град и с огън изгориха капището с всички, които се намираха в него; и победен биде Карнаим и не можа вече да противостои на Иуда. [5:45]  След това Иуда събра всички израилтяни, които се намираха в Галаад, от малък до голям - и жените им, и децата им, и имота, - доста голямо опълчение, за да идат в Иудейската земя. [5:46]  И дойдоха до Ефрон. Това беше голям град, доста укрепен, на пътя; невъзможно беше да се отбият от него ни надясно, ни наляво; трябваше да се мине през него, [5:47]  а жителите се затвориха в него, и портите затрупаха с камъни. [5:48]  Иуда им прати миролюбиво предложение: "ще минем през земята ви, за да идем в нашата земя, и никой не ще ви закачи, само с нозете си ще преминем". Но те не искаха да му отворят. [5:49]  Тогава Иуда заповяда да обявят по опълчението, всеки да се опълчи на мястото си, - [5:50]  и опълчиха се войниците и обсаждаха града целия оня ден и цялата нощ, и градът се предаде в ръцете му. [5:51]  И изби той всичко мъжко с острия си меч и разруши града до основи, взе плячката му и мина през града по убитите. [5:52]  И минаха през Иордан в голямата равнина срещу Ветсан. [5:53]  И събираше Иуда останалите и ободряваше народа през целия път, докле дойдоха в Иудейската земя. [5:54]  И възкачиха се на планина Сион с веселие и радост и принесоха всесъжения, защото не падна никой от тях, додето те се върнаха с мир. [5:55]  В ония дни, когато Иуда и Ионатан се намираха в Галаад, а брат му Симон - в Галилея, пред Птолемаида, [5:56]  чуха Иосиф, син Захариев, и Азарий, военачалници, за славните военни подвизи, извършени от тях, [5:57]  и казаха: "да си създадем и ние име; да идем да воюваме с околните нам езичници". [5:58]  Тъй обявиха те на войската, що беше при тях, и отидоха против Иамния. [5:59]  И излезе из града Горгий и войниците му против тях на бой. [5:60]  И като удариха на бяг, Иосиф и Азарий бяха гонени до пределите на Иудея; и паднаха тоя ден от израилския народ до две хиляди мъже. [5:61]  И стана голяма смутня в израилския народ, защото, мислейки да покажат храброст, не послушаха Иуда и братята му; [5:62]  защото те не бяха от семето на тия мъже, в чиито ръце бе предоставено спасението на Израиля. [5:63]  Но мъжът Иуда и братята му твърде много се прославиха пред цял Израил и пред всички народи, дето само се чуваше името им, - [5:64]  и събираха се при тях да им честитяват. [5:65]  След това излезе Иуда и братята му и воюваха против синовете на Исава в земята, която лежи на юг, и разби Хеврон и заселищата му, разруши укреплението му и изгори кулите му около него. [5:66]  След това се дигна да отиде в земята на другоплеменниците и мина през Самария. [5:67]  Него ден паднаха в бой свещениците, които желаеха да се прославят с храброст и безразсъдно бяха излезли на война. [5:68]  И отби се Иуда в Азот, земята на другоплеменниците, разруши жертвениците им, изгори с огън изваянията на боговете им, взе плячка от градовете и се върна в Иудейската земя. 6 [6:1]  Между това цар Антиох, като минаваше през горните области, узна, че има в Персия град, на име Елимаис, прочут с богатство, със сребро и злато, [6:2]  и в него - храм, твърде богат, и че там има златни покривки, брони и оръжия, оставени от Александра, син на Филипа, македонски цар, който пръв се възцари над елините. [6:3]  И той дойде и се мъчеше да превземе тоя град и да го ограби, но не можа, защото гражданите узнаха намерението му. [6:4]  Те се дигнаха против него с войска, и той побягна оттам с голяма скръб и отиде във Вавилон. [6:5]  Тогава в Персия дойде някой си при него и извести, че пълчищата, които бяха ходили в земята на Иуда, са разбити, [6:6]  че Лисий вървял със силна войска най-напред от всички, но бил разбит от иудеите, и те се усилили и с оръжие, и с войска, и с много плячка, която взели от разбитите от тях войски, [6:7]  и че разрушили гнусотията, която той бе въздигнал над жертвеника в Иерусалим, а светилището, както по-преди, обградили с високи стени, също и Ветсура, негов град. [6:8]  Когато чу царят тия думи, силно се уплаши и се разтревожи, падна в легло и изнемощя от скръб, защото не му се сбъдна това, що желаеше. [6:9]  И много дни прекара там той, защото в него се подновяваше голямата скръб; той мислеше, че умира. [6:10]  Тогава свика всичките си приятели и им каза: "избяга сънят от очите ми, и сърцето ми изнемогна от скръб. [6:11]  И казах в сърце си: до каква скръб дойдох аз, и колко голямо е смущението, в което сега се намирам! А бях аз полезен и любим в моето владение. [6:12]  Но сега си спомням злодеянията, които извърших в Иерусалим, и как взех всички намиращи се в него златни и сребърни съдове и пращах да изтребват напразно обитателите на Иудея. [6:13]  Сега познах, че заради това ме постигнаха тия беди, - и ето, аз загивам от голяма скръб в чужда земя". [6:14]  И повика Филипа, едного от своите приятели, и го тури управител над цялото си царство; [6:15]  даде му корона, царската си дреха и пръстен, за да ръководи сина му Антиоха, и да го възпитава за царуване. [6:16]  И умря цар Антиох в сто четирийсет и деветата година. [6:17]  Когато Лисий узна, че царят умря, тури вместо него на царството сина му Антиоха, когото бе възпитавал в младостта му, и му даде име Евпатор. [6:18]  Между това намиращите се в крепостта притискаха Израиля около светилището и винаги се стараеха да му пакостят, а на езичниците да служат за опора; [6:19]  тогава Иуда реши да ги изгони - и свика цял народ, за да ги обсади. [6:20]  Всички се събраха и ги обсадиха в сто и петдесетата година, и поставиха срещу тях стрелометни оръдия и машини. [6:21]  Но някои от обсадените излязоха, и към тях се присъединиха някои от нечестивите израилтяни; [6:22]  отидоха те при царя и казаха: "докога ти не ще отсъдиш и не ще отмъстиш за нашите братя? [6:23]  Ние се съгласихме да служим на баща ти, да ходим по заповедите му и да изпълняваме неговите повели; [6:24]  а синовете на нашия народ обсадиха крепостта и заради това се отстраняват от нас, и когото от нас намерят, умъртвяват и нашите имущества разграбват; [6:25]  и не само връз нас простряха ръка, но и върху всички наши предели. [6:26]  И ето, те сега обсадиха крепостта в Иерусалим, за да я превземат, а светилището и Ветсура укрепиха. [6:27]  Ако не побързаш да ги изпревариш, те ще направят повече от това, и тогава не ще можеш да ги удържиш". [6:28]  Като чу това, царят се разгневи и събра всичките си приятели, началниците на войската си и началниците на конницата; [6:29]  дойдоха при него наемни войски и из другите царства и от морските острови, [6:30]  тъй че броят на войските му беше: сто хиляди пешаци, двайсет хиляди ездачи и трийсет и два слона, обучени на война. [6:31]  След това минаха през Идумея, разположиха се на стан срещу Ветсура и се биха много дни и устроиха машини; но те излязоха и ги изгориха с огън и се удариха мъжки. [6:32]  Тогава Иуда отстъпи от крепостта и разположи стан във Ветсахар, срещу царския стан. [6:33]  А царят, като стана рано сутринта, бързо тръгна с войската си по пътя към Ветсахар; приготвиха се войските за бой и затръбиха с тръби. [6:34]  На слоновете показваха сок от грозде и черници, за да ги възбудят към битка, [6:35]  разделиха тия животни на чети и присъединиха при всеки слон по хиляда мъже в железни ризници и с медни шлемове на главите; освен това бидоха назначени при всеки слон по петстотин отбор ездачи; [6:36]  те се спираха своевременно там, дето беше слонът, и, накъдето той тръгваше, тръгваха и те заедно, без да отстъпват от него. [6:37]  При това на тях имаше яки дървени кули, които покриваха всеки слон, прикрепени върху тях с ремъци, и във всяка от тях - по трийсет и двама яки мъже, които се сражаваха върху тях, и при слона беше индиецът му. [6:38]  Останалите пък конници разместиха тук-там от двете страни на пълчището, за да дават знакове и да подкрепят в тесни места. [6:39]  Когато слънцето удари в златните и медните щитове, от тях заблестяха планините и светнаха като огнени светила. [6:40]  Част от царската войска бе разтегната по високите планини, а други - по ниските места, - и вървяха те твърдо и стройно. [6:41]  И смутиха се всички, които чуха шума на множеството им и вървежа на такова пълчище и звека на оръжията, защото войската беше твърде голяма и силна. [6:42]  И влезе Иуда и войската му в сражение, - и паднаха от царското пълчище шестстотин мъже. [6:43]  Тогава Елеазар, син на Саварана, видя един слон покрит с царска броня, който надминаваше всички, и изглеждаше, че върху него е царят; [6:44]  той пожертвува себе си, за да спаси своя народ и да си спечели вечно име: [6:45]  смело притърча към него всред отряда, като убиваше надясно и наляво, и се разбягваха от него насам и нататък; [6:46]  и се притече той под оня слон, легна под него и го уби, и слонът падна връз него на земята, и той умря там. [6:47]  Но като видяха силата на царското пълчище и напъна на войските, иудеите се отклониха от тях. [6:48]  Царските пък войски отидоха срещу тях против Иерусалим: царят отправи войските си против Иудея и планина Сион. [6:49]  И свърза той мир с людете във Ветсура, които излязоха из града: те нямаха храна, за да се държат в него обсадени, защото беше съботна година за земята. [6:50]  Царят завладя Ветсура и остави в нея стража да я пази. [6:51]  След това много дни обсажда светилището и тури там стрелометни оръдия и машини, огнехвъргачки, каменохвъргачки и копиехвъргачки, за да хвърлят стрели и камъни. [6:52]  Но и иудеите поставиха машини против техните машини и се сражаваха много дни; [6:53]  храна пък не остана в скривалищата, защото беше седма година, и избягалите в Иудея, за да се спасят от езичниците, изядоха останалия запас; [6:54]  при светилището останаха малцина мъже, защото гладът надви, а другите се разотидоха всеки в своето място. [6:55]  Чу Лисий, че Филип, комуто цар Антиох още приживе бе поръчал да възпитава за царуване сина му Антиоха, [6:56]  се върнал от Персия и Мидия и с него - войските, които бяха ходили с царя, и че той се домогва да поеме сам работите на царството. [6:57]  Затуй бързо отиде и каза на царя, на военачалниците и на велможите: "ние всеки ден търпим оскъдия, и храните у нас са малко, а мястото, което обсаждаме, е силно, между това върху нас лежи и грижата за царството. [6:58]  Нека, прочее, подадем десница на тия люде и да свържем с тях мир и с целия им народ, [6:59]  и да ги оставим да постъпват според техните закони, както по-преди, защото заради своите закони, които ние отменихме, те се разгневиха и направиха всичко това". [6:60]  И одобри царят и началниците тия думи, и прати при тях, за да свържат мир, което те и приеха; [6:61]  и закле им се царят и началниците. След това те излязоха из крепостта. [6:62]  И възлезе царят на планина Сион и, като разгледа укреплението на мястото, отметна се от клетвата си, с която се закле, и заповяда да съборят стените наоколо. [6:63]  После бързо тръгна и, като се върна в Антиохия, намери, че Филип владее града, воюва с него и със сила превзе града. 7 [7:1]  В сто петдесет и първата година излезе от Рим Димитрий, син на Селевка, и с малцина люде влезе в един приморски град и там се възцари. [7:2]  А когато влизаше в царския дом на своите бащи, войската хвана Антиоха и Лисия, за да ги доведе при него. [7:3]  Той узна това и каза: "не показвайте ми лицата им". [7:4]  Тогава войниците ги убиха, и се възкачи Димитрий на престола на своето царство. [7:5]  И дойдоха при него всички мъже беззаконни и нечестиви измежду израилтяните, и Алким, домогващ се до свещенство, ги предвождаше; [7:6]  и пред царя те обвиняваха народа и казваха: "Иуда и братята му погубиха твоите приятели, а нас изгониха из земята ни. [7:7]  Прати сега мъж, комуто ти се доверяваш; нека той иде и види всичкото разорение, що те причиниха нам и в страната на царя, и нека накаже тях и всички, които им помагат". [7:8]  Измежду царските приятели царят избра Вакхида, който управляваше отвъд реката; той беше голям в царството и верен на царя. [7:9]  Царят прати него и нечестивия Алкима, комуто отреди свещенство, и му заповяда да отмъсти на Израилевите синове. [7:10]  Те тръгнаха и дойдоха в иудейската земя с голяма войска; и той прати при Иуда и при братята му пратеници с миролюбиво, но коварно предложение. [7:11]  Но те не обърнаха внимание на думите им, защото видяха, че са дошли с голяма войска. [7:12]  А при Алкима и Вакхида се събраха на събрание книжниците да дирят справедливост. [7:13]  Първи от Израилевите синове бяха асидеите; те искаха от тях мир, [7:14]  защото казваха: "свещеник от Аароновото племе дойде с войската и не ще ни обиди". [7:15]  И той говори с тях мирно и им се закле, като каза: "няма да направим зло вам и на вашите приятели". [7:16]  И те му повярваха, а той хвана от тях шейсет мъже и ги умъртви в един ден, както е казано в Писанието: [7:17]  телата на Твоите светии и кръвта им проляха около Иерусалим, и нямаше кой да ги погребе. [7:18]  И нападна страх и ужас от тях върху целия народ, и говореха: "няма у тях истина и правда, защото нарушиха наредбата и клетвата, с която се клеха". [7:19]  Тогава Вакхид отстъпи от Иерусалим и разположи стана при Визет, и прати та хвана мнозина от избягалите от него мъже, и неколцина от народа, закла ги и ги хвърли в дълбок кладенец. [7:20]  После, като предаде страната Алкиму и като му остави войска за помощ, Вакхид се отправи към царя. [7:21]  Алким пък се домогваше до първосвещенство. [7:22]  И събраха се при него всички, които бунтуваха своя народ, завладяха Иудейската земя и нанесоха голямо поражение в Израиля. [7:23]  И видя Иуда всичкото зло, което Алким с другарите си причини на Израилевите синове - повече нежели езичниците - [7:24]  и, като обиколи всички предели на Иудея, отмъсти на отстъпниците, и те престанаха да влизат в тая страна. [7:25]  Когато пък Алким видя, че Иуда и ония, които се намираха с него, се усилиха, и разбра, че не може им противостоя, върна се при царя и жестоко ги обвини. [7:26]  Тогава царят изпрати Никанора, едного от своите славни вождове, ненавистник и враждебник на Израиля, и му заповяда да изтреби тоя народ. [7:27]  Никанор, като дойде в Иерусалим с голяма войска, прати коварно до Иуда и до братята му миролюбиво предложение: [7:28]  "да няма война между мене и вас; аз ще вляза с малцина люде, за да видя вашите деца смиром". [7:29]  И дойде при Иуда, и се поздравиха един друг миролюбиво; а между това войници бяха приготвени да хванат Иуда. [7:30]  Иуда узна, че той е дошъл при него с коварство, заради това се уплаши от него и не искаше вече да види лицето му. [7:31]  Когато Никанор узна, че намерението му е открито, излезе против Иуда на сражение близо до Хафарсалама. [7:32]  И паднаха от ония, които бяха с Никанора, около пет хиляди мъже, а останалите избягаха в Давидовия град. [7:33]  След това Никанор възлезе на планина Сион; и излязоха из светилището някои свещеници и старейшини на народа да го поздравят миролюбно и да му покажат всесъжението, което се принася за царя. [7:34]  Но той им се присмя, наруга ги и ги оскверни, говори високомерно, [7:35]  и, като се закле гневно, каза: "ако сега не бъде предаден Иуда и войската му в мои ръце, то, кога се върна благополучно, ще изгоря тоя Дом"; и отиде си много разгневен. [7:36]  А свещениците влязоха и застанаха пред лицето на жертвеника и на храма, заплакаха и казаха: [7:37]  "Ти, Господи, избра тоя Дом, за да се нарича на Твое име и да бъде той дом на молитва и моление за Твоя народ. [7:38]  Отмъсти на тоя човек и на войската му, и нека паднат те от меч; спомни си злите им хули и не ги оставяй за по-дълго". [7:39]  И излезе Никанор от Иерусалим и се разположи на стан при Веторон, и дойде при него сирийска войска. [7:40]  А Иуда с три хиляди мъже се разположи на стан при Адас; и помоли се Иуда и каза: [7:41]  "Господи! когато пратените от асирийския цар произнасяха зли хули, дойде Твоят Ангел и уби от тях сто осемдесет и пет хиляди. [7:42]  Тъй сломи сега пред нас туй пълчище, за да познаят другите, че те произнасяха хула върху Твоите светини, и съди ги според злобата им". [7:43]  И влязоха войските в сражение в тринайсетия ден на месец адар, и разбита биде войската на Никанора; и той пръв падна в сражението. [7:44]  Когато пък войниците му видяха, че Никанор падна, те хвърлиха оръжието си и удариха на бяг. [7:45]  И гониха ги израилтяните цял ден, от Адас чак до Газира, и тръбиха след тях с вестителни тръби. [7:46]  И излизаха из всички околни иудейски селища и ги заграждаха, - и те, като се обръщаха към ония, които ги гонеха, всички паднаха от меч, и не остана ни един от тях. [7:47]  И взеха иудеите плячката им и награбеното от тях, отсякоха главата на Никанора и дясната му ръка, която той гордо бе простирал, донесоха ги и окачиха пред Иерусалим. [7:48]  Народът се твърде радваше и прекара оня ден като ден на голямо веселие; [7:49]  и наредиха да празнуват ежегодно тоя ден на тринайсети адар. [7:50]  И успокои се Иудейската земя за някое време. 8 [8:1]  Иуда чу за славата на римляни, че те са могъщи и силни и благосклонно приемат всички, които към тях се обръщат, и, който и да е отивал при тях, с всекиго те свързвали приятелство. [8:2]  А че те са могъщи и силни, - разказваха му за техните войни, за юнашките подвизи, които те показали над галатяни, как ги били покорили и направили поданици; [8:3]  също и за онова, що били направили те в Испанската страна, за да завладеят тамошните сребърни и златни рудници, [8:4]  и със своето благоразумие и твърдост завладели всички предели, макар оная земя и да била доста далеч от тях, също и за царете, които дохождали против тях от край-земя, и те ги сломили и им нанесли голямо поражение, а останалите им плащат ежегодно данък; [8:5]  те също разбили на война и покорили Филипа и Персея, китийски цар, и другите, които въстанали против тях; [8:6]  и Антиоха, великия цар на Азия, който бе излязъл против тях на война със сто и двайсет слона, с конница, с колесници и с доста многобройна войска, и го бяха разбили, [8:7]  те го хванали жив и го принудили да им плаща голям данък - както той, тъй и следващите след него царе, - да даде заложници и да допусне дележ, [8:8]  а Индийската страна и Мидия, Лидия и другите по-добри негови области ги взели от него и ги дали на цар Евмений; [8:9]  и за онова, как елините били намислили да дойдат и да ги изтребят, [8:10]  но това намерение те узнали и пратили против тях един военачалник и воювали срещу тях, - и мнозина от тях паднали убити, взели в плен жените им и децата им и ги ограбили, завладели земята им, съборили крепостите им и ги покорили до тоя ден; [8:11]  и други царства и острови, които някога били въставали против тях, те разорили и покорили; [8:12]  а с приятелите си и с ония, които им се доверявали, те живеели в приятелство, и завладели царства близки и далечни, и всички, които чули името им, се бояли от тях. [8:13]  Ако поискат да помогнат някому да се възцари, той царува, и когото искат, сменяват; и те се твърде въздигнали; [8:14]  но при все това никой от тях не турял на себе си корона и не се обличал в порфира, за да се големее с нея. [8:15]  Те си съставили съвет, и постоянно всеки ден триста и двайсет човека се съвещават за всичко, което се отнася до народа и до неговото благоустройство; [8:16]  и всяка година на един човек поверяват началството над себе си и господаруването над цялата тяхна земя, и всички слушат едного, и няма между тях ни завист, ни ревнуване. [8:17]  Тогава Иуда избра Евполема, син на Иоана, Акосов син, и Иасона, Елеазаров син, и ги прати в Рим, да свържат с тях приятелство и съюз [8:18]  и да свалят от тях игото, защото те виждат, че Елинското царство иска да пороби Израиля. [8:19]  И тъй, те тръгнаха за Рим, макар пътят да беше твърде дълъг, и влязоха в събранието на съвета, пристъпиха и казаха: [8:20]  "Иуда Макавей и братята му и целият иудейски народ ни пратиха при вас, за да свържем с вас съюз и мир, и да впишете нас в числото на вашите съратници и приятели". [8:21]  И понравиха им се тия думи. [8:22]  И ето препис от посланието, което в отговор написаха на медни дъски и пратиха в Иерусалим, за да им бъде там паметник за мир и съюз: [8:23]  "Да добруват вечно римляни и народ иудейски по море и по суша! Меч и враг да бъдат далеч от тях! [8:24]  Ако настане война по-напред у римляни, или у всички техни съюзници във всички техни владения, [8:25]  то иудейският народ е длъжен да им окаже от все сърце помощ във войната, както го изисква времето; [8:26]  и на воюващите не ще дават, нито доставят ни жито, ни оръжие, ни пари, ни кораби, защото тъй желаят римляните; те са длъжни да изпълняват своето задължение, без да получават нещо. [8:27]  Също тъй, ако по-напред избухне война у иудейския народ, римляните от душа ще им помагат във войната, както го изисква времето; [8:28]  и на ония, които помагат във войната, не ще дават ни жито, ни оръжие, ни пари, ни кораби: тъй желае Рим; те са длъжни да изпълняват своите задължения, и то - без измама." [8:29]  На такива условия свързаха римляните мир с иудейския народ. [8:30]  Ако пък след тия условия едните и другите насилят да прибавят или смалят нещо, нека го направят по тяхното общо желание, и това, което те прибавят или изхвърлят, ще има сила. [8:31]  А за това зло, което цар Димитрий прави на иудеите, ние му писахме тъй: "защо си наложил твоето тежко иго на нашите приятели и съюзници - иудеите? [8:32]  Ако те още се обърнат към нас с жалба против тебе, ние ще им окажем справедливост и ще воюваме против тебе по море и по суша". 9 [9:1]  Когато Димитрий чу, че Никанор и войниците му паднали в сражението, повторно прати Вакхида и Алкима в Иудейската земя и с тях - дясното крило. [9:2]  Те тръгнаха по пътя за Галгал и се разположиха на стан при Месалот, който е в Арвили, и, като го завладяха, погубиха много люде. [9:3]  В първия месец на сто петдесет и втората година разположиха се те на стан в Иерусалим, [9:4]  но станаха и отидоха към Верея с двайсет хиляди мъже и с две хиляди конници. [9:5]  А Иуда се разположи на стан при Елеас, и с него - три хиляди отбор мъже. [9:6]  Но като видяха голямата войска, колко тя е многобройна, те се твърде уплашиха, и мнозина се разбягаха из стана му, и останаха от тях не повече от осемстотин мъже. [9:7]  Когато Иуда видя, че се разбяга опълчението му, а войната го тревожи, сърцето му се смути, защото нямаше време да ги събере. [9:8]  Той се наскърби и каза на останалите: "да станем и идем против нашите противници; може би, ще имаме сила да се бием с тях". [9:9]  Но те го раздумваха и говореха: "ние нямаме сила; сега ще спасяваме живота си, а после ще се върнем с нашите братя и тогава ще се сражаваме против тях, - сега сме малко". [9:10]  Но Иуда каза: "не, да не стане това с мене - да бягам от тях; ако пък е дошъл часът ни, нека храбро умрем за нашите братя и да не оставим да се хули нашата слава". [9:11]  Дигна се войската от стана и се спря срещу тях; конницата се раздели на две части, а пред войската вървяха прашници и стрелци и всички предни силни войници. [9:12]  Вакхид пък се намираше на дясното крило; отредите се приближаваха от двете страни и тръбяха с тръби. [9:13]  Затръбиха с тръби и людете, които бяха с Иуда, и потресе се земята от шума на войските, и стана упорито сражение от сутринта до вечерта. [9:14]  Иуда видя, че Вакхид и най-силната част от войската му се намира на дясна страна, и събраха се при него всички храбри по сърце, - [9:15]  и разбиха те дясното крило и ги гониха до Азотска планина. [9:16]  Когато ония, които бяха на лявото крило, видяха, че дясното крило е разбито, обърнаха се по стъпките на Иуда и на тия, що бяха с него отзад. [9:17]  Сражението биде жестоко, и паднаха много убити от едната и от другата страна; [9:18]  падна и Иуда, а другите удариха на бяг. [9:19]  А Ионатан и Симон взеха Иуда, брата си, и го погребаха в гробницата на бащите му в Модин. [9:20]  Всички израилтяни го оплакаха и ридаха за него силно, тъжиха много дни и казваха: [9:21]  "как падна силният, който спасяваше Израиля!" [9:22]  Другите пък дела на Иуда, сраженията, храбрите подвизи, които той извърши, и неговото величие не са описани, защото бяха твърде много. [9:23]  А след смъртта на Иуда по всички израилски предели се появиха люде беззаконни, и се подигнаха всички, които вършеха неправда. [9:24]  В същите дни настана твърде голям глад, и страната се прилепи към тях. [9:25]  Тогава избра Вакхид нечестивите мъже и ги тури началници на страната: [9:26]  те разпитваха и диреха приятелите на Иуда и ги довеждаха при Вакхида, а той им отмъщаваше и се подиграваше с тях. [9:27]  И биде голяма скръб в Израиля, каквато не е била от оня ден, откак се не видя у тях пророк. [9:28]  Тогава се събраха всички приятели на Иуда и казаха на Ионатана: [9:29]  "откак умря брат ти Иуда, не се намери нему подобен мъж, който да излезе против враговете и Вакхида и против враговете на нашия народ. [9:30]  Сега, прочее, ние те избрахме да ни бъдеш вместо него началник и вожд, за да водиш нашата война". [9:31]  Тогава Ионатан прие предводителството и завзе мястото на Иуда, брата си. [9:32]  Вакхид се научи за това и диреше да го убие. [9:33]  Тогава пък узнаха Ионатан и Симон, брат му, и всички, които бяха с него, и побягнаха в пустиня Текое и се разположиха на стан при водите на езеро Асфар. [9:34]  Вакхид, като узна това в съботен ден, премина сам и всичката му войска отвъд Иордан. [9:35]  А Ионатан проводи брата си - предводителя на народа, и помоли приятелите си, наватеите, да съберат у тях много храни. [9:36]  Но из Мидава излязоха Иамвриевите синове и хванаха Иоана и всичко, що той имаше, и избягаха. [9:37]  След тия случки казаха на Ионатана и на брата му Симона, че Иамвриевите синове тържествено извършват голяма сватба и с голям разкош водят от Надават невеста, дъщеря на едного от прочутите ханаански велможи. [9:38]  Тогава си спомниха те за брата си Иоана, излязоха и се скриха в подслона на планината. [9:39]  Като подигнаха очи, видяха: ето възклицания и голяма прикя; младоженецът и приятелите му и братята му бяха излезли да посрещат с тъпани и свирки и с много оръжия. [9:40]  Тогава ония, що бяха с Ионатана, скочиха върху тях из засадата и ги избиха, и паднаха много убити, а останалите избягаха в планината; и те взеха всичката им плячка. [9:41]  И обърна се сватбарското тържество в печал, а звуковете на техните свирки - в плач. [9:42]  Тъй отмъстиха те за кръвта на брата си и се върнаха в блатистото място при Иордан. [9:43]  Чу това Вакхид и един съботен ден дойде при бреговете на Иордан с голяма войска. [9:44]  Тогава Ионатан каза на людете си: "нека станем сега и да се ударим за нашия живот, защото сега не е това, което беше вчера и завчера. [9:45]  Ето, неприятелят е и пред нас и зад нас, водата на Иордан е от едната и от другата страна, и блато и гора, и няма място, накъде да се отместим. [9:46]  Сега, прочее, извикайте към небето, за да се избавим от ръцете на нашите врагове". [9:47]  И почна се сражение. Ионатан протегна ръка, за да удари Вакхида, но оня се отмести назад от него. [9:48]  Ионатан и тия, които бяха с него, се хвърлиха в Иордан и преплуваха на другия бряг, а ония не преминаха след тях Иордан. [9:49]  И в оня ден от Вакхидовите хора паднаха до хиляда мъже. [9:50]  Вакхид се върна в Иерусалим и построи в Иудея силни градове: крепостта в Иерихон, Емаум и Веторон, Ветил и Тамната във Фаратон, и Тефон - с високи стени, порти и ключалки; [9:51]  и тури в тях стража, за да враждува против Израиля. [9:52]  Укрепи също и град Ветсура, Газара и крепостта, като остави в тях войска с храни, [9:53]  и взе заложници - синовете на вождовете на страната - и ги тури под стража в иерусалимската крепост. [9:54]  В сто петдесет и третата година, във втория месец, заповяда Алким да съборят стената на вътрешното преддверие на храма и да разрушат делото на пророците; и почна вече да разрушава. [9:55]  Но в същото време Алким получи удар, и се спряха предприятията му; устата му се сковаха, той онемя и не можеше повече да промълви ни дума и да се разпореди за дома си. [9:56]  И умря тогава Алким в тежки мъки. [9:57]  Когато Вакхид узна, че Алким е умрял, върна се при царя, и Иудейската земя остана две години спокойна. [9:58]  Тогава всички беззаконници се съвещаваха и говореха: "ето, Ионатан и тия, що са с него, живеят безопасно и спокойно; да доведем сега Вакхида, и той ще ги хване всички в една нощ". [9:59]  Отидоха и тъй го съветваха. [9:60]  Той се реши да тръгне с голяма войска и прати тайно писма до всички свои съюзници, които се намираха в Иудея, да хванат Ионатана и тия, що са с него; но те не можаха, защото узнаха техните замисли. [9:61]  И хванаха от мъжете на оная страна, виновници за туй злодейство, до петдесет човека, и ги убиха. [9:62]  След това Ионатан, Симон и ония, които бяха с тях, се отдалечиха във Ветваси, в пустинята, и възобновиха разрушението там и укрепиха град. [9:63]  Вакхид, като узна това, събра цялата си войска, извести и на ония, които се намираха в Иудея, [9:64]  и дойде, та обсади Ветваси, и се сражаваха против него много дни, като постави машини. [9:65]  Ионатан пък остави в града брата си Симона, а сам излезе по страната с неголяма войска, [9:66]  порази в шатрите им Одоаарина и братята му, както и синовете на Фасирона, и почна да убива и да настъпва със сила. [9:67]  Тогава Симон и ония, що бяха с него, излязоха от града и изгориха машините, [9:68]  биха се против Вакхида и го разбиха; с това те много го натъжиха, защото кроежите му и походът отиде напразно. [9:69]  Много се разгневи той на беззаконните мъже, които го бяха съветвали да иде в тая страна, и мнозина от тях умъртви, и реши да се върне в земята си. [9:70]  Като узна това, Ионатан прати при него старейшини, за да свържат с него мир, и да им върне пленените. [9:71]  Той прие това, направи според думите му и се закле да му не причинява никакво зло през целия си живот, [9:72]  и върна му пленниците, които по-преди бе пленил в Иудейската земя, върна се в своята земя и не дохожда вече в техните предели. [9:73]  И утихна мечът в Израиля; Ионатан се засели в Махмас и почна да съди народа, като изтреби нечестивите измежду Израиля. 10 [10:1]  В сто и шейсетата година излезе Александър, син на Антиоха Епифана, и завладя Птолемаида: приеха го, и той се възцари там. [10:2]  Когато чу туй цар Димитрий, събра доста многобройна войска и излезе против него да се бие. [10:3]  Димитрий прати по Ионатана писма с миролюбно предложение, като че искаше да го възвеличае, [10:4]  защото си казваше: "да изпреварим да свържем с него мир, преди той да свърже с Александра против нас: [10:5]  тогава той ще си спомни всичкото зло, което ние направихме нему и на братята му и на народа му". [10:6]  И той му даде власт да събира войска и да приготви оръжие, за да бъде негов съюзник, като заповяда да му върнат заложниците, които се намираха в крепостта. [10:7]  Ионатан дойде в Иерусалим и прочете гласно писмата пред целия народ и пред ония, що бяха в крепостта; [10:8]  и много се уплашиха всички, когато чуха, че царят му дал власт да събира войска; [10:9]  а тия, що бяха в крепостта, дадоха на Ионатана заложниците, и той ги върна на родителите им. [10:10]  Ионатан живееше в Иерусалим и почна да строи и да възобновява града, [10:11]  като каза на работниците да градят стените, и планина Сион наоколо да укрепят с четвъртити камъни; и направиха тъй. [10:12]  Тогава другоплеменниците, що бяха в крепостите, построени от Вакхида, избягаха: [10:13]  всеки остави мястото си и отиде в своята земя. [10:14]  Само във Ветсура останаха някои от ония, които се отказаха от закона и заповедите, защото туй място им служеше за убежище. [10:15]  И чу цар Александър за ония обещания, които Димитрий прати на Ионатана, и разказаха му за войните и за храбрите подвизи, които извърши Ионатан и братята му, и за мъчнотиите, що те изтеглиха. [10:16]  Тогава той каза: "ще намерим ли още такъв мъж, като тогова? Нека го направим наш приятел и съюзник". [10:17]  И написа и му прати писмо с тия думи: [10:18]  "цар Александър до брата Ионатана - поздрав. [10:19]  Чухме за тебе, че ти си мъж, як по сила и достоен да бъдеш наш приятел. [10:20]  Туряме те, прочее, сега първосвещеник на твоя народ; ти ще се наричаш приятел на царя (той му прати порфира и златна корона), ще държиш наша страна и ще пазиш приятелство с нас". [10:21]  Ионатан облече свещената одежда в седмия месец на сто и шейсетата година в празник Шатри, събра войска и приготви много оръжия. [10:22]  Чу това Димитрий, огорчи се и каза: [10:23]  "какво направихме ние, та Александър ни изпревари и свърза приятелство с иудеите, за да има поддръжка? [10:24]  Ще им напиша думи за поздрав, хвала и обещания, за да бъдат мен на помощ". [10:25]  И прати им писмо с такива думи: "цар Димитрий до иудейския народ - поздрав. [10:26]  Чувахме и се радвахме, че спазвате нашите договори, оставате в приятелство с нас и не се прилепяте до нашите врагове. [10:27]  Следвайте и сега да спазвате вярност към нас, и ние ще ви отплатим с добро за това, що правите за нас: [10:28]  ще ви направим много отстъпки и ще ви дадем дарове. [10:29]  А сега освобождавам всички иудеи от данъци и мито на солта и отменявам венците; [10:30]  и третата част от семената и половината част от дървесните плодове, която принадлежи на мене, отсега и занапред се отказвам да взимам от Иудейската земя и от трите области, присъединени към нея от Самария и от Галилея, от днешен ден и за вечни времена. [10:31]  И Иерусалим да бъде свещен и свободен, както и пределите му, десятъкът и приходите му. [10:32]  Отказвам се и от властта над иерусалимската крепост и давам право на първосвещеника да тури в нея люде, които той сам избере, за да я пазят; [10:33]  и всички иудеи, взети в плен из Иудейската земя, отпускам на свобода даром в цялото мое царство: нека всички бъдат освободени от тегобите за себе си и за добитъка си. [10:34]  Всички празници, съботи и новомесечия, и установените дни - три дена пред празника и три дена след празника - всички тия дни нека бъдат дни за облекчение и свобода на всички иудеи, които се намират в моето царство. [10:35]  Никой да няма право да притеснява и отегчава кого и да е от тях в никоя работа. [10:36]  И нека иудеи се записват в царските войски до трийсет хиляди души, и ще им се плаща наравно с всички царски войски. [10:37]  И от тях да бъдат туряни началници над големите царски крепости; от тях също да бъдат туряни и над делата на царството, които изискват вярност; техните пристойници и началници да бъдат също от тях и нека те живеят според своите закони, както е заповядал царят в Иудейската земя. [10:38]  И трите области, присъединени към Иудея от Самарийската страна, нека си останат присъединени към Иудея, та да им бъдат и да се считат за една и да не подлежат под друга власт, освен под властта на първосвещеника. [10:39]  Птолемаида с окръга й подарявам на светилището в Иерусалим за издръжки, потребни на светилището; [10:40]  аз пък давам ежегодно петнайсет хиляди сикли сребро от приходите на моите царски имоти. [10:41]  И всичко останало, което не са предали управителите на съкровището в миналите години, отсега ще дават за работи на храма. [10:42]  Освен това и петте хиляди сикли сребро, които се взимаха от приходите на светилището, от годишните сборове, и те се отстъпват като принадлежащи на служещите свещеници. [10:43]  И всички, които побягнат в иерусалимския храм и в цялата му черта поради дължими царски повинности и всякакви други, нека бъдат свободни заедно с всичко, що им принадлежи в моето царство. [10:44]  За построяване и възобновяване на светилището разноските ще бъдат давани от царските берии. [10:45]  И за построяване стените на Иерусалим и укреплението им наоколо - разноските ще бъдат давани от царските приходи, а също и за построяване други стени в Иудея". [10:46]  Ионатан и народът, като изслушаха тия думи, не ги повярваха и не ги приеха, защото си спомниха ония големи беди, които Димитрий бе нанесъл на израилтяните, като ги жестоко бе измъчил, [10:47]  и предпочетоха съюза с Александра, защото той пръв им направи миролюбни предложения, - и му помагаха във войните през всички дни. [10:48]  Цар Александър събра голяма войска и се опълчи против Димитрия. [10:49]  И влязоха двамата царе в сражение, и войската на Димитрия удари на бяг; Александър я гони и надви; [10:50]  той твърде настойчиво продължи битката до заник-слънце, - и падна Димитрий в тоя ден. [10:51]  След това Александър прати пратеници при Птоломея, египетски цар, с такива думи: [10:52]  "аз се върнах в земята на моето царство и седнах на престола на моите бащи, взех върховната власт, съкруших Димитрия и завладях нашата страна. [10:53]  Аз влязох с него в сражение, разбихме него и войската му и седнахме на престола на неговото царство. [10:54]  Прочее, да свържем сега приятелство между нас, и дай ми дъщеря си за жена, и да ти стана зет и ще дам на тебе и ней дарове, достойни за тебе". [10:55]  И отговори Птоломей тъй: "щастлив е денят, в който ти се върна в земята на твоите бащи и седна на престола на царството им. [10:56]  Сега ще изпълня за тебе това, що ми писа, само дойди при мене в Птолемаида, да се видим един с друг, и ще се сродя с тебе, както рече". [10:57]  И тръгна Птоломей от Египет, сам и Клеопатра, дъщеря му, и дойдоха в Птолемаида в сто шейсет и втората година. [10:58]  Цар Александър го посрещна, и той му даде Клеопатра, дъщеря си, и направи сватбата й в Птолемаида с голям блясък, както прилича на царе. [10:59]  Цар Александър писа също на Ионатана, за да излезе да го посрещне. [10:60]  Ионатан отиде в Птолемаида с разкош, представи се на двамата царе и надари със сребро и злато и много дарове тях и приближените им, и спечели благоволението им. [10:61]  Тогава се събраха против него мъже зловредни, мъже беззаконни изсред Израиля, за да го оклеветят; но царят не обърна внимание на тях. [10:62]  И заповяда царят да съблекат на Ионатана дрехите и да го облекат в порфира, - и тъй направиха. [10:63]  След това царят го тури при себе си и каза на своите управители: "излезте с него всред града и разгласете, щото никой да не смее да го клевети в нищо и никой да го не тревожи с никаква работа". [10:64]  Когато клеветниците видяха славата му, как той биде провъзгласяван и как биде облечен в порфира, всички се разбягаха. [10:65]  Тъй го прослави царят и го вписа в числото на първите приятели, като го назначи военачалник и областен управител. [10:66]  И върна се Ионатан в Иерусалим с мир и радост. [10:67]  Но в сто шейсет и петата година дойде от Крит Димитрий, син на Димитрия, в земята на бащите си. [10:68]  Като чу това, цар Александър твърде се огорчи и се върна в Антиохия. [10:69]  И тури Димитрий за военачалник Аполония, управител на Келе-Сирия; тоя събра голяма войска, разположи стана си при Иамния и прати, та казаха на първосвещеник Ионатана: [10:70]  "само ти един се превъзнасяш над нас, а пък аз се изложих на присмех и срам чрез тебе. Защо ни противостоиш в планините? [10:71]  Ако се надяваш на твоите военни сили, слез при нас в равнината, и там ще си премерим силите, защото с мене е войската на градовете. [10:72]  Попитай и узнай, кой съм аз и другите, които ми помагат, и ще ти кажат: не е възможно да устоите пред нашето лице, защото дваж бидоха прогонвани в своята земя твоите бащи. [10:73]  И сега против такава конница и такава войска ти не можеш устоя в равнината, дето няма ни камъни, ни теснини, ни място за убежище". [10:74]  Когато Ионатан изслуша тия Аполониеви думи, ободри се духом, избра десет хиляди мъже, излезе из Иерусалим, а брат му Симон се присъедини към него, за да му помага. [10:75]  И разположи стан при Иопия; но не можеха да влязат в града, защото в Иопия беше Аполониевата стража; и те почнаха да воюват против нея. [10:76]  Тогава уплашените жители му отвориха града, и Ионатан завладя Иопия. [10:77]  Като чу туй, Аполоний взе три хиляди конника и голяма войска, па потегли за Азот, като да искаше да мине през него, а между туй дойде в равнината, защото имаше голяма конница и се надяваше на нея. [10:78]  Ионатан пък вървя след него до Азот, и удариха се войските. [10:79]  В туй време Аполоний тури хиляда ездачи в скришно място зад тях; [10:80]  но Ионатан узна, че зад него има засада. И обиколиха войската му и хвърляха в народа стрели от сутринта до вечерта; [10:81]  народът пък стоеше, както бе заповядал Ионатан; най-после ездачите се умориха. [10:82]  Тогава Симон поведе войската си и нападна отряда, защото конниците изнемощяха; те бяха разбити от него и удариха на бяг. [10:83]  Конниците се разпръснаха по равнината и избягаха в Азот, като влязоха в Бетдагон, тяхно капище, за да се спасят. [10:84]  Но Ионатан изгори Азот и околните градове; той взе плячката им и изгори с огън капището на Дагона заедно с избягалите в него. [10:85]  Убити от меч и изгорени имаше до осем хиляди мъже. [10:86]  Оттам тръгна Ионатан и разположи стан срещу Аскалон; но жителите на града го посрещнаха в голяма почест. [10:87]  И върна се Ионатан с всички, които бяха при него в Иерусалим, с много плячка. [10:88]  Когато цар Александър чу за тия събития, изново почете Ионатана, [10:89]  като му прати златна тока, каквато според обичая се даваше на царските роднини, и му подари да владее наследствено Акарон и цялата му област. 11 [11:1]  Между това египетският цар, като събра войска многобройна като пясъка на морския бряг, и много кораби, домогваше се да завладее с хитрост Александровото царство и да го присъедини към своето царство. [11:2]  Той дойде в Сирия с миролюбиви речи, и жителите му отваряха градовете и го посрещаха, понеже цар Александър бе заповядал да го посрещат, защото му беше тъст. [11:3]  Когато пък Птоломей влизаше в градовете, във всеки град оставяше войска за стража. [11:4]  Когато се приближи до Азот, показаха му изгореното капище на Дагона, Азот и околните разрушени градове, също и телата на убитите и на изгорените в битката, защото ги бяха натрупали на купове по пътя му, [11:5]  също разказаха на царя всичко, което Ионатан бе направил, като се оплакваха от него; но царят премълча. [11:6]  Тогава Ионатан излезе и посрещна с почит царя в Иопия: поздравиха се един друг и пренощуваха там. [11:7]  Ионатан изпроводи царя до реката, която се нарича Елевтера, и после се върна в Иерусалим. [11:8]  Цар Птоломей пък завладя градовете по морския бряг до приморска Селевкия и кроеше лоши планове против Александра. [11:9]  И прати пратеници при цар Димитрия да кажат: "дойди тук да свържем помежду си съюз, и аз ще ти дам дъщеря си, която Александър има, и ти ще царуваш в царството на твоя баща. [11:10]  Аз се кая, задето му дадох дъщеря си, защото той иска да ме убие". [11:11]  Тъй го клеветеше, защото сам се домогваше до неговото царство. [11:12]  И, като отне от него дъщеря си, даде я на Димитрия и стана чужд за Александра, - и появи се враждата им. [11:13]  И влезе Птоломей в Антиохия и тури на главата си две корони - на Азия и на Египет. [11:14]  В това време цар Александър се намираше в Киликия, защото жителите на тия места въставаха против него. [11:15]  Като чу това, Александър отиде да воюва против него; тогава Птоломей изведе войската си, посрещна го с голяма сила и го обърна на бяг. [11:16]  И бяга Александър в Арабия, за да се скрие там; цар Птоломей пък се въздигна. [11:17]  Завдиил, арабиец, отсече главата на Александра и я прати на Птоломея. [11:18]  А цар Птоломей умря на третия ден, и жителите в крепостите изтребиха останалите негови войски в крепостите. [11:19]  И възцари се Димитрий в сто шейсет и седмата година. [11:20]  В ония дни Ионатан събра иудеите, за да завладеят иерусалимската крепост, и постави пред нея много машини. [11:21]  Но някои, които ненавиждаха своя народ, отстъпници от закона, отидоха при царя и обадиха, че Ионатан обсажда крепостта. [11:22]  Когато той чу това, разгневи се, бързо се приготви и тръгна за Птолемаида, като писа на Ионатана да не обсажда крепостта, а колкото е възможно по-скоро да иде да го посрещне в Птолемаида, за да се разговорят. [11:23]  Но Ионатан, като изслуша това, заповяда да се продължава обсадата и, след като избра някои от израилските старейшини и от свещениците, реши да се изложи на опасност. [11:24]  Взе сребро и злато, дрехи и много други дарове, та отиде при царя в Птолемаида и спечели благоволението му. [11:25]  И макар някои отстъпници от тоя народ да го клеветеха, [11:26]  царят постъпи с него тъй, както постъпиха с него предшествениците му, и го въздигна пред всички свои приятели, [11:27]  като утвърди за него първосвещенството и други почетни отличия, каквито той имаше по-преди, и го направи един от първите свои приятели. [11:28]  Ионатан помоли царя да освободи от данъци Иудея, трите области и Самария и му обеща триста таланта. [11:29]  Царът се съгласи и за всичко това написа на Ионатана писмо с такова съдържание: [11:30]  "Цар Димитрий до брат Ионатана и до иудейския народ - поздрав. [11:31]  Препис от писмото, което ние писахме за вас до Ластена, нашия сродник, пращаме и вам, за да знаете. [11:32]  Цар Димитрий до баща си Ластена - поздрав. [11:33]  На иудейския народ - наши приятели, които вярно изпълняват своите към нас задължения, благоразсъдихме да окажем благодеяние за тяхното към нас добро разположение. [11:34]  Прочее, ние им утвърдяваме както пределите на Иудея, тъй и трите области: Аферема, Лида и Раматем, които са присъединени към Иудея от Самария. За всички ония, които принасят жертви в Иерусалим, отменяваме царското право, което по-преди царят ежегодно получаваше от произведенията на земята им и от плодовете на дървесата; [11:35]  и всичко друго, що принадлежи нам от десятъка и от данъците, приходите от солените езера и данъка за венците, който нам принадлежи - отсега всичко напълно им отстъпяме. [11:36]  И от това нищо не ще бъде отменено отсега и завинаги. [11:37]  И тъй, потрудете се да направите препис от това, и нека бъде предаден на Ионатана и да се положи в светата планина на известно място". [11:38]  Като видя цар Димитрий, че земята се умири пред него, и нищо не му се противи, разпусна всичките си войски, всекиго в своето място, освен чуждоземните войски, които той бе наел от островите на чуждите народи, поради което всички войски на бащите му го мразеха. [11:39]  Трифон, един от предишните привърженици на Александра, като видя, че всички войски роптаят против Димитрия, отиде при Емалкуя Арабиеца, който бе възпитавал Антиоха, малолетния Александров син, [11:40]  и настояваше да му го даде, за да го направи цар вместо баща му; той му разказа за всичко, което извърши Димитрий, и за враждебността, която имат към него войските му, и преседя там много дни. [11:41]  Тогава Ионатан прати до цар Димитрия, да изведе оставените от него в иерусалимската крепост и в укрепленията, защото те нападаха Израиля. [11:42]  Димитрий прати да кажат на Ионатана: "не само това ще направя за тебе и за твоя народ, но и ще почета тебе и твоя народ с голяма чест, щом ми се представи благоприятно време. [11:43]  Сега пък ти справедливо ще постъпиш, ако ми пратиш помощ в люде за войната, защото се отметнаха от мене всички мои войски". [11:44]  И прати му Ионатан в Антиохия три хиляди храбри мъже; те дойдоха при царя, и се зарадва царят за тяхното дохождане. [11:45]  А гражданите се събраха всред града до сто и двайсет хиляди души и искаха да убият царя. [11:46]  Но царят побягна в двореца, а гражданите завзеха всички улици в града, и почнаха да го обсаждат. [11:47]  Тогава царят повика на помощ иудеите, и всички те начаса се събраха при него и веднага се пръснаха из града, като умъртвиха в оня ден в града до сто хиляди [11:48]  и запалиха града; те взеха в оня ден много плячка и спасиха царя. [11:49]  И видяха гражданите, че иудеите завладяха града, както искаха, отпаднаха духом и почнаха да викат към царя, да го молят и казват: [11:50]  "прости ни, и нека престанат иудеите да нападат нас и града". [11:51]  Така те сложиха оръжие и свързаха мир. А иудеите се прославиха пред царя и пред всички в царството му и се върнаха в Иерусалим с голяма плячка. [11:52]  И седна цар Димитрий на престола на своето царство, и се умири земята пред него. [11:53]  Но той излъга във всичко, което обеща, и изневери на Ионатана; не отплати за стореното му добро и много го оскърби. [11:54]  След това Трифон се върна, и с него - Антиох, още доста млад; Антиох се възцари и възложи на себе си корона. [11:55]  Тогава се събраха при него всички войски, които Димитрий разпусна, и почнаха да воюват с него; той удари на бяг и биде победен. [11:56]  А Трифон взе слоновете и завладя Антиохия. [11:57]  Младият Антиох писа на Ионатана, като казваше: "предоставям ти първосвещенството и те турям над четирите области, и ти ще бъдеш в числото на царските приятели". [11:58]  И прати му златни съдове и покъщнина, даде му право да пие из златни съдове и да носи порфира и златна тока, [11:59]  а брата му Симона тури военачалник на земите от Тирската област до пределите на Египет. [11:60]  Ионатан излезе в поход и минаваше по оттатъшната страна на реката (Иордан) и по градовете; при него се събраха на помощ всички сирийски войски; той дойде в Аскалон, и жителите на града го посрещнаха с чест. [11:61]  Оттам отиде той в Газа, но жителите на Газа се затвориха. Той обсади града, изгори с огън предградията му и ги опустоши. [11:62]  Тогава жителите на Газа помолиха Ионатана, и той се придобри с тях, само че взе заложници синовете на техните началници и ги изпрати в Иерусалим; след това премина страната до Дамаск. [11:63]  Ионатан чу, че в Кадис, в Галилея, дошли военачалниците на Димитрия с многобройна войска, за да изпъдят него от страната, [11:64]  и отиде насреща им, а брата си Симона остави в страната. [11:65]  Симон разположи стана си при Ветсура, обсажда я много дни и я затвори. [11:66]  Обсадените го молиха за мир, и той се съгласи, но ги изгони оттам, завладя града и тури в него стража. [11:67]  А Ионатан и войската му разположиха стан при Генисаретските води и рано сутринта дойдоха в равнина Насор. [11:68]  И ето, войската на другоплеменниците се срещна с него на равнината, като бе оставила срещу него засада в планините, сама пък отиваше към него от противоположната страна. [11:69]  И излязоха из местата си ония, що бяха в засадата, и почнаха да се сражават; тогава всички, що бяха с Ионатана, удариха на бяг, [11:70]  и ни един от тях не остана, освен Мататий, Авесаломов син, и Иуда, Халфиев син, - началници на военните отреди. [11:71]  Ионатан раздра дрехите си, посипа с пръст главата си и се моли. [11:72]  След това се върна да се сражава с тях и ги разби, и те бягаха. [11:73]  Тогава ония, които бяха побягнали от него, като видяха това, върнаха се и заедно с него ги преследваха до Кадис, до самия им стан, и там се спряха. [11:74]  В оня ден от другоплеменниците паднаха до три хиляди мъже; Ионатан се върна в Иерусалим. 12 [12:1]  Като видя Ионатан, че времето му благоприятствува, избра мъже и ги прати в Рим да възобновят и закрепят приятелството с римляните; [12:2]  и до спартанците и в други места прати писма за същото. [12:3]  Дойдоха ония в Рим, влязоха в съвета и казаха: "първосвещеник Ионатан и иудейският народ ни прати да възобновим приятелството с вас и съюза, както преди". [12:4]  И дадоха им писма до местните началници, щото те да ги изпроводят до Иудейската земя с мир. [12:5]  Ето препис от писмото, което Ионатан писа до спартанците: [12:6]  "първосвещеник Ионатан и народните старейшини и свещениците и останалият народ иудейски до братята спартанци - поздрав. [12:7]  Преди много време още Дарий (Арей), който царува у вас, беше пратил писма до първосвещеник Ония, че вие сте наши братя, както показва преписът. [12:8]  Ония прие с чест пратения мъж и получи писмата, в които ясно се говореше за съюз и за приятелство. [12:9]  Ние пък, макар да нямаме нужда от тях, като имаме за утешение свещените книги, които са в нашите ръце, - [12:10]  решихме да пратим до вас, за да възобновим братство и приятелство и да не се делим от вас, защото много време се измина, откак вие пращахте до нас. [12:11]  Ние непрестанно във всяко време както в празници, тъй и в другите установени дни - си спомняме за вас при нашите жертвоприношения и молитви, както трябва и е прилично да си спомняме за братя. [12:12]  Ние се радваме за вашата слава; [12:13]  нас пък обикалят много беди и чести войни, защото воюваха против нас околните царе. [12:14]  Но ние не искахме да безпокоим вас и другите съюзници и наши приятели в тия войни, [12:15]  защото имаме небесна помощ, която ни помага; ние се избавихме от нашите врагове, и нашите врагове са усмирени. [12:16]  Сега избрахме Нуминия, Антиохов син, и Антипатра, Иасонов син, и ги пратихме при римляните, за да възобновим с тях приятелството и предишния съюз. [12:17]  Поръчахме им да дойдат и при вас, да ви поздравят и да ви връчат писма от нас, та да се възобнови и с вас нашето братство. [12:18]  И вие добре ще направите да ни отговорите на тях". [12:19]  Ето и препис от писмата, които прати Дарий (Арей): [12:20]  "Спартанският цар до първосвещеник Ония - поздрав. [12:21]  Намери се в писанието за спартанците и за иудеите, че те са братя и са от Авраамовия род. [12:22]  Сега, след като узнахме това, вие добре ще сторите да ни пишете за вашето благосъстояние. [12:23]  Ние пък ви известяваме: вашият добитък и вашият имот са наши, а което ние имаме, то е ваше. И заповядахме да се извести вам това". [12:24]  Ионатан чу, че военачалниците на Димитрия се върнали да воюват против него с по-голяма войска, отколкото преди, [12:25]  и излезе от Иерусалим, срещна ги в Аматитската страна и не им даде време да влязат в неговата страна. [12:26]  Той прати в стана им съгледвачи, които се върнаха и му известиха, че се готвят да нападнат връз тях тая нощ. [12:27]  Затуй, щом зайде слънце, Ионатан заповяда на своите да бодърствуват, да бъдат въоръжени и да се готвят за сражение цяла нощ; и постави около стана предна стража. [12:28]  Неприятелите чуха, че Ионатан със своите се е приготвил за сражение, уплашиха се и се ужасиха в сърцето си и, като запалиха огньове в стана си, избягаха. [12:29]  Ионатан пък и тия, що бяха с него, не узнаха това до сутринта, защото виждаха, че горят огньове. [12:30]  И се спусна Ионатан след тях, но не ги настигна, защото бяха вече минали река Елевтера. [12:31]  Тогава Ионатан се обърна против арабите, наричани заведеи, разби ги и взе плячката им. [12:32]  После се върна, дойде в Дамаск и премина по цялата оная страна. [12:33]  А Симон излезе и премина до Аскалон и до близките крепости; след това се върна в Иопия и я завладя, [12:34]  защото чу, че (иопяните) искат да предадат крепостта на войските на Димитрия, - и тури там стража, за да я пази. [12:35]  Ионатан се върна и свика най-старите от народа и се съветва с тях, за да построят крепости в Иудея, [12:36]  да издигнат иерусалимските стени и да построят висока преграда между крепостта и града, за да я отделя от града - тъй че крепостта да бъде отделно, и да няма в нея ни купуване, ни продаване. [12:37]  Когато се събраха да строят града, част от стената при потока на изток се срути; и поправиха срутената част, която се нарича Хафената. [12:38]  А Симон построи Адида в Сефила и укрепи портите и ключалките. [12:39]  В туй време Трифон се домогваше да стане цар на Азия, да тури на себе си корона и да дигне ръка против цар Антиоха, [12:40]  но се страхуваше да не би да му попречи Ионатан и да му отвори война; затова диреше случай да хване и убие Ионатана и, като се дигна, отиде във Ветсан. [12:41]  Ионатан излезе срещу му с четирийсет хиляди отбор мъже, готови за бой, и дойде във Ветсан. [12:42]  Когато Трифон видя, че Ионатан иде с многобройна войска, побоя се да дигне връз него ръка, [12:43]  и прие го с чест и го представи на всичките си приятели, даде му подаръци и заповяда на войските си да му се покоряват като на самия него. [12:44]  После каза на Ионатана: "защо отрудняваш целия тоя народ, когато не ни предстои война? [12:45]  Прочее, разпусни ги сега по домовете им, а за себе избери малко мъже, които да бъдат с тебе, та да идем заедно в Птолемаида; аз ще ти предам нея и другите крепости, останалите войски и всички бирници, и после ще се върна, защото за туй аз дойдох тук". [12:46]  Ионатан му повярва и направи тъй, както му оня рече, и разпусна войските, които си отидоха в Иудейската земя; [12:47]  със себе си пък остави три хиляди мъже, от които две хиляди остави в Галилея, а хилядата тръгнаха с него. [12:48]  Но щом влезе Ионатан в Птолемаида, птолемаидчани затвориха портите и го хванаха, и всички, които бяха влезли с него, убиха с меч. [12:49]  Тогава Трифон прати войска и конница в Галилея и на голямата равнина, за да изтребят всички, които бяха с Ионатана. [12:50]  Но ония, като чуха, че Ионатан е хванат и погина заедно с тия, що бяха с него, ободриха се един друг и излязоха в гъст строй, готови да се бият. [12:51]  Преследващите, като видяха, че работата се касае до живота им, върнаха се назад, [12:52]  а ония всички благополучно пристигнаха в Иудейската земя; оплакваха Ионатана, както и тия, що бяха с него, и бяха под голям страх: цял Израил горко плака. [12:53]  Тогава всички околни народи искаха да ги изтребят, защото говореха: "сега те нямат началник и поборник; нека сега воюваме против тях и да изтребим измежду людете тяхната памет". 13 [13:1]  Като чу Симон, че Трифон събрал голяма войска, за да иде в Иудейската земя и да я разори, [13:2]  и видя, че народът е в страх и трепет, влезе в Иерусалим и събра народа, [13:3]  ободряваше ги и казваше им: "сами знаете, колко аз, братята ми и домът на баща ми направихме заради тия закони и светини, знаете войните и угнетенията, които ние изпитахме. [13:4]  Затова и погинаха за Израиля всички мои братя, и останах аз сам. [13:5]  И сега, не дай Бог да почна да щадя живота си през всичкото време на угнетението, защото аз не съм по-добър от моите братя. [13:6]  Но ще отмъщавам за моя народ и за светилището, за нашите жени и деца, защото всички народи от вражда против нас се съединиха, за да ни изтребят". [13:7]  И разпали се духът на народа, щом чу тия думи; [13:8]  и отговориха с висок глас, като казаха: "ти си наш вожд вместо Иуда и Ионатана, твоя брат. [13:9]  Води нашата война, и каквото ни кажеш, всичко ще направим". [13:10]  Тогава той събра всички годни за бой мъже, побърза да довърши стените на Иерусалим и от всички страни го укрепи. [13:11]  После прати в Иопия Ионатана, Авесаломовия син, и с него доста войска, и той изгони ония, що бяха в нея, и остана там. [13:12]  Между това Трифон се вдигна от Птолемаида с многобройна войска, за да влезе в Иудейската земя; с него беше и Ионатан под стража. [13:13]  Симон пък разположи стан при Адида срещу равнината. [13:14]  Когато Трифон узна, че Симон завзел мястото на брата си Ионатана, и мислел да встъпи в сражение с него, прати до него пратеници да му кажат: [13:15]  "за среброто, с което брат ти Ионатан задлъжня на царската хазна поради нуждите, що той имаше, ние го задържахме. [13:16]  Прати, прочее, сега сто таланта сребро и за заложници двама негови сина, та, като го пусна, да се не отметне той от нас, - и ние ще го пуснем". [13:17]  Симон разбираше, че те говорят с него коварно, но прати среброто и децата, за да не си навлече голяма омраза от народа, [13:18]  който би казал: "заради това, дето не пратих среброто и децата, Ионатан загина". [13:19]  И тъй, той прати децата и сто таланта; но Трифон излъга и не пусна Ионатана. [13:20]  След това Трифон тръгна, за да влезе в страната и да я разори, и отиде по околен път против Адара. Но Симон и войската му вървяха след него навред, където той и да отиваше. [13:21]  А ония, които бяха в крепостта, пратиха до Трифона пратеници, за да го накарат да дойде при тях през пустинята и да им прати храни. [13:22]  Трифон приготви всичката си конница, за да иде нея нощ, но имаше голям сняг, и не отиде поради снега, а, като стана, отиде в Галаад. [13:23]  Когато пък се приближи до Васкама, умъртви Ионатана, който биде и погребан там. [13:24]  След това Трифон се върна и отиде в земята си. [13:25]  Тогава Симон прати, та взе костите на брата си Ионатана и ги погреба в Модин, град на неговите отци. [13:26]  И го оплаква горко цял Израил, и тъжиха за него много дни. [13:27]  Симон съгради паметник над гробницата на баща си и братята си от дялан камък отпред и отзад и го издигна високо, за да се вижда отдалеч; [13:28]  той тури върху него седем пирамиди, една срещу друга, на баща си, на майка си и на четирите братя; [13:29]  направи на тях изкусни украшения, като тури наоколо високи стълбове, а на стълбовете - пълно въоръжение, за вечен спомен, и до оръжията - изваяни кораби, тъй че всички, които плуваха по морето, ги виждаха. [13:30]  Тоя надгробен паметник, който той направи в Модин, стои доднес. [13:31]  Трифон пък с коварство поведе на път младия цар Антиоха и го уби, [13:32]  възцари се вместо него, като възложи на себе си короната на Азия, и нанесе голямо поражение на земята. [13:33]  А Симон строеше крепости в Иудея, укрепяваше ги с високи кули и големи стени, с порти и ключалки и трупаше в крепостите храни. [13:34]  След това той избра и прати мъже при цар Димитрия да молят, да облекчи страната, защото всички Трифонови деяния бяха грабителски. [13:35]  Цар Димитрий му прати отговор на тия думи и му написа това писмо: [13:36]  "Цар Димитрий до Симона първосвещеника и приятеля на царете и до старейшините и до иудейския народ - поздрав. [13:37]  Получихме златната корона и палмовото клонче, което пратихте, и сме готови да свържем с вас пълен мир и да пишем на бирниците да ви опростят данъците. [13:38]  И всичко, което постановихме за вас, да остане неизменно, и крепостите, които построихте, нека принадлежат вам. [13:39]  Прощаваме ви също необмислените ваши грешки доднес и данъка за венците, който сте длъжни да плащате; и ако друго нещо е било взимано в Иерусалим, вече не ще се взима. [13:40]  И ако измежду вас се намират способни да бъдат записани в числото на ония, които са под заповед при нас, нека се записват, и нека бъде мир между нас". [13:41]  В сто и седемдесетата година биде снето от Израиля игото на езичниците, [13:42]  и израилският народ в преписката и договорите почна да пише: "в първата година при Симона, великия първосвещеник, вожд и управител на иудеите". [13:43]  В това време Симон нападна Газа, обиколи я с войска, направи обсадни машини и ги привлече до града, разби една кула и я завладя; [13:44]  а ония, що бяха на машината, скочиха в града, и в града стана голям смут. [13:45]  Тогава се изкачиха на стената гражданите с жени и деца, раздраха дрехите си, като викаха високо и молеха Симона да ги пощади, [13:46]  думайки: "постъпи с нас не според нашите зли работи, но според твоята милост". [13:47]  И умилостиви се над тях Симон и не воюва с тях, а само ги изгони из града и очисти домовете, в които се намираха идоли и тъй влезе в града със славословия и благословии. [13:48]  След това изхвърли из него всичко нечисто и засели там мъже, които пазят закона, укрепи го и направи в него жилище за себе си. [13:49]  А на ония, които бяха в иерусалимската крепост, не позволяваха ни да излизат, ни да влизат в страната, нито да купуват, нито да продават; и те търпяха голям глад, а много от тях умряха от глад. [13:50]  Тогава те извикаха към Симона за мир, и той им го даде, но ги изгони оттам и очисти крепостта от оскверненията. [13:51]  Той влезе в нея в двайсет и третия ден на втория месец на сто седемдесет и първата година със славословия и палмови клони, с гусли, кимвали и цитри, с псалми и песни, защото биде съкрушен големият враг на Израиля. [13:52]  И нареди да се празнува ежегодно тоя ден с веселие и укрепи храмовата планина, която се намираше близо до крепостта, и се засели там той и ония, които бяха с него. [13:53]  Симон видя, че син му Иоан възмъжа и го тури началник над всички войски; а сам се засели в Газара. 14 [14:1]  В сто седемдесет и втората година цар Димитрий събра войските си и отиде в Мидия да получи помощ за войната против Трифона. [14:2]  Но Арсак, цар персийски и мидийски, като чу, че Димитрий дошъл в пределите му, прати едного от военачалниците си да го хване жив. [14:3]  Военачалникът отиде, разби войската на Димитрия, хвана го и доведе при Арсака, който го затвори в тъмница. [14:4]  И имаше мир в Иудейската земя през всички дни на Симона; той се грижеше за доброто на своя народ, и доволни бяха от неговата власт и слава през всички дни. [14:5]  При всичката своя слава той взе още Иопия за пристанище и отвори вход към морските острови, [14:6]  разшири пределите на своя народ и завладя оная страна. [14:7]  Той събра много пленници и господаруваше над Газара, Ветсура и над крепостта, очисти я от осквернения, и нямаше кой да му се противи. [14:8]  Иудеите спокойно обработваха земята си, и земята даваше своите произведения, и полските дървеса - своя плод. [14:9]  Старци, насядали по улиците, се съвещаваха всички за обща полза, и младежите се обличаха разкошно и във военни дрехи. [14:10]  На градовете той доставяше храна и ги правеше укрепени места, тъй че славното му име се произнасяше до край-земя. [14:11]  Той затвърди мира в страната, - и радваше се Израил с голяма радост. [14:12]  Всеки седеше под лозата си и под смоковницата си, и никой не ги заплашваше. [14:13]  Никой не остана на земята, който да воюва против тях, и в ония дни царете се смириха. [14:14]  Той подкрепяше всички бедни в народа си, изискваше да се изпълнява законът и изтребваше всеки беззаконник и злодеец; [14:15]  украси светилището и умножи свещените съдове. [14:16]  Когато дойде слух до Рим и до Спарта, че Ионатан умрял, те твърде се нажалиха. [14:17]  Когато пък чуха, че брат му Симон станал вместо него първосвещеник и господарува над страната и над градовете в нея, [14:18]  написаха му на медни дъски, да възобнови с тях приятелството и съюза, свързан от тях с братята му Иуда и Ионатана. [14:19]  Те бидоха прочетени в Иерусалим пред събранието. [14:20]  Ето препис от писмата, пратени от спартанците: "спартанските началници и градът до Симона първосвещеника, до старейшините и свещениците и до целия иудейски народ, наши братя - поздрав. [14:21]  Пратениците, пратени до нашия народ, разказаха ни за вашата слава и чест, и се зарадвахме, когато те пристигнаха, [14:22]  и записахме казаното от тях в народния съвет тъй: Нуминий, син на Антиоха, и Антипатър, син на Иасона, иудейски пратеници, дойдоха при нас да възобновят приятелството си с нас, - [14:23]  и угодно биде на народа да приеме с чест тия мъже и да впише думите им в отворените народни книги за спомен на спартанския народ. А препис от това направихме за първосвещеник Симона". [14:24]  След това Симон прати Нуминия в Рим с голям златен щит, на тегло хиляда мини, за да свърже с тях съюз. [14:25]  Когато народът чу това, каза: "каква благодарност да отдадем на Симона и на неговите синове? [14:26]  Защото той се твърдо държа и братята му и домът на баща му, и отблъснаха враговете на Израиля и му дадоха свобода". [14:27]  И записаха това на медни дъски и ги туриха на стълбове на планина Сион. Ето препис от написаното: "в осемнайсетия ден на елул, на сто седемдесет и втората година, - това беше третата година при първосвещеник Симона, - [14:28]  в Сарамели, в голямото събрание на свещениците, на народа и на князете народни и на старейшините на страната, ни се обяви: [14:29]  тъй като много пъти ставаха войни в тая страна, Симон, син на Мататия, син от синовете на Иарива, и братята му, като се излагаха на опасност, противостояха срещу враговете на своя народ, за да запазят светилището му и закона, и с голяма слава прославиха своя народ. [14:30]  Ионатан събра народа си и стана негов първосвещеник, когато той се прибра при отците си, [14:31]  и враговете им намислиха да навлязат в тяхната страна, за да я разорят и да турят ръка на светилището им, [14:32]  тогава се издигна Симон и воюва за своя народ; той изхарчи много собствени пари, като снабдяваше храбрите мъже на своя народ с оръжие и им даваше заплата. [14:33]  Той укрепи иудейските градове и Ветсура, що е на границите на Иудея, дето по-преди се намираха оръжията на неприятелите, и тури там стража от иудеи; [14:34]  също укрепи Иопия при морето и Газара, що е на пределите на Азот, в която по-преди живееха врагове; и засели там иудеи, като снабди тия места с всичко, що им беше нужно за тяхното подигане. [14:35]  И видя народът работите на Симона и славата, която се стараеше да спечели за своя народ, и го постави свой началник и първосвещеник, задето направи всичко това, и зарад справедливостта и верността, която той спазваше към своето племе, като всякак се стараеше да въздига своя народ. [14:36]  В негови дни с ръцете му успешно бидоха изгонени из страната езичниците и ония, които завзимаха Давидовия град в Иерусалим, и, като си бяха построили крепост, излизаха из нея, оскверняваха всичко около светилището и много вредеха на светинята. [14:37]  Той засели в нея иудеи, укрепи я за безопасност на страната и на града и издигна иерусалимските стени. [14:38]  Затова и цар Димитрий му утвърди първосвещенството, [14:39]  причисли го към своите приятели и го почете с голяма слава. [14:40]  Защото той чу, че римляните нарекли иудеите приятели, съюзници и братя и с чест приели Симоновите пратеници; [14:41]  че иудеите и свещениците се съгласили да им бъде Симон началник и първосвещеник завинаги - докато се издигне верният Пророк; [14:42]  да им стане военачалник и да се грижи за светиите, да ги назначава на работа в храма, над областта, над оръжията и над крепостите; [14:43]  да се грижи за светилището, и всички да го слушат; всички договори в страната да се пишат на негово име, да се облича той в порфира и да носи златни украшения. [14:44]  И никому от народа и от свещениците да не бъде позволено да отмени нещо от това или да противоречи на думите му, или пък без него да свиква събрание в страната, да се облича в порфира и да носи златна тока. [14:45]  А който направи нещо против това или отмени нещо от това, ще бъде виновен". [14:46]  И се съгласи целият народ да се подчини на Симона и да постъпва според тия думи. [14:47]  Симон прие и се съгласи да бъде първосвещеник, военачалник и управител на иудеите и на свещениците и да владее над всички. [14:48]  Тогава решиха да напишат това писмо на медни дъски и да ги турят в оградата на храма на видно място, [14:49]  а препис от тях да турят в скривалището, за да го има Симон и синовете му. 15 [15:1]  Антиох, син на цар Димитрия, прати писма от морските острови до Симона, великия свещеник и управител на иудейския народ, и до целия народ. [15:2]  Те имаха това съдържание: "цар Антиох до Симона, първосвещеник и управител на народа, и до иудейския народ - поздрав. [15:3]  Понеже зловредни люде завладяха царството на нашите бащи, аз намислих да възвърна царството, за да го възстановя, както беше преди. Затова събрах голяма войска и приготвих военни кораби [15:4]  и реших да обходя страната, за да накажа ония, които я опустошиха и разориха много градове в царството. [15:5]  Оставам сега на тебе всички данъци, които ти отстъпяха царете преди мене, и другите дарове, които те ти отстъпяха; [15:6]  позволявам ти да сечеш свои монети в твоята страна. [15:7]  Иерусалим и светилището нека бъдат свободни; и всички оръжия, които приготви, и крепостите, които построи и които владееш, нека останат у тебе. [15:8]  И всеки царски дълг и бъдещите царски дългове отсега и завинаги нека ти бъдат простени. [15:9]  Кога пък завладеем нашето царство, тогава ще почетем тебе, твоя народ и храма с голяма чест, та вашата слава да се разнесе по цяла земя". [15:10]  В сто седемдесет и четвъртата година влезе Антиох в земята на бащите си, и се събраха при него всички войски, тъй че останалите при Трифона бяха малко. [15:11]  Цар Антиох го преследва, и той побягна в Дора, която е при морето, [15:12]  защото видя, че се струпаха върху му беди, и го напуснаха войските. [15:13]  Тогава Антиох дойде в Дора със сто и двайсет хиляди войници и осем хиляди конница; [15:14]  той обкръжи града откъм суша, и корабите приближиха от морето, и притесняваше града откъм суша и море, като не даваше никому ни да излезе, ни да влезе. [15:15]  Тогава дойдоха от Рим Нуминий и придружаващите го - с писма до царете и до страните; писмата съдържаха това: [15:16]  "Левкий, римски консул, до цар Птоломея - поздрав. [15:17]  Дойдоха при нас иудейските пратеници, наши приятели и съюзници, пратени от първосвещеник Симона и от иудейския народ, за да възобновят отдавнашното приятелство и съюз, [15:18]  и донесоха златен щит от хиляда мини. [15:19]  И тъй, ние намерихме за добре да пишем до царете и до страните, да не им причиняват зло и да не воюват против тях, против градовете им и страната им, и да не помагат на ония, които воюват против тях. [15:20]  Ние решихме да приемем от тях щита. [15:21]  Прочее, ако някои зловредни люде са побягнали при вас от тяхната страна, предайте ги на първосвещеник Симона, за да ги накаже според техния закон". [15:22]  Същото писа той на цар Димитрия и Атала, на Ариарафа и Арсака, [15:23]  и до всички области: Сампсама и Спарта, Делос и Минд, Сикион и Кария, Самос и Памфилия, Ликия и Халикарнас, Родос и Фасилида, Кос и Сида, Арад и Гортина, Книда, Кипър и Кириния. [15:24]  Препис от тия писма пратиха на първосвещеник Симона. [15:25]  Цар Антиох пък обсади вторично Дора, като я нападаше от всички страни и поставяше машини, и тъй загради Трифона, че тоя не можеше ни да влезе, ни да излезе. [15:26]  Симон му изпрати на помощ две хиляди отбор мъже, сребро и злато, и доста припаси; [15:27]  но той не прие това, отхвърли всичко, за което се бе условил по-преди с него, и се отчужди от него. [15:28]  И прати при него Атиновия, едного от своите приятели, да води преговори с него и да каже: "вие владеете Иопия, Газара и иерусалимската крепост - градове в моето царство; [15:29]  вие опустошихте техните предели, причинихте голяма злочестина в земята и завладяхте много места в моето царство. [15:30]  Предайте, прочее, сега градовете, които взехте, и данъците от тия места, които владеете извън иудейските предели. [15:31]  Ако ли не, дайте вместо тях петстотин таланта сребро; а за опустошението, което извършихте, и за данъците от градовете - други петстотин таланта; ако пък не дадете, ние ще дойдем и ще воюваме с вас". [15:32]  И дойде в Иерусалим Атиновий, приятелят на царя, и, като видя славата на Симона и скривалището със златни и сребърни предмети и околното великолепие, учуди се и му обади думите на царя. [15:33]  В отговор Симон му каза: "ние нито чужда земя взехме, нито господаруваме над чужда, но владеем наследството от нашите бащи, което нашите врагове някогаш неправедно присвоиха. [15:34]  Ние пък, като намерихме сгодно време, пак си възвърнахме наследството на нашите бащи. [15:35]  Колкото се отнася до Иопия и Газара, които ти искаш, то те сами причиниха много зло на народа в нашата страна; за тях ще дадем сто таланта". На това Атиновий нищо не отговори, [15:36]  но ядосан се върна при царя и му предаде тия думи; разказа му също за славата на Симона и за всичко, което бе видял, и царят се много разгневи. [15:37]  Трифон пък се качи на кораб и избяга в Ортосиада. [15:38]  Тогава царят направи Кендевея военачалник на крайморската страна и му предаде пешите и конните войски; [15:39]  той му заповяда да се опълчи против Иудея, заповяда му да построи Кедрон и да укрепи портите, а също и как да воюва с народа; сам пък царят се спусна подир Трифона. [15:40]  Кендевей дойде в Иамния и почна да предизвиква народа на бой, да нахлува в Иудея, да пленява народа и да убива; [15:41]  той построи Кедрон и разположи там конница и войска, та те, като излизат оттам, да обикалят иудейските пътища, както му бе заповядал царят. 16 [16:1]  Иоан се върна из Газара и разказа на баща си Симона това, което Кендевей вършеше. [16:2]  Тогава Симон повика двамата си по-стари сина, Иуда и Иоана, и им каза: "аз, моите братя и домът на баща ми воювахме против враговете на Израиля от младост до днес и много пъти с нашите ръце успешно спасявахме Израиля. [16:3]  Но ето, аз остарях, а вие по Божия милост се намирате в цветуща възраст: застъпете моето място и на брата ми, идете и се сражавайте за нашия народ, и небесната помощ да бъде с вас". [16:4]  И избра Симон из страната двайсет хиляди войници и конници, които тръгнаха против Кендевея и пренощуваха в Модин. [16:5]  Като станаха сутринта, излязоха на равнината, и ето - насреща им многобройна войска, пеши и конни, и между тях имаше поток. [16:6]  И дигна се той (Иоан) против тях сам и народът му и, като видя, че народът се бои да мине потока, мина пръв; видяха това войниците и минаха след него. [16:7]  След това той раздели народа, като тури конницата между пехотата; а неприятелската конница беше твърде многобройна. [16:8]  Щом затръбиха със свещените тръби, Кендевей удари на бяг и войската му; от тях паднаха много ранени, а останалите избягаха в крепостта. [16:9]  Тогава биде ранен Иуда, брат на Иоана; но Иоан ги гони, докле дойде в Кедрон, който Кендевей бе построил. [16:10]  Те побягнаха в кулите, които се намираха в областта на Азот, но Иоан запали с огън кулите, и загинаха от побягналите до две хиляди мъже; след това той се върна с мир в Иудейската земя. [16:11]  Птоломей пък, син на Авува, биде поставен началник на Иерихонската равнина и притежаваше много сребро и злато, [16:12]  защото беше зет на първосвещеника. [16:13]  Но сърцето му се възгордя, и той поиска да завладее страната, като замисляше чрез коварство да погуби Симона и синовете му. [16:14]  Между туй Симон, като посещаваше градовете на страната и се грижеше за нуждите им, дойде в Иерихон, - сам той и синовете му Мататия и Иуда, в сто седемдесет и седмата година, в единайсетия месец; това е месец сават. [16:15]  Синът на Авува с коварство ги прие любезно в неголямата крепост, която се нарича Док, от него съградена, и направи им голям пир; там бе скрил мъже. [16:16]  И когато Симон и синовете му се опиха, стана Птоломей и тия, що бяха с него, взеха оръжията си и, като влязоха при Симона във време на пира, убиха него, двамата му сина и някои от неговите служители. [16:17]  Тъй извърши той голямо вероломство и отвърна зло за добро. [16:18]  Птоломей писа за това до царя и поиска от него да му прати войска на помощ, а той да му предаде страната и градовете. [16:19]  В същото време той прати в Газара мъже да убият Иоана, а до хилядоначалниците прати писма да дойдат при него, за да им даде сребро, злато и подаръци; [16:20]  а други прати да завладеят Иерусалим и храмовата планина. [16:21]  Но някой се затече при Иоана в Газара и му извести, че баща му и братята му са погубени и че Птоломей пратил да убият и него. [16:22]  Като чу това, Иоан се доста смути; той хвана мъжете, които бяха дошли да го погубят, и ги уби, защото бе узнал, че искат него да погубят. [16:23]  Другите пък Иоанови дела: войните му, мъжествените му подвизи, славно извършени, съграждането на стените от него и другите му дела - [16:24]  ето, те са описани в дневника на неговото първосвещенствуване, от времето, когато той стана първосвещеник след баща си.