Мобилно меню

4.9736842105263 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (76 Votes)

o-justin-mitar-i-farisej-1965Една от главните, единствени по рода си особености на Евангелието, са онези кратки разкази-притчи, които Христос използва в своето учение, в общението си с народа. Поразителното в тези притчи е това, че те са изречени преди почти две хилядолетия, в съвършено различни от нашите условия, в друга цивилизация, на абсолютно друг език, а остават актуални и днес и удрят право в целта. А това означава – право в сърцата ни.

Има толкова остарели, забравени, потънали в небитието книги и думи създадени дори скоро, вчера, завчера. Те вече нищо не ни говорят, те са мъртви. А пък тези простички наглед, безхитростни разкази живеят пълнокръвен живот. Ние ги слушаме и като че ли нещо се случва с нас, като че някой е погледнал в самата дълбочина на нашия живот и е казал нещо, което се отнася само до нас, до самите нас.

В тази притча – за митаря и фарисея – се разказва за двама души. Митар е славянска дума за бирник, професия, която е била всеобщо презряна в древния свят. Фарисеят е название на управляваща партия, върхушката на тогавашното общество и държава. На съвременен език бихме казали, че притчата за митаря и фарисея е символичен разказ за важен представител на водещата прослойка, от една страна, и за дребния и непочтен “апаратчик”, от друга. Христос казва:

“Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника! Казвам ви, че тоя [митар] отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня [фарисея]; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат” (Лука 18:10-14).

Няколко реда от Евангелието, а в тях е казано нещо вечно, нещо, което наистина се отнася до всички времена и ситуации.

Но да вземем само нашето време, нека погледнем самите себе си. Ако има нещо, което стои в основата на нашия държавен, обществен и най-сетне, и частен живот, това е – нима не е така? – същото безспирно самопревъзнасяне, себеутвърждаване или казано с по-древен, но отново вечен език – гордост. Вслушайте се в пулса на нашата епоха. Нима няма да останете поразени от тази чудовищна самореклама, хвалба, безсрамна себевъзхвала, които така навлязоха в живота ни, че почти не ги забелязваме?

Всяка критика, преразглеждане, преоценка, всяка проява на смиреност – не се ли превърнаха те в недостатък, порок и по-лошо – обществено и дори държавно престъпление? Оказва се, че да обичаш родината означава непрестанно да я възхваляваш, като унижаваш чуждите родини. Оказва се, че да си лоялен – това означава през цялото време да провъзгласяваш безгрешността на властта. Оказва се, че да бъдеш човек – значи да унижаваш, да мачкаш другите хора, да извисяваш себе си чрез тяхното унижение. Анализирайте вашия живот, живота на обществото, самите основи на неговото устройство и ще трябва да признаете, че това е точно така. Светът, в който ние живеем, е така пронизан от оглушително и грубо самохвалство, че дори самият той не го забелязва, то е станало вече негова втора природа. Точно така е казал един от най-големите и дълбоки поети на нашето време – Пастернак – в знаменитата си строфа: “… все тонет в фарисействе” (из стихотворението “Хамлет” (1946 г.), станало част от романа “Доктор Живаго”).

Най-страшното, разбира се, е това, че фарисейството се признава за добродетел. Толкова дълго, толкова упорито са ни зашеметявали със славата, постиженията, издиганията и полетите, толкова дълго са ни държали в атмосферата на това призрачно псевдовеличие, че всичко в действителност е започнало да ни изглежда хубаво и благо, че в душата на цяло поколение е възникнал образ на един свят, в който само силата, само гордостта, само безсрамното самовъзхваляване се оказват норма.

Време е да бъдем разтърсени от това, да си спомним думите от Евангелието: “Всеки, който възвишава себе си, ще се смири” (Лука 18:1-14). Сега онези малцината, които тайничко, шепнейки, напомнят за това, ги влачат по съдилищата или в лудниците. И насъскват другите: вижте тези изменници и предатели! Те са против величието и силата на своята родина! Против нейните постижения! Те се съмняват, че тя е най-добрата, най-силната, най-свободната, най-щастливата страна… и така нататък. И благодарете се, че вие не сте такива, като тези нещастни отцепници.

Но нека разберем, че тази битка, този спор, който сега води малцинството, е битка и спор за самите духовни извори на живота. Защото фарисейската гордост не е просто дума. Тя рано или късно се обръща в ненавист към онези, които не са съгласни на признаят “моето величие, моето съвършенство”. Тя се обръща в преследване и терор. Тя води до смърт. Притчата на Христос като нож се врязва в най-страшния тумор на съвременния свят, в тумора на фарисейската гордост. Тъй че, докато този тумор расте, в света ще господстват ненавистта, страхът и кръвопролитието. Точно така е сега. Само ако се върнем към забравената, презирана, отхвърляна сила – към смирението, – може да пречистим света. Понеже смирението е признание на другия, уважение към другия, това е и умение смело да признаеш, че си несъвършен, да се разкаеш, да тръгнеш по пътя на поправянето. От самохвалството, лъжата и тъмата на фарисейството – към светлината и целостта на истинската човечност: към истината, смирението и любовта. Ето какъв е призивът на тази Христова притча, зовът, първият зов на великопостната пролет…

Превод: Анна Фуцкова

* Из Воскресные беседы, “За митаря и фарисея” (бел. прев.).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xxpk4 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен

   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.