Мобилно меню

4.8666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (60 Votes)

14332ff456046f82dfb461a5e0566ed7„Ех, адвокат да е човек на днешно време…”, мислеше си о. Ипомоний, докато се мъчеше да се ориентира в текста на поредния анекс към договора си, току-що получен от Митрополията. Лукави хора бяха принудили още преди година Църквата да се съобрази с Държавата и да направи договори на свещениците и църковните служители, да им внася пенсионни и здравни осигуровки и да се занимава с какви ли не още преходни дейности, които нямаха никакво отношение към Вечността. Е, направиха се, нали трябва да се отдаде и „кесаревото кесарю”, но оттогава като се започнаха едни анекси, та до ден днешен. За улеснение от Митрополията ги изпращаха заедно с новия брой на „Църковен вестник” или с полагаемия се за седмицата брой свещи, че да се спести някой лев от пощенските разходи. Разбира се, анекси получаваха не само о. Ипомоний, но и бай Михал клисарят и свещопродавачката леля Данче. Даже и за презвитерата му пристигаше анекс, която, макар и да нямаше никакъв договор с Митрополията, приемаше това послушание със смирение и кротост.

А нужда от анекси имаше. Враговете на Църквата и, което е още по-страшно, на Негово Високопреосвещенство, използваха всяка възможност, за да навредят на Н-ската епархия. Без да виждат „гредата в собственото си око”, те се кокореха да броят автомобили, часовници, имоти, архонти, дарения и пр.

Понякога тези „вълци в овчи кожи” дори използваха църковни служители, за да изкопчат информация и да смущават  душите на благочестивите миряни. Затова в последния анекс ясно и категорично се забраняваше на свещениците и църковните служители „предоставянето на каквато и да е информация,  сега и във всеки бъдещ момент, относно дейността на Светата Митрополия, а също и всякакви други сведения, свързани с Църквата и получени по повод или във връзка с изпълнението на служебните задължения”. Последиците от неспазването щяха да се носят от провинилите се лица и на този, и на Онзи свят. На този – като бъдат незабавно уволнени, а на Онзи – ясно е как… 

За о. Ипомоний можете да кажете всичко, но не и че някога е проявил непослушание! Затова внимателно прочете за трети път анекса и се приведе в пълно съответствие с него. Да речете, че му бе лесно да го изпълнява, няма да сте прави. Като се започне от невинните въпроси на кмета: „Отец, Владиката ще дойде ли – да го чакаме ли?”, през питанията на вечно неразбралата баба Стоянка „Отче, сега като смениха времето с един час, от колко ще почва Вечернята?”, та до коварното настояване на репортера от местния вестник: „Отец, кажете няколко думи за днешния голям църковен празник!”. Е, да им каже, ама си има анекс – пише си го ясно – никаква информация!

То остави, ами и неделните проповеди на о. Ипомоний залиняха. Тръгне например да разтълкува евангелския текст, но овреме се съобрази и се възпре – едно, че това тълкование го е научил „по повод или във връзка с изпълнението на служебните си задължения” и второ, че някои от най-уважаваните и благородни енориарши могат да се разпознаят в негативните персонажи на притчите и да се обидят. А това бе строго забранено в един от предходните анекси. Защото ние искаме да ги приобщим тези хора, а не да ги отблъснем, нали така? Последното, разбира се, е риторичен въпрос, защото отговор „да” или „не” отново би влязъл в противоречие с анекса. А бе, адвокат да е човек в днешно време... Ама то и адвокат да си, пак не можеш разбра духа на законите…

Карикатура: Благо Мегалов


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/369uc 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики