Учение на дванайсетте апостоли 4:14
"Изповядвай греховете си в църква и не стигай до молитвата си с нечиста съвест. Такъв е пътят на живота."
Учение на дванайсетте 14:1
"В деня на Господа се събирайте заедно, разчупвайте хляб и въздавайте благодарение след като изповядате прегрешенията си, за да може жертвата ви да е чиста".
Св. Ириней Лионски - 1 Против ересите 13:5
"Още повече, че този Марк съставя настойки и любовни еликсири, за да поругае личността на някои от тези жени, ако не и на всичките. Онези от тях, които са се върнали в Божията църква - нещо, което често се случва, са признали, също и в изповед, че са били омърсени от него и че са били изпълнени с изгаряща страст към него. ... Най-сетне, когато с немалко усилия братята обърнали тази жена, тя прекарала дълго време в публична изповед, плачейки и оплаквайки омърсяването, което получила от онзи магьосник."
Св. Ириней Лионски - 1 Против ересите 13:7
"Такива са думите и делата, чрез които в нашата собствена Ронска област се заблудиха множество жени, чиито съвести са били жигосани като с нажежено желязо. Някои от тях наистина правят публична изповед на греховете си, но други се срамуват и по такъв непряк начин, отчайвайки се от [достигането до] Божия живот, някои от тях отпадат напълно, докато други се колебаят между двата пътя..."
Тертулиан - Върху покаянието 9,10
"... за да може това да се изяви не само в съвестта, но също така да може и да бъде извършено в някакво (външно) действие. Това действие, което по-обикновено се изразява и за което се говори под гръцко име е пълното признание [ексомологесис], чрез което ние изповядваме греховете си на Господа, наистина не като че Той да не знае за тях, но доколкото чрез изповядването се установява удовлетворение, от изповядването се ражда покаяние, чрез покаянието се удовлетворява Бога. И така ексомологесисът е упражнение за човешкото падане ничком и унижаване като се възприема поведение, предназначено да възбуди милост. По отношение също на одеянието и храната, трябва да се лежи във вретище и пепел, да се покрива тялото със скърбене, духът да се държи ниско в тъга, сурово отношение да замени сторените грехове; още повече, да не се познава храна или питие освен такива, които са прости - не заради стомаха, а заради душата; основно обаче постейки да се храни с молитви, да се въздиша, да се плаче и да се вика към Господа твоя Бог; да се кланя пред нозете на презвитерите и да се коленичи пред скъпите на Господа; да се възложи на всички братя да станат
застъпници да отнесат унизеното моление (пред Бога). Всичкият този ексомологесис е за да се подсили покаянието; да се почете Бога чрез боязън от опасността; да може като сам се произнася срещу грешника, да остане наместо Божия гняв и чрез временно умъртвяване, няма да кажа - да осуети, но да премахне вечното наказание. Следователно, докато унижава човека, това го издига; докато го покрива с помия, го прави по-чист; докато го обвинява, го извинява; докато го осъжда, го опрощава. Колкото по-малко място си даваш, толкова повече, повярвай ми, ще ти даде Бог. И въпреки това повечето човеци или пренебрегват това дело като излагащо ги публично, или отлагат от ден за ден. Тях ги е грижа повече за срамежливостта, отколкото за спасението - също като хора, които след като са хванали болест на интимните части на тялото, отбягват показването пред лекарите и така си погиват с тяхната срамежливост."
Ориген - Проповеди върху Левит, 2:4
"В допълнение на тези има също и седмо, макар и тежко и трудно - очистването на грехове чрез покаяние, когато грешникът умива възглавето си със сълзи, когато сълзите му са му денем и нощем храна, когато не се отдръпва от изявяване на греха си пред свещеник на Господа и от търсенето на лек, както и според начина на онзи, който казва: "Рекох: Ще изповядам Господу престъпленията си; И Ти прости вината на греха ми." (Пс 32:5) По този начин се изпълнява и онова, което казва апостол Яков: "Болен ли е някой от вас? нека повика църковните презвитери, и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и, ако е извършил грехове, ще му се простят."
Св. Киприан Картагенски - Към отпадналите 28-29
"Още повече, колко повече са те както по-велики във вяра, така и по-добри в боязънта си, които макар да не са обвързани с никакво престъпление за жертване пред идоли или в потвърждаване, все пак тъй като само са си помислили за такива неща, със скръб и простота изповядват същото това нещо на Божиите свещеници, правят съвестно потвърждение, отмятат от себе си бремето на ума си и търсят целебния лек дори за леки и среднотежки рани, знаейки как пише :"Бог поругаван не бива". Бог не може да се подиграва, нито да бъде измамен, нито заблуден от никакво измамно лукавство. Да, повече греши този, който мислейки че Бог е като човек, вярва, че ще избегне наказанието за своето престъпление, ако не признае открито престъплението си. Христос казва: Който се срами от Мен, от него ще се срами и Синът човешки. Мисли ли си, че е християнин този, който го е срам или го е страх да е християнин? Как може да е едно с Христос онзи, който или се свени, или се бои да принадлежи на Христос? ... Увещавам ви, скъпи братя, че всеки трябва да изповяда собствения си грях, докато съгрешилия е все още в този свят, докато изповедта му може да бъде приета, докато удовлетворението и опрощението, извършвано от свещениците, са приятни на Господа."
Св. Киприан Картагенски - Към свещенството 9:2
"Макар за по-малки грехове, грешниците може да се каят определено време, и според правилата на послушанието да се явяват на публична изповед, и чрез възлагане ръка от епископа и свещенството да получават право на причастие, сега докато времето им още не е изтекло, докато гонението още бушува, докато мирът в самата църква още не е въстановен, те се допускат до причастие и имената им се представят; и докато покаянието още не е извършено, докато изповедта още не е направена, ръцете на епископа и свещенството още не са възложени на тях, им се дава евхаристията, въпреки писаното: Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за тялото и кръвта на Господа."
Св. Василий Велики - Правила накратко 288
"Необходимо е да изповядваме греховете си пред онези, на които е поверено разпореждането с Божиите тайни (1 Кор 4:1). Онези, които някога са се каели, се откриват, че са го правели пред светиите. В Евангелието пише, че са изповядвали греховете си пред Йоан Кръстителя (Мат 3:6), но в Деяния те се изповядвали на апостолите (19:18).
"Още повече, че този Марк съставя настойки и любовни еликсири, за да поругае личността на някои от тези жени, ако не и на всичките. Онези от тях, които са се върнали в Божията църква - нещо, което често се случва, са признали, също и в изповед, че са били омърсени от него и че са били изпълнени с изгаряща страст към него. ... Най-сетне, когато с немалко усилия братята обърнали тази жена, тя прекарала дълго време в публична изповед, плачейки и оплаквайки омърсяването, което получила от онзи магьосник."
Св. Ириней Лионски - 1 Против ересите 13:7
"Такива са думите и делата, чрез които в нашата собствена Ронска област се заблудиха множество жени, чиито съвести са били жигосани като с нажежено желязо. Някои от тях наистина правят публична изповед на греховете си, но други се срамуват и по такъв непряк начин, отчайвайки се от [достигането до] Божия живот, някои от тях отпадат напълно, докато други се колебаят между двата пътя..."
Тертулиан - Върху покаянието 9,10"... за да може това да се изяви не само в съвестта, но също така да може и да бъде извършено в някакво (външно) действие. Това действие, което по-обикновено се изразява и за което се говори под гръцко име е пълното признание [ексомологесис], чрез което ние изповядваме греховете си на Господа, наистина не като че Той да не знае за тях, но доколкото чрез изповядването се установява удовлетворение, от изповядването се ражда покаяние, чрез покаянието се удовлетворява Бога. И така ексомологесисът е упражнение за човешкото падане ничком и унижаване като се възприема поведение, предназначено да възбуди милост. По отношение също на одеянието и храната, трябва да се лежи във вретище и пепел, да се покрива тялото със скърбене, духът да се държи ниско в тъга, сурово отношение да замени сторените грехове; още повече, да не се познава храна или питие освен такива, които са прости - не заради стомаха, а заради душата; основно обаче постейки да се храни с молитви, да се въздиша, да се плаче и да се вика към Господа твоя Бог; да се кланя пред нозете на презвитерите и да се коленичи пред скъпите на Господа; да се възложи на всички братя да станат
застъпници да отнесат унизеното моление (пред Бога). Всичкият този ексомологесис е за да се подсили покаянието; да се почете Бога чрез боязън от опасността; да може като сам се произнася срещу грешника, да остане наместо Божия гняв и чрез временно умъртвяване, няма да кажа - да осуети, но да премахне вечното наказание. Следователно, докато унижава човека, това го издига; докато го покрива с помия, го прави по-чист; докато го обвинява, го извинява; докато го осъжда, го опрощава. Колкото по-малко място си даваш, толкова повече, повярвай ми, ще ти даде Бог. И въпреки това повечето човеци или пренебрегват това дело като излагащо ги публично, или отлагат от ден за ден. Тях ги е грижа повече за срамежливостта, отколкото за спасението - също като хора, които след като са хванали болест на интимните части на тялото, отбягват показването пред лекарите и така си погиват с тяхната срамежливост."
Ориген - Проповеди върху Левит, 2:4"В допълнение на тези има също и седмо, макар и тежко и трудно - очистването на грехове чрез покаяние, когато грешникът умива възглавето си със сълзи, когато сълзите му са му денем и нощем храна, когато не се отдръпва от изявяване на греха си пред свещеник на Господа и от търсенето на лек, както и според начина на онзи, който казва: "Рекох: Ще изповядам Господу престъпленията си; И Ти прости вината на греха ми." (Пс 32:5) По този начин се изпълнява и онова, което казва апостол Яков: "Болен ли е някой от вас? нека повика църковните презвитери, и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и, ако е извършил грехове, ще му се простят."
Св. Киприан Картагенски - Към отпадналите 28-29
"Още повече, колко повече са те както по-велики във вяра, така и по-добри в боязънта си, които макар да не са обвързани с никакво престъпление за жертване пред идоли или в потвърждаване, все пак тъй като само са си помислили за такива неща, със скръб и простота изповядват същото това нещо на Божиите свещеници, правят съвестно потвърждение, отмятат от себе си бремето на ума си и търсят целебния лек дори за леки и среднотежки рани, знаейки как пише :"Бог поругаван не бива". Бог не може да се подиграва, нито да бъде измамен, нито заблуден от никакво измамно лукавство. Да, повече греши този, който мислейки че Бог е като човек, вярва, че ще избегне наказанието за своето престъпление, ако не признае открито престъплението си. Христос казва: Който се срами от Мен, от него ще се срами и Синът човешки. Мисли ли си, че е християнин този, който го е срам или го е страх да е християнин? Как може да е едно с Христос онзи, който или се свени, или се бои да принадлежи на Христос? ... Увещавам ви, скъпи братя, че всеки трябва да изповяда собствения си грях, докато съгрешилия е все още в този свят, докато изповедта му може да бъде приета, докато удовлетворението и опрощението, извършвано от свещениците, са приятни на Господа."
Св. Киприан Картагенски - Към свещенството 9:2
"Макар за по-малки грехове, грешниците може да се каят определено време, и според правилата на послушанието да се явяват на публична изповед, и чрез възлагане ръка от епископа и свещенството да получават право на причастие, сега докато времето им още не е изтекло, докато гонението още бушува, докато мирът в самата църква още не е въстановен, те се допускат до причастие и имената им се представят; и докато покаянието още не е извършено, докато изповедта още не е направена, ръцете на епископа и свещенството още не са възложени на тях, им се дава евхаристията, въпреки писаното: Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за тялото и кръвта на Господа."
Св. Василий Велики - Правила накратко 288"Необходимо е да изповядваме греховете си пред онези, на които е поверено разпореждането с Божиите тайни (1 Кор 4:1). Онези, които някога са се каели, се откриват, че са го правели пред светиите. В Евангелието пише, че са изповядвали греховете си пред Йоан Кръстителя (Мат 3:6), но в Деяния те се изповядвали на апостолите (19:18).
