- Отче, през първите векове на християнството, вярващите са правели публична изповед. Помага ли това?
- Едно са първите години на християнството, друго е днес. Сега това не помага.
- Защо, отче? Повече ревност ли са имали?- И повече ревност са имали, и са нямали това, което днес имат хората. Сега виждаш как се разпадат семействата - за нищо, преди не е било така. Много са се отдалечили хората от тайнството на изповедта и затова тънат в помисли и страсти. Колко идват да им помогна да решат някой свой проблем, а нито се изповядват, нито ходят на църква! «Ходиш ли на църква?», го питам. «Не, изобщо.» «Ами някога изповядвал ли си се?» «Не, аз дойдох да ме оправиш».
«Но как така? Трябва да се разкаеш за грешките си, да се изповядаш, да отидеш на църква и да се причастиш, когато те благослови духовникът ти, а пък аз ще се помоля да се оправиш». «Виж сега, отче, тези неща, дето ги говориш за църкви, друг живот и т.н. мен не ме вълнуват. Приказки са това. Ходих при магьосници, при екстрасенси и не ми помогнаха. Научих, че ти можеш да ме оправиш». Хубава работа! Ти му говориш за изповед, за бъдещия живот, той ти отговаря, че това били приказки. Но иначе казва «помогни ми, пия успокоителни..» Е как, по магичен начин ли да се оправят?
И виждаш много, които имат проблеми, предизвикани от греховете им, не отиват при духовник, който може да им помогне, а ходят да се изповядват на психолози. Разказват историята си, съветват ги разни неща и ако имат да минат през някоя река, хвърлят ги вътре – или потъват, или излизат... но къде излизат...Докато ако отидат на изповед, ще минат от другата страна на реката по моста, безпроблемно, защото с тайната на изповедта действа и благодатта на Бога и те се умиват.
- Отче, някои казват «Не намираме добри духовници, затова не ходим да се изповядваме».
- Оправдания са това. Всеки изповедник има Божествена власт, след като носи епитрахил. Извършва тайнството, има Божията благодат и когато прочете разрешителната молитва, Господ изтрива всички грехове, изповядани с искрено разкаяние. От нас зависи колко ще ни помогне тайнството на изповедта. Веднъж при мен дойде един човек с психически проблеми, движен от мисълта, че имам дар на прозорливост и ще мога да му помогна. «Какво предвиждаш, ми казва, за мен?» «Да намериш един духовник да те изповяда, му казвам, и ще спиш спокойно като новороден и няма да вземаш хапчета». «Няма днес добри изповедници, ми казва. Преди е имало, днес – не». Ето, идват с добрата мисъл да получат помощ, но не приемат това, което им казваш. Напразно са били толкова път.
- Оправдания са това. Всеки изповедник има Божествена власт, след като носи епитрахил. Извършва тайнството, има Божията благодат и когато прочете разрешителната молитва, Господ изтрива всички грехове, изповядани с искрено разкаяние. От нас зависи колко ще ни помогне тайнството на изповедта. Веднъж при мен дойде един човек с психически проблеми, движен от мисълта, че имам дар на прозорливост и ще мога да му помогна. «Какво предвиждаш, ми казва, за мен?» «Да намериш един духовник да те изповяда, му казвам, и ще спиш спокойно като новороден и няма да вземаш хапчета». «Няма днес добри изповедници, ми казва. Преди е имало, днес – не». Ето, идват с добрата мисъл да получат помощ, но не приемат това, което им казваш. Напразно са били толкова път.
Виждам обаче и една нова уловка на дявола. Внушава на хората, че ако направят някакво дарение, ако отидат на поклонничество някъде, ще са добре духовно. И виждаш мнозина да отиват с кандила и дарове в манастирите, да ги окачват там, да правят и големи кръстове и поклони, да поплачат мъничко и се задоволяват с това. Не се покайват, не се изповядват, не се поправят и дяволът се радва.
- Отче, човек, който не се изповядва, може ли да има душевен мир?
- Е как ще има душевен мир. За да почувства някой душевна отмора, трябва да хвърли товара, който носи у себе си. Това ще стане с изповедта. Когато човек открива сърцето си пред духовника и като казва грешките си, той се смирява и така се отваря небесната врата и през нея навлиза богатата Божия благодат и го освобождава.
Преди изповедта, на върха му има мъгла, човек гледа размазано и оправдава грешките си. Защото, когато умът е затъмнен от греховете, той не вижда ясно. С изповедта сякаш излиза вятър «фууу..», мъглата се разпръсква и хоризонтът се изчиства. Затова онези, които идват за съвет или да поговорим по някой въпрос, и не са се изповядвали никога, ги пращам първо да се изповядат и после да говорим. Някои ми казват: «Отче, след като знаеш какво трябва да се направи за моя проблем, кажи ми». «Дори да знам какво трябва да направиш, ти няма да разбереш това, което ще ти кажа. Затова първо иди се изповядай и след това ще говорим». Защото как ще общуваш и ще се разбереш с човек, който излъчва на други вълни...
В изповедта човек изхвърля от себе си всичко ненужно и дава духовен плод. Един ден копаех в градината, за да посадя малко домати. Дойде един човек и ме пита: «Какво правиш, отче?». «Какво да правя, му отговарям, изповядвам градината си» «Но, отче, нима и градината има нужда от изповед?» «Без съмнение се нуждае. Забелязал съм, че когато я изповядвам, тоест изхвърлям от нея камъни, бурени и т.н., тогава ражда истински плодове. Иначе доматите ми стават жълти и безвкусни».
