Мобилно меню

4.7209302325581 1 1 1 1 1 Rating 4.72 (43 Votes)
IMG_1089.JPGТова е криминален случай. Наистина се надявам след публикуването на тази статия някой служител от държавните институции да се трогне и да си свърши работата. Престъпниците трябва да бъдат наказвани, за да бъдат предпазени в бъдеще други, застрашени от отвличане човешки същества.

Отличането напоследък стана доста популярно препитание. Но отвличането, за което ще ви разкажа, не е като другите отвличания. Става въпрос за отвличането на една човешка душа. Колкото и абстрактно да звучи понятието “душа”, законът забранява децата да бъдат обсебвани от сектите. Сектите са онова проклятие на нашето изтормозено общество, което се правим, че не забелязваме, докато лично не се почувстваме засегнати от него. И за да не съм голословен, прилагам текста от Закона за вероизповеданията, който казва ясно кое е позволено и кое не: “Религиозните общности и институции не могат да включват в дейността си малолетни деца, освен с изричното съгласие на техните родители или настойници. Непълнолетните лица могат да бъдат включвани в дейността на религиозните общности и институции, освен ако има изричното несъгласие на техните родители или попечители.” Когато детето е под 16 годишна възраст, трябва да има изрично съгласие на родителите. Когато е между 16 и 18 годишна възраст, трябва да има изрично несъгласие.

Детето, за което става дума, в началото на историята е непълнолетно. Действието се развива през последната една година. През която това дете пораства и става пълнолетен гражданин на България. Ще променим името му от съображения за сигурност. (Ако някой някъде прояви интерес и реши да разследва, разполагаме с достатъчно документи, доказващи истинността на случая.)

Стефан израства с баба си и дядо си, изолиран, без да получи ясна представа за света и хората. Майка му е починала. През цялото си детство той е затворен, няма приятели и не общува с връстниците си. Една вечер на тяхната врата се позвънява. Млад, добре облечен младеж с английски акцент му казва, че го кани да присъства на безплатни уроци по английски език. Младежът е усмихнат и любезен. Разбираемо е желанието на Стефан да контактува с млади хора. И тази покана е достатъчна той да отиде на сбирката. След втората среща момчето носи със себе си “Книгата на Мормон”. И дотук с уроците по английски. Започват уроците по нещо по-различно. Нещо пагубно за неговата душа.

В началото на това отвличане Стефан е още на 16 години. Само след два месеца той навършва 17. Следва изричното несъгласие на попечителите му. След като си разваля успеха в училище и след като започва редовно да се прибира късно вечер, бабата и дядото са обезпокоени. Бабата на Стефан отива първо при мормоните. Говори с тях, оплаква се, зад нея стои българският директор на сектата. Всички се правят, че я слушат. Но никой не реагира. Не обелват дума. Жената написва жалба, в която разказва за всичко това. И заедно с бащата на детето я внасят в полицията. Жалбата е подадена в МВР Бургас през февруари 2009 година. Полицай Иван Димитров реагира веднага. Изпраща сигнали до Прокуратурата, до Дирекцията по вероизповеданията, но не получава никакъв отговор. Трябва да минат 2 месеца, за да се стигне до едно писмо от Районна прокуратура до ДАНС и Дирекцията по вероизповедания. “Писмо за произнасяне по компетентност съгласно правомощията по член 35 от Закона за вероизповеданията”. Нищо повече – само за произнасяне по компетентност. Но трудно се намира компетентен в нашата държава. Писмото е подписано от прокурор Панчева.

Цяло лято нищо не се случва. Никаква реакция отникъде. Познатото българско писане на писма до институциите е подновено през октомври. И от един телефонен разговор с Георги Кръстев, който е служител в Дирекцията по вероизповедания, става ясно какво е направено по случая. На 17 април 2009 мормоните са били уведомени и им е поискано обяснение. През май от централата на сектата отговарят, че Стефан не е член на тяхната “църква” и не посещава техните служби. Първото е истина – член на “църквата” им може да стане само след навършване на пълнолетие. Но второто им твърдение е лъжа – самият Стефан потвърждава, че е ходил на службите им. Мормоните обаче твърдят, че той само е участвал в техните забавни вечери. Сигурно има някаква разлика, която аз лично не разбирам. През някои дни се молят, а през други играят на различни игри и спортуват. Или учат английски. Стефан като всяко момче има нуждата да бъде част от колектив. За едната година, през която контактува активно със сектата, той става напълно зависим от нея и без да е официално мормонизиран. Отвлекли са го. Момчето се дразни, когато стане въпрос за мормоните и се кара с всички, които се опитват да му обяснят в какво се е въвлекъл.

На въпроса защо още в началото не е забранено на стектантите да се занимават със Стефан по телефона Георги Кръстев отговаря, че няма нарушение на закона. Бил ли е Стефан включен като малолетен без изричното съгласие на настойниците си в дейността на организацията? Бил е. Бил ли е включен като непълнолетен при наличната жалба и ясно изразено несъгласие от страна на попечителите в дейността на организацията? Бил е. Защо Кръстев твърди, че няма престъпление? На този въпрос не можем да отговорим. Кръстев обяснява, че жалбата не е подадена, където трябва. Трябвало да бъде подадена в сектата. Устната жалба на бабата не се смята за жалба. От друга страна в местния клон на сектата няма деловодство, където жалбата да бъде приета и заведена законно. Следователно трябвало да бъде подадена в централата на сектата в София. Ето го и цялото обяснение, ето я цялата пародия на отношенията между държава и граждани. За повече от една година не се намира институция, която да наложи спазването на закона. Това време е напълно достатъчно за ловците на души.

Георги Кръстев успява да “съобщи новина” по време на телефонния разговор – отсега нататък всеки мисионер, влизащ в България, ще подписва декларация, че е запознат със Закона за вероизповеданията в частта му, засягаща проповядването и въвличането на малолетни и непълнолетни. Това се нарича старание и опит за прехвърляне на отговорността. Разговорът е проведен от лице, пожелало анонимност, но при евентуален интерес можем да предоставим запис от този разговор.

IMG_1090.JPG
По наблюдения на специалисти сектите и особено мормоните имат стройна организация – като разузнавателна централа. Вървят по двойки, минават по маршрутите по няколко пъти, наблюдават, обменят информация и набелязват потенциалните си жертви. Реших да се срещна лично с тях. Адресът им в Бургас е улица “Цариградска” 29. Фасадата на сградата е нова и лъскава. Над вратата пише “Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни”. На стъклата са залепени обяви за безплатни уроци по английски език – всеки четвъртък и събота. Позвънявам и след малко излизат две усмихнати момчета – единият се представя като Сашко, а другият като Фарли. На брошурката, която ми подават, са целите им имена и кратко представяне – Алекс Грейди е от Лос Анджелис, Чейс Фарли е от Атланта. Най-обикновени американски момчета на пръв поглед. Питам ги познават ли Стефан. Да, познават го. Предпазливи са в отговорите си. Продължавам с въпросите – знаят ли за жалбата и направената им забележка Стефан да не присъства на събиранията им. Отговаря ми Сашко – и това знаят и са наясно, че Стефан ще може да се приъседини към тях след навършване на 18. Което е съвсем скоро. Мормонските мисионери са спокойни за Стефан – те вече са успели да го оплетат в мрежите си. Промили са му мозъка и са го отчели като успех. Защото никой не може да ги спре да дават уроци по английски език. Задавам им въпроса има ли ограничение за възрастта на хората, които присъстват на уроците. Не, такова ограничение няма, хвалят се те и обясняват как в Ямбол имало момче на 10 години и дядо на 80. След като ги помолих да влезем в “църквата”, за да видя къде се провеждат уроците, те отключват вратата и предупреждават, че не са съгласни да публикувам снимките. Правя няколко снимки, снимам и “Книгата на Мормон”, която лежи върху един диван. Проповедническите им брошурки са навсякъде. Явно това е нов метод за изучаване на чужди езици. Вътрешността на помещението по нищо не прилича на учебен кабинет. Няма учебници, табла с граматика, дъска за писане, чинове. Има пиано, едно табло с цифри, които обозначават според техните думи номера на песнопенията им и столове. Отказват ми да ги снимам, защото са по домашно облекло.

Тази секта вербува привържениците си с безплатни уроци по английски. Една друга секта е организирала нелегална детска градина в центъра на Бургас. Всички те си намират вратички и начини да вербуват и обсебват психически лабилните и безпомощните. Много хора са си задавали въпроса защо го правят всичко това тези религиозни организации, къде им е изгодата, ползата. И пак стигам до началото – за отвличането на душата не се плаща откуп с пари. Плаща се със самата душа.

И ми хрумва поговорката за зелниците – не е луд онзи, който ги изяжда. Но и българските тиквеници, които раздават зелниците, онези горе по държавните институции, които трябва да пазят децата ни от настъплението на сектите, сигурно също не са останали гладни. Няма друго обяснение за бездействието им. Имат адресите, имат документираните свидетелства, но не предприемат нищо. Отвличанията продължават. Може следващото дете да е вашето.

                                                                  ***

Откъс от жалбата на роднините на малолетното момче, изпратено до министър Божидар Димитров, главния прокурор на РБ, Комисията по правата на човека и вероизповеданията към НС, Комисията по защита на детето, омбудсмана на РБ, Дирекцията на полицията в Бургас и Св. Синод на БПЦ чрез Сливенския митрополит Йоаникий:

"... От една година внукът ми посещава събранията на новата за нас религиозна общност  “Църквата на Иисус Христос на светиите от последните дни” или  известна под името “мормони”. Техните американски мисионери са посетили дома на (...) и са поканили (...) на безплатен курс по английски език, без да уточнят, че там ще стане въпрос и за религия. Така с една лъжа те привлякоха внука ми и оттогава той не е същият.

Той започна да отсъства от дома почти всяка вечер. Ученик в десети клас, вместо да подготвя уроците си, той до 21-22 часа беше задържан на събранията на мормоните, за да изучава тяхното учение. Ние силно се притеснявахме да не му се случи нещо, докато се прибира през нощта. Намали много успеха си, изнерви се и не приемаше нашите съвети, нито се подчиняваше на забраните ни да посещава събранията на мормоните. Нарича ме “проста”, когато му говоря, че не приемаме учението на мормоните. Дръзко реагира и когато някой от нашите близки го съветва да се откаже от мормонското учение. Веднъж блъсна и счупи стъкло на входна врата след отказ на негов приятел да играе с него, поради принадлежността на внука ми към мормоните.

Необичайно и обезпокоително е поведението му, когато се връща в неделeн ден от събранията на мормоните, на които им давали “причастие”. Тогава се намира в силно възбудено състояние, говори без да спира и не слуша това, което му казваме. В това необичайно състояние се намира през целия неделен ден.

Знам, че според нашите закони мормоните нямат право да задържат внука ми без нашето съгласие. Отидох на среща с мисионерите им. Казах им, че не може да постъпват така, че се притесняваме за безопасността на (...) когато се прибира късно, че намали успеха си, че не сме съгласни той да ги посещава. Помолих ги да го връщат от събранията им. Въпреки, че знаят български език и отлично рабраха това, което им казах, американските мисионери не ми отговориха нито дума.  Зад мене стоеше някакъв по-възрастен от тях мъж  и ме слушаше внимателно. И той не каза нищо. По-късно разбрах, че това е бил българският ръководител на бургаската организация на мормоните Николай Николов. Възможно ли е такова бездушно и лукаво да бъде отношението и поведението на хора, които претендират да бъдат учители по християнска духовност?

В началото на годината аз и синът ми подадохме жалби до Дирекция на полицията гр. Бургас срещу незаконното задържане на (…) в религозната общност на мормоните. Няколко месеца след това, на 28.о4./09 г., получихме писмо от Районна прокуратура гр. Бургас, че жаблите ни се препращат до Дирекция “Вероизповедания”  и ДАНС гр. Бургас.

Оттогава чакаме някой да се намеси и да спре незаконните действия на емисарите на мормоните или ”Църквата на Иисус Христос на светиите от последните дни”. Притеснението ни нараства и от факта, че внукът ми само след месец навършва пълнолетие и считаме, че мормоните ще направят всакакви опити той да бъде покръстен, а с това още повече обвързан с тяхната общност. Внукът ми понякога говори, че ще замине извън страната, а това означава-в САЩ, в щата Юта.

Недоумяваме, защо чужденците не спазват законите ни  и защо няма кой да ги спре?

Молим Ви, не допускайте повече беззаконие, върнете ни детето!  Ние нямаме друг син и внук, не позволявайте да ни отнемат!"

Бел. ред. Имената на жалбоподателите и детето не публикуваме от съображения за тяхната сигурност.

Текстът е публикаван със съкращения и във в. "Десант"


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/34r 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.