Мобилно меню

4.6444444444444 1 1 1 1 1 Rating 4.64 (45 Votes)

357Аз съвършен ли съм? Не съм, много ясно. Моите несъвършенства са си мои. Не мога да ги нарека лични особености и не мога да им придам статут на някакъв признак, по който се различавам от “мнозинството”. Първо, не знам какви са несъвършенствата на всеки един от индивидите, съставляващи “мнозинството”. Второ, какво право имам аз да се оневинявам, само защото “така съм се родил”? Не, аз не съм се родил така. Може да съм се родил с определени предразположености, с наклонности, но наклонностите не могат да бъдат обвинени за изградения ми характер, не е честно спрямо човешката душа да прехвърляме цялата отговорност на рождените си особености. Така че никой не е съвършен, но ние християните знаем, че животът е даден не за едното удоволствие и не за задоволяване на първични желания. Удоволствието и първичните желания са просто част от този свят. Ние християните не искаме да имаме много общо с този свят. Харесваме Божия свят, радваме се на живота, но целта на тоя живот е вътрешната борба във всеки един от нас и вътрешният стремеж към нещо повече от тоя свят. И след като се стремим към нещо повече от тоя свят, няма начин да се съгласим да останем на нивото на тоя свят. Ние сме вътре в него. Но няма как да ни накарат да станем толерасти, да заобичаме греха, само защото - видите ли! - било човешко и християнско да обичаме хората, ближния. Човека може и да обичаме, на него може и да съчувстваме в страданието му, но неговия грях не приемаме.

Грях ли е за нас хомосексуалността? Отговорът е еднозначен. Не вървят обясненията “така съм се родил”. Не осъждаме тебе, Човеко, че си паднал. Осъждаме греха, в който си паднал. Ти си си ти и си прави, каквото искаш, това си е твоят собствен живот и това си е твоята собствена душа. Че и тялото си е твое, със съвсем свободна воля разполагаш и леката ми ирония е само за мое собствено забавление. Не бих си позволил груби коментари по темата за използването на анатомичните органи по предназначение. Но предназначение за нас, човеците, все пак има. Има и то е нещо велико. Не сме се родили на тоя свят да се поскитаме, да му се порадваме и да запълним трапа метър на два след това. Не сме създадени с тия души, очи, сърца и умове с единствената глупава цел да се погъделичкаме и да си начешем крастите. Имаме си тела, тези тела си имат своите характеристики, тези характеристики са различни за всеки един, но тия неща са второстепенни спрямо Божия дух, който носим в себе си и за който свидетелстваме с всеки свой дъх на устата си. Животът е само Божи дар, ничий друг. Гяволете живот не дават. И след като животът ни е дарен от Бога, ние щем, не щем трябва да мислим за него като за благо и ценност божествени, безкрайни, вечно съществуващи. А как да стане това, ако тръгнем по наклонената плоскост на гъделите и удоволствията?

Ще ми се да попитам един убеден в противоположната теза индивид дали през живота си някога е правил опит да ограничи мераците на телесността си, да речем редовния си глад чрез едноседмичен пост, примерно. Има я тази борба и аз свидетелствам за нея. Не приемам твърдението, че няма нужда от подобна борба. Ако я няма тая борба, ще се стигне до прекалено низки телесности и ще се превърнем в нещо по-лошо от животните. Защото те нямат нашата душевност, съзнание, съвест и на тях природните качества са им естествено присъщи. Не, аз не съм животно. Аз съм човек. И след като съм човек, искам около мене да има повече човеци. Ще ми се също така привържениците на хомосексуалността и други подобни телесни практики да не ме притесняват. Да не притесняват и хората около мене. Това е съвсем просто желание. Ние, казват либерастите и толерастите, и другите привърженици на различните телесни практики, просто искаме да не ни унижават. Извинявайте, ама аз не ви унижавам и никога не съм го правил. Борете се с простаците. С мене и другите като мене недейте. Простаците са едно мъничко малцинство. Доказвайте им се на тях по други канали. Защото нито те, нито вие сте в полезрението на милиони подобни на мене.

Излизайки на улицата, вие, твърдящите, че сте различни, постигате само и единствено повече унижение. Защото се унижавате да се показвате гордо - на кого? На мене не, аз проблеми с вас нямам, както ви рекох. Показвате се само на простаците. Влизате в играта им. Влизате в играта на режисьорите. Спирате да сте човешки същества и се превръщате в тълпа. Нали не искате точно вие, претендиращите за чувствителност и различност, да се окажете в ролята на безличната и безсмислена тълпа? Тълпите не са вашата сила, те са измислени от онези творци на тълпи, на които им е изгодно да манипулират и модерират обществото. Затова насреща ви изпращат тълпата на простаците. Не, не ми се участва в този гнусен спектакъл, определено.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kqwyu 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник
   

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата