Това, че Пламен пламна с пламък като факла не означава, че аз ще светна като фенер. Рискувам по това време да ги пиша такива и щях да си премълча, ако не беше обявяването на 6 март за национален траур, а и аз принадлежа към тоя народ и значи и аз трябва да изпитвам „преклонение пред подвига“ на Пламен. Няма да обяснявам какво изпитвам, аз също съм част от бунта, аз също протестирам, артикулирам дори позициите си съвсем крайно и това се открива и през гугъл. Не е дори за хвалба. Искам само да кажа: и аз не мога да търпя повече мутри и бандити да ръководят околната ни среда. Но утре ще се осъществи поредното митологизиране на един нещастен човек. Пламен не е герой, нито медиен, нито литературен, нито човешки. Защото не мога да го имам за пример, нито да го дам за пример на децата си. Пример е човек, чиито дела бих искал да повторя. Делото на Пламен не е едно от тях. Отчаянието не е добродетел, както и да го погледнеш.
Изписаха се и продължават да ни заливат много думи и мнения на всякакви журналисти и ангажирани по случая хора. Опитват се всички те да ме убедят, като ми говорят за Ян Палах, за „подвиг“ и „преклонение“. Но аз знам какво е подвиг. Чел съм го в книгите. Да отнемеш живота си не може да бъде подвиг. Причините за самоубийството могат да бъдат всякакви. Темата за отказването на милост на собственото си тяло и душа е твърде лична за мене и не ми се навлиза в подробности, защо така болезнено я възприемам. Можеш да прекъснеш тънката, нежна и чувствителна нишка, свързваща те все още със Създателя ти, по десетки начини. Но няма начин и няма причина, които да могат да бъдат оправдани с думи човешки. Не знам дали се е получавало някога с думи ангелски. И дали човек, изгубил ума си и отнел живота си, ще получи милост... Все пак той не е виновен в пълния смисъл на думата, не е осъзнал, какво е сторил.
Наскоро видях самоубиец, удавник, когото морето изхвърли край Созопол. Пред такава гледка само стоиш и гледаш тъпо, недоумяваш и дори не си задаваш въпроса "Защо...?" Дойдоха полицаи, за да отнесат тялото, не ни повикаха да помогнем, за такава деликатна работа не можеш да викнеш най-близко стоящия човек за помощ, както го викаш да ти помогне да бутнете колата, примерно. Не, сложиха го на носилка, вдигнаха го и го понесоха нагоре по стръмното, а единият полицай рече на останалите: „Тоя пак е по-лек от оня край „Златна рибка...“ С какво този удавник се различава от Пламен? На него също навярно му е писнало от всичко. Сигурно и той е чувствал несправедливостта навсякъде. Вързал си е камък на краката и е скочил. Далече от човешки погледи. Пламен се е залял с някаква запалима течност и си е драснал клечката. В центъра на голям град. Устроил си е клада. Горко му. А популисткото правителство в оставка определи и ден за национален траур. Така се печелят политически дивиденти за сметка на мъртвото момче. Това се нарича цинизъм или гьонсуратлък, или не знам как – траурен ден за цялата държава определят точно тия, срещу които Пламен е протестирал.
Бунтовникът е бунтовник, докато може да се бунтува. Като умре, вече не може да го прави. Бандитите от ТИМ не обичат бунтовниците и за тях е по-добре да ги няма. Не че се радват, но това ги устройва. Със самоубийството си Пламен им угажда на тях. Угажда и на едни други същества. Невидими. Познайте кои.
