Секта иска да проникне в българските училища

Фондация „Изкуството да живееш“ преподава различни курсове за саморазвитие и премахване на стреса. Целта на тези курсове, както се изтъква, е да дават на участниците умения и техники, с които да подобрят качеството на живота си и с лекота да се справят с всички предизвикателства. В основата на тези „единствени по рода си” програми е т. нар. Сударшан Крия – мощна дихателна техника, създадена от Шри Шри Рави Шанкар, която, твърди се, имала доказано въздействие за подобряването на физическото, умственото и емоционалното състояние. Любопитно е, че фондацията официално никъде не се представя като религиозна, макар целият й арсенал от средства и методики  да е компилация от йогистки и ню-ейдж технологии.

Фондацията „Изкуството да живееш” е най-голямата доброволческа организация в света и, както тя самата афишира, работи в тясно сътрудничество с големи международни организации като Световната здравна организация и УНИЦЕФ. Въобще в отработения "пиар" на „Изкуството да живееш“ влизат обичайните за сектантските образувания пропаганди, целящи да обвържат дейността на движението с авторитетни световни институции и лидери, но

в действителност никакво официално одобрение на дейността им от страна на тези институции няма,
 
а принципите на взаимоотношения са такива, каквито са с още милион подобни неправителствени организации по света.

В случая с гуру Шанкар се използват авангардни маркетингови стратегии, а „пиар”-ът е толкова агресивен, че в България непосредствено преди идването му в София на 26 април 2009 г. не остана свободен рекламен стълб, без от него да ни гледа смуглото му, ухилено лице, а също така не остана българска медия, която да не бъде съпричастна към "великото" събитие. В медиите широко се рекламираше антистресовата йога на гуруто, а така също имаше директни предавания с негово участие, например в рейтинговото предаване на БТВ – „Сеизмограф”.

Предисторията на това събитие обаче е свързана с участието на столична община, която още през октомври 2006 г. стартира съвместен проект с въпросната фондация, наречен „Здрава и щастлива България”, съпътстван с множество срещи на високо равнище в Министерството на образованието и науката, Министерството на правосъдието, Министерството на труда и социалната политика, Държавната агенция за младежта и спорта, голям брой общини. Кулминацията на проекта е организиране на анти-стрес-тренинги за стотици общински служители, служители на затвори, а така също за над 800 лишени от свобода. Но нещата не спират дотук - през 2008 г. Шанкар е поканен лично от кмета на София като специален гост и му е предоставена възможността да проведе своя семинар „Йога и мъдрост за здраве и щастие” в голямата зала на НДК през април 2009 г. В рамките на визитата на гуруто в България бяха осъществени срещи с тогавашните министри на правосъдието, на труда и социалната политика, на здравеопазването, заместник-министъра на външните работи. Всичко това е важно да се каже, за да се има предвид, 
 
с какъв невероятен капацитет от държавни и медийни ресурси разполага това движение,

действащо чрез т. нар. „хуманитарна” фондация. Основният обект на експанзия в България са два фундаментални сектора: образователните структури и местата за лишаване от свобода. Секторът „затвори” е завладян съвсем безпроблемно, съвсем регламентирано, с различни лицензии, решения и удостоверения, които за престиж са качени в сайта на фондацията. Парадоксално е също, че подобни рехабилитационни йога-програми в затвори не са осъществявани или поне не им е давана такава зелена улица на високо ниво никъде другаде, по наши проучвания, освен в родината на гуру Шанкар - Индия. Последната визита на гуруто, както беше огласено от медиите и от самия него, цели
 
да прокара пътя на "антистресовите програми" в българските училища.
 
„Рождено право на всеки един от нас е да живее в тяло без болести и с ум, освободен от стрес. Въпреки това нито в училище, нито вкъщи са ни научили как да се справяме с отрицателните емоции и стреса”. С подобни много общи формулировки гуруто и неговите адепти се опитват да аргументират действията си, без обаче да посочват, на какво се базира тяхната антистресова система. Сантош Рао, един от прочутите „инструктори” на фондацията "Изкуството да живееш", пребивавайки три месеца в България, работи активно за каузата - преподава „техники за справяне със стреса и агресията” в българските училища в пет области на страната. Неговите медийни изяви винаги, когато е в страната ни, също са впечатляващи.

Кампанията на движението, насочена към образователните институции, включва провеждане на т. нар. образователни семинари "YES!", създаване на спортна програма за училищата, сайт-форум и горещ скайп - телефон - чат за онлайн помощ на младежи в рискови ситуации и др. Целта на кампанията  се определя като повишаване на общественото внимание към агресивното поведение на младите хора и обучение на учениците, как да се справят с негативните си емоции и агресия по положителен начин. Дори се разработва програма за ненасилие (Non-Aggression Program - NAP) за деца от 10 до 16 г., включваща няколко елемента: развитие на личността чрез различни интерактивни игри, намаляване на стреса и напрежението - разбира се, чрез дихателни и физически техники, подплътени за децата и със забавни игри, смях и т. н., т. нар човешки ценности, включващи разговори с децата, разказване на поучителни истории и т. н. Тази програма е адаптирана и за домовете за деца, лишени от родителски грижи! Меко казано е смущаващо и отношението към смеха,  което проповядва гуруто в своите беседи: „Нашият корем е толкова изпълнен със смях, че смехът прониква и извира от всяка клетка на нашето тяло. Истинският смях е истинска молитва. Всичко в природата те чака да се смееш. Когато се смееш, цялата природа се смее с тебе. Ехти и отеква и това е ценността на живота. Когато нещата вървят добре, всеки може да се смее, но когато всичко се разпада и ако тогава можеш да се смееш, това е еволюция и израстване”.

Трябва да отбележим, че базисните  курсове и образователните програми на движението са изцяло платени. Таксите за тях са от порядъка на 65 лв. за студенти и ученици, от 120 до 250 лв. за възрастни. При специализираните  семинари извън София в различни спа-комплекси таксите са двойни. Медитациите в подобни места са по-активни и
 
в помещението неизменно присъства портретът на гуру Шанкар със запалена свещ пред него
 
и букетчета цветя. Раздават се и се пеят печатни текстове на химни (баджан) на санскрит. Често в тях се повтарят имена на индийски божества. Колкото и да се стремят да се абстрахират от религиозната компонента и чрез най-различни съвременни технологии за личностно развитие и впечатляващ маркетинг да внушават  нуждата от себереализация и здравословно съществуване, адептите на това ново религиозно движение не успяват. Все пак главната им цел е да подчинят личностите на определени авторитети, определени вярвания, определен начин на живот.

„Черешката” на това учение е т. нар. Сударшан Крия - мощна дихателна техника, въведена от Шри Шри Рави Шанкар и, както стана ясно, е „комплексна дихателна практика, извлечена от йогийската наука за дишането и е създадена  да  възстанови душевната хармония чрез постигане на баланс между тялото, ума и духа”. Около нея се въртят всички „уникални” за движението тренинги и въобще цялостната структура на курсовете...

От една страна, по своята масовост и експанзивност това учение ни напомня за Трансцеденталната медитация, различните „културни” мероприятия на движението на  Шри Чинмой - концерти, изложби, спортни и благотворителни акции. От друга страна, неволно си спомняш за „добрата стара” и, за съжаление, неостаряваща сциентология. Колкото и парадоксална да е аналогията, тя се налага по един или друг начин. Всички тези стремежи към изграждане  на лидерски умения, зареждания с енергия,  формиране на свръхмотивация, непрестанната, почти маниакална съпротива към всеки симптом на стрес, безпокойство, депресия,
 
вечната изкуствена усмивка на лицето и апотеозът на щастието и благополучието
 
са доста сходни.

Освен това форматът също е подобен – скъпо платени семинари, уорк-шопове с целева група хора от средната класа и младежи, и т. н.

От друга страна, проникването във високите етажи на властта се осъществява чрез съвместни проекти с общините, различни министерства и други ведомства. Много абстрактно и размито се оправдават средствата, получавани от всички тези курсове, семинари, тренинги и т. н. Обявява се, че те отиват за благотворителни  цели, за внедряване на гореспоменатите програми в училищата и детските домове, за различни еко-проекти и въобще за глобалните социални проекти на новото религиозно движение, включващи няколко ресора, като се започне от реабилитация на затворници, наркозависими, облекчаване на психически травми и се стигне  чак до разрешаване на военни конфликти в горещи точки. Не става ясно обаче как се финансират проектите. Официално се казва, че фондация „Изкуството да живееш“ преподава безплатни анти-стрес курсове за служители в държавната и общинска администрация. До този момент такива курсове са проведени за служители на Столична Община, Община Пловдив – район Тракия и Община Шумен. Има  общинари, които са минали през антитрес програмите на движението, както и затворници и надзиратели, а така също учители и ученици.

Експанзията на новата вълна на движението на Шри Шри Рави Шанкар,
 
разбира се, нерегистрирано като религиозна организация,
 
а подвизаващо се под името „Изкуството да живееш” (възможно плагиатство от книгата на Далай Лама или търсена асоциация с него - стар и добре познат похват на новите религиозни движения за прикритие на реалните им цели), е наистина застрашаваща. От месец април 2009 г. до настоящия момент в София и страната са проведени многобройни курсове, семинари - един от най-мощните в началото на октомври 2009 г. в НДК - пред 500 участници, много от тях журналисти. Курсове, семинари в Студентския дом на културата, както и въвеждащи лекции в по-големите градове като Варна, Бургас, Пловдив, след което зарибяващият ефект е налице и се пристъпва към плащане на „услугата”. Има и още един много съществен и обезпокоителен момент в дейността на това движение. За съжаление съответните органи заобикалят този въпрос. Трябва ли да уточняваме, че

това движение няма и не може да има никакво разрешение за провеждане на (в същността си) религиозна пропаганда сред деца и младежи?
 
Но Държавната агенция  за закрила на детето издава на фондацията "Изкуството да живееш" лиценз за социални услуги за деца, валиден от 17.9.2008 г. до 17.9.2011 г.

Дава ли си сметка Агенцията за закрила на детето, че в България т. нар. дихателни упражнения би трябвало да бъдат разрешени само в специализирани учреждения и под наблюдение на специалисти, още повече - когато се експерементира с деца?

Възможно ли е да се стигне до психически разтройства вследствие на дихателните упражнения?

Известно е, че в  резултат на подобни практики се натрупва излишно количество кислород в главния мозък - този  процес се нарича хипервентилация. И още нещо: не са ли  смущаващи масовите сеанси на хипноза, психотерапия - сеанси, на които хората изпадат в транс? Подобни сеанси са факт на семинарите и занятията на "Изкуството да живееш". За да не звучи гореспоменатото запитване неоснователно, а и поради невъзможността във формата на това съообщение да се анализират подобни проблеми, цитираме непредубеденото мнение на една млада участничка в тренингите на движението, публикувано в интернет форум:

"Бях на курса Yes+ на ArtOfLiving (няколкодневен, 65 лева, горещо препоръчан от познати). Отидох с много ентусиазъм. Учеха ни да правим Сударшан крия - дихателна техника, сътворена от Шри Шри Рави Шанкар - дишахме в ритъм, задаван от касетка и аз едва не се разпаднах. На финала всички вкупом заспахме, макар че на мен повече ми заприлича на загуба на съзнание, а разбуждането беше ужасно. Мислех, че съм лежала 2-3 минути, учителите казаха, че сме "спали" по-дълго. После три-четири дни бях зверски отпаднала, замаяна и неспособна на нищо, останах си вкъщи и се възстановявах няколко дни с почивка. Казват, че на други хора това действало добре, но моят опит е силно негативен. Иначе не е секта, поне не останах с впечатление да е секта - не те обвързват към себе си. Относно сравнението на Шри Шри Рави Шанкар с Далай Лама. Взех си една книжка по време на курса, страници от която са отделени за снимки, в които Шри Шри Рави Шанкар се ръкува с видни политици като Буш например. И един куп други. Доста добре за имиджа. Тъй, мисълта ми беше, че може да е много добър в йогата и да е помогнал на много хора, но все пак не го слагайте на едно с Далай Лама.”