Обръщение на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит за празника на светия великомъченик Димитър Солунски
Обични в Господа братя и сестри,
В двадесет и шестия ден на октомври светата Православна църква почита светлата памет на славния Христов воин и великомъченик мироточеца Димитър Солунски. Този дивен Божи угодник, живял и подвизавал се във вярата през далечното трето и началото на четвъртото столетие, във времена на тежки гонения против вярата и Църквата, винаги е бил на особено висока почит сред православния ни народ. Вдъхновено Похвално слово за него е написал още в зората на християнска България свети Климент Охридски, а във времето на Търновска България живота и подвига на свети Димитър е прославил и друг изтъкнат наш духовник и книжовник – митрополит Григорий Цамблак. В династията на Асеневци са го смятали за свой покровител, както и на възстановената в 1185 г. българска държава, а броят на посветените на него храмове и днес продължава да свидетелства за любовта на православния български род към Солунския чудотворец и за преклонението му пред него.
По думите на свети Климент, той „… с вярата си светло озарява всичко и с любовта си подбужда към вечния живот“, бидейки образец и пример за вярност към Христа и за твърдо стоене в спасителната Христова вяра. „Радвай се, Димитре, светозарно слънце… Радвай се, незалязваща заря, … който с доброто изповедание извърши пресветъл подвиг и се украси заслужено с нетленния венец… Радвай се, всечестнѝ богоугодниче Христов, … който се уподоби на прободения заради целия свят Христос!“. Ето с какви вдъхновени слова Охридският чудотворец Климент е прославял свети Димитър.
Не по-малко преклонение пред вярата и подвига на великомъченика е изказвал и митрополит Григорий, за когото „Димитър, великият и непобедим истински страдалец, днес извърши добро въздаяние, като поднесе скъпоценни дарове на щедро даряващия Цар, мига като улучи, отдавна за него желан, за да не пази благочестието само за себе си и да учи на него отечеството си, но и да изповяда открито пред всички най-безспорното знамение на любовта към Господ“ (Похвално слово за светия и славен великомъченик и мироточец Димитър). След което вдъхновено и назидателно, с нескрито възхищение разказва за славното му мъченичество, заедно с това на неговия ученик мъченик Нестор.
И какво можем да добавим ние днес към тези толкова изкусни словесни образи на светеца и чудотвореца от Солун? С каква похвала да го възпеем ние? Как да доукрасим изплетения с толкова изящество и премъдрост словесен венец на Христовия мъченик Димитър? Има ли нещо, което да можем да направим днес, когато неговата и наша вяра отново бива подложена на всевъзможни изпитания и поругаване? Има, и това е самият наш живот според тази вяра, нашето лично свидетелство за Онзи, заради Когото някога презря живота си и божественият Димитър, за да наследи „венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат“ (Як. 1:12). Само вярно подражавайки на Солунския чудотворец и на Христос, Комуто самият той подражаваше, можем да дадем и ние нашия принос към светостта и делото на Църквата и към трънения венец на нейния божествен Глава, Който в дните на Своето земно служение предрече: „Мене гониха и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят“ (Йоан 15:20).
Трудностите и изкушенията, пред които сме изправени днес, може и да изглеждат различни от онези в епохата на свети Димитър, ала по същността си те преследват едно и също – отслабване на нашата вяра и на нашето свидетелство за Разпнатия и Възкръснал Христос. Ние обаче добре знаем, че в тази борба не сме сами. От опита си и от примера на свети Димитър и на всички Христови свидетели през вековете познаваме силата на Божията благодат. Помним и казаното ни от светия апостол Павел: „Верен е Бог, чрез Когото сте призвани за общение със Сина Му Иисуса Христа, Господа нашего… верен е Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви“ (1 Кор. 1:9; 10:13).
И така, да помним винаги, че „с нас е Бог“ (Ис. 8:10) и че ние сме призвани да вървим по пътя на свети Димитър, преследвайки неговата цел и осъществявайки божественото предназначение на сътворения по Божи образ и подобие човек, а именно: „Живот вечен чрез Иисуса Христа, нашия Господ“ (Рим. 5:21).
Затова, възлюбени, нека днес отново възпеем Христовия мъченик и избран съсъд на Божията благодат Димитър, и заедно с цялата Църква отново от сърце да възкликнем: „Със сияйни чудеса си се показал на земята като по-светъл от звезда, Димитре славни. Ти, който си слава и похвала на мъчениците, изцели недъзите и на тези, които с любов извършват твоята памет!“ (Хвалитна стихира, гл. 4).
По молитвите на Божията майка, на светия и славен Христов мъченик Димитър и на всички Свои угодници Бог да ни укрепва във вярата, да милва и спасява всички нас!
Честит и благословен празник!
