Сливенският митрополит Арсений публикува остро и обширно изявление заради разпространявани в социалните мрежи и местни медии внушения, че "български църкви в епархията са предоставяни на украински свещеници, които служат на украински" и така се подменяла волята на българските дарители, изграждали "църкви за българите". Причината за кампанията, представена като защита на "българското", са силните антиукраински настроения в крайморския регион, където има най-много украински бежанци и съпътстващите ги социални проблеми.
С изявлението си Сливенският митрополит става първият член на българския Св. Синод, който ясно артикулира църковна позиция по актуалния проблем на украинските бежанци у нас, както и на украински и руски свещеници, оказали се прогонени от местата на служението си, без да подминава с мълчание неудобни теми.
Поводът са отворени писма и публични твърдения, свързани със служението на украински духовници в храмовете „Св. Атанасий Велики“ в Свети Влас и „Св. Йоан Рилски“ в с. Кошарица.
Митрополията заявява, че украинските бежанци „не са дошли тук от удобство“, а „от ужаса на войната“, от разрушени домове и храмове, и че имат „жизнена нужда от съприкосновение и общение с Бога“. В текста се казва още: „Тези хора имат жизнена нужда от съприкосновение и общение с Бога и ние няма да сме човеци, ако им го откажем.“ В изявлението се подчертава: „Никаква подписка, никакъв натиск, никакво обществено внушение няма да промени нашите духовни принципи и решения. .. Църквата не е слугиня на страха или на временните настроения. Църквата е Майка, която приема страдащите, закриля гонените и не затваря вратите си пред плачещия човек. Църквата не е учреждение за национална селекция на страданието".
Подчертава се, че в Църквата националният произход не може да бъде критерий за приемане или отхвърляне на свещенослужител. Изявлението заявява: „Православната църква е съборна по своята природа и винаги е обединявала вярващи от различни народности в едно духовно тяло.“ Според позицията „националният произход на даден свещенослужител не определя нито неговата каноничност, нито принадлежността на храма, в който служи“. Митрополията отхвърля и твърденията за „подмяна“ на богослужебната практика. В изявлението се посочва, че богослуженията в епархията традиционно се извършват на църковнославянски и български език, а украинските свещеници служат „на същия църковнославянски език, на който служим и ние – по същия ред, със същите богослужебни книги“.
Подчертава се, че свещениците са каноночно отпуснати от своя архиерей, митрополит Онуфрий, и са приети за служение в Сливенска епархия „по установения от Светата Православна църква ред“ с уведомление и благословение на Св. Синод на БПЦ. В епархията служи и руски свещеник, емигрант.
В заключение изявлението призовава общественият дебат да се води въз основа на проверени факти, а не на внушения, които могат да породят разделение сред вярващите. „Когато затваряме вратата пред страдащия, ние затваряме вратата пред Самия Христос“, е категоричната позиция на Сливенска митрополия.
Целия текст на изявлението може да прочетете тук.
