„Не се страхувайте“ (Мат. 28:10)
Един от основните дарове, който ни подари Възкръсналият Господ, е назован в стихирата от пасхалния период: „Дверем заключенным, представ Иисус учеником, безстрашие и мир даяше“ („Когато вратите бяха заключени, Иисус застана пред учениците, давайки им безстрашие и мир“). Със силата, която им дава това безстрашие, победените преди товаот „страха пред юдеите“ ученици се превръщат в непоколебими апостоли „на всички народи“, свидетели на Неговото Възкресение.
Страхът е опасен съветник на човека. Той прониква по различни начини в мисълта и волята, намалявайки нашата устойчивост и творческа сила.
Различни причини предизвикват у човека страх: военните сблъсъци, природните катастрофи, епидемиите, както настоящата пандемия на COVID-19, която разтърси цялото човечество. На личностно ниво страх предизвикват враждебността, несправедливостта, разнообразните човешки конфликти, но много често – и нашите слабости. Човешкият страх става най-силен пред лицето на смъртта.
„Не се страхувайте“ (Мат. 28:10) – казва възкръсналият Христос на жените-мироносици, а към Своите ученици отправя поздрава: „Мир вам!“, добавяйки: „Приемете Светия Дух!“ (Иоан 20:22). Животът ви ще се основава занапред на постоянната сила и действие на Светия Дух във вашето съществуване. Оттогава Светият Дух укрепва всички ученици на Иисус Христос, съединявайки безстрашието с мира и любовта. И освен това Господ ги уверява, че ще бъде с всички тях през дните „до края на вековете“ (Мат. 28:20).
* * *
Християнското безстрашие е органично свързано със страха Божи, който е „начало на мъдростта“ и означава страхопочитание, благоговение, признаване на Неговото присъствие. Този утвърден в Бога страх е извор на живот и сила за безстрашие. Който се страхува от Бога, не се страхува от никого и от нищо. Безстрашието, за което говорим, няма нищо общо с лекомисления оптимизъм. То се основава на вярата в Бога и на действената любов.
Съзнанието за постоянното присъствие на Бога ни дава в нашия ежедневен път умиротворено безстрашие. „Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене“ (Пс. 22:4), ни уверява псалмопевецът. А един поет от нашето време допълва: „Когато Ти си до мене, се опиянявам от Твоята слава; вече не се налага да се страхувам дори от себе си“.
Днес нашите мисли и поведение са пленени от коронавируса. Не бива обаче да допуснем този невидим враг да ни пречупи. Оставайки у дома си, нека не се изолираме. Напротив, нека си помагаме взаимно, с думи и прости действия, с нежно мълчание, с ведро разположение на духа. Но нека не се ограничаваме само до подкрепата на нашето семейство. Нека разпрострем своя интерес и грижа към приятелите, към близките и далечните. Трябва всячески да се включим в борбата за освобождаване от синдрома на страха, който неконтролирано се разпространява около нас. Няма да ни остави Бог! Нещо добро ще излезе и от това изпитание! Тази непозната досега война ще бъде спечелена с всеобща подкрепа и усилия.
* * *
Безстрашието в Христос достига своята връхна точка преди смъртта. То извира от убеждението, че „живеем ли, умираме ли, Господни сме“ (Рим. 14:8). „Не се страхувайте от смъртта“ – съветва св. Йоан Златоуст, „Спасителят ни освободи от смъртта“. Цялото празнуване на Пасха е посветено на този опит на нашата църква. Убедеността в превъзмогването на смъртта задава една различна перспектива във всекидневния живот: „Знаем, че преминахме от смърт към живот, а знаем това, защото обичаме братята“ (1 Иоан. 3:14). Този опит е потвърден от безброй хора, които през вековете са живели Христовата вяра и любов: „В любовта няма страх, но съвършената любов прогонва страха“ (1 Иоан. 4:18).
Желая ви благословена Пасха, братя! Нека Възкресението бъде в нас! Нека сърцето ни стане „храм на живия Бог“ (2 Кор. 6:16). Нека на шока и тревогата, които ни донесе тази скръбна пандемия, да противопоставим безстрашието, което дарява на човека възкръсналият Христос. Едно безстрашие, изпълнено с мир и грижа един за друг!
Тази година не успяхме да си предадем пасхалния огън един на друг от нашите запалени свещи. Но нека запалим от сърце в сърце светлината на надеждата и безстрашието в Христос!
Христос воскресе!
Пасхално послание на архиепископа на Тирана и цяла Албания Анастасий (Янулатос).
Албанският архиепископ беше сред първите предстоятели, които въведоха ограничителни мерки в богослужебния живот на Църквата още от средата на март. Тогава бяха отменени всички служби с изключение на неделните литургии. Когато властите въведоха строги ограничения във всички сфери на обществения живот, богослуженията в страната започнаха да се извършват само от клира, без участието на миряни, за да се избегне събирането на много хора в затворени помещения. Особено уязвимо е гръцкоезичното паство на Албанската църква, живеещо в граничните области с Гърция, тъй като в тези села са останали само възрастни хора.