Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)

b2d55ef9e6d0dbd431925ae16e70b512Да приемем Възкресението не е лесно, тъй като това изисква от нас вяра, отношение и поведение, които изразяват неговата действаща в нас истина. Това виждаме в опита на ап. Тома, както повествува св. ев. Йоан. Възкресението трябва да промени нашия мироглед и начин на живот, да преразгледаме нашата вяра през призмата на Възкресението, за да си възвърнем автентичния поглед към живота и неговия Създател и Изкупител.

Личността на Тома се разкрива пред нас, когато той се обръща към уплашените от последното възлизане на Господа в Йерусалим ученици с прибързаните си думи: „Да идем и ние да умрем с него“ (Иоан 11:16). След това го чухме да изразява своето неразбиране на думите Господни за многото обиталища подготвени на небето, които Христос изрича на прага на Неговите страсти. Тогава Тома възкликва: „Господи, не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя?“ (Иоан 14:5). И, накрая, чуваме думите му във възкресното утро: „ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам“ (Иоан 20:25).

Последването на Господа от Тома по пътя на ученичеството, както виждаме, не е било никак лесно. Това му е струвало много. Това е път, съпроводен от неразбиране, неверие, изоставяне на Учителя в Гетсиманската градина (Мат. 26:56) и завръщане към призванието след Възкресението (Иоан 21:2-3). Но това е опит, който в осмия ден след Възкресението е увенчаван от неговият възглас: „Господ мой и Бог мой!“ (Иоан 20:28).

Сякаш това е един дълъг и труден път на проглеждане, за да може да намери той в докосването на следите от гвоздеите в ръцете на Учителя и раната на реброто Му отговора, който толкова очаква да намери всеки от нас: да се отворят духовните му очи! Да намери вярата! Да прегърне Господа! Да стане истински ученик! Да вземе участие в свидетелствота на Църквата за Възкресението! Самият той да стане вечен свидетел за повярвалите поради своята вяра! Да не засенчва Възкресението, истината за него и неговото действие за своите братя и съграждани чрез своето отношение, поведение или неверие!

Действително, Възкресението е предизвикателство до дълбините на нашето съществуване, битие, съвест и поведение Но в същото време лесно можем да засенчим действието на Възкресението, когато сме изпълнени със самомнение и самодостатъчност или униние и отчаяние.

Колко е болезнено това противоречие в нас: да отричаме възможността за Възкресение в нашия живот и това да се превърне в една разпространена ежедневна практика и начин на мислене. Човек да не съзнава смисъла на Възкресението! Да говоря за Възкресението, а да не го познавам и да не живея така, както то изисква! Затова Христос ни предлага „монета“ с две страни: едната на възкресението и другата – на покаянието!

Тома отвори в самия себе си и в нас врата за действието на възкресните енергии и те преминаха през него, изпълниха го и стигнаха до нас. Те трябва да извират от нас и за другите. Трябва да преосмислим самите себе си и нашите дела, за да си възвърнем зрението, което ни е предал Христос: „не бъди невярващ, а вярващ“ (Иоан 20:27). Нека следователно да окуражим самите себе си и нашите братя, и да пребиваваме във Възкресението и неговите дела и плодове, за да не лишим нито себе си, нито другите от него, но да се възрадваме заедно чрез Този, Който ни го откри.

* Източник: сп. Моето паство, бр. 18, 2019 г. نشرة رعيَّتي، عدد18، 2019م.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/udcwr 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.