Мобилно меню

2 1 1 1 1 1 Rating 2.00 (27 Votes)

10376041 632391143512282 2207848676350669785 nЗавърши празникът Рождество Христово, наближава празникът Кръщение Господне. В първите векове на християнството това е един празник – Богоявление, когато се възпоменават и раждането на Спасителя, и излизането Му на проповед. Но към края на 4 век Рождество и Кръщение започват да се отбелязват отделно. 

Днес, намирайки се на кръстопътя между двата празника, ние чуваме началото на Евангелието от Марк, където се говори за Йоан Кръстител (Марк 1:1-8), и края на Второто послание до Тимотей, написано от апостол Павел малко преди неговата мъченическа смърт (2 Тим. 4:1-8). Каква е връзката между тези две четения? И двете ни говорят за вярата в Бога като път. Вярата е път, по който ние вървим към Бога, и път, по който Господ идва при нас. Проповедта на Евангелието започва с думите на Йоан Кръстител, отправени към народа: „пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му“.

А апостол Павел казва: „... аз вече ставам жертва, и времето на моето отхождане настъпи. С добрия  подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих...“ (2 Тим. 4:6-7). Пътят – означава бяг; апостолът използва тук образа на бегач, достигнал своята цел, спечелил състезанието. Така, ние чуваме днес и за началото, и за края на пътя, също и за венеца, който се приготвя за тези, които не са се препънали по пътеката за бягане на духовния живот, но са достигнали целта и финала. А целта е Самият Господ.

Началото на християнския живот, началото, което трябва да полагаме ежедневно, е  покаянието. Думите на Йоан Кръстител: „... покайте се, защото се приближи царството небесно“ (Мат. 3:2) – са адресирани към всеки от нас. Тези думи трябва да бъдат разбирани  не в смисъла, че царството Божие се е приближило хронологически, а в смисъл, че то винаги е до нас, винаги е готово да дойде и идва при нас. Въпросът е единствено в това, готови ли сме да влезем в него, да го приемем в себе си. Нали извън пределите на Царството ще останат не онези, които Господ ще осъди за техните грешки, а тези, които не са пожелали или не са намерили в себе си сили да изминат този път докрай – до дверите на Божието царство; които са спрели по средата на пътя. И трябва да помним, че макар и всички ние да сме вече на пътя, но съществува опасността да не стигнем, да се препънем, да не дотичаме.

Апостол Павел казва: „във всичко бодърствувай, скърби претърпи, дело на благовестник извърши, службата си добре изпълни“. „Дело на благовестник“ – това е делото на евангелиста. Всеки от нас трябва да бъде проповедник, да носи в света Христовото Евангелие – не само на думи, но преди всичко чрез начина ни на живот и чрез целеустремеността, с която е необходимо да вървим към Бога и да търсим Божието царство. В това ние трябва да сме пример за другите, и в това се изразява нашето служение, за което говори апостолът във Второто послание до Тимотей.

Днес, когато започва този път, водещ ни от Рождество Христово към Пасха, Църквата ни напомня за началото, което ние трябва да полагаме ежедневно чрез покаяние, за  решимостта, с която трябва да търсим царството Божие. Църквата ни напомня и за това, че Христос е винаги с нас, че Царството небесно е близко до нас, и единствено от нас зависи ще достигнем ли до целта, ще извървим ли този път до края, ще получим ли венеца, който е приготвен за всекиго от нас от Господ Иисус Христос. Амин.

(Из сборника с проповеди „Човешкият образ на Бога“)  

Превод: Радостина Ангелова        


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u8fkr 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.
Св. Тихон от Воронеж