Мобилно меню

4.9411764705882 1 1 1 1 1 Rating 4.94 (68 Votes)

2186 1Нашата св. Църква чества на 9 декември зачатието на нашата Владичица, Пресвета Богородица и приснодева Мария, от Божията прародителка св. Анна. Св. Предание разказва, че когато заченала, св. Анна е била безплодна и в напреднала възраст, подобно на св. Елисавета, майката на св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен. Пресветата Дева Мария и св. Йоан Кръстител са единствените, освен Христос, на които св. Църква чества зачатията и рожденията заради значимостта им в божествения план за въплъщението на Сина Божи.

Празникът на зачеването на Пресвета Богородица от св. Анна е в подготвителния период за Рождество Христово. Зачатието пък на св. Дева е сбъдване на Божието обещание за човешкото спасение. Тази, която е зачената, ще приеме Бога в своята утроба и ще Му даде човешка плът, за да стане Той подобен на нас и да ни спаси. Сбъднаха се всички символи, чрез които старозаветните пророци посочиха към Богородица: „Предсказанията на пророците се сбъдват, защото светата планина се вселява в утроба, божествената стълба се поставя, великият престол на Царя се подготвя, мястото, през което ще премине Бог, се украсява, неизгарящата къпина започва да се разлиства, а съдът с мирото на освещението вече изобилно излива реки от неплодието на богомъдрата Анна, която с вяра облажаваме“ (из вечерната). „Пророческият сонм в древност предрече за непорочната, чистата и богоотроковица Дева, която Анна зачена, бидейки безплодна и бездетна; нея днес с радостно сърце да облажим ние, които чрез нея сме спасени, защото тя единствена е всенепорочна“ (из утринната).

Празничните песнопения призовават да се възрадва цялата вселена: Адам и Ева, сонмът на пророците, земните краища и Йоаким и Анна. Това велико събитие засяга цялото човечество, чрез което то се обновява и се възрадва, защото „срамът на безплодието напълно изчезна“. Безплодието на св. Анна и неговото преобразуване в плодовитост засяга лично всеки един от нас, тъй като плодовитостта е добродетелта, а безплодието е опразване от нея. Св. Анна ни служи за пример. Както тя с вяра изпълни наредбите на закона и Господ Бог я дари с Пресвета Богородица, майката на Живота, така и ние, ако опазим Божиите заповеди вярно и изправно, в нас ще се засели Божият Дух и ще ни дари с вечен живот. Затова ние възпяваме Богородица: „Пресвета Богородице, премахни от моя безплоден ум цялото безплодие, прояви в душата ми плодовете на добродетелите, о, помощ на вярващите!“.

Рождеството на Девата е станало чрез Божията намеса, но зачеването ѝ беше според закона на естеството и това, което е унаследила от родителите си, от страна на човешкото естество, е същото, което наследява всяко новородено от родителите си: плътската и духовната смърт (грехът). Това е болестното състояние, от което всички боледуваме и за което никой не е виновен, но сме го наследили от Адам и Ева, след като те съгрешиха и отпаднаха от райското състояние. Това изразява св. ап. Павел в посланието си към римляните, като казва: „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха – смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха“ (Рим. 5:10). Следователно, св. Дева Мария е една от нас, с нищо не се различава от нас, от това, което сме наследили от Адам и Ева, затова Господ Бог благоволи и прие да се въплъти от нея, и да се всели във всички нас чрез нея, защото тя принадлежи към човешкото естество, което съдържа всички елементи, споменати по-горе, и чрез нея се освещава нашето естество. Така св. Дева Мария става начатък на новото творение, новата Ева, майка на всички нас, както беше първата Ева начатък на старото творение.

През 1854 г. папа Пий IX извел догмата за „непорочното зачатие“, което Източната църква решително отхвърлила. Този догмат гласи, че „св. Дева Мария от първия миг на зачеването ѝ е очистена от целия порок на първородния грях и то по уникална благодат и дарование от Всемогъщия Бог, и като се взимат предвид достойнствата на Иисус Христос, Спасителя на човешкия род“.

Разбирането на този догмат изисква да поговорим за прародителския грях от гледната точка на неговия западен смисъл и по-специално при бл. Августин, който е смятал, че грехът се пренася към всеки човек, който се ражда от Адамовия род. Всеки човек се ражда грешен, извратен и подвластен на похотта. А по отношение на св. Дева Мария бл. Августин казва, че тя се е освободила изцяло от прародителския грях чрез специална благодат, която Бог ѝ дарувал при раждането ѝ.

Източната църква отхвърля догмата за непорочното зачатие в неговия западен смисъл не защото отрича светостта на Девата, а защото нейният възглед за прародителския грях и последствията му върху човека са различни от западния поглед. В нашата св. Църква, в която се говори за греха на Адам и Ева като за „прародителски грях“ или „праотечески грях“, изразът „първороден грях“ не съществува. Православните отхвърлят въпроса за пренасянето на греха чрез наследствеността. Адам и Ева са съгрешили, а техният род унаследява само последствията от тяхното падение, т. е. елементите, придружаващи човешкото естество като умората, болестта и смъртта. Това е, което е направило спасението чрез Христос необходимо, тъй като божественият образ се е извратил в човека и е трябвало да бъде върнат към подобието чрез свободното и осъзнато приемане от човека на това спасение.

Православната църква, като отхвърля догмата за непорочното зачатие и твърдението, че св. Дева Мария е свободна от прародителския грях, потвърждава величието на св. Дева и нейната важна роля в тайната на божествения промисъл.

„Пресвета Богородице, по Твоите молитви спаси ни“. Значението на св. Дева се състои в онова „да“, което тя е казала с напълно свободната си воля пред архангел Гавриил, когато той ѝ е благовестил зачатието на Христос. Св. Дева е избрала да стане храм, в който да обитава Божият Син. Дано се научим от нея на истинско и свободно цялостно предаване в ръцете на Създателя и да разберем, че няма спасение освен чрез Емануил, т. е. когато „с нас е Бог“.

Превод от арабски: Виктор Дора

* Източник: в-к Ал-Нашра, бр. 49, 2018 г. نشرة "النَّشرة"، عدد49، 2018م (бел. прев.).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u64w9 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.