Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)

888809Нашата света Православна църква чества на 14 септември празника на Въздигане на честния и животворящ Кръст Господен. Почитта, отдавана на Кръста, не е почит към дървото на Кръста, а към Този, Който е разпнат върху него, и е изповядване на станалото чрез Кръста спасение.

Църквата е отредила този празничен ден да бъде ден на пълен пост независимо от деня, в който се пада той. Това е в израз на вярата ни в спасението, с което сме се сподобили чрез Кръста.

На 8 септември отпразнувахме Рождеството на Пресвета Богородица и началото на сбъдването на обещанието Господне за спасението на човека. А на 14 септември ще отпразнуваме и честваме Въздвижението на Кръста, чрез който се сбъдна човешкото спасение, когато Господ простря върху му Своите ръце. Поради значението на това спасително дело Църквата е определила неделята, предшестваща празника, както и неделята след него за възпоменаване на светия Кръст. Затова в тези две недели се четат текстове, които са свързани с разпятието. А като далечна подготовка за празника Църквата започна да насочва вярващите към него четиридесет дни преди това: от празника Преображение Господне пеем катавасиите за Кръстовден.

По време на вечернята се четат три четива, наречени паримии, от Стария Завет, в които е отразена сянката на Кръста в историята на богоизбрания народ. Първото четиво е от книга Изход (15:22-16:1). В него се припомня, че евреите при странстването в пустинята намерили горчива вода, от която не могли да пият, и възнегодували против Моисей, а той се провикнал към Бога, след което хвърлил посочено му от Господ дърво във водата и тя станала сладка.

Второто четиво е от книгата Притчи Соломонови (3:11-18). В него се насочва вниманието ни върху Иисус, Който взема върху Себе Си греховете на света, и върху връзката, която съществува между любовта на Отца към Сина и към кръста на Сина. Това четиво ни учи също така, как и с какъв дух трябва да възприемаме и да просим наказанието за нашите грехове: "Не пренебрегвай, синко, наказанието от Господа,... защото когото Господ обича, него наказва и към него благоволи, както баща към сина си". И завършва с думите за мъдростта: "Тя е дърво за живот на ония, които я придобиват, и блажени са, които я запазват".

Третото четиво е от книгата на св. пророк Исайя (60:11-16). То благовести на Сион (Църквата – б. пр.) бъдещата му слава. Явно този текст е избран заради споменаването на дърветата, които ще спомогнат да се прояви храмовата красота: "Славата на Ливан ще дойде при Тебе с кипарис, бор и кедър заедно, за да освети мястото на Моето светилище". Кръстното дърво е всъщност истинското дърво, макар да е невидимо в старозаветния храм.

В края на утринната и преди божествената литургия се извършва изнасянето от олтара на кръста върху поднос, в който са подредени цветя и босилек. Свещеникът държи над главата си светия кръст, около който има три свещи, символизиращи трите Лица на Светата Троица (Отец, Син и Свети Дух) в знак на това, че тайната на изкуплението и домостроителството на спасението е дело на Св. Троица. Тази тайна е била скрита още от предвечността (Ефес. 3:9; Кол. 1:36), а се откри и се сбъдна в историята и времето чрез смъртта на Иисус Христос, разпнат на Кръста на Голгота извън градските стени на Йерусалим по времето на римския управител Пилат Понтийски.

На този празник свещеникът изнася кръста от северната врата, а не от царските двери, показвайки с това, че пътят на кръста се състои в съкрушението и смирението. Свещеникът преминава през целия храм в знак на това, че Христовата изкупителна смърт на Кръста включва цялото човечество на всяко място и по всяко време, а проповедта за Неговата спасителна смърт и Възкресението Му се е разпространила по целия свят.

Когато свещеникът достигне пред царските двери, той с висок глас възвестява: "Премудрость, прости", т. е. „Премъдростта (е това), (застанете) прави!“, защото кръстът е символ на Божията премъдрост. След това той полага кръста на масата или поставката, която е приготвена в средата на храма. Тогава кади около масата с кръста, като пее тропара на празника: "Спаси, Господи, люди Твоя..." („Спаси, Господи, Твоя народ...“), а накрая вдига кръста и произнася просбите – всяка от тях от различните страни на масата, а народът отговоря всеки път с по четиридесет пъти: "Господи, помилуй!" През това време свещеникът се покланя с кръста над челото му съвсем ниско, без да се докосне до земята, а съслужителят му пръсква кръста с благоуханно вода. Покланянето на свещеника с кръста ниско към земята освен като знак на почит ознаменува и това, че кръстът е бил скрит в земята, докато не бил издирен и намерен в Йерусалим, изкаран и издигнат, и започнали да му отдават поклонение.

След завършването на просбите свещеникът вдига кръста нависоко и пее кондака на празника: "Вознесийся на крест волею..." („Ти, Който си се издигнал на Кръста доброволно...“), като благославя народа, а след това го поставя на масата, покланя му се и пее: "Кресту Твоему покланяемся, Владико, и святое воскресетие Твое славим“ („На Твоя кръст се покланяме, Владико, и славим Твоето възкръсение“). Свещеникът целува кръста, а след това народът пристъпва да се поклони на кръста и да го целуне.

Църквата се грижи да не разделя кръста от гроба и разпятието от Възкресението, както и смъртта от Възкресението. Защото страданието води до радостта от Възкресението.

Целуванието на кръста, след като му се поклоним, означава, че човек е избрал Господ Иисус и Го е приел за Господ и Владика на своя живот. А употребата на босилек е символ на това, което народната традиция предава и църковното предание разказва за това, че растението е никнало на мястото, на което е дълбано и е намерено животворящото дърво.

Остава да кажем, че празникът придобива истинския си смисъл, ако Кръстът остане не просто издигнат, но и издълбан в нашите сърца. Кръстът е оръдието на нашето спасение, тъй като на него Господ е приковал греха и чрез него е победен дяволът. Когато се покланяме пред Кръста, ние всъщност се покланяме пред Разпнатия на него Господ, Който ни е дарувал спасение.

Радостта на Църквата от този празник е радост на Божията любов към нас и на нашето привличане към Него. Св. Йоан Кронщадски казва: "Когато издигнеш взора си към кръстното дърво, закачено върху иконостаса, спомни си за това, с колко голяма любов ни е обикнал Бог, че е отдал Своя Единороден Син за да не погине всеки, който вярва в Него. Защото където и да се намира Кръстът, там се намира и любовта. Защото Кръстът -това любовната връзка, която е победила смъртта и е унищожила геената".

Нека издигаме Кръста Господен високо над главите си и да го възлагаме на нашите вратове без да се срамуваме или боим от никого и да възклицаваме: "Господи, със силата на Твоя кръст спаси ни и ни помилвай! Амин."

Източник: в-к "Ал-Нашра", бр. 36/2018 г. نشرة "النَّشرة"، عدد36، 2018م.

Превод от арабски: Виктор Дора

Снимка: Стефка Борисова


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u9hc3 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Имайте непресторена любов помежду си, пазете Преданието, и Бог на мира да бъде с вас и да ви утвърди в любов.
 
Св. Павел oт Обнора
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.