Неоценимата стойност на молитвата за другите
Иисус смъмря хората, защото ги обича и за тяхно духовно изправяне
Много често изпитанията, които се появяват в нашия живот - като болест или нещастия, са допуснати от Бога, за да ни пробудят от духовното безразличие или повърхностност, за придобиване на по-силна, по-гореща и по-жива вяра. Следователно дори когато смъмря някой от човеците, Господ Иисус Христос го обича, защото Неговото мъмрене представлява любов, правеща човека отговорен, пробуждаща духовно безразличния и безчувствения. Въпреки че е обиден на невярващите хора, все пак Господ Иисус помага на страдащия. Затова, познавайки страданието на епилептичното момче, казва: „Доведете Ми го тука!“ (Мат. 17:17). След това Той запретил на демона, намиращ се в детето, а демонът моментално излязъл от него и то оздравяло.
Евангелието разказва, че бедното епилептично момче се изцерило „от оня час“, т.е. от момента в който Господ Иисус Христос запретил на демона и го изгонил от детето. Учениците на Иисус, виждайки това чудно изцеряване, което Той извършил, а те не могли, Го попитали: „защо не можахме ние да го изгоним?“ (Мат. 17:19), а Иисус им отговорил: „поради вашето неверие“ (Мат. 17:20) (в рум. текст „поради вашето маловерие“, бел. прев.). След това добавил, че „Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост“. (Мат. 17:21) Иисус казва на Своите ученици, че не могли да изгонят демона от лунатичното или епилептично дете, защото вярата им е слаба.
Учениците имали слаба вяра, защото още не били приели пълнотата на Св. Дух. Но на Петдесетница Св. Дух слиза върху тях, а те се изпълват с Божията сила или благодат. Така чрез техните последващи изцерения, учениците на Иисус показват, че са се утвърдили във вярата и са получили силата на Св. Дух, единствената сила изгонваща зли духове. Следователно днешното евангелие ни учи, че вярата трябва да се култивира, укрепва и задълбочава чрез молитва и пост, така че вярата да не остава обикновено интелектуално убеждение, но да стане жива връзка на човека с Невидимия Бог, Който чрез Своята благодат е много близо до човека, когато последният проси Неговата помощ.
Същевременно от думите на Господ Иисус Христос разбираме, че съществуват различни видове демони, някои по-зли и по-агресивни от другите, а родът на измъчващите хората демони не излиза от човека освен единствено с молитва и пост. Защо ли Господ Иисус прави това уточнение, т.е. че за изцеряване са необходими вяра, молитва и пост? Защото само когато имаме силна вяра, настойчива молитва и жертвено постене, т.е. нашето пълно отдаване на Бога, тогава и Той напълно ни Се отдава, т.е. получаваме присъствието на Неговата святост и силата на Неговата благодат. Обаче, ако човек няма силна вяра в Бога, той е изкушен да вярва, че демоните не могат да бъдат победени, че болестта не може да се излекува, че всичко е злощастна фаталност, без никаква възможност за промяна към добро на дадена зла ситуация.
Демоните се страхуват само от божествената благодат, присъстваща в човека
Следователно, от една страна, Иисус констатира маловерието в множеството човеци, а от друга страна, вижда голямото страдание на болните, донесени при Него. Все пак страданието на човека намалява, когато нараства неговата вяра в Бога и надеждата за получаване на изцерение от Него. Така, когато имаме силна вяра в Бога, вече не сме сами, не разчитаме единствено на собствените си сили, а сме заедно с Бога, Който, чрез Своята благодат, присъства в нас. А Неговата благодат в нас действа чрез силна вяра, настойчива молитва и жертвено постене. Следователно, с Божията помощ или благодат се променят ситуации изглеждащи непроменими и се изцеряват болести изглеждащи неизлечими. Колкото повече се молим на Бога, толкова повече чувстваме и изповядваме повече, че Бог е помощ и светлина на нашия живот, че е редом до нас в нашите радости и страдания, че е нашият Небесен Отец. Колкото повече едно дете се сближава баща си и иска от него това, от което се нуждае, толкова повече показва, че баща му присъства в неговия живот и го обича. Само чрез силна вяра, молитва и пост могат да се изгонят демоните от човека, защото те се страхуват единствено от присъствието на Божията благодат в човека. Защо? Защото Божията любов и святост контрастират с демонската злоба и нечистота. Затова е нужно да умножаваме и култивираме нашата молитва, така че тя да стане от формална и повърхностна – гореща и настойчива молитва, която съгрява сърцето, просвещава ума и умирява човешките чувства посредством Божията благодат, получена от човека по време на молитва. Затова трябва да постим телом, но хранейки душата си с Христовото любовно присъствие чрез четене на Св. Писание, на съчиненията и житията на светиите, чрез причастяване със Св. Тайни и чрез извършване на добри дела.
Ако постим, но не храним по-интензивно душата си с духовна храна, нашият пост не укрепва нашата духовна любов към Бога, но ако постим и не вършим духовна или материална милостиня, постът не ни освобождава от егоизъм. Обаче молитватау съединена с поста, тайнствено носи в пълнота силата на кръста и радостта на Христовото възкресение, защото истинският пост представлява свободно самоотдаване на Бога, духовна жертва принесена Нему. От Своя страна Христос, Синът Божи, напълно Се самоотдава на молещите се и постещи хора, т.е. отговаря на тяхната молитва с Неговата милостива любов, защото Той първо е обикнал хората и е отдал Себе Си за живота на света чрез Своето Разпятие и Възкресение. Когато Иисус смъмря неверието на човеците, Той всъщност констатира, че те, отслабвайки във вярата, са изгубили чувството за съчувствие и за общение, често очаквайки чудни изцерения, които пленяват техния поглед, но не променят преживяването, които ги правят по-любопитни, но не по-вярващи.
Но Иисус иска от човеците жива вяра, Той желае намиращите се край болните да не бъдат пасивни, а възприемчиви, да не бъдат зрители, а молитвеници, като имат силна вяра и милостива любов към намиращите се в страдание и търсещи изцерение.
Дори в наши дни съществуват хора обладани от зли или нечисти духове, хора, които повече не могат да се молят за себе си. Следователно необходимо е техните родители или хората от тяхното обкръжение да бъдат вярващи и молитвеници, милостиви и подпомагащи. В този смисъл блажен е човекът, който има вярващи и молещи се родители, братя и приятели. Те ще се молят за него в деня на неговата скръб, когато бидейки болен, той не ще може да се моли достатъчно за себе си.
Църквата се моли и работи за духовното и телесно изцеряване на хората
Много често има хора, които се нуждаят и от молитвата на други за тях. Затова Църквата се моли за болни, за пленени, за всяка скърбяща и страдаща душа. Често към молитвата на Църква се прибавя и дейността на медицинските институции, в които се обединяват науката и надеждата, а молитвата на свещеника и умението на медиците се допълват, защото благодатта на молитвата може да просвети, вдъхнови и укрепи в дейността компетентния и отговорен лекар, за да стане изцеряваща ръка на Христос, Лекаря на душите и телата, утешавайки страданието на болния, просещ Божията помощ. В това отношение Църквата е научила от многото чудни изцерения, които Христос извършил в света, че и Тя е призвана да допринесе за изцеряване на болестите и духовните и телесни човешки немощи. За това покрай своята литургична дейност за болните, извършвана чрез св. тайнство Маслосвет и чрез други молитви за страдащи, Църквата е развила и социално-милосърдна дейност за болни, основавайки институции за тяхното медицинско обслужване. Така тя е организирала лечебници, болници за прокажени, аптеки, медицински кабинети, медицински центрове и собствени болници[1], щото изцерителната сила на Спасителя Иисус Христос да се яви, като дейност на Неговата милостива любов в Църквата и в обществото. При все, че Господ Иисус Христос смъмрил Своите съвременници за тяхното неверие, Той обаче по никакъв начин не е отслабил Своята милостива любов към болните. Затова и ние християните възможно по-често трябва да ставаме „ръце на милостивата Христова любов“, които утешават страданието на болни, бедни и самотни, за да се покаже, че здравето е дар Божи и трябва да се пази или възстановява, ако сме го загубили.
Да се молим, прочее, на Спасителя Иисус Христос, Лекаря на нашите души и тела, да ни дарува силна вяра, настойчива молитва и милостива любов, за утешаване на страданието на болните и им донесем мир и надежда, за слава на Бога и наша радост. Амин!
Превод от румънски: свещ. Кирил Синев
Източник: Daniel, Patriarhul Bisericii Ortodoxe Române, Evanghelia slavei lui Hristos. Predici la Duminicile de peste an, București, Ed. Basilica, 2016, p. 167-172
[1] През 1998 г. Молдовският и Буковински митрополит Даниил, днес Румънски патриарх, основава в гр. Яш Първата църковна болница и поликлиника „Божи промисъл“ (Providența) със 102 легла. През 2016 г. в сградата на Букурещката духовна семинария се открива Санитарно училище „Св. йерарх Нектарий“ със 112 ученици, бел.прев.
