Мобилно меню

4.9673913043478 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (92 Votes)

Joachim Anna and Virgin 1Нашата света Православна църква чества на 25 юли успението на светата прародителка Анна, съпругата на св. Йоаким и майката на св. Дева Мария. Отбелязваме и други празници в нейна чест: чудното зачеване от нея на св. Дева Мария на 9 декември, а на 9 септември почитаме нейната памет и тази на съпруга й свети праведни Йоаким (като отглас на празника Рождество Богородично, честван в предния ден, както става с всички големи празници – б. р.).

Ако разгледаме написаното за живота на светите Йоаким и Анна в литургичните текстове и цялата църковна книжнина, ще забележим, че тяхната значимост не се ограничава само с това, че те са прародителите на Христос по плът. От мига, в който "времето се изпълни", свети Йоаким и Анна представляват края на безплодието на беззаконния народ (Лука 23:29) и началото на светото плодородие чрез Божието посещение, което започва с раждането на Мария, девствената майка, родила Сина Божи, Който е съвършенство на плодородието.

В книга Битие четем, че Бог заповядва на Ной и синовете му да се плодят, размножават и изпълнят земята (Бит. 9:1), тоест Бог чрез тези хора произвежда новото естествено човешко потомство. Също така, когато Авраам проявил вяра и послушание към Бога, докато все още не Го познавал, Бог го благословил и му обещал, че потомството му ще бъде по-многобройно от броя на небесните звезди (Бит. 15:5), и с това обещание се установява потомството на вярващите. Следователно, в спасителното Божие домостроителство се включва всеки един от двата случая: както завръщането на човечеството (на Ной и синовете му) за живот на земята след унищожителния потоп, така и преминаването на това човечество от едно състояние – на живот според закона на обществото – към друго – на живот с Бога.

Така проблемът с безплодието се явява доста по-голям проблем от простото раждане на деца и основаването на едно семейство и едно общество и т. н. Безплодието в израилския народ се превърнало в зло и проклятие, защото то нарушава Божията заповед и се противопоставя на Неговото спасително обещание. Тоест този, който е лишен от плода на утробата си, той заедно с това се превръща в нарушител на божествената заповед, отправена към Ной и синовете му и се лишава от даденото Божие обещание на Авраам. Затова безплодието според разпространеното по онова време схващане е зло, каквито са също страданието и смъртта, които нямаше да просъществуват, ако ги нямаше греха и Божия гняв за него. Не трябва да забравяме срама, който тегнел над онзи, на когото не бива оставяно потомство на земята. Защото Авраам се оплаква: "каква полза ще Му придам с осиновяването на слугата си Елиезер, след като ще си отида бездетен?" (Бит. 15:2-3). Единствено и само Бог забранява плода на утробата (Бит. 30:2) и единствено само Той отваря утробата на бездетната (Бит. 30:22). Това, което привлича нашето внимание, е, че трите съпруги на праотците на Божия народ – Сарра, Ревека и Рахил – са били безплодни преди да им бъде дадено потомство от Бога, за да се прояви в тях Бог като унищожител не само на безплодието на плътта, но така да се каже и на безплодието на вярата. Тъй като от онези безплодни жени са произлезли основите на богоизбрания народ. Бог остава верен на Своя завет и подновява първото Си обещание към Своя народ с условието този народ да остане верен Нему. "Пометници и бездеткини няма да има в земята ти; броя на дните ти ще направя пълен" (Изх. 23:26), "няма да има ни безплоден, ни безплодна, нито у тебе, нито между добитъка ти" (Втор. 7:14).

Въпреки увереността, че ключът на плодородието е в Божиите ръце, законът си останал пример за подражание. Той забранява на скопеца (или на този, който не е в състояние да има поколение) да принася жертви, като го поставя в една категория с прелюбодейците и му забранява да влезе в обществото Господне (Втор. 23:2). Покаялият се народ след бедствието на вавилонския плен започнал да слуша ново Божие слово, доказващо, че плодородието по отношение на вярата е основата на живота и че онзи, който е плодороден по вяра, ще има свое място в Божията памет, дори и да не въздигне потомство на земята.

Бог казва чрез своя пророк Исаия: "тъй казва Господ на скопците: ... които здраво се придържат към завета Ми, тям ще дам в дома Си... място и име по-добро, нежели на синовете и дъщерите: ще им дам вечно име, което няма да бъде изтребено" (Ис. 56:3-5). Това име, което не ще бъде изтребено, не е някое друго име освен името на Словото и Сина Божи, то е новото име, с което Божият народ започна да се нарича.

В тези общи законови и обществени рамки светата прародителка Анна по чуден начин заченала Пресветата Дева Мария след своето безплодие. Нашият източник, който ни разказва за тази случка, е една книга от най-древната християнска литература, която се нарича "Евангелие на рождеството на Дева Мария". То разказва за събитието на чудното зачатие.

Споменатото "евангелие" казва, че родителите на благословената Дева били праведни пред Бога и богоговейни и непорочни пред хората. Те разделяли всичко, което придобивали, на три части: едната част давали за храма, втората раздавали на страниците и нуждаещите се, а останалата трета част оставяли за собствената си издръжка. Двамата останали заедно цели двадесет години без да имат деца. Затова в определен момент дали пред Бога оброк, който на всеки празник обновявали в Йерусалимския храм: че ако Бог пожелае да ги облагодетелства с рожба, те ще я отделят за служба на Господ. Един ден, когато бил празникът на Обновлението (Йоан 10:22), Йоаким отишъл заедно с останалите от съплеменниците си в храма, за да отдаде на Господ своите оброци. Там, когато го зърнал първосвещеникът, го укорил лично, както и всесъженията му, като казал: "Как смее бездетникът да пристъпи с всесъжението си пред Господ като такъв, който има потомство? На това основание проклет да е Йоаким, той няма право да принася на Бога жертви в Неговия храм!"

Йоаким напуснал града и отишъл в пустинята, като се отделил за пост и молитва и дал оброк, че ако Бог го дари с рожба, той ще я отдели да служи на Твореца в Неговия храм.

След като продължил да се подвизава така за цели четиридесет дни, ангел Господен дошъл при него и му възвестил, че Анна ще зачене и ще роди дъщеря, която ще се нарече Мария, и че тази дъщеря ще израсне и ще се възпита в храма, както е било обещано он Йоаким, и че тя самата ще роди Сина Божи, като остане девствена – по странен и необясним начин. Ангелът му заповядал да се завърне при жена си, която щяла да го чака при Златните порти на Йерусалим.

След това ангелът се явил също и на Анна, като я утешил с думите: "Не се страхувай и не мисли, че това, което виждаш, е привидение. Аз съм ангелът, който въздигнах твоите прошения до лоното Господне, и съм изпратен да ти възвестя, че ти ще родиш дъщеря, която ще се нарече Мария и ще бъде благословена повече от всички жени". Ангелът също така пророчествал на света Анна за всичко, което щяло да се случи на Дева Мария по отношение на пребиваването й в храма, и че ще роди след това в своята девственост Светия Божи.

Следователно значението, което църковното съзнание придава на светите праведни Йоаким и Анна, е много по-важно от чудното зачатие и дори от тяхната телесна връзка с въплътилия се Божи Син. Всеки път, когато честваме празника на света Анна или празника на двамата свети прародители заедно, ние всъщност честваме празника на премахването на духовното безплодие и завръщането на светото плодородие. Ние честваме празника на светите прародители, за да отбележим пълното унищожение на духовното безплодие и началото на новото потомство – потомството на верните на Божия завет, потомството на онези, на които въплътилият се Син Божи е дал "власт да станат Божии чеда" (Йоан 1:12).

Източник: вестник "Ал-Нашра", бр. 29/2018 г.  نشرة "النَّشرة" عدد29، 2018م.

Превод от арабски: Виктор Дора


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uxy9h 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит