На 25 юли нашата св. Православна църква чества успението на св. прародителка Анна – съпругата на св. Йоаким и майка на св. Дева Мария. В нейна чест отбелязваме и други празници: на 9 декември – чудното зачеване на св. Дева Мария, а на 9 септември – нейната памет и тази на съпруга ѝ, св. праведен Йоаким (отглас от празника Рождество Богородично, честван в предния ден, както става с всички големи празници – бел. ред.).
Ако разгледаме написаното за живота на св. Йоаким и Анна в литургичните текстове и в цялата църковна книжнина, ние ще забележим, че тяхната значимост не се ограничава само до това, че са прародители на Христос по плът. От мига, в който „времето се изпълни“, св. Йоаким и Анна представляват края на безплодието на беззаконния народ (Лука 23:29) и началото на светото плодородие чрез Божието посещение, което започва с раждането на Мария, девствената майка, родила Сина Божи, Който е съвършенството на плодородието.
В кн. Битие четем, че Бог заповядва на Ной и синовете му да се плодят, размножават и изпълват земята (Бит. 9:1), т. е. Бог, чрез тези хора, произвежда новото естествено човешко потомство. Също така, когато Авраам проявява вяра и послушание към Бога, докато все още не Го е познавал, Бог го благославя и му обещава, че потомството му ще бъде по-многобройно от броя на небесните звезди (Бит. 15:5), като с това обещание се установява потомството на вярващите. Следователно, в спасителното Божие домостроителство се включва всеки от двата случая: както завръщането на човечеството (на Ной и синовете му) за живот на земята след унищожителния потоп, така и преминаването на това човечество от едно състояние – на живот според закона на обществото, към друго – на живот с Бога.
Така проблемът с безплодието се явява доста по-голям проблем от простото раждане на деца и основаването на едно семейство и едно общество и т. н. Безплодието в израилския народ се е превърнало в зло и проклятие, защото то нарушава Божията заповед и се противопоставя на Неговото спасително обещание. Ще рече, че този, който е лишен от плода на утробата си, той заедно с това се превръща в нарушител на божествената заповед, отправена към Ной и синовете му, и се лишава от даденото от Бога на Авраам обещание. Затова безплодието, според разпространеното по онова време схващане, е зло, каквито са също и страданието и смъртта, които нямаше да просъществуват, ако ги нямаше грехът и Божият гняв за него. Не трябва да забравяме и срама, който е тегнел над онзи, който не оставя потомство на земята. Защото Авраам се оплаква: „… каква полза ще Му придам с осиновяването на слугата си Елиезер, след като ще си отида бездетен?“ (Бит. 15:2-3). Единствено и само Бог забранява плода на утробата (Бит. 30:2) и единствено само Той отваря утробата на бездетната (Бит. 30:22). Това, което привлича нашето внимание, е, че трите съпруги на праотците на Божия народ – Сарра, Ревека и Рахил – са били безплодни преди да им бъде дадено потомство от Бога, за да се прояви в тях Бог като унищожител не само на безплодието на плътта, но, така да се каже, и на безплодието на вярата. Тъй като от онези безплодни жени са произлезли основите на богоизбрания народ. Бог остава верен на Своя завет и подновява първото Си обещание към Своя народ с условието този народ да остане верен Нему. „Пометници и бездеткини няма да има в земята ти; броя на дните ти ще направя пълен“ (Изх. 23:26), „… няма да има ни безплоден, ни безплодна, нито у тебе, нито между добитъка ти“ (Втор. 7:14).
Въпреки увереността, че ключът към плодородието е в Божиите ръце, законът си е оставал пример за подражание. Той е забранявал на скопец (или на този, който не е в състояние да има поколение) да принася жертви, като го поставя в една категория с прелюбодейците и му забранява да влезе в обществото Господне (Втор. 23:2). Покаялият се след бедствието на вавилонския плен народ е започнал да слуша ново Божие слово, доказващо, че плодородието по отношение на вярата е основата на живота и че онзи, който е плодороден по вяра, ще има свое място в Божията памет, дори и да не въздигне потомство на земята.
Чрез св. прор. Исаия Бог казва: „… тъй казва Господ на скопците: … които здраво се придържат към завета Ми, тям ще дам в дома Си… място и име по-добро, нежели на синовете и дъщерите: ще им дам вечно име, което няма да бъде изтребено“ (Ис. 56:3-5). Това име, което не ще бъде изтребено, не е някое друго име, освен името на Словото и Сина Божи, то е новото име, с което Божият народ започна да се нарича.
В тези общи законови и обществени рамки св. прародителка Анна по чуден начин е заченала Пресветата Дева Мария след своето безплодие. Нашият източник, който ни разказва за тази случка, е една книга от най-древната християнска литература, която се нарича „Евангелие на рождеството на Дева Мария“. То разказва за събитието на чудното зачатие.
Споменатото „евангелие“ казва, че родителите на благословената Дева са били праведни пред Бога и богоговейни и непорочни пред хората. Разделяли са всичко, което са придобивали, на три части: едната част давали за храма, втората раздавали на страниците и нуждаещите се, а останалата трета част оставяли за собствената си издръжка. Двамата остават заедно цели двадесет години без да имат деца. Затова в определен момент дават пред Бога оброк, който на всеки празник са обновявали в Йерусалимския храм: че ако Бог пожелае да ги облагодетелства с рожба, те ще я отделят за служба на Господа. Един ден, когато бил празникът на Обновлението (Иоан 10:22), Йоаким отишъл заедно с останалите от съплеменниците си в храма, за да отдаде на Господа своите оброци. Когато първосвещеникът го зърнал там, укорил го лично, както и всесъженията му, като казал: „Как смее бездетникът да пристъпи с всесъжението си пред Господа като такъв, който има потомство? На това основание проклет да е Йоаким, той няма право да принася на Бога жертви в Неговия храм!“.
Тогава Йоаким напуска града и отива в пустинята, отделяйки се за пост и молитва и давайки оброк, че ако Бог го дари с рожба, той ще я отдели да служи на Твореца в Неговия храм.
Продължавайки да се подвизава така за цели четиридесет дни, ангел Господен идва при него и му възвестява, че Анна ще зачене и ще роди дъщеря, която ще се нарече Мария, и че тази дъщеря ще израсне и ще се възпита в храма, както е било обещано от Йоаким, и че тя самата ще роди Сина Божи, като остане девствена – по странен и необясним начин. Накрая ангелът му заповядва да се завърне при жена си, която щяла да го чака при Златните порти на Йерусалим.
След това този ангел се явил и на Анна, утешавайки я с думите: „Не се страхувай и не мисли, че това, което виждаш, е привидение. Аз съм ангелът, който въздигнах твоите прошения до лоното Господне, и съм изпратен да ти възвестя, че ти ще родиш дъщеря, която ще се нарече Мария, и ще бъде благословена повече от всички жени“. Ангелът пророчества на св. Анна и за всичко друго, което щяло да се случи на Дева Мария по отношение на пребиваването ѝ в храма, и че ще роди след това в своята девственост Светия Божи.
Следователно значението, което църковното съзнание придава на св. праведни Йоаким и Анна, е много по-важно от чудното зачатие и дори от тяхната телесна връзка с въплътилия се Божи Син. Всеки път, когато честваме празника на св. Анна или на двамата св. прародители заедно, ние всъщност честваме празника на премахването на духовното безплодие и завръщането на светото плодородие. Честваме празника на св. прародители, за да отбележим пълното унищожение на духовното безплодие и началото на новото потомство – потомството на верните на Божия завет, потомството на онези, на които въплътилият се Син Божи е дал „власт да станат Божии чеда“ (Иоан 1:12).
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: в-к Ал-Нашра, бр. 29, 2018 г. نشرة "النَّشرة" عدد29، 2018م. (бел. прев.).
