Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (57 Votes)

RV12928 ArticoloИстински свободен е духовният човек

В евангелието на тази неделя Господ Иисус Христос не ни приканва към леност, но ни призовава към освобождаване от тиранията на изключителните грижи за придобиване на материални блага. Когато Той казва: не се грижете за храна, питие и облекло (вж. Мат. 6:31), това означава, че не трябва да свеждаме човешкия живот до неговия биологичен, материален и преходен аспект. Грижата за храна, питие и облекло не трябва да парализирва нашия духовен живот посредством натрапчива загриженост за преходни материални блага, но да се погрижим за безсмъртната душа, т. е. да търсим непреходния вечен живот, който е общението на човека с вечния Бог. Когато се грижим прекалено много за ограничените и преходни материални блага, забравяме за безграничните и вечни духовни блага. Затова Спасителят иска да ни освободи от тиранията на материалното, за да дарува на човека свободата да храни своята душа с присъствието на милостивата Божия любов в неговия живот. А това присъствие на милостивата Божия любов в света е небесният Промисъл или божественият Промисъл, т. е. грижата на Твореца за сътворените от Него същества.

Така Господ Иисус Христос ни учи, че не трябва да превръщаме грижата за храна, питие и облекло в единствено и поробващо занимание, но преди всичко да мислим за милостивата Божия любов, която се вижда дори в Неговата грижа за небесните птици и полски кринове. Защо? За да разберем от тази Божия грижа за по-незначимите същества, каквито са птиците във въздуха или преходните полски цветя, че Божията грижа е много по-голяма за човека, когото Той е сътворил по Свой образ и го призовава към уподобявяне на Него посредством общението на вечния живот с Него.

Какво представлява Царството Божие?

Тъй като нашия Господ Иисус Христос ни учи, че Царството Божие трябва да бъде първостепенна и съществена грижа на човешкия живот на земята, Църквата е приложила на практика това евангелско учение и чрез молитвата, произнасяна преди и след хранене, защото тя се отнася към Царството Божие. Така преди обедната трапеза произнасяме молитвата Отче наш, в която първо просим: „Да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята“ (Мат. 6:10), и едва след тези прошения добавяме: „насъщния ни хляб да ни днес“ (Мат. 6:11). В молитвата произнасяна след обедната трапеза просим: „не ни лишавай и от небесното Си царство“. Тук съзираме връзката между присъствието или благодатта на небесното царство, като духовна храна за душата и материалната храна, като храна за тялото.

Но какво е царството Божие, което ние трябва да търсим приоритетно и постоянно? Царството Божие е общението с живота и вечната любов на Пресвета Троица със светите ангели и свети хора, които изпълняват в своя живот Божията воля. Затова в Православната църква, когато започва службата на светата литургия, по време на която търсим по най-усилен начин Божието царство, свещеникът казва: „Благословено е царството на Отца и Сина, и Св. Дух, сега и винаги, и во веки-веков!

В Църквата предвкусваме мира, радостта и светлината на царството на Бога или на Пресвета Троица

Всички св. тайнства, извършвани в Православната църква (с изключение на изповедта, която фактически е подготовка за св. Евхаристия) започват с това благославяне на царството на Отца и Сина, и Св. Дух. Защо? Защото християните, бидейки кръстени в името на Отца и Сина, и Св. Дух, постоянно изпросват благодатта на Пресвета Троица, за да се радват постоянно на любовта на Пресвета Троица, проявена към хората в и чрез Иисус Христос. А предвкусването на радостта, на мира и славата от царството на Пресвета Троица се живее в Църквата, защото Църквата е изпълнена с благодатното присъствие на Пресвета Троица във всичките й свети дела: св. тайнства и обреди, служби и празници.

В посланието до колосяни св. ап. Павел допълнително ни изяснява царството Божие, а именно: царството на Бог-Отец е царство на „възлюбения Му Син“ (Кол. 1:13). Казано другояче, то е царство, в което се явява любовта на Отца към Неговия вечен Син, установена или потвърдена от Св. Дух, Който изхожда от Отца и се покои в Сина, както и любовта на Отца към всички хора, които са били осиновени в тази любов, чрез благодатта на Св. Дух, съединен с водата на Кръщението, върху основата на тяхната вяра в Бог-Син, Който стана човек за спасението на човеците. Следователно, когато говорим за царството Божие, разбираме, че първо то е царство на вечната любов на Отца към Неговия Син, Иисус Христос. Следователно в тази любов на Бог-Отец към Неговия вечен Син сме призвани и ние, хората, за да бъдем участници във вечния живот и блаженство на Пресвета Троица. А търсенето и придобиването на благодатта на царството на Пресвета Троица се осъществява чрез изповядване на правата вяра чрез гореща молитва, покаяние, свят живот и дела на милостивата любов.

В Православната църква първата от началните молитви (предхождащи всички богослужения) е молитвата Царю небесни, чрез която се призовава присъствието и действието на Св. Дух в живота и дейността на Църквата и на всеки християнин. А втората начална молитва, произнасяна след молитвата Царю небесни, е молитвата Пресвета Троице, помилвай ни, въведена чрез троичното призоваване: Свети Боже, свети Крепки, свети Безсмъртни, помилвай ни. Обаче след тези начални молитви произнасяме молитвата Отче наш, за да се посочи, че вечната любов на Пресвета Троица, разкрита в Иисус Христос и дарена ни чрез Св. Дух, има своя извор в Бог-Отец, от Когото вечно се ражда Синът и изхожда Св. Дух, та заедно вечно да се радва на любовта на Отца. Така християните посредством получената по време на кръщението благодат и чрез плодовете му в техния живот се радват на вечната любов на Пресвета Троица.

Сега за живеещите на земята царството Божие или царството на Пресвета Троица тайнствено присъства в Църквата и е образно символизирано от пространството на светия олтар, от който християните получават св. Евхаристия като предплата на вечния небесен живот. Обаче в края на света, след възкресяването на телата на мъртвите и след промяната на небето и земята, известни като ново небе и нова земя, онези, които обичат Бога, ще получат не само залога на царството Божие, но и неговата пълнота. Затова, когато клириците се причастяват със св. Евхаристия, се молят на Христос, казвайки: „давай ни истински (в рум. текст буквално mai cu adevărat, т.е. по-истински) да се причастяваме с Тебе в незалязващия ден на Твоето царство“.

Да ни помага Христос Господ, Спасителят на света, да живеем като свободни духовни хора, които първо търсят царството на Божията любов посредством молитва и добри дела, за слава на Пресвета Троица и наше спасение. Амин!

Превод (със съкращение) от румънски: свещ. Кирил Синев

Daniel, Patriarhul Bisericii Ortodoxe Române, Evanghelia slavei lui Hristos. Predici la Duminicile de peste an, București, "Ed. Basilica", 2016.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uxh6f 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.