Погледнете внимателно на цялото творение в тази благословена нощ. Светлината на свещите се отразява в цялата природа, като я разкрива напълно обновена и разхубавена. Вижте също храмовете и ще забележите същата промяна. „Църквата е целият свят и целият свят е църква, имайки небето за олтар, а украсата на земята за наос“[1] – казва св. Максим Изповедник, а св. Йоан Кронщадски ни приканва, когато влизаме в храма, „да оставим назад земята и да проникнем в земно небе, да оставим времето и да влезем във вечността“[2]. Ако светът и Църквата се причастяват с възкресната светлина, тогава Светлият празник е не само за човека, но за цялото творение. През тази нощ, изпълнена с радост, всяко същество прославя Христос Господ, чрез Когото всичко е станало (Йоан 1:3).
Благодатта на Възкресението изцелява раната на греха и тлението, но следите остават. С всяко поколение образът на този свят се променя, появяват се нови рани. Каквото някога сме познавали, днес ни се струва непознато и каквото някога сме ценели, днес ни изглежда като лишено от стойност. Да, целият свят е църква, но в степента, в която вършим присъщото на Църквата: божествените тайнства, постоянната молитва и възлюбената грижовност. Тогава, когато тези неща изчезнат, мястото на добрия ред се иззема от безредието и хаоса, непреходната красота на света вече нищо не представлява за човека и самият човек вече е изгубил дара на зрението отвъд границите на материалното.
Често се питаме защо се извършват толкова промени в света и в повечето случаи намираме отговори навсякъде, освен в нас самите: ако светът се променя, причините за промяната са резултат от собствените ни постъпки; ако онова, което някога сме смятали за нормално и естествено, днес се е превърнало в ненормално и неестествено, вината е също наша. Мнозина ще започнат да критикуват учението на Църквата, други не ще пропуснат да оклеветят нейната дейност, като я подиграват, но с това не ще постигнат нищо, освен да задълбочат пропастта на своето съществуване. Един кораб никога не може да плава сам, без намесата на опитен капитан, вещ в тайните на морето и природните закони. Толкова повече едно общество, което се обявява все по-настойчиво срещу всякакъв тип ценности, не ще може да оцелее, още по-малко - да еволюира. Чуват се гласове, които заявяват, че днес живеем в епоха на пост-истината, все едно истината е понятие, между много други, от което винаги можем да се абстрахираме. За нас, изповядващите правата вяра, Истината е някой, а не нещо. Истината е Христос - Аз съм пътят и истината и животът, а оставането в Истината е това, което ни ръководи отвъд ограниченията на материалния свят, към вечния живот, в царството Божие.
Живеенето в Христос - вечната Истина не е утопия, а реалност, постоянно потвърждавана в Църквата. Най-добрите свидетелства се представят от житията и присъствието на светиите от всички времена и всички места, защото те самите са станали избрани съсъди на божествената благодат.
Тази пролет, на празника Благовещение, Румънската православна църква канонизира двама от своите синове: митрополит Йосиф Милостиви (Наниеску) и стареца Георге Лазар, и двамата подвижници и труженици в служение Богу и на ближните.
Румънският народ винаги е проявявал дълбока вяра в Бога, Който му е помагал да побеждава бурите на историята, които са го подлагали на тежки изпитания. Въпреки това румънците не са се оставяли победени, но са побеждавали враждебността със силата на вярата, защото са били способни да следват последователно, през времето на две хилядолетия, осъществяването на своя идеал за държавно единство.
Днес, при навършването на 100-годишнината от Великото съединение (1918 г.), не рядко членовете на Църквата, били те клирици или миряни, са призовавани да отговарят на фундаменталния въпрос, който секуларният свят им поставя: в каква степен християнската вяра и Църквата биха могли да допринесат за формирането на човека и на обществото като цяло в едно технологизирано и високонаучно общество? Църквата дава своя отговор, но неговото формулиране не става според методологията на света, а от позицията на жив организъм, който вярва и изповядва, че отвъд всичко извършено от човека стои Божият промисъл, който всички ръководи и организирва с божествена мярка.
За съжаление тенденцията на съвременността е такава - да оспорва всичко свързано с миналото, смятайки, че пост-модерният човек повече не се нуждае от ориентирите, които то може да предложи. С подобно отношение изгубваме от поглед факта, че анулираме собствената ни способност за разсъждаване, изкореняваме се, превръщаме се в семена, едва покълнали в рехавата пръст край пътя. При все това не самата модерност е виновна за тази ситуация. Ние сме създали модерността и също ние имаме възможност да я променяме. В църковното пространство обаче не можем да поставим проблема нито за модерността, както не можем да поставим нито толкова често повдигания от много време проблем за религиозния анахронизъм. В Църквата се намираме в непосредствена близост с вечността, така че всяко извънцърковно разглеждане на действителността е излишно. Веднъж доближени до божествената тайна на смъртта и Възкресението на Спасителя, миналото, настоящето и бъдещето се обединяват и се изпълват в живота съвместно с Христос. Истина е, че модерният човек се стреми да изгуби тази перспектива, но това не е непреодолима пречка. Напук на съблазните на модерността или, по-добре казано, на пост-модерността църквите продължават да са пълнят с хора, младите все повече пристъпват към живота на Църквата, чрез своя църковен начин на живот те се превръщат в истински мисионери в духовната пустиня на един все по-секуларизиран свят.
Във всеки храм и всяка енория и особено в св. манастири се положиха усилия през годините ценностите на християнското семейство да бъдат издигнати като пример, а румънската култура да получи подобаващата й се чест. В Църквата и обществото семейството има съществена роля при определяне на ценностните ориентири на децата. Защото то представлява най-скъпоценното интимно пространство за култивиране на съпружеската любов, на родителската обич, синовната обич и братската обич. Усилията на всички замесени са още по-похвални, а подкрепата, която са получили, е нищожна по отношение на измерението на тяхната работа. От плодовете на този труд обаче се е ползвала не само Църквата, но и училището, основано именно в притвора на свещените храмове. Първите даскали са били хората на Църквата, а първите текстове са отпечатаните на румънски от тези корифеи.
Намираме се в годината на стогодишнината – година изпълнена със святост и символ, а един от тези свещени символи е Националната катедрала, която тази година, на 30 ноември, празника на св. Андрей – апостола на румънците, ще бъде осветена. Нейният строеж представлява дело на правдата, компенсиращо всички съборени църкви и манастири през периода на комунизма на територията на цялата страна. Било е абсолютно естествено румънците, толкова измъчвани през вековете, да притежават храм, в който да поменават подобаващо предците и същевременно да засвидетелстват пред идните поколения ролята на Православието за съхраняване на идентичността и единството на румънския род.
Денят на Възкресението не е само повод за духовна радост и изповядване на нашата вяра в Господнето Възкресение, той е и залог на нашето възкресение в края на вековете, така както изповядва св. ап. Павел, че „Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си“ (1 Кор. 6:14). Длъжни сме непрестанно да се задълбочаваме в тайната на нашето християнско общение, в тайната на съжителството със Спасителя Христос, Който винаги се намира сред нас. Да желаем с много копнеж причастяването с Тялото и Кръвта на възкръсналия Христос, причастяване, което започвайки от тук, от този временен свят, ще се усъвършенства тогава, когато прекрачим прага на вечността и ще видим нашия Спасител лице в лице, така както се молим на всяка св. Литургия, но особено в тези пасхални дни: „О, велика и най-свещена Пасха, Христе! О, мъдрост и Слово Божие, и Сила! Давай ни истински да се причастяваме с Тебе в незалязващия ден на Твоето царство!“
Празнувайки с радост и благоговение преславното чудо на Господнето Възкресение, непрестанно се обновяваме в нашия християнски живот, изповядвайки, че „нашата проповед не е празна, нито нашата вяра суетна“ (1 Кор. 15:14), защото осветената Пасха днес ни се яви празник на светлината, преминаване от смърт към живот, единение на небето със земята.
С тези духовни размишления и поучения ви прегръщам в любовта Христова и ви желая на всички свещените празници на Христовото Възкресение да ви даруват здраве, мир, радост и напредък във всичко добро и полезно за спасението, за вашите семейства, за нашата Църква и за румънски народ, като ви посрещам с поздрава: Христос Воскресе!
Из Пасхално послание за 2018 г. Източник: † Ambrozie, Episcopul Giurgiului, Învierea Domnului. Sensul existenței noastre. Pastorală la Învierea Domnului, Giurgiu, 2018.
Превод от румънски: свещ. Кирил Синев
[1] Sfântul Maxim Mărturisitorul, Mistagogia III, traducere Pr. Dumitru Stăniloae, București, 2000, p. 17.
[2] Sf. Ioan din Kronșadt, Liturghia: cerul pe pământ. Cuvântări mistice despre Biserică și cultul divin ortodox, traducere Boris Buzilă, Sibiu, 2002, p. 142.
