В днешното неделно евангелие се разказва за един човек, когото го били сполетели две беди: първата е хронична болест – от тридесет и осем години, а това е точно времето, което синовете Израилеви са пребивавали в Синайската пустиня преди да стигнат до обетованата земя. Сякаш Писанието иска да каже, че Иисус е обетованата земя и че човек се изгубва и остава в смущение и лишения, докато не дойде Господ и не се засели в него.
Втората пък негова беда е, че е бил самотен и никой не се е смилявал над него, за да дойде и да го спусне в къпалнята, в която само първият влязъл човек се изцелявал от страданието си. Той си нямал приятели, а може би най-голямата беда в живота е човек да остане сам на този свят, лишен от милост и съчувствие.
Спасителят идва и го пита: искаш ли да се изцелиш? А той отговаря: „Нямам си човек, който да ме спусне в къпалнята“. Господ е могъл да го спусне в къпалнята, но къпалнята е била стар и познат феномен, към който хората са привикнали и е свързан със Стария Завет или с някаква твар, защото ангел раздвижвал водата ѝ. Иисус не пожелал този човек да се подчини на човешкия ред, защото човеците уреждат своя живот спрямо собствените си изгоди, а поискал да го накара да почувства, че той се е изцерил по чуден начин, така че повече няма да почувства немощ, нито изолираност, нито душевна сухота. Самият Спасител ще го обича и ще го вземе при Себе си след като изостави къпалнята, ангела, Стария Завет и човешкия ред. Иисус го прегръща в Своето лоно и му казва: иди и бягай като сърна и върви, защото дойде време за живот и ти не трябва да дириш старото и обичаите, които са постановени от юдеите, нито обичая, установен от ангела; ела при Мене, защото Аз съм твоят Спасител; сега ти, болни, немощни и разслабени човече, си Мой любим.
И чудото се случило.
Изглежда обаче, че в този случай има и едно условие: Искаш ли да се изцелиш? Искаш ли да оздравееш? Защото Аз няма да те изцеля противно на волята ти. Това е едно от правилата на съвременната медицина, тъй като лекарите казват, че основното нещо при оздравяването е това болният да пожелае да оздравее, да пожелае лекарят да се намеси и да помогне. Искаш ли да влезеш отново в живота? Ела, защото ето, Аз ти дарувам живот. Това желание, желанието да живеем с Бога, трябва да изразяваме и да го изречем. Трябва непременно да отхвърлим тленните неща, които са влезли в нашия живот. Трябва да възжелаем Лекаря, да Го възлюбим, да възлюбим Този, Който ни е обикнал, да се завърнем при Бога, защото Той ни е привлякъл чрез Своята милост.
Забележете, че този човек се е предал на Бога без никакви условности или уговорки. Той не Му е казал: А след като се изцеля, какво ще ми дадеш? Ще ме направиш ли Свой ученик? Не е казал нищо подобно. Казал единствено: аз съм болен, аз съм немощен, аз съгреших. Ето ме такъв, какъвто съм. Вземи ме такъв, какъвто съм, в моята немощ, в моята болест, в моето нещастие, в моя грях, а Ти си Иисус, Който си способен да изтриеш всеки грях и за Тебе е възможно да спреш сълзите ми и да ме въздигнеш към Себе си и към Твоята светлина и да ме направиш нов човек.
Продължавайки нашето шествие в пасхалния период, за нас подобава да знаем това и да разберем също, че Църквата е продължение на Иисус, че тя е, която изцелява, и в нея има целителни средства за нашите болести. Църквата е лечебница, в нея има всичко, има лек за всеки болен и тя познава хорските болести и знае какво им е необходимо, за да се изцелят, защото Църквата е наша майка и защото тя ни обича, а ние, нейните чеда, се хвърляме в майчините обятия с доброта и кротост.
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: сп. Моето паство, бр. 17, 2018 г. نشرة رعيَّتي، عدد17، 2018م. (бел. прев.).
