Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (58 Votes)

1606856 740127572738638 3855102020626310451 nС наближаването на Рождество Христово нека се запитаме какво да принесем на Родилия се заради нас Богомладенец, Когото влъхвите изповядаха като Бог и като Цар, и като приготвен за жертва? Всъщност какво ли повече да кажем от това, което пеем сутринта на Рождество, че Христос изисква от нас „божествени и православни слова“, т. е. да Го изповядваме като наш божествен и вездесъщ Спасител, като Светлина от Светлина, като Бог истинен от Бог истинен, като роден, несътворен.

Мнозина, ако бъдат запитани за Христос, ще кажат, че за тях Той е някакъв пророк или велик човек и социален реформатор и тям подобни. Ние обаче, събиращите се в Църквата, сме дошли да Го приемем и да Го изповядаме като наш Бог и наш Господ, да изповядаме, че единствено само Бог спасява човека и че човекът се мята в безумието и тленността си.

Но ако искаме да излезем от този водовъртеж, от това отчаяние и духовна смърт, трябва само да признаем, че има сила, която чрез благодатта идва към нас от Самия Бог, за да ни изцели.

Христос е тази сила, за която благовести и която изля на кръста и я взриви чрез Възкресението. А Рождеството, което скоро ще честваме, не е нищо друго освен начало на кроткото шествие, с което ще премине Той от една пещера към друга пещера – от пещерата на Рождеството към пещерата на смъртта. Ще видим Христос като младенец повит с пелени, след това като повит в плащаница, ще видим Христос като жертва, пожертвана от самото начало до самия край, за да се яви тогава Той на хората като светлина, която ги огрява, и огън, който ги изгаря. Човек, в когото се запали любовта Христова, става в Христос светлина за света.

Христос, както четем в Рождественското послание, е завършекът на времената и ние не очакваме друго време, освен Неговото време, нито пък друго място освен мястото Христово, нито пък друга мисъл и друго чувство. Всичко вече се е сбъднало и нищо друго не трябва да правим, освен да приемаме от Него и да внимаваме към Него, да съзерцаваме Неговия лик, да живеем, черпейки сили от този лик, и да Го предлагаме на другите.

Защо е възможно за нас да живеем чрез лика Иисусов и да го предаваме като живот на хората? Това е така, защото ние чрез Него ставаме Божии синове. Той вдъхна в нас Светия Дух и Той е, Който ни кара да казваме на Бога: „Авва“, а на езика на евреите това означава „татко“. Тази е думата на дръзновението, което има синът към своя баща и своята майка. Тогава ние сме влезли в семейството Божие. След като бяхме родени в семейство от плът и кръв, ние преминахме от всичко, което е земно и телесно, и от всяка връзка по плът и кръв към връзката на преклонението пред Бога. А думата преклонение на арабски език идва от думата робство, т. е. това означава, че ние сме се обрекли за роби на Бога. Не че сме роби, но ние сме се заробили на Този, Когото обичаме. Така че ние гледаме единствено към Божието лице. И така се раждаме отново, раждаме се през погледа на любовта, чрез който Бог ни гледа сега. Понеже, ако Той ни гледаше такива, каквито сме в нашите грехове, ако ни гледаше такива, каквито сме с цялата мръсотия, която носим, то ние щяхме да умрем. Но Той ни поглежда чрез Своята милост и ни приема чрез Своето бащинско сърце.

На Рождество ще се родим отново заедно с Христос в свят, непознаващ Бога и непознаващ красотата на Евангелието. Ще бъдем велика светлина в един мрачен свят, а хората ще видят добрите ни дела и ще прославят Нашия Отец, Който е на небесата.

Източник: сп. „Моето паство“, бр. 51, 2017 г. نشرة رعيَّتي، عدد51، 2017م.

Превод от арабски: Виктор Дора


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ua6ap 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.
Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.