Единадесета неделя след Неделя подир Въздвижение – на св. Праотци; св. прор. Даниил и св. 3 отроци Анания, Азария и Мисаил
Неделно апостолско послание: „Братя, кога се яви Христос, вашият живот, тогава и вие ще се явите с Него в слава. И тъй, умъртвете земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбието, което е идолослужение. Заради тия пороци Божият гняв иде върху синовете на непослушанието, сред които и вие някогаш се движехте, когато живеехте в тия пороци. А сега и вие отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си; не се лъжете един други, след като съблякохте ветхия човек заедно с делата му и се облякохте в новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател, дето няма ни елин, ни иудеин, ни обрязване, ни необрязване, ни варварин, ни скит, ни роб, ни свободник, а всичко и във всичко е Христос” (Кол. 3:4-11).
Ветхият човек
В апостолския откъс, който чухме, св. ап. Павел говори за двама човеци – ветхия и новия. Първият е потопен в греха и върши лукави дела, от които светият Бог се гнуси. Вторият е възроденият чрез тайнството на светото Кръщение човек, който непрекъснато напредва във все по-дълбоко познание на Бога и става все по-съвършена икона на Христос, Който го е сътворил. Днес св. апостол ни призовава да се освободим от нашето старо и повредено от греха „аз“ и да се съединим с новия човек, който е възроден по Божията воля, та да живеем в правда и святост (виж Еф. 4:24). „Съблякохте – казва апостолът – ветхия човек заедно с делата му и се облякохте в новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател“.
Съблякохте ветхия човек
Апостолът уподобява нашето зло „аз“ на стара одежда, за да покаже колко необходимо, но същевременно и колко трудно е да се освободим от него. Необходимо е, тъй като става дума за старо облекло, износено, осквернено от нечистотата на греха и, следователно, трябва да го изхвърлим от себе си като напълно непотребно. Но това е и трудно, тъй като става дума за облекло, което е обличано години наред и е станало едно с нашето същество. То представлява „друг закон“ (Рим. 7:23), който господства в членовете ни и който се съпротивлява и воюва срещу онова, което умът и съвестта ни ни посочват като правилно и добро.
В действителност няма да захвърлим ветхия човек, както захвърляме друго мръсно облекло, но ще го „умъртвим“ и ще го унищожим като нещо зло и греховно. Това ни съветва и Божието слово. „Умъртвете – казва то – членовете на ветхия човек, които търсят земни удоволствия и наслади; умъртвете и прогонете от себе си блудта, телесната нечистота, всяка греховна страст, всяко зло желание, което осквернява човека и го подтиква към зли дела, прогонете и скъперничеството, което е идолопоклонство, защото обожествява и се покланя на парите. За тези грехове Божият гняв се излива над чедата на непослушанието, над онези човеци, които пребивават без покаяние в злината си“.
Също така трябва да изкореним от себе си и гнева, яростта, злината и лукавството, хулата, сквернословието и злословието, лъжата, всяка жлъч срещу ближния, клеветата, всичко, което осквернява душата ни и ни отдалечава от пресветия Бог. „Да отхвърлите от себе си ветхия според предишното ви живеене човек, който изтлява в прелъстителни похоти“ (Еф. 4:22). Тъй като ветхият човек, който съществува вътре в нас поради греховете и страстите, постоянно ни уврежда и е способен да ни доведе до гибел и вечна смърт.
И се облякохте в новия
Но борбата ни за изхвърляне на ветхия човек – борба, която в действителност е доживотна, – не се разпростира само в това първо ниво на отрицание. Нужна е и една втора стъпка, положителна. Няма просто да изхвърлим старото облекло. Няма да се ограничим до изкореняването на различните ни страсти. Нужно е да се облечем в новата „сватбарска премяна“ (Мат. 22:11-12) или в белия хитон на добродетелта и на светостта. Разбира се, този бял хитон ние получаваме по време на Кръщението, което е баня на възраждане. Малцина обаче го опазваме бял и чист, и малцина се грижат да отстранят петната по него с тайнството на Покаянието и Изповедта.
Нека се облечем като Божии избраници, осветени и обикнати от Господа, с вътрешно съкрушение, святост и доброта, смиреномъдрие, кротост и великодушие. Нека носим хитона на любовта, който е „свръзка на съвършенството“ (Кол. 3:14), на праведността, на светостта и на истината. Нужно е да открием отново нашето истинско „себе си“, създадено по Божи образ. Бог създаде човека добър, свят и без грях, и го предопредели за богоуподобяване и блаженство.
Когато Творецът е създал човека, той е бил като ангел, но грехът е замърсил тялото и душата му и е изкривил Божия образ в него. Човекът е станал „безобразен, безславен и безвиден“ („Плача и ридая“, стихира от последованието на опелото).
Иисус Христос – нашият живот
Чрез Своята кръстна жертва, Иисус Христос, нашият живот, възкреси, изкупи и обнови ветхия и паднал човек. „Който е в Христа, той е нова твар“ (2 Кор. 5:17) – ново творение. Длъжни сме, следователно, „да ходим в обновен живот“ (Рим. 6:4). Да търсим горното, а не земното и тленното. Нека заедно със старото време, което си отива, да се освободим и от ветхия наш човек „заедно с делата му“ (Кол. 3:9). Когато Христос се яви при Второто Си пришествие, тогава и ние, възродените в Христа, ще се явим прославени пред Него. Амин!
Публикувано в „Православен глас“, бр. 62, 2017 г. www.facebook.com/nevrokopska.eparhia © Неврокопска св. митрополия
