Неделно апостолско послание: „Братя, който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне. Всеки да отдели, колкото му сърце дава, без да му се свиди, и без да го принуждават; защото Бог люби оногова, който драговолно дава. А Бог е силен да умножи у вас всякаква благодат, та, като имате винаги всякакво доволство във всичко, да бъдете щедри във всяко добро дело, както е писано: „пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно”. А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда, та да бъдете богати във всичко за всяка щедрост, която чрез нас извиква благодарност към Бога.” (2 Кор. 9:6-11)
Ние, християните, сме членове на едното тяло на Църквата. Това налага „членовете еднакво да се грижат един за други”, тоест да мислят и да проявяват грижа един за друг. „И кога страда един член, страдат с него всички членове; кога се слави един член, радват се с него всички членове” (1 Кор. 12:25-26).
Освен това, всички ние, бидейки Божии чеда, чеда на един небесен Отец, сме братя. И като братя в Христа, това, което ни обединява и ни поставя близо един до друг, е любовта. Любовта, която би трябвало да проявяваме на практика към нашите братя – „на своите по вяра”, според един много красив израз на св. ап. Павел (Гал. 6:10), които, намирайки се в бедност и различни други изпитания, имат нужда от нашата братска помощ и подкрепа.
Най-вече на този дълг на добротворство към бедните братя от Палестина св. апостол обръща вниманието на коринтските християни във втората част на Второто си послание (8:1-9, 15).
Ст. 6. „Братя, който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.”
Както в случая със земеделеца, който сее малко семе, малко и ще ожъне по време на прибирането на реколтата. Така се случва и с онзи, който дава милостиня. Ако принася „скъдно” – със скъперничество – съответно такава ще бъде и отплатата, която ще получи от Бога.
Ст. 7. „Всеки да отдели, колкото му сърце дава, без да му се свиди, и без да го принуждават; защото Бог люби оногова, който драговолно дава.”
Милостинята и по-общо – приношението на християните към техните ближни, трябва да бъде плод на свобода и на добро вътрешно разположение. Това подчертава св. ап. Павел пред коринтяните в настоящия стих. Онова, което всеки от тях възнамерявал да даде при събирането на помощи за бедните в Йерусалим, трябва да го даде, „колкото му сърце дава”, т.е. доброволно и от сърце. Не бива да изпитваме нито съжаление, както често ни се случва, защото даваме нещо, което ни принадлежи и впоследствие се лишаваме от него; нито да даваме „по принуда”, което значи насила, по задължение и натиск отвън, без самите ние да го желаем и да сме го решили.
Ст. 8. „А Бог е силен да умножи у вас всякаква благодат, та, като имате винаги всякакво доволство във всичко, да бъдете щедри във всяко добро дело…”
Християните, които имат послушание към закона на любовта и към действеното братолюбие, се упражняват в дълга на милостинята. Те вярват, че всесилният Бог, Изворът на благодатта и на благословението, не само, че няма да ги остави, но ще им дарува изобилно всяка радост. Ще им дарува радостта да подпомагат с желание всеки, който се нуждае и ще им даде изобилие на материалните блага, от които при необходимост ще дават и на другите. На това акцентира св. ап. Павел в настоящия стих. Думите му, както отбелязва св. Йоан Златоуст, са едновременно съвет и пожелание: „не само съветва, но и пожелава.”
Наличието на богатство не е предпоставка, за да упражняваме своя дълг на милосърдие. Такава предпоставка е „доволството”. Затова според св. Йоан Златоуст, св. апостол „не богатство пожелава, нито излишък, но всякакво доволство.” Когато чрез Божията сила можем да задоволяваме нуждите си (нещо, което означава същевременно, че сме умерени, задоволяваме се с малкото), тогава ще имаме възможността и за това – „да бъдем… щедри”, да се отзоваваме „във всяко добро дело”. „Не само с милостиня, но във всичко” (св. Йоан Златоуст).
Ст. 9. „…както е писано: „пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно”.”
Онова, което ап. Павел посъветва и пожела в предходния стих, не е негово собствено произволно мнение. То се основава на Писанието и по-конкретно на това, което във връзка с милосърдието поучава св. пророк Давид в своите псалми (Пс. 111:9).
Ст. 10. „А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда…”
И настоящият стих, който е вдъхновен в голяма степен от св. пророк Исайя (55:10) и от св. пророк Осия (10:12), съставлява пожелание, което св. ап. Павел отправя към коринтяните.
„Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна” е живият и истински Бог. Онзи, Който промишлява за всичко, Онзи, Който преумножава земните плодове, та така не само да имаме достатъчно хляб за нашето изхранване през цялата година, но и нужното семе, което ще бъде ни необходимо, за да посеем и на следващата година.
Това семе на материалните блага, чрез което можем да достигнем до един друг вид семе – семе духовно – на милосърдието и на благодеянието, ни разкриват една друга, богата и духовна реколта. Увеличават се „плодовете на правдата” ни, защото „в благодеянието покълва полезното” (Теофилакт).
Ст. 11. „…та да бъдете богати във всичко за всяка щедрост, която чрез нас извиква благодарност към Бога.”
Настоящият стих представлява продължение на предишния и се свързва с последния израз: „плодовете на вашата правда”. Упражняването в делото на милосърдието, макар и външно да изглежда, че отнема и намалява това, което раздаваме, всъщност не само не намалява, но ни прави действително богати. Открива ни един друг вид богатство: „…та да бъдете богати във всичко за всяка щедрост.” Това богатство е „във всичко” – във всяко добро дело и – „за всяка щедрост”.
„...която чрез нас извиква благодарност към Бога.” Щедрото приношение на коринтяните за бедните в Йерусалим, към което св. апостол Павел ги насърчава, няма да бъде просто дело на милосърдие, а ще бъде и благодарност към Бога.
Посредством нашите „добри дела”, ние сме благодарни и славим небесния наш Отец (Мат. 5:16). Същевременно обаче и получателите на добрите ни дела, и те биват подбудени да благодарят и да славят Бога.
***
Когато даваме милостиня, не само нашата ръка се движи. Движи се сърцето ни. Затова трябва да вършим благодеянието с цялото си сърце. „Всеки да отдели, колкото му сърце дава”, ни учи апостолът. Като християни знаем добре, че каквото предлагаме на братята си, които се намират в нужда, ние все едно го предлагаме на Самия Христос (Мат. 25:40). По тази причина го даваме от цялото си сърце, без съжаление и без принуда, но с желание и радост. Бог, повече от нашето приношение, измерва разположението ни. Вижда и съди сърдечното ни намерение.
Наистина, „нищо не радва Бога така, както милосърдието”, поучава св. Максим Изповедник. Но милосърдие, което ще трябва да извършваме по начин, който Той иска и което в крайна сметка представлява „благодарност към Бога”.
(със съкращения)
Публикувано в „Православен глас“, бр. 57/2017 г. www.facebook.com/nevrokopska.eparhia © Неврокопска св. митрополия
