След като Църквата ни въведе в тайната на Преображението и видяхме славата Христова на планината, днес Божието слово ни учи, че човек се изцелява чрез молитва и пост.
Нека сега подминем човека-епилептик и да обърнем внимание на това, което казал Иисус, след като учениците не успели да извършат чудото: „Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тази планина: Премести си от тука там, и тя ще се премести“ (Мат. 17:20).
С тези думи Господ иска да каже, че ако вашата вяра притежава топлотата на синаповото зърно, тя ще може да направи всичко. Ще може да направи невъзможното, тъй като за Бога няма невъзможни неща. Но вие се връщате към небладарността и съмнението. Апостолите, които Господ укорява, са имали тази неблагодарност, защото все още не са били видели Неговото Възкресение и не са били приели Светия Дух. Те са били плячка на пръстта, която е в тях, плячка на похотите, загнездили се в техните души. Господ е искал от тях да погледнат към Бога и към Неговата сила, която може да ги превърне в нови хора, подобни на Самия Него.
Учителят искал те да практикуват своята вяра „и от двете страни на монетата“: първо, от страната на молитвата, а след това и от страната на поста. Имам предвид ние самите да достигнем до сърцевината на тези две думи.
Същността на молитвата, която ни упълномощава да правим чудеса, е тази молитва, чрез която ние познаваме себе си като можещи да възприемем в себе си Самия Бог. Защото Бог чрез молитвата влиза в диалог с нас, Той разкрива Себе си в един разговор, така че ни позволява да Го възприемем и, така да се каже, Той се отказва от Своето всемогъщество, за да ни даде възможност да стоим пред Него и заедно с Него. И така, ние ставаме на свой ред творци и обновители на това естество и претворители на нашите сърца и на сърцата на другите хора.
Молитвата се състои в това, ние да сме в съприкосновение с Бога, така че Той да действа, когато ние действаме, Той да говори, когато ние говорим. А когато Писанието казва, че Бог отговаря на молбите ни, Той не прави това, защото ние сме някакви просяци, а защото сме Негови чеда. Бог ни отговаря, защото ние можем в дома на Отца си да променим това, което трябва да се промени. Ние сме властници в дома Божи, който е Вселената. Бог отговаря на молитвите ни и ни спасява.
Който притежава Божията сладост, той услажда всичко. А който притежава Божията доброта, той подобрява целия свят и той, на свой ред, става добър.
А с поста се има предвид не само въздържание от храна, но най-вече се има предвид упражняването в това, което се нарича целомъдрие. Целомъдрието означава да се въздържаме от някаква страст, която ни контролира, за да дадем възможност на Бога Той да ни управлява. Постът означава да предадем управлението на Бога, така че да не произнасяме онова, което ни диктува някоя страст, а да казваме това, което казва Бог чрез нашите езици, и да изразяваме благодатта, която Бог е вложил в нашите сърца. Чрез поста човек става беден нуждаещ се от Бога и познава себе си като такъв. И затова неговата молитва може да бъде чута, ако той запази целомъдрието си.
Бог разговаря с тези, които са Негови хора. Който придобива Божията благодат, той навлиза във вътрешността Божия и разговаря с Бога от Неговата вътрешност. Ако станем хора молитвеници, целомъдрени, мили с хората и любящи ги, ако пожелаем това, Бог ни дарява мощта да се преобразим заедно с Него на планината и по този начин Той да управлява живота ни и живота на всички човеци чрез нас
Превод от арабски: Виктор Дора
Източник: сп. Моето паство, бр. 33, 2017 г. (бел. прев.).
