"Но кажи само дума!" (Мат. 8:8). Това казал стотникът, който дошъл при Иисус, молейки за изцеление на слугата си. Този човек е разбрал, че словото на Иисус изцелява. Това, което е от полза, не са хорските слова. Словата са си слова, думи, т. е. те са като вятъра, който изчезва. Едно-единствено беше истинското Слово – Иисус Христос, Който е Словото Божие. И Той не само не е говорил напразно, но и е умрял действително за нашето изкупление. А ние в Църквата се събираме, за да Го чуем, когато Той изговаря Евангелието, това жизнено слово, за да се изцелим чрез него и то да стане в нас действена истина.
Всяка група вярващи хора желае да си построи църква, в която да се освещава, за да й бъде тя храм, който е сякаш низхождащо над нея небе. Камъните, които се поставят в този храм, не са нищо повече от символи, които обозначават насъбралите се около Словото-Христос сърца и възнасящите се към Него мисли. Това е небе, носено от всеки, който пожелае да го носи в себе си, и Бог, снизхождащ над всеки, който иска да постави единствената Истина върху вътрешния си престол, който е човешкото сърце.
Човек не може да се възнесе към Бога, освен ако Бог не изрече Своето Слово, тоест ако Той не слезе при него. Когото Бог го докосне с благодатта Си и с щедрата Си милувка, такъв човек вече е станал Божи син. Такъв вече пребивава в Царството, и следователно стои на небесата, поканен на Божия престол и е отдясно на силата Божия.
Великите неща са невидими, великите неща Бог ги изписва със Своята ръка, в помислите, и те са по-велики от историята и по-големи от всичко, за което говорят великите мислители.
Най-велики от най-великите личности не е задължително да са онези, които са споменати в книгите. Жена, която си гледа децата, млади хора, които се борят за опазване на своята чистота и целомъдрие, и човек, който държи на искреността – тези всички взети заедно са по-велики от която и да е личност, спомената в историята.
Божието царство е средоточие на човешките мечти, ожидащи най-доброто. Тези мечти на царството Божие се сбъдват преди всичко в хората. Хората обаче боледуват, умират, човекът се разпада. Но истината в нас, която е излял и дарил в нас Иисус, тази истина е безсмъртна и тя остава.
Ние изписваме Божието слово в нашето село и в нашия град, където живеем, ако разберем как да се борим за него, да се борим за онази истина, която Той е положил в нашите души. Затова ние сме внедрена истина в сърцевината на самото съществуване, която то превръща в слово.
Не сме призвани към повече от това – Бог ни изкупи, за да направи от нас живи слова, борещи се души и истина, достигаща върха на небесата.
Източник: сп. "Моето паство", бр. 27/2017 г.
Превод от арабски: Виктор Дора.
