Мобилно меню

4.7555555555556 1 1 1 1 1 Rating 4.76 (45 Votes)

888977"Но кажи само дума!" (Мат. 8:8). Това казал стотникът, който дошъл при Иисус, молейки за изцеление на слугата си. Този човек е разбрал, че словото на Иисус изцелява. Това, което е от полза, не са хорските слова. Словата са си слова, думи, т. е. те са като вятъра, който изчезва. Едно-единствено беше истинското Слово – Иисус Христос, Който е Словото Божие. И Той не само не е говорил напразно, но и е умрял действително за нашето изкупление. А ние в Църквата се събираме, за да Го чуем, когато Той изговаря Евангелието, това жизнено слово, за да се изцелим чрез него и то да стане в нас действена истина.

Всяка група вярващи хора желае да си построи църква, в която да се освещава, за да й бъде тя храм, който е сякаш низхождащо над нея небе. Камъните, които се поставят в този храм, не са нищо повече от символи, които обозначават насъбралите се около Словото-Христос сърца и възнасящите се към Него мисли. Това е небе, носено от всеки, който пожелае да го носи в себе си, и Бог, снизхождащ над всеки, който иска да постави единствената Истина върху вътрешния си престол, който е човешкото сърце.

Човек не може да се възнесе към Бога, освен ако Бог не изрече Своето Слово, тоест ако Той не слезе при него. Когото Бог го докосне с благодатта Си и с щедрата Си милувка, такъв човек вече е станал Божи син. Такъв вече пребивава в Царството, и следователно стои на небесата, поканен на Божия престол и е отдясно на силата Божия.

Великите неща са невидими, великите неща Бог ги изписва със Своята ръка, в помислите, и те са по-велики от историята и по-големи от всичко, за което говорят великите мислители.

Най-велики от най-великите личности не е задължително да са онези, които са споменати в книгите. Жена, която си гледа децата, млади хора, които се борят за опазване на своята чистота и целомъдрие, и човек, който държи на искреността – тези всички взети заедно са по-велики от която и да е личност, спомената в историята.

Божието царство е средоточие на човешките мечти, ожидащи най-доброто. Тези мечти на царството Божие се сбъдват преди всичко в хората. Хората обаче боледуват, умират, човекът се разпада. Но истината в нас, която е излял и дарил в нас Иисус, тази истина е безсмъртна и тя остава.

Ние изписваме Божието слово в нашето село и в нашия град, където живеем, ако разберем как да се борим за него, да се борим за онази истина, която Той е положил в нашите души. Затова ние сме внедрена истина в сърцевината на самото съществуване, която то превръща в слово.

Не сме призвани към повече от това – Бог ни изкупи, за да направи от нас живи слова, борещи се души и истина, достигаща върха на небесата.

Източник: сп. "Моето паство", бр. 27/2017 г. 

Превод от арабски: Виктор Дора.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wcqy4 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.