Мобилно меню

4.943661971831 1 1 1 1 1 Rating 4.94 (71 Votes)

hristosIII Неделя след Петдесетница. Събор на св. Доростолски мъченици; св. прпмчца Феврония; преп. Дионисий Атонски; св. прпмчк Прокопий Варненски

Литургийно свето евангелие: Рече Господ: светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината? Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях? Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът? Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат; а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях; и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци! И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде. (Мат. 6:22-33)

Кога нашите духовни очи са здрави и кога боледуват?

След като ни е посочил как трябва да се молим (чрез Господнята молитва „Отче наш”, която съдържа в себе си всички молитви); след като е изяснил смисъла на поста, нашият Господ Иисус Христос насочва вниманието ни към преходното значение на земните блага, към мимолетното богатство на земята и вечното богатство на небесата, чиито наследници можем да бъдем.

„Светило за тялото е окото”, казва Господ. Чрез очите ние получаваме най-непосредствено възприятие за заобикалящия ни свят, ориентираме се в него и различаваме светлината от тъмнината, предметите от техните сенки, деня от нощта. Давайки пример със сетивното зрение, Спасителят насочва вниманието ни към един чисто духовен проблем – за нашето духовно възприятие на света, за нашето здраво или болно отношение към него. Кога отношението ни към света е здраво и кога е болно? Кога нашите духовни очи са здрави и кога боледуват? Блажени Теофилакт Български пише: „Ако ти си оковал своя ум в грижата за богатството си, то ти си загасил светилника, омрачил си своята душа, защото както окото, когато е чисто, т.е. здраво, осветява тялото, а когато е лукаво, т.е. нездраво, оставя тялото в тъмнина. По същия начин грижите ослепяват ума на човека, а когато умът ослепее, цялата душа става тъмна, тъй като умът е око на душата”. Тук, разбира се, не става дума за насъщните житейски нужди на човека, задоволяването на които е условие за нормален живот. Става дума за многогрижието, за непрестанната и болестна по своя произход страст по обогатяване, по придобиване на материални блага при пълно загърбване на нашите духовни потребности, пренебрегвайки Бога. Веднъж заживели спокоен, материално подсигурен и задоволен живот, ние сме поставени пред опасността да забравим и пренебрегнем своето истинско предназначение. Затова Спасителят ни предупреждава: „Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре” (Мат. 6:24). Кои са тези „двама господари”? Единият е Бог – Източникът на всяка правда, на всяко добро, вечната и неизменна Светлина. Другият „господар” в св. Евангелие е наречен „мамон”. В древния езически свят мамон е „божеството” на богатството. Древните народи се покланяли на това „божество” като очаквали то да им даде онова, което прилепналите към плътта души искали: задоволеност, плътски удоволствия, земно богатство, слава и власт.

„Синко, дай си мен сърцето“

Богатството, само по себе си, не е нито добро, нито зло. Добро или зло може да бъде нашето отношение към него. Истинското зло се корени в нашия стремеж към богатството, в привързаността ни към земните блага. Иисус Христос не предоставя възможност за трети път – между доброто и злото, между правдата и неправдата, между истината и лъжата. „Третият път” е невъзможен. Той винаги ще бъде просто опит на злото да замаскира своята лукавост, да се представи за това, което не е. В живота си всеки човек, независимо от неговото социално положение, място или условия на живот, се оказва изправен пред този избор. Това което Бог ни благовести в Своето евангелие, се отнася до цялото човечество през всички времена, места и условия. То е универсално, вселенско и неотменно. „Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки” (Евр. 13:8). Оправданието, че такива са условията, при които живеем или че такъв е духът на времето, не може да отмени нашата отговорност пред Бога за нравствения избор, които правим или за нашето привързване към света.

Христос ни пита: „Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?” (Мат. 6:25). И тялото, и душата на човека са Божие творение. Ценността на човека е огромна. Човекът не е обикновено творение, а венец на цялото творение, най-съвършеното украшение на вселената, която Бог сътвори. Той ни призовава: „Синко, дай си мен сърцето” (Прит. Сол. 23:26). Цената на една спасена човешка душа е повече от всички земни богатства. Борбата за спасение на една човешка душа е по-голяма от всички и всякакви земни воини. Тази борба се води на арената на човешкото сърце. Както казва преподобни Макарий Велики: „Към което е привързано сърцето на човека и към което го влече неговото желание, то става за него бог. Ако сърцето желае винаги Бога, то Бог е Господар на сърцето му… Плаващите търговци, макар и да открият попътен вятър и тихо море, докато не стигнат до пристанището, винаги се намират в страх, да не би вятърът да задуха срещу тях, морето да се развълнува и корабът да бъде подложен на опасност. Така и християните, макар да усещат в себе си, че духа благоприятният вятър на Светия Дух, въпреки това се намират в страх да не задуха противоположен вятър и да не породи в душите им метеж и вълнение. Ето защо е нужно голямо желание, за да стигнат до пристанището на духовния покой, до съвършения мир, до вечния живот и вечната наслада в града на светиите, в небесния Йерусалим, в „църквата на първородните” (Евр. 12:23)”.

Този, който богатее в Бога

Днешният евангелски откъс завършва с Божия призив: „Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” (Мат. 6:33). „Показателно е, че Словото Божие определя да „търсим” царството и правдата Му. Не казва „искайте”, а „търсете”. Разликата е съществена. „Искайте” означава „чакайте да вземете”, както юдеите, които искат от Бога знамение, защото само Той дава личби (1 Кор. 1:22). „Търсете” (ζητεῖτε) означава: издирвайте, стремете се, борете се да намерите, да се подсигурите” (о. Георги Металинос). Да се подсигурите не със земни блага и наслади, а с придобиване на вечността.

„…и всичко това ще ви се придаде”, тоест Бог няма да ви остави гладни и жадни, Той няма да забрави за вашите земни нужди тогава, когато вие сте насочили своя взор, своята мисъл и желания към Него. В търсенето на Божието царство и Божията правда всички противоречия на нашата земна, социална правда, намират своето решение. „Този, който богатее в Бога – казва св. Нектарий Егински – вече не живее за себе си, а за своя ближен. Той има за своя грижа добруването на ближния и единственото му занимание е радостта на другите. Свободен от страсти, той желае онова, което е добро и благонравно, и съвършено за Бога, работейки с готовност за тази цел… Този, който богатее в Бога, вече е станал подобен на Него – истински образ и подобие Божие. Блажен е той, защото е разбрал своята мисия и преминава живота си съгласно своето призвание. Блажен е, защото Господ му е приготвил наследие в небесното царство.” Амин.

Публикувано в „Православен глас“, бр. 37, 2017 г.

www.facebook.com/nevrokopska.eparhia

© Неврокопска св. митрополия


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wcqx3 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски