III Неделя след Пасха -- на Св. мироносици. Св. ап. Яков Зеведеев; св. Донат, еп. Еврийски
Литургийно свето евангелие: В онова време дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово. Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял? И като узна от стотника, даде тялото Иосифу. А Иосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни. А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат. След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха. (Марк 15:43 – 16:8)
Йосиф от Ариматея
В днешния неделен ден св. Църква почита онези личности, които по време на страданията и кръстната смърт на Господ Иисус Христос проявили удивителна смелост и любов към Него. Това са Йосиф Ариматейски, Никодим и жените-мироносици.
Мойсеевият закон забранявал погребенията да се извършват в събота. Затова Йосиф от Ариматея, който бил богат и почитан член на юдейския синедрион, в петък вечерта, след като Господ Иисус Христос вече бил умрял телесно на кръста, отишъл при Пилат и поискал пречистото Му тяло, за да го погребе. След като римският управник получил уверението на стотника, че Иисус наистина е умрял, предал тялото Му на Йосиф, а той, като купил съответното платно за погребване на мъртви (което наричаме плащаница), увил в него божественото Тяло и Го положил в нов гроб, изсечен в скала. Преди разпъването на Спасителя Йосиф бил таен Негов ученик, тъй като се боял от юдеите. Но след смъртта на Господа, Бог му дал смелост и сила да заяви пред властите и управниците – римски и юдейски, че е ученик на Иисус Христос.
Случаят с Йосиф свидетелства, че учениците на Господ всъщност са били много повече на брой и че не са малцина тези, които са били верни Божии раби.
Защо обаче мнозина от тях не са изразявали явно своята вяра?
От една страна, боели се от юдеите и едва след като били укрепени от Господ, са намерили сили да изразят и явят своята вяра и да послужат на Бога в Неговото спасително дело. От друга, следвали са примера на Своя божествен Учител, Който бил „кротък и смирен по сърце” и не са създавали шум около себе си.
Техният пример ни окуражава никога да не се отчайваме - особено в моменти, когато ни се струва, че злото се увеличава и взима надмощие. Точно когато си мислим, че злото е възтържествувало, Бог по чуден начин ни посочва било отделни хора, било цели поколения, които имат жива вяра и страх Божий. Не трябва и прибързано да осъждаме, защото този, когото ние отхвърляме като грешник и беззаконник, пред Бога може да е велик и свят.
Жените-мироносици
Не е случайно това, че жените-мироносици първи се удостоили да научат от явилите им се ангели радостната вест за Възкресението на Господ Иисус Христос и станали апостоли и евангелисти преди самите апостоли. С тази велика чест те се удостоили, защото не се уплашили и не се скрили, както направили учениците на Господ. Напротив: и при разпятието Му стоели край кръста, и на гроба отишли със забележителна смелост, за да отдадат почит към мъртвото Му тяло. Не допуснали умът им да се скове от страх и пренебрегнали силата на Христовите врагове. Мироносиците последвали гласа на сърцето си, завладяно от божествената любов и озарено от Божията благодат.
По думите на прот. Александър Шмеман: „Кръстът отбелязва часа на земната вярност и земната любов. Тези, които по време на „тържеството” (при влизането на Иисус Христос в Йерусалим) изглеждат така далечни; тези, които почти не срещаме на страниците на Евангелието; тези, на които, по думите на евангелиста, Христос не е говорил за Своето възкресение и за които в тази нощ на кръста всичко свършвало, погивало - именно те се оказали верни, пребивавайки в земната любов. Св. евангелист Йоан пише: „А при кръста на Иисуса стояха майка Му, и сестрата на майка му, Мария Клеопова и Мария Магдалина” (Йоан 19:25).
На тези жени Христос не е разкривал тайните на бъдещето, както ги е разкрил на избраните дванадесет апостоли. Тези жени не познават нито смисъла на смъртта, нито тайната на бъдещата победа на наближаващото възкресение. За тях смъртта на Учителя и приятеля била смърт, край и при това – страшна и позорна смърт; страшно и позорно откъсване. Те стоели при кръста само заради любовта си към Христос и от обич са съпреживявали с Него. Те не оставили това бедно, измъчено тяло, но извършили всичко, което любовта извечно върши при последната раздяла. Тези, които Христос помолил да бъдат с Него в часа на страшната борба, когато по думите на Евангелието Той започнал „да скърби и да тъгува” – те Го оставили, разбягали се, отрекли се. А онези, които Той за нищо не е молил, Му останали верни със своята проста човешка любов. „А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше” (Йоан 20:11). Така през всички векове плаче любовта, както Сам Христос е плакал на гроба на своя приятел Лазар. И ето, тази любов първа узнава за победата; на тази любов, на тази вярност първом се дава да узнае, че не трябва повече да плаче, че „победата е погълнала смъртта” и че такава безнадеждна раздяла никога вече няма да има.
Ето какъв е смисълът на възкресението за жените-мироносици. То напомня, че единствени любовта и верността са сияели тогава в онзи безнадежден мрак. То ни призовава да запазим любовта и верността в света. То осъжда нашето малодушие, нашия страх, нашето вечно и робско самооправдание. Никому неизвестните Йосиф и Никодим и жените, идващи на разсъмване на гроба – те заемат толкова малко място в Евангелието. И все пак именно тук се решава вечната съдба на всеки едни от нас”.
В една своя прекрасна беседа свети Григорий Палама, като тълкува съответните места от евангелското повествование, казва, че първа света Богородица с Мария Магдалина тръгнали към гроба. Тогава станал трусът и по чудесен начин се отместил камъкът от входа на гроба. Мария Магдалина, щом видяла празния гроб, се слисала и веднага хукнала да съобщи на апостолите за това. После се върнала и се удостоила да види ангелите и Самия възкръснал Господ. А света Богородица междувременно била видяла ангелите и научила за Възкресението. Тогава дошли и останалите мироносици, видели и те отместения камък и чули от ангела вестта за Възкресението. Едни от тях били завладени от страх и в своето объркване не казали на никого нищо. Но други и преди всичко света Богородица се изпълнили с голяма радост. И както се връщали да съобщят на учениците, първи видели Господ сред светлината на Възкресението.
Да се молим, та и ние по неизказаната Божия милост да се удостоим да участваме в събитието на възкресението и спасението чрез вярата си в Господ Иисус Христос, която ни дава сила и смелост. Да се доверим на словото Му и да го изпълняваме. Амин.
Публикувано в „Православен глас“, бр. 29, 2017 г.
© Неврокопска св. митрополия
