„Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа“
(Иоан 20:18)
Възлюбени!
Сред великите добродетели, украсявали живота на светите жени-мироносици, най-ярко блестeли светата им ревност за Христос, благоговението и мъжеството на душата. Каква охрана и укрепления поставили юдеите и Пилат при гроба на Христос, нашия Спасител, за да не дойдат през нощта Неговите ученици и да не Го откраднат! Притърколили огромен камък пред гроба Господен, с печати запечатали този камък, поставили на стража въоръжени воини. Но всичко това не изплашило и не ужасило светите жени-мироносици. Техните велика ревност, свещено благоговение и душевно мъжество преодолели всички тези препятствия, а решимостта им не била разколебана от множеството стражи пред Гроба. Само една мисъл, едно само желание ръководели техните умове и сърца – с цялата си вяра и благоговение да послужат на погребението на Най-скъпия Спасител.
Соломон някога е казал: „Мъж намерих един от хиляда, но жена между всички тях не намерих“ (Екл. 7:28). Но ето тук има жени, които са по-мъжествени от мъжете. Мъжете – ученици на Христос, се скрили поради страх от юдеите. Петър, пламенен и твърд във вярата, и той три пъти се отрекъл от Господа, за което после се каял и горчиво плакал (Лука 22:62). А жените, по своята природа боязливи и немощни и често страхуващи се даже в случаи, когато няма опасност, тук, в служението на погребението на нашия Спасител, се оказват по-силни и по-мъжествени от мъжете. Те не се боят от яростта на юдеите и стражата на Гроба Господен също не вълнува техните сърца.
Учениците-мъже се изплашват и се разбягват във всички посоки, както им е предрекъл Спасителят. А светите жени се събират. Онези се крият, а тези излизат на светлината Божия, насочват се към пазара и купуват миро и аромати, за да помажат Живоносното Тяло на Христа. О, блажени жени, как не се изплашихте, а тръгнахте през нощта сами и как дръзнахте да се прибилижите до онова място, което пазели царските воини, и как не се побояхте, но се опитахте да отвалите камъка, да счупите печата, да отворите гроба, за да помажете с аромати Тялото Господне? Тези ваши подвизи са произтичали от ревността, благоговението и великото мъжество на вашите души.
По природа вие сте били немощни жени, но не и по ум и по сърце, тъй като в нищо не се е проявила у вас женската немощ, но всички ваши подвизи надхвърлили мъжеството на мъжете. Върху вас наистина се изпълнило словото на Писанието, което гласи: „силата Ми се в немощ напълно проявява“ (2 Кор. 12:9), и още: „Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните“ (1 Кор. 1:27; Пс. 8:2; Мат. 21:16). Във вашите сърца наистина са били словата на Пресветия наш Спасител, Който е казал: „И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият“ (Мат. 10:28). И казва още Светият Дух: „Дерзайте, и да крепне сърцето ви; дерзайте всички, които се надявате на Господа!“ (Пс. 30:25). Вие преди апостолите извършихте дело на апостоли. Вие преди светите мъченици предявихте тяхната вяра и мъжество.
Илия, великият пророк, възпламенявайки се с божествена ревност, разобличил Ахав, а вие сте посрамили пазачите на Гроба Господен. Гедеон някога с триста войници съкрушил многочислената войска на мадиамците (Съд. 7:25). А вие, заедно с праведните мъже Йосиф и Никодим, се оказахте по-силни от всички укрепления на юдеите и на Пилат и станахте безстрашни служителки, готови дори до жертва да служите на Този, Който дойде да послужи и да положи душата Си за изкуплението на целия човешки род. Вие, о, свети жени, заедно с Пречистата Дева Мария, майката на вечния наш Спасител, с велика ревност и мъжество сте се събрали и сте извършили най-ранната служба на Спасителя. Затова сте се сподобили с честта преди апостолите да проповядвате за Възкресението на Господа.
Възлюбени вярващи!
Кои са тези свети жени-мироносици, т. е. носещи миро, които са следвали Христос заедно с апостолите и са се сподобили да бъдат свидетелки на страданията на Господа, да помажат светото Негово Тялото, когато е лежало в Гроба, с аромати? Светото Евангелие кратко ни посочва техните имена и дела.
Първа и най-преизпълнена с духовна ревност и мъжество е Мария Магдалина от град Магдала в Галилея.
Другите жени-мироносици са: Мария – майката на Яков (Марк 16:1) и на Йосия (Марк 15:47), т. е. братовчедка на майката Божия; Мария Клеопова (Иоан 19:25) и Саломия, майката на синовете Заведееви (Мат. 27:56; 28:1; Марк 16:1; Лука 24:10). След това – Йоанна, жената на Хуза, Иродовия домакин; Сусана и много други, служещи на Хрисос със своите имоти (Лука 8:3). Сред мироносиците се отличават и Марта, и Мария – двете сестри на Лазар от Витания, при които често отсядал Спасителят със светите апостоли на път за Йерусалим или Галилея.
Кои са били главните добродетели на тези жени-мироносици? Преди всичко те твърдо вярвали, че Иисус Христос е Син Божи, Месията, възвестен от пророците, Който е дошъл на земята, за да спаси човешкия род. След това те са имали чист, свят живот в молитва и пост, във въздържание и милостиня, пребивавали са във взаимна свещена любов, според силите си с любов са оказвали гостоприемство на Иисус и на Неговите свети ученици.
Вярата и ревността на жените-мироносици не се ограничавали само с това. Те не просто приемали Господа в домовете си, омивали нозете Му, слагали Му трапеза и Му предоставяли възможност да отдъхне, но свръх това – с ревност вървяли след Христос, били свидетелки на Неговите чудеса и с дръзновение изповядвали, че Той е Син Божи, Спасителят на света.
Най-голямо мъжество жените-мироносици проявили по време на страданията на Господа. След като учениците заради страх Го напуснали и Петър се отрекъл от Христос, единствените, вървящи след Него отдалече, били светите жени-мироносици начело с майката Божия, Мария Магдалина и апостола на любовта – Йоан. Но как, нима може да бъде изоставена божествената любов?
Храбростта и мъжеството на жените-мироносици се проявили и на Кръстния път към Голгота. Само те със св. Йоан съпровождали Господа към разпятието и били свидетели на Неговите страдания. Само те се молили за Него със сълзи и с дълбоки въздишки, така че Спасителят милосърдно се обърнал към тях с думите: „дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си... Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?“ (Лука 23:28, 31).
На Голгота единствено светите жени-мироносици заедно с апостола на безсмъртната любов били свидетели на разпятието на нашия Господ Иисус Христос. Те Го видели гол, без хитон, разпнат на кръста. Видели Го окървавен и падащ под тежестта на Кръста. Видели как гвоздеите пронизват ръцете и нозете на Господа, и в състрадание застинали под Кръста. И чули хулните слова на юдеите, покаянната изповед на разбойника и сърцераздирателната молба на Спасителя: „Или! Или! лама савахтани? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?“ (Мат. 27:46).
Жените-мироносици видели как помръкнало слънцето, как небето потънало в скръб, как мъртвите станали от гробовете и чули молбата на Сина Божи за опрощаване на убийците: „Отче! прости им, понеже не знаят, що правят“ (Лука 23:34). Именно тези жени – по-мъжествени от апостолите, по-ревностни от учениците, видели как хвърляли жребий за хитона на Христос, изтъкан от ръцете на майката Божия, и чули Неговото последно слово: „Отче! в Твоите ръце предавам духа Си“ (Лука 23:36).
Ето колко голяма била ревността, твърдостта на вярата и душевното мъжество на светите жени-мироносици! Те не се боели от кръвожадните римски войници. Не се изплашили от яростта на нямащите страх Божи юдеи и съвсем не изпаднали в страх, подобно на нямащите упование, от смъртта на Господа на Кръста!
Но мъжеството на жените-мироносици не се проявило само на Голгота. Те присъствали в петък вечерта при снемането на Господа от Кръста и, заедно с Йосиф Ариматейски, купили плащаница и аромати, помазали Тялото Му с тях, загърнали Го в плащаницата, положили Го в Гроба и поставили камъка до вратата на Гроба. А Мария Магдалина и Мария, майката на Йосия, гледали къде Го положили. И след като настанал съботният ден, Мария Магдалина, Мария, майката на Йосия, и Саломия купили аромати, за да отидат и Го помажат.
И в ранното утро на първия ден от седмицата, т. е. неделя, когато слънцето изгрявало, пристигнали на Гроба. И говорели помежду си: „кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха. Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса. Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха“ (Марк 15:46-47; 16:1-10).
Виждате ли ревността на мироносиците, тяхното мъжество и твърдост на вярата в Сина Божи? Виждате ли мъжеството на тези свети жени? Учениците седели, скрити и заключени в стаята от страх пред юдеите, а те купили плащаница и аромати, за да помажат Тялото на Иисус. Учениците плакали и ридали за смъртта на Господа, а те на разсъмване се затичали към Голгота, за да видят Гроба. Онези в страх чакали вести от Голгота, а тези, влизайки в Гроба, приели от Архангел Гавриил вестта за Възкресението на Господа чрез думите: „Не плачете повече!“. След това по негово повеление бързо се върнали обратно и казали на апостолите, че Христос е възкръснал – че Него вече го няма в Гроба!
Ето колко мъжество и вяра, колко твърдост и дръзновение са имали тези жени. Мъжете седят затаени, а те тичат към Гроба, влизат вътре, донасят аромати, ободряват се една друга, беседват с ангели, първи виждат Живоносния Гроб и плащаницата, поставена встрани. Не се страхуват нито от нощната тъмнина, нито от воините, охраняващи Гроба, нито от смъртта, нито от ангелите, нито от нищо. Имали са само едно едничко желание – да видят Иисус, да Го помажат и да целунат Неговото свето Тяло. Жените-мироносици са първите и най-достойни свидетелки на разпятието, смъртта, погребението и Възкресението на Господа. Те първи са възвестили на апостолите и на целия свят, че Христос възкръсна, че смъртта, дяволът и адът са победени и раят е отворен.
Къде са сега любящите Христа жени-християнки, също така твърди във вярата и добрите дела, като жените-мироносици от светото Евангелие?
Все пак броят на светите жени в Християнската църква е нараснал и понякога даже превишава броя на мъжете. Да си спомним огромния сонм от свети жени-мъченици каквито са равноапостолна Текла; Варвара, убита заради Христа от собствения си баща; Екатерина; Ирина; Мария; Софѝя със своите три дъщери; Феврония; Татяна и Филотея Арджешска. Голям е броят и на преподобните жени, подвизавали се в манастирите и пустините, станали съсъди на Светия Дух и извършвали чудеса. Да споменем само някои от тях: Мария Египетска, Евфросиния, Ксения, Пелагия, Мелания, я също Параскева Яшка (Епиватска, Търновска – бел. прев.), Теодора Сихлска и мн. др.
Всички тези преподобни са невести Христови, ученички на светите жени-мироносици и молитвеници за Църквата и за всички нас.
Възлюбени вярващи!
Днес е денят на жените-християнки. Те са приемници на жените-мироносици, дъщери на Възкресението, рабини Господни, светилници на вярата, души на семейството. Жените-християнки от Православната църква по-крепко от мъжете пазят пламъка на вярата и древните традиции, свещения огън на молитвата и благочестието в нашите домове. Вярващите жени същевременно са и добри майки, предани християнки, честни и трудолюбиви съпруги, образец за обществото. Вярващите жени са първи в храма, първи на молитва, в пост, в труд, милостиня.
От такива прекрасни майки се нуждаят съвременните семейства. От такива благочестиви дъщери се нуждае Църквата Христова. От такива честни и образцови във всичко жени толкова много се нуждае съвременното общество, в което живеем. Днес обаче има толкова много жени, които нито искат да раждат деца и да стават майки, нито да дават добро християнско възпитание. Колко майки убиват по-голямата част от своите деца (в утробите си – бел. прев.), а тези малкото, които раждат, не ги възпитават в страх Божи, предоставят ги сами на себе си, за да станат бреме за семейството и позор за обществото.
Майки, вие сте днешните мироносици на Църквата Христова. Донесете на Господа не драгоценни аромати, а вашата чиста вяра и добри деца, добре възпитани и вярващи. Преди всичко им говорете за Бога, за светците, за Църквата и за нашите предци. Не ги съблазнявайте с нищо и им давайте да четат добри книги, колкото е възможно – повече. Вие можете да вложите огромен принос в духовното обновяване на света, Църквата, обществото. Добавяйте елей на святост в душите на своите деца. Утре те ще станат велики души, добри хора, благоговейни свещеници, просветени учители, образцови християни. Бъдещето на семейството, на децата, на Църквата преди всичко зависи от вас. Изпълнявайте своя дълг като вашите майки. Спомнете си какви свети майки сте имали!
Млади девойки, заради Господа пазете неопетнена честта си и добрата си вяра, докато сами не получите статуса на майки в Църквата и в обществото. Също и вие, вдовици и стари майки, проявявайте внимание към младите, децата, окръжаващите. Не мълчете! Младите майки се нуждаят от вашия пример и жертва, младите деви се нуждаят от вашия съвет, а децата и внуците – от вашата молитва, сълзи и разобличение.
Всичко започвайте с Господа, с молитва, с редовна изповед и с голямо смирение и търпение. Повече добри майки, повече честни и вярващи вдовици и деви означават за утрешния ден повече деца у дома, повече вярващи в храмовете, повече мир в семейството и повече души в рая! Амин.
Христос възкръсна!
Превод: Красимира Ковалкова
* Източник: Православие.Ru
