Пета неделя след Пасха – на Самарянката; св. Исидор, св. мчк Йоан Български
Литургийно свето евангелие: В онова време Иисус дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Иосифа. Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус й казва: дай Ми да пия. (Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна). Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.) Иисус й отговори и рече: да би знаела дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива. Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода? Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му? Иисус й отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен. Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя. Иисус й казва: иди повикай мъжа си и дойди тука. Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус й казва: добре каза, че мъж нямаш; защото петима мъже си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза. Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк. Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме. Иисус й казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца. Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите. Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят.
Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина. Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос, когато Той дойде, всичко ще ни възвести. Иисус й казва: Аз съм, Който говоря с тебе. В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея? Тогава жената остави стомната си и отиде в града и казва на човеците: дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос? Тогава те излязоха из града и идеха към Него. Между това учениците Го молеха, казвайки: Рави, яж! Но Той им рече: Аз имам храна да ям, която вие не знаете. Поради това учениците думаха помежду си: да не би някой да Му е донесъл да яде? Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело. Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва. Вече и жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят. Защото в тоя случай права си е думата: един сее, а друг жъне. Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд. И много самаряни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелствуваше: каза ми всичко, що съм сторила. Затова, когато самаряните дойдоха при Него, молиха Го да постои при тях; и Той престоя там два дена. И още по-много народ повярва поради словото Му. А на жената думаха: ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос. (Йоан 4:5-42)
Разговорът на Иисус Христос със самарянката
Господ Иисус Христос е най-добрия пример за нас, вярващите, и ако Го следваме, ще се удостоим да участваме и в небесната Му слава. Неговата беседа с жената от Самария ясно ни показва, че Той е използвал всяка среща и общуване с хората, за да ги доведе до познание на истината, до покаяние и спасение. Така и ние, подражавайки на Неговия пример, трябва да имаме като основа и цел на взаимоотношенията ни с останалите хора приближаването си до Бога и получаването на божествената благодат. Не бива да мислим, че срещата ни с определен човек е случайност и трябва да различаваме Божия промисъл за нашето спасение.
Резултатът от разговора на Господ със самарянката е удивителен и наистина благодатен. Чудото, което Спасителят извършил с тази жена е по-голямо, отколкото множеството изцерения на страдащи от различни телесни болести, защото Бог лесно може да изцери всяка телесна болест. Спасително за човека е да се осъзнае, да се разкае и да пожелае да се промени. Това обаче е въпрос на личен избор и вътрешна духовна борба, което е ценно и има стойност пред Бога. Думите на Господ Иисус Христос довели до разкаяние, до познаване на истината и до истинско Богопоклонение не само самарянката, но и всички жители на нейното селище.
Ако делата ни са проникнати от непрестанно помнене на Бога и на Неговите спасителни заповеди, ние ставаме чеда Божии, синове и дъщери -- наследници на вечното Му царство.
Приемането на Иисус Христос като Месия
В беседата си с жената-самарянка Спасителят не я изобличил директно за нейния греховен живот, нито я убеждавал да спре да греши и да живее нравствено и добродетелно. Но тя в лицето на Иисус разпознала дългоочаквания от векове Месия, което довело до нейното покаяние и тя, променяйки своя живот, поела по пътя на своето спасение.
Следователно, победата ни над греха и истинското ни почитане на Бог Отец се основава на правилната ни вяра в Иисус Христос като наш Господ. Ако не познаем тази истина, тогава според верните думи на Спасителя ще умрем затънали в греховете си (Йоан 8:24).
„С дух и с истина”
Свети апостол Павел заявява, че никой не може да изповяда Иисус за Господ, освен чрез благодатта на Светия Дух (1 Кор. 12:3). Когато самарянката в своята искреност поискала от Иисус водата, за която Той й казал, че е извор на вечния живот, отворила сърцето си, за да приеме Светия Дух, чрез Който била просветена, повярвала и изповядала Иисус като Месия и Христос. Така в онзи миг тя се поклонила на Бог Отец „с дух и с истина” – поклонение, което на Петдесетница чрез слизането на Светия Дух се дало на цялото човечество.
В това истинско богопоклонение и богопочитание намираме и нашето спасение, а изповядването на името на Господ Иисус чрез благодатта на Светия Дух ни разкрива спасителната истина, че Бог е Света Троица.
Него нека прославяме винаги, съхранявайки себе си непрекъснато в благодатта на Светия Дух. Амин.
Публикувано в „Православен глас“, бр. 31, 2017 г.
© Неврокопска св. митрополия
