Трета неделя на Великия пост – Кръстопоклонна. Св. мчци Хрисант и Дария
Литургийно св. евангелие: Рече Господ: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели. И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила (Марк 8:34 – 9:1).
Силата на честнѝя Кръст
В Третата неделя, т. е. в средата на Великия пост, св. Църква припомня кръстните страдания на Господ Иисус Христос, „понеже през време на поста сякаш и ние някак се разпъваме, умъртвявайки греховните страсти, и лесно можем да изпаднем в униние“ (синаксар за Кръстопоклонна неделя). Ако се случи да поемем по стръмен и труден път, бързаме да стигнем до някое сенчесто дърво, за да отдъхнем под него и с подновени сили да продължим да се изкачваме нагоре. Тъй и през Великия пост св. Църква издига св. Кръст, Дървото на живота, та укрепени във вярата за спасението, дошло чрез него, да съберем сили, за да продължим усърдно да се трудим в подвига на поста.
В древност кръстът е бил оръдие за най-позорно и жестоко наказание, на което са подлагали единствено робите и най-големите престъпници. След като обаче е бил осветен със страданията на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, той е станал благодатна сила срещу злото и греха, чест и слава за вярващите.
Какво значи да се отречем от себе си?
„Да се отречем от себе си значи да оставим греховния живот. Грехът, посредством който е станало нашето падение, е станал като че естествен за нас: отричането от греха е станало отричане от естеството, отричането от естеството е отричане от себе си. Вечната смърт, поразила душата ни, се е превърнала в наш живот. Тя иска своята храна – греха, своето наслаждение – греха; чрез такава храна и такова наслаждение вечната смърт поддържа и запазва своята власт над човека... Против тази вечна смърт, представяща се за живот за боледуващото от страшно падение човечество, Господ произнася Своята присъда: Който иска да спаси душата си, развивайки в нея живота на падението или вечната смърт, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, умъртвявайки в себе си греховните пожелания и отричайки се от греховните наслаждения, той ще я спаси (Марк 8:35). Посочвайки целия свят, стоящ пред погледа ни с всичките му красоти и прелести, Господ казва: Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? (Марк 8:36). Каква полза ще придобие човек, ако притежава не нещо маловажно, но дори целия видим свят? Този видим свят е само кратковременна странноприемница за човека! Няма никакъв предмет на земята, никакво преимущество, което бихме могли да признаем за своя собственост. Наша собственост, наше имущество и съкровище – това е нашата душа, и само тя. Какъв откуп ще даде човек за душата си? (Марк 8:37) – пита словото Божие. С нищо няма да възстановим погубването на душата, когато я убие вечната смърт, прелъстително представяща се за живот.
Какво значи да вземем своя кръст?
Да вземем своя кръст означава великодушно да понасяме насмешките и поруганията, с които светът обсипва Христовия последовател.
Да вземем своя кръст означава доблестно да претърпяваме тежкия, невидим труд, невидимото страдание и мъченичество заради Евангелието в борбата със собствените страсти, с живеещия вътре в нас грях, с духовете на злобата, които с ярост ще въстанат против нас и с ожесточение ще ни се възпротивят, когато решим да снемем от себе си игото на греха и да се подчиним на Христовото иго.
Да вземем своя кръст означава с покорност и смирение да се подчиним на временните скърби и бедствия, които е благоугодно на божествения Промисъл да допусне за нас, за очистване на нашите съгрешения. Тогава кръстът служи на човека за стълба от земята към небето. По тази стълба се е изкачил споменатият в Евангелието разбойник, изкачил се е от най-ужасните престъпления към най-светлите обители на рая: от своя кръст той е произнесъл изпълнени със смиреномъдрие думи; чрез смиреномъдрието е встъпил в богопознанието, чрез богопознанието е придобил небето.
Да вземем своя кръст означава доброволно и с усърдие да се подчиним на лишенията и подвизите, с които се обуздават безсловесните стремежи на нашата плът. Към такова разпъване на плътта е прибягвал и св. ап. Павел: Изнурявам и поробвам тялото си, да не би, като проповядвам на другите, сам негоден да стана (1 Кор. 9:27). Ония, които живеят по плът, т. е. които не обуздават своята плът, а допускат тя да властва над духа, не могат да угодят Богу. И затова, живеейки в плът, ние трябва да живеем не за плътта!
Какво значи да вземем кръста и то именно своя кръст?
Това означава, че всеки християнин трябва търпеливо да понася именно тези оскърбления и гонения от света, които го постигат, а не някакви други. Това означава, че всеки християнин трябва с мъжество и постоянство да се бори именно с тези страсти и греховни помисли, които възникват в него. Означава, че всеки християнин трябва с покорност, с преданост на Божията воля, с изповядване на Божието правосъдие и милосърдие, с благодарение към Бога да понася именно тези скърби и лишения, които ще му допусне божественият Промисъл. Означава да се задоволяваме с тези именно телесни подвизи, които съответстват на нашите телесни сили, от които именно се нуждае нашата плът, за да бъде държана в ред, а не да се стремим, увличайки се от тщеславно усърдие, по израза на св. Йоан Лествичник (Лествица, 26), към усилен пост, към усилено бдение и други прекомерни подвизи, разрушаващи телесното здраве и насочващи духа към самомнение и самопрелъстяване. Всеки човек има свой кръст. И именно него трябва да приеме със себеотрицание и да последва Христа.
Какво означава да последваме Христос?
Означава да изучаваме Евангелието, да имаме Евангелието за единствен ръководител на дейността на ума, сърцето и тялото. Означава да вземаме своя начин на мислене от Евангелието, да настроим сърдечните чувства според Евангелието и всичките ни постъпки, всичките ни движения, тайни и явни, да бъдат израз на Евангелието.
Възлюбени братя и сестри!
Отдавайки днес, според устава на св. Църква, поклонение на честнѝя Кръст Господен с телата си, да му отдадем поклонение и духом! Да почетем честнѝя Кръст Христов – оръдие на победата и знаме на Христовата слава, – като всеки изповяда от своя кръст: „Получавам заслуженото според делата си! Помени ме, Господи, в Твоето царство!“. Със съзнание за своята греховност, с благодарност към Бога, с покорност пред Божията воля да направим от своя кръст оръдие на наказанието и знаме на безчестието – оръдие на победата и знаме на славата, подобно на Господния Кръст. Чрез кръста си ние отваряме рая. Да не си позволим зловреден ропот и особено душепагубна хула, които често се чуват от устата на заслепения, ожесточен грешник, измъчващ се и терзаещ се на своя кръст, напразно опитващ се да се избави от него. При ропот и хула кръстът става непоносимо тежък, увличайки в ада разпънатия на него. „Какво съм направил?“ – вика неосъзнаващият се грешник и укорява в несправедливост и немилосърдие правосъдния и милосърден Бог, порицава и отхвърля Божия Промисъл; виждайки Сина Божи разпнат, насмешливо и лукаво иска от Него: ако си Ти Христос, спаси Себе си и нас (Лука 23:39), слез от кръста! (Мат. 27:40). Нашият Господ Иисус Христос обаче доброволно благоволи с плътта Си да възлезе на Кръста и да претърпи смърт (Възкресен тропар, гл. 2, и Възкресен тропар, гл. 5), та чрез Кръста да примири човечеството с Бога и чрез смъртта да спаси човеците от вечна смърт. Амин“.
* Из „Аскетическа проповед“ на св. Игнатий Брянчанинов, публикувано в: Православен глас, бр. 23, 2017 г. (бел. ред.).
