II Неделя на Великия пост - на св. Григорий Палама; преп. Теофан; св. Григорий Двоеслов; преп. Симеон Нови Богослов
Литургийно свето евангелие: В онова време Иисус влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща. Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото. И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният. Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете. Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог? Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си. Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали. (Марк 2:1-12)
Христос - нашият божествен Учител
При първото Христово пришествие, когато Синът Божи се въплътил и живял на земята сред човеците, Той постепенно ги водел към все по-пълно и задълбочено познаване на Неговата личност. Чудесата, които извършвал свидетелствали за божествената Му природа и за това, че е равен по чест и по сила на Своя Отец. Това ясно се вижда и от днешното литургийно св. евангелие.
Църквата като лечебница
Няколко дни след влизането на Иисус Христос в Капернаум, мнозина като чули, че Той се намира в една къща, побързали да се съберат в нея с надеждата, че ще могат да Го видят и да чуят душеспасителната Му проповед. Събралото се множество било толкова голямо, че за четиримата мъже, които заедно с одъра донесли парализирания си другар, било невъзможно да влязат. Но вярата, че страдащият ще получи дългоочакваното изцерение, ги подтикнала да намерят решение и те, без да се бавят, разкрили покрива на дома и го спуснали пред нозете на Господа. Като видял искрената им вяра, както и вярата на самия парализиран, Спасителят го дарил с онова, което е по-ценно от всичко останало – прошката на греховете.
а присъстващите книжници и фарисеи, които много добре знаели Писанието, било ясно, че само един Бог може да прощава грехове. Затова казали в себе си: „какво тъй богохулствува Тоя?”. Тогава Иисус Христос им дал още едно свидетелство за Своето божествено естество – узнавайки мислите им, разкрил съкровените тайни на сърцата им, за които, според св. пророк, единствено Бог знае (вж. 3 Цар. 8:39; Пс. 7:10; Йер. 17:9-10).
Книжниците и фарисеите останали безчувствени и невярващи, а сърцата и духовните им очи заключени и незрящи. И Господ, за да удостовери действителността на чудото, както и онова, което невидимо станало в душата на парализирания, изцерил тялото му като се обърнал към него с думите: „стани, вземи си одъра и върви у дома си”. Св. Йоан Златоуст отбелязва, че чрез това изцерение Господ е показал, че е Творец както на душата, така и на тялото на човека. Чрез видимото изцерение Той засвидетелствал истинността на невидимата прошка, т. е. посредством явното утвърдил тайното и посредством по-лекото – по-трудното.
Великият защитник на Православието и борец срещу латинската ерес свети Григорий Палама, чиято памет честваме днес, пише: „Случило се това, което никой никога не е видял и не е чувал по-рано: днес се яви едновременно Бог и Човек, Който има две природи и притежава две действия: говори действително така, както е присъщо на нас, хората; и върши каквото иска със словото и повелението Си, като Бог. И с делата Си ни уверява, че Той е Този, Който в начало създал всичко, както се казва в псалома: „Той рече - и всичко стана; Той заповяда - и всичко се яви” (Пс. 32:9). Ето защо, и в този случай след Неговото слово незабавно последвало дело: ”...и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха”(Марк. 2:12)” (Из Слово за Втората неделя на Великия пост).
„Под „одър” – по-нататък продължава той, – разбирай тялото, в което почива умът, подчинен на тялото и вървящ след плътските стремежи, придържайки се към делата на греха. След оздравяването, нашият ум става зрящ и започва да ръководи тялото, което му е подвластно. Чрез него той дава плодове и дела на покаяние, така че всички, които виждат това – прославят Бога. Онзи, който вчера бил митар, днес е Евангелист; гонителят станал Апостол; разбойникът - Богослов; този, който доскоро живеел със свинете - станал син на Небесния Отец.”
Такава е силата на покаянието! В св. Църква покаянието е лечение, а прошката - изцерение. Затова чудото, което Господ Иисус Христос извършил, изцерявайки разслабения, е пример за всички нас. Всички ние - в различна степен - се намираме в духовна разслабеност. Лекарят на душите и телата, нашият Господ Иисус, може да изцери всекиго от нас, но трябва да се обърнем към Него, да отидем в Лечебницата, която е св. Църква, и да приемем духовния лек на св. Тайнства – Покаяние (Изповед) и Причастие.
Нашият ум е разслабен от греховни помисли? - Нужна ни е изповед. Нашето сърце е обременено със страсти? - Нужен ни е Безстрастен Лекар. Нашето тяло е подчинено на различни грехове? - Нужна ни е банята на Покаянието. Нашият съвместен живот се е превърнал от радост в тежко бреме? - Нужна ни е благодатта на прошката, търпението и любовта.
Ето, Христос и днес е в Капернаум, в дома на утешението, т.е. в св. Църква, която е дом на Утешителя. Нека не се колебаем и да побързаме да влезем в нея, за да получим изцерение и опрощение, спасение и вечен живот.
Грях и болест
Първото нещо, което Господ направил, след като четиримата мъже донесли парализирания, за да бъде излекуван от телесния си недъг, било да му прости греховете. Тълкувайки това действие на Спасителя, блажени Теофилакт и Евтимий Зигабен отбелязват, че чрез него Господ ни учи, че болестите на тялото, в повечето случаи (но не винаги, разбира се!), са резултат от греховете ни.
Ако внимателно четем Свещеното Писание, ще установим, че в него на много места се споменава за връзката между греха и болестите. Парализираният във Витезда бил изцерен от Иисус Христос, Който го посъветвал повече да не греши, за да не му се случи нещо по-лошо. За прегърбената жена Той дал да се разбере, че сатаната й причинил това страшно заболяване. Също и по повод на галилейците, които Ирод убил, и на 18-те мъже, върху които паднала кулата в Силоам и ги убила, Господ пророкувал пред Своите слушатели, че ако не се покаят, всички те ще загинат по подобен начин. Това не е заплаха на някой безжалостен и немилосърден бог. Съвсем не! Това е грижа на любящ Отец, Който иска да ни предупреди и предпази, като ни покаже, че грехът е първоизточникът за всички разстройства в човека и неговата душа. Бог не наказва човека. Той сам се наказва чрез греховете, които върши и които го отдалечават от неговия Творец. Всички болести, които Бог допуска да ни сполетят, са само средства, чрез които Спасителят иска да ни отрезви, да ни опомни и да ни приближи до Себе Си. Както свидетелства св. Паисий Светогорец: „Болестта ми е принесла толкова полза, колкото не са ми донесли всичките години подвижничество”.
Като имаме предвид тази истина, нека не посрещаме болестите и скърбите като светски хора, възлагайки надеждата за нашето оздравяване само на човеци. На първо място сред нашите действия трябва да бъде покаянието ни, изпросването на Божията милост и на прошка за греховете ни. Ако постъпваме така, тогава, дори и да не се освободим изведнъж и напълно от болестите и скърбите, все пак със сигурност Господ ще отслаби тяхната сила и ще превърне техния пламък в роса, сред която ще вървим с бодро сърце, славословейки всеблагия Бог – Отец, Син и Свети Дух во веки. Амин.
Публикувано в „Православен глас“, бр. 22, 2017 г.
