Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (71 Votes)

2017 03 25 2227Четвърта неделя на Великия пост –­ преп. Йоан Лествичник; Събор на св. архангел Гавриил; св. мчк Георги Софийски Стари

Литургийно св. евангелие: В онова време някой-си човек дойде при Иисуса и, като Му се кланяше, рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха. Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене! И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен. И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство; и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни. Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия. И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми. А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана. И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним? Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост. Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне (Марк 9:17-31).

Подвижническият живот

За православните християни Великият пост е време на усилени подвизи, на усърдни молитви, на изпитване на съвестта и вглеждане в дълбочината на душата. „Пoстът, по думите на св. Софроний Врачански, кaтo всeки чoвeшки труд oтнaчaлo ни сe стувa тeжък и умoритeлeн, a пoслe стaвa лeк, рaдoстeн и приятeн, oрaчът сee с труд и скръб, нo жънe с вeсeли пeсни“.

Бог знае, че въпреки горещото и искрено желание за богоугоден живот, човекът е немощен и има нужда от подкрепа, от ободряване и окуражаване в подвига. Затова всеки неделен ден през Четиридесетницата св. Църква ни запознава с живота и духовните подвизи на велики Божии раби, какъвто е и днес честваният преп. Йоан Лествичник. Роден и живял през 6 век, преп. Йоан, едва навършил 16 години, постъпил в Синайския манастир, където приел монашество и се подвизавал под духовното ръководство на опитния старец авва Мартирий. След смъртта на духовния си наставник преп. Йоан избрал отшелническия живот, отдалечил се в пустинното място, наричано Тола, и прекарал там четири десетилетия в безмълвие, пост, молитви и покайни сълзи. Надарен с проницателен ум, умъдрен от натрупания духовен опит, той с любов поучавал всички, които идвали при него, наставлявайки ги по пътя на спасението. На 75-годишна възраст преподобният бил избран за игумен на Синайската св. обител, която управлявал четири години до смъртта си (ок. 603 г.). За неговата известност особено допринесло съчинението му Лествица. Много рано то било преведено на различни езици. Най-старият известен превод е на сирийски, който е запазен в ръкопис от 817 г. сл. Хр. и се съхранява в Британския музей. Много бързо тази книга станала настолна не само за монасите, но за „земни царе и всички народи, князе и земни съдии, юноши и девойки, старци и деца“ (Пс. 148:11-12). Мъдростта на св. Йоан е била цитирана при подходящи поводи от царския палат до пазара, защото „светлина за монасите са ангелите, а светлина за всички човеци – монашеският живот“.

Въпреки че съвременният човек живее в толкова светска и материална среда, аскетичният образ на преп. Йоан, който със сълзи, пост и духовни подвизи е получил и съхранил Божията благодат, продължава да бъде пример за него.

Според православното учение подвижническият живот е духовна борба с гордостта, с егоизма и с всички страсти, които в по-малка или по-голяма степен владеят човека; постоянство в изпълняването на Божиите заповеди и, чрез подкрепа от съдействащата Божията благодат, живот по примера на Господ Иисус Христос. Дивен е начинът, по който един подвижник намира общ език със съвременния човек. Според св. Йоан Лествичник, и монашеският, и семейният живот са два пътя, които имат една и съща цел – придобиване на Светия Дух и наследяване на Царството небесно. Заповедите, които намираме в Св. Писание „подвизавайте се да влезете през тесните врата“ (Лука 13:24), „царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят“ (Мат. 11:12), „умъртвете земните си членове, сиреч пороците“ (Кол. 3:5) имат всеобща валидност и важат за всички нас, независимо къде и при какви условия живеем.

Подвизаването – самоцел или средство?

Съвършенството, към което сме призовани, не е човешко дело и не може да се придобие само с усилията на нашите естествени човешки способности. То е дар на Светия Дух, затова и подвизаването самò по себе си никога не е било цел, а само средство за придобиване на този Божи дар.

Подвизаването в Православната църква не е някакво сухо и безплодно говорене за задължения, не се свежда само до спазване на някакви строги правила, още по-малко е лицемерно имитиране на благочестие.

„Желаещите да работят истински за Христа, съветва св. Йоан,­ да приложат преди всичко старание, с помощта на духовните си отци и собствения си разум да си изберат подходящо място и начин на живот, път и обучение... всеки трябва да прецени кой път съответства на качествата му“.

Тази препоръка св. Йоан отправя не само към монашестващите, а и към всички, които живеят и се подвизават в света.

„Някои хора, – пише той – които живеят в света нерадиво, ме питаха: „Как ние, живеейки с жени и заплитайки се в светски грижи, можем да подражаваме на монашеския живот?“. Аз им отговорих: Всичко добро, каквото можете да вършите, вършете; никого не укорявайте, не ощетявайте, не лъжете, пред никого не се гордейте, никого не мразете, посещавайте църковните събрания (т. е. богослуженията), бъдете милосърдни към нуждаещите се, никого не съблазнявайте, не се докосвайте до чуждо легло, бъдете доволни от вашите жени. Ако постъпвате така, не ще бъдете далече от Царството Небесно“.

В наши дни този отговор на преподобния отец е от особено значение. Спазването на Христовите заповеди е печатът и пълнотата на усилията ни. Без нашето безрезервно доброволно подчиняване на Божията воля и изпълняване на евангелските заповеди не е възможно да очистим себе си от нечистотата на греха и да постигнем освещаването си в Христос. Някои си мислят, че правилно вярват, но не спазват заповедите. Други пък, които ги спазват, очакват влизането в Царството Божие като отплата, която Бог им дължи. И едните, и другите са далече от истината. Както казва св. Марк Подвижник, „Царството Божие не е награда за делата ни, а е милост на Господаря, приготвена за верните Му раби“. Затова нека следваме мъдрия съвет на св. Григорий Паламà: „Да запазим за себе си Божията милост, като положим всички усилия да сме послушни и да изпълняваме светите заповеди; чрез делата си да се предоставим на Бога, защото и Той предаде Себе Си за нас“. Амин.

Публикувано в Православен глас, бр. 24, 2017 г.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wy439 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.