I Неделя на Великия пост - Православна. Празнува се паметта на св. мчци Конон и Йоан Българин.
Литургийно свето евангелие: В онова време Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров. Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците. А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж. Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство. Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те. Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев. Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш. И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески. (Йоан 1:43-51)
Призоваването на Филип
Господ Иисус Христос е казал: „Всеки, който търси, намира“ (Мат. 7:8). Тези слова важат и за свети апостол Филип, който при запознаването си с Христос рекъл: „намерихме Иисус, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона и говориха пророците“. Тези негови думи свидетелстват, че е изучавал Свещеното Писание. Светият апостол искрено жадувал да види предсказания Месия - Христос и очаквал идването на Помазаника. Затова и когато Месия дошъл, виждайки откровения и непресторен негов копнеж, му се открил и го призовал за Свой ученик.
Прави впечатление незабавният отклик на св. Филип на поканата на Господ Иисус Христос. Описанието е кратко и без подробности. Каква е причината за този незабавен и положителен отклик разбираме от продължението на текста: Филип бил от Витсаида, откъдето били братята Андрей и Петър, които малко преди това станали Христови ученици. Най-вероятно Филип е научил за Христос от тях. Освен това и самият образ на Спасителя, изпълнен с благодат и с истина (Йоан 1:14), бил най-доброто доказателство, че това е обещаният и очакван Месия. Затова и по-късно, когато Натанаил изразил известно колебание за Личността на Иисус Христос, св. Филип не започнал да го убеждава и да привежда доводи, а простичко му казал: „Дойди и виж!“
Призоваването на Натанаил
Натанаил научил за Иисус Христос от Филип. Той също добре познавал Свещеното Писание, затова, като чул, че очакваният Месия всъщност произхождал от Назарет, изпаднал в недоумение, тъй като на всеки израилтянин му било добре известно пророчеството на св. прор. Михей, че Месията ще произлезе от малкия юдейски град Витлеем. Затова Натанаил в известна степен бил озадачен, но въпреки това не отхвърлил напълно казаното от Филип. Той отишъл при Иисус Христос, видял Го и бил завладян от благодатта, която излъчвал Спасителят. Той бил дълбоко впечатлен и развълнуван от Христовите думи: „преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те“, както и от осезаемата благодат, която струяла от образа и словата на Христос. Всичко това убедило Натанаил в месианското Му достойнство и той от сърце изповядал: „Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев“.
Иисус Христос – въплътилият се Бог
Когато Натанаил видял за първи път Иисус Христос, не можел дори да си представи, че пред него стои Самият Бог – Творецът на всичко видимо и невидимо. Наистина, изповядал Го като Син Божи, но с тези свои думи той просто признал царската власт, която Спасителят имал като Месия и цар на Израил. Господ Иисус Христос, според Своя обичай, който наблюдаваме на много места в евангелията, възпитателно води Натанаил към по-добро познание на Неговата Личност. По такъв начин божественият Учител се отнесъл и към Никодим, който виждал в Него просто един учител, изпратен от Бога; и към богатия младеж, който пък виждал в Него благ учител; и към всеки, който подхождал към Него само като към човек, макар и със свят живот.
И така, Господ казва на Натанаил и на другите ученици, че от онзи момент нататък те ще виждат небесата да стоят отворени и Божиите ангели да възлизат и да слизат над Сина Човешки. С този израз Господ загатва за божествената Си природа, защото знаем от Свещеното Писание и особено от виденията на пророците, че изключителен белег за Бога е да бъде заобиколен от ангели. Тези Христови думи напомнят за случилото се при Неговото Раждане, после при молитвата Му в Гетсиманската градина или при празния гроб при Възкресението Му, а най-вече – при славното Му Възнесение на небето. При всяко от тези събития, ангелите са дейни участници и свидетели за тайнствените и непостижими Божии дела.
Заслужава внимание това, което Господ казва за ангелите: те не възлизали и слизали над Сина Божи, а – над Сина Човешки. Той използва това определение „Син Човешки“, за да подчертае и човешкото Си естество. Така, с тези Свои думи, Спасителят показва, че Той е небесният Бог, Който дори след като станал човек, е заобиколен и възхваляван от ангелите, защото остава Бог и пребивава на небесата. Станал е човек, за да отвори за хората входа към небесата и да ги направи съграждани на ангелите. Както се казва в един от пасхалните тропари, който се чете от свещеника на всяка св. Литургия след Великия вход: „В гроба с плътта, в ада с душата като Бог, в рая с разбойника и на престола си бил с Отца и Духа, Христе, Който всичко изпълваш, Неописуеми!“ Тези богослужебни слова ни показват, че Бог е вездесъщ. Той е приел човешка природа, за да я изкупи от смъртта и греха. Но Бог не може да се ограничи в пространствени граници - бидейки истински Бог, Той е и истински Човек. Той е едновременно и на небето с ангелите, и на земята с всички човеци. Божието всемогъщество е ненакърнимо. Бог, в Лицето на Иисус Христос, ни разкрива абсолютното Си всемогъщество като пълна и безусловна любов към човека. Божията власт - за разлика от всяка друга власт - е власт на смирената любов и саможертвеното служение.
„...у когото няма лукавство“
Как св. ап. Натанаил е разбрал, че Учителят, Който проповядвал, изцерявал, поучавал, е дълго чаканият Месия? Отговорът на този въпрос ни дават думите на Господ, когато видял Натанаил: „ето истински израилтянин, у когото няма лукавство“. Тези велики слова, братя и сестри, са казани и предадени от светия евангелист Йоан Богослов за нас. За да послужат за наше спасение. „...у когото няма лукавство“. Сърцеведецът Христос видял Натанаил така, както никой друг. Видял, че у него няма лукавство. А у кого няма лукавство? Само в чистите по сърце. Бог се открива на чистите по сърце. Сърдечната чистота е онова, което ще ни позволи да видим Бога (Мат. 5:8). Няма лукавство там, където царува Истината: „И днес ние ликуваме за това, че Господ е толкова милостив, че в Него има толкова любов и снизхождение, че е започнал да се открива от столетие в столетие на всеки човек, който Му открие сърцето си и който очисти сърцето си и живота си, за да бъде достоен за Неговата любов, Неговата кръстна смърт, Неговото Възкресение. Това е дивен ден, в който ние говорим и тържествуваме за победата на Бога над лъжата, която като мъгла се е разпространила по цялата земя чрез човешката неправда и греховност“ (митр. Антоний Сурожки).
Православието - истина и живот
Веднъж попитали св. Филарет Московски: „Ще се спасят ли римокатолиците?“ А той отговорил: „Не зная. Единствено всемилостивият Бог знае. Това обаче, което зная, е, че, ако ние станем като тях, няма да се спасим“. Този мъдър отговор ни показва, че, ако притежаваме пълнотата на истинната вяра и се откажем от нея, нашето осъждане ще бъде много по-голямо, отколкото това, което ще претърпи онзи, който не познава истината, но се стреми към нея.
Днешният празник е празник на Истината. На Тържеството на Правдата над неправдата; на Истината над лъжата; на Правоверието над кривоверието. Това не е светски триумф, а свидетелство, че спасението в Църквата е възможно за всички нас, тогава когато живеем вярата, когато догматиката става аскетика (св. Юстин Попович), тоест, когато правилната вяра се превръща в праведен живот. Амин.
Публикувано в „Православен глас“, бр. 21, 2017 г.
