Литургийно евангелие в Неделя на митаря и фарисея (Лука 18:10-14). Църквата чества св. Агатия (Добра)
Свети Йоан Златоуст отбелязва, че гордостта е крепост за злините, корен и извор на злото. Заради гордостта човешкият род загубил рая. Човекът поискал да стане равен на Бога, но пожертвал Божията благодат и светостта. Затова Иисус Христос поставил като здрава и сигурна основа на завръщането ни при Бога и на спасението ни – смирението. Той започнал Своята Проповед на планината с: „блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно”(Мат. 5:3), където „бедни духом” са наречени смирените. Синът Божий не дошъл на земята, за да призове „праведници”, а „грешници към покаяние” (Лука 5:32). Поучавал, че пръв пред Бога е онзи, който се смири като дете и който стане „най-последен от всички и на всички слуга” (Марк 9:35). Господ Иисус Христос разкрил, че основният духовен закон, който е в сила винаги и навсякъде е: който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат.
Днешната неделя на митаря и фарисея е начало на Постния триод, начало на подготовката ни за Великия пост. Тя ни показва, че пътят към Христовото Възкресение, както и към личното ни възкресение, към придобиването на благодатта на Светия Дух и към освещаването ни има за начало и основа смирението. Без смирението всичките ни трудове, молитви и пости са напразни, както станало и с фарисея от притчата.
Тайнствената сила на смирението
Чудно е наистина как един грешен човек като митаря от притчата е бил оправдан от Бога, затова че се е молил смирено, с ясното и дълбоко осъзнаване на своята греховност. Докато добродетелният фарисей бил осъден, защото се молил горделиво и себе си превъзнесъл, а унижил своя ближен.
Тълкувайки Христовата притча, св. Филарет Московски пише: „Да обърнем внимание на това, че Църквата, говорейки за фарисея, не го осъжда напълно. Още повече: дори ни предлага да подражаваме на добродетелите му и да вземем пример от него.
Ето, фарисеят казва, че постел два пъти в седмицата. По устава на Православната църква всеки християнин е длъжен да пости два пъти всяка седмица: в сряда и петък. А колко от нас днес съблюдават този пост?... Фарисеят оставял редовно една десета част от придобитото, като жертва. А ние жертваме ли нещо от себе си за Църквата? Затова Църквата ни казва: да се постараем да подражаваме на добродетелите на фарисея. Но тя ни учи и какво трябва да избягваме, а именно: сами да даваме оценка на добродетелите си, както постъпил той…”
Много са примерите и поученията на светиите, в които те свидетелстват за това, че смирението е най-главната от всички добродетели. Св. Пимен Велики казвал: „Ние и нашите братя сме като две картини. Ако човек, гледайки себе си, открива своите недостатъци, то в брата си ще вижда неговите съвършенства. Но ако себе си види съвършен, то сравнявайки се с брата си, ще го намери лош.” А свети Игнатий Брянчанинов отбелязва, че най-великите Божии угодници са полагали особена грижа да виждат себе си толкова грешни, че всички съгрешения на ближните им се стрували нищожни и лесни за извинение.
Ето истинските слушатели и изпълнители на евангелския закон! Това са светите Отци на Църквата. Пропъждайки от своите сърца осъждането и съблазънта, те се изпълнили със свята любов към ближния, изливайки върху всички милост и с милостта си лекували грешниците.
Светите отци на практика превръщали евангелските слова в евангелски дела. Животът на светиите ни показва как словата и делата на Спасителя могат да се въплътят в нашия живот - да станат наши слова и наши дела. Това обаче никога не може да се случи без смирението на митаря.
Смирението – път към истината
„Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни” (Йоан. 8:32) - казал на Своите ученици Синът Божи, а на друго място заявява: „Аз съм истината”. Тези Христови слова ни учат на истина и смирение. От Христос научаваме и какви иска Бог да бъдем ние, човеците. Защото образец за всеки човек е Богочовекът Иисус Христос.
Трябва винаги да помним, че спасението ни не се основава на нищожните ни собствени сили, а на съединението ни с Христос чрез тайнствата на Църквата. Затова ние не можем да се гордеем с нищо; колкото и много да са, всичките ни добри дела не могат да ни обожествят и да ни направят вечни. Ако имаме нещо, което да има стойност във вечността, то е Божи дар и ни се преподава чрез благодатните тайнства на Църквата.
След като Христос е образецът за човека – такъв, какъвто Бог го иска, тогава е безспорно, че спасението ни е възможно само чрез уподобяването ни във всичко на Христос и на Неговите светии. Ако не станем подобни на Него в мисленето си и в живота си, как можем да живеем във вечността, заедно с Него?
Разбирането на тази истина трябва да ни води към смиреното съзнание, че спасението ни се съдържа в молитвата на митаря: Боже, бъди милостив към мене грешника!
Великият Божий угодник преп. Серафим Саровски с молитвата на митаря „Боже, бъди милостив към мене грешника” винаги побеждавал изкушенията.
Целият ни живот трябва да бъде съобразен със смирението, което разкриват тези слова, за да можем да се надяваме на спасение по Божията милост и благодат. Амин.
