Неделя XV след Неделя подир Въздвижение – на Закхей (29 януари 2017 г.). Пренасяне на мощите на св. Игнатий Богоносец, св. мчк Димитрий Сливенски
Литургийно свето евангелие:
В онова време Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него. И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст; и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам. Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. И той бързо слезе и Го прие с радост. И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек. А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото. (Лука 19:1-10)
Примерът на Закхей
В днешното литургийно свето евангелие се разказва за срещата между Господ Иисус Христос и началника на митарите Закхей. То е пример за дълбоко и искрено разкаяние, за решително изкореняване и отхвърляне на греховните навици и порочни постъпки. Както отбелязва архиеп. Аверкий Таушев в своето „Ръководство за изучаване на Свещеното Писание на Новия завет”, името Закхей е еврейско и означава “чист”, “праведен”.
В новозаветната епоха град Йерихон се славел с производството и търговията си, а длъжността на митаря, т.е. на този, който събирал данъците, била важна, изгодна и доходоносна. Закхей бил не просто един обикновен митар, а началник на митарите в целия район и евангелското повествование потвърждава голямото му богатство. Тъй като бил „малък на ръст”, а множество наобиколило Христа било значително, Закхей се покатерил на една смоковница. Той пренебрегнал високото си положение, възрастта и славата си, с една цел – да може по-добре да види Господа. Богочовекът Иисус Христос, като Сърцеведец, знаел, че желанието на Закхей не било обикновено любопитство и затова се спрял, обърнал се лично към него и го известил, че ще удостои дома му със Своето посещение. Всички, които видели това се изпълнили със завист, възроптали и осъдили Господа, че се отбива „при грешен човек”, но радостта на митаря била толкова голяма, че окончателно пробудила съвестта му и довела до пълен нравствен обрат в душата му.
Искрено разкаяние
Началникът на митарите осъзнавал, че съвестта му не е чиста заради неправедния и незаконен начин, по който придобил богатството си. Той се изправил пред Господа и на всеослушание дал тържествено обещание да се освободи от любовта към придобитото като се откаже от по-голямата част от имуществото си: “Ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно” (съгласно със старозаветния закон за крадците, който е изложен в кн. Изход 22:1). На това Спасителят отговорил: “днес стана спасение на тоя дом, защото и този (т.е. Закхей) е син на Авраама” не само по плът, но и по дух. Покаянието на Закхей е образец за истинно покаяние, което не се ограничава само с безплодно съжаление за сторените грехове, а се стреми да заглади тези грехове с противоположните на тях добри дела. Затова Евангелието за Закхей се чете винаги преди първата подготвителна неделя за Великия пост - Неделята на митаря и фарисея.
Подражатели на Закхей
Подражатели на Закхей можем да бъдем всички ние. Човек се свързва с Иисус Христос истински и цялостно, когато Го изповядва с начина си на живот (покаяние) и участва в евхаристийната трапеза (т.е. св. причастие), така че животът на Христос да се проявява в неговия личен живот. А в пристанището на Църквата трудностите се преживяват заедно с Христос. И това се отнася за всички изпитания, мъки, несрети, но и за голямата лична борба със страстите.
Когато потърсим в Църквата прегръдката на Христос, ние виждаме две наранени и окървавени ръце да прегръщат всички нас. Раните, белезите от гвоздеите, остават навеки и свидетелстват за това, което Той е претърпял от любов към човека. Но важният въпрос е: какво е претърпял и понесъл заради Христос всеки един от нас?
Закхей се покачи на дървото без да се интересува от мнението и реакцията на обществото. Ние трябва да се качим да едно друго дърво, а именно: дървото на нашия личен кръст. Колкото и много да са раните, бедите и несгодите в нашия живот, нека не се плашим, но да вярваме, че те ще бъдат за нас не просто преживени страдания, а съзнателен път към царството небесно. Това ни поучава и св. ап. и евангелист Лука като казва, че: „през много скърби трябва да влезем в царството Божие” (Деян. 14:22). Следвайки този път, ще срещнем Разпнатия за нашето спасение Господ Иисус Христос, защото само чрез Кръста можем да достигнем до Възкресението.
Ние, като истински Закхеи, чувстваме, че посрещаме като наш гост Господ Иисус Христос, но също и ние се усещаме приютени от Него. Защото чрез нашето покаяние и вяра биваме приласкани и прегърнати от Неговата благодат. Така Закхей става образец за покаяние и живот за всички нас. Амин.
