Мобилно меню

4.55555555556 1 1 1 1 1 Rating 4.56 (9 Votes)

information items 28884Неделя XVII след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. Църквата празнува паметта на св. Мелетий, архиеп. Антиохийски; св. Антоний, патр. Цариградски. Литургийно свето евангелие (Лука  15:11-32)

Днешната притча се съдържа в 15-та глава от Евангелието според Лука. В тази глава има общо три притчи, който Иисус Христос казал на книжниците и фарисеите в отговор на техния ропот и злословие срещу Него. Недоволството и неодобрението им било породено от това, че Господ позволявал на митарите и грешниците да се доближават до Него, да слушат думите Му и дори да се хранят заедно с Него. Първата притча била за загубената овца, втората – за изгубената драхма и третата е днешната, за блудния син.

С тези притчи Спасителят разкрил преди всичко Своята божествена природа, а също така показал безкрайната Си любов към хората, поради която дошъл на земята и станал човек. Добросърдечният Бог е наш творец и създател, но същевременно Той е и наш грижовен Отец. Бог не изоставил човека в неговото падение, не допуснал той да погине, но дошъл и го потърсил, за да го изтръгне от гибелта. Господ Иисус Христос приемал всички грешници, именно защото целта на идването Му сред нас е спасението на човешкия род от властта на греха и смъртта.

Освен всичко това чрез тези притчи – и особено чрез притчата за блудния син – се предизвестява обръщането на езическите народи към Бога и отпадането на израилтяните. Подобно на по-стария син от притчата юдеите се съблазнили, виждайки приемането на езичниците, които, като по-малкия син, години наред били далече от Бащиния дом и не участвали в угощението на Божията трапеза, която е трапеза на благодатта и спасението. Езичниците се осъзнали и откликнали на Божия призив, но юдеите останали отвън царството. Това не било следствие на наказание от Бога, а плод на тяхната свободна воля. Те сами не пожелали да влязат в него. Тяхната зла воля и гордото им сърце не им позволили да приемат Спасителя и Неговия закон на любовта.

Призив за покаяние

Не случайно светата Църква постановила притчата за блудния син да се чете във втората подготвителна неделя преди Великия пост. Нашият Господ Иисус Христос още в началото на проповедта Си на земята, в  Проповедта на планината, първо облажава „бедните духом” тоест смирените, а сетне облажава всички, които скърбят за греховете си. Така Той ни поучава, че когато човек истински осъзнае своята греховност, в него се поражда дълбока скръб и разкаяние за сторените грехове. Миналата неделя св. Църква с притчата за митаря и фарисея ни призова да поставим смирението като основа на духовния ни подвиг, а сега, с притчата за блудния син, ни призовава към покаяние. Никой от нас не може да твърди, че е чист и незасегнат от покварата на греха. Всички носим в себе си блудния син. Както казва свети Йоан Богослов: “Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас.” И допълва: “Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда” (1 Йоан 1:8-9).

Как да разпознаем истинското покаяние

Чрез притчата Господ ни посочва основните белези на истинското покаяние. Преди всичко човек трябва да осъзнае отдалечеността си от Бога, да се опомни, да „дойде в себе си” като блудния син. След това трябва да пожелае да се върне в Божия дом, тоест да вземе твърдо решение да се отвърне от греховния живот и да поеме по пътя на спазването на Божиите заповеди. После да пристъпи към тайнството на изповедта, изричайки греховете си пред свещеник, който е свидетел пред Бога за неговото искрено разкаяние. По този начин човек получава реално опрощение за сторените грехове. В притчата за блудния син символ на прошката е пръстенът. Той удостоверява неговото освобождаване от робството на греха. Най-накрая, човек е призован да участва в празничната трапеза на благодатта на Светия Дух, вкусвайки от „угоеното теле”, тоест от пречистото Тяло и честната Кръв на нашия Господ Иисус Христос.

И така, днешната притча разкрива основните признаци, които съставят истинското и искрено покаяние:

- осъзнаване на греховете,

- решимост повече да не се повтарят,

- пристъпване към св. тайнство Изповед,

- пристъпване към св. Причастие, както и непрестанен стремеж да се опази безценния дар на Божията благодат, която се получава в тези св. тайнства.

През всички векове от живота на Православната църква това е пътят, по който са вървели и вървят онези, които желаят и се подвизават за своето спасение. Нека по този път да поемем и ние, за да участваме още от този живот в трапезата на бъдещото Божие царство в дома на Отца, тоест в светата Му Църква. Амин!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wy9r3 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
"Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене."
Apophthegmata Patrum
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.