Неделя XIV след Неделя подир Въздвижение – на Йерихонския слепец. Честваме паметта на св. ап. Тимотей; прпмчк Анастасий Перски; св. свщмчк Петър, еп. Български; св. мчк Сионий Български
Литургийно свето евангелие Лука 18:35-43)
Удивително е величието на духа на човека, но същевременно окаян е той заради немощта на тялото си. Всяка болест, която медицината не може да излекува, а лекарствата за нея се оказват неефикасни, предизвиква отчаяние у човека. Болният, дори да има около себе си близки хора, се чувства сам и безпомощен. Никой от околните не е в състояние да му помогне, да облекчи болката му и да го освободи от болестта. Затова страдалецът с упование и надежда се устремява към Лекаря на душите и телата, към Онзи, Който е всемогъщ и може да го изцери. В евангелските повествования са описани много случаи, в които Господ Иисус Христос е последната надежда за мнозина страдащи от тежки и неизлечими болести.
Характерен пример е слепецът от Йерихон, за когото пише свети евангелист Лука. Щом узнал Кой минава покрай него, никой не бил в състояние да го възпре и накара да замълчи, за да не смущава посрещането Му. Спасителят се спрял, извиквал го при Себе Си и не само го изцерил, като му дарил зрение, но и похвалил вярата му. Нека обърнем внимание на две важни подробности: ясният духовен взор на слепеца и безкрайната Божия любов и Неговата грижа за спасението на човека.
Духовният взор на слепеца
Слепецът от днешното литургийно евангелие в сравнение с останалите хора, които посрещали Христос, имал едно предимство. Макар че телесните му очи били лишени от зрение, душата му разпознала в лицето на Иисус Богочовека, Който дошъл да избави от греха човешкия род. Той страдал, че бил лишен от възможността да вижда лицата на хората около себе си, но духовният му взор ясно различил Онзи, Който можел да излекува недъга му. Действително, телесното зрение само по себе си не ни осигурява просветен и богоозарен ум, така че, макар и зрящи, ние можем да се окажем потънали в ужасен духовен мрак, притиснати от нашите беззакония. Евангелският разказ за изцеряването на йерихонския слепец ни помага да видим и осъзнаем нашата собствена духовна слепота. А според свети Симеон Нови Богослов слепи са всички онези, които не виждат Светлината на света, която е Христос!
Светите отци на Църквата в словата и поученията си многократно говорят за лечебната и очистителна сила на болестите и телесните недъзи, които Бог допуска да сполетят човека. Всепочитаният и обичан в целия православен свят св. Серафим Саровски ни поучава: „Болестта има силата да ни очиства от душевната сквернота, да заглажда греховете ни, да смирява и смекчава душата ни, да ни заставя да се замислим, да осъзнаем нашата немощ и да си спомним за Бога”.
Отношението на Иисус Христос
Господ Иисус Христос проповядвал за Бога и небесното Му царство с думи на премъдрост и с дълбоки и богати на значение притчи. Заедно с това обаче Той явил на света силата на любовта и вечната грижа на Бога за спасението на човека. Това, че нищо не се случва с човека, без то да бъде по Божия воля или по Божие допускане, се потвърждава от думите на един от Киево-печерските свети отци – преп. Пимен Многоболезнени: „Господ от любов към нас изпраща болести и скърби на всеки според силите му, но дава и търпение, за да ни направи съучастници в Своите страдания... Не в гнева Си, не за наказание ни изпраща Господ болести и скърби, а от любов към нас, макар и не всички хора да разбират това”.
Всичко, което Бог допуска да се случи на човека, е добро, спасително и полезно за него и може да послужи за неговия духовен напредък. Но, за да постигне това, човек трябва да се предаде в Божиите ръце и да възложи цялата си надежда на Неговия промисъл. По думите на един подвижник, „ако се уповаваш на себе си, ще видиш своето падение, а ако се уповаваш на Бога, ще видиш Божиите чудеса!”
С такова упование и надежда се обърнал към Иисус Христос йерихонският слепец и получил здраве и светлина за очите си. Вярата и търпението му били възнаградени и той, изцерен, с преливащо от радост и благодарност към Бога сърце последвал Господ.
Църквата – място за среща с Христос
И днес сме свидетели на това, как в храма идват хора, сполетени от различни изпитания. Някои от тях до този момент дори не са търсили и познавали Бога. Но споходилата ги беда ги е довела в Божия дом и те със смирено и съкрушено сърце молят свещениците да им прочетат молитва при болест или да споменат за здраве и спасение имената им. Така чрез изпитанията човеколюбивият Бог е дал на тези хора възможността да Го познаят и да облекчат болката си с Неговата благодат. Благодатният руски старец игумен Никон Воробьов (1894 – 1963 г.) писал на своите духовни чеда: „При болест и слабост не унивайте, а се радвайте духом като мислено се утешавате, че в този момент Господ се е приближил до вас. Бъдете уверени, че ако Му останете верни докрай и без ропот понесете всяка скръб, която Той намери за нужно да ви изпрати, то в бъдещия век ще ви направи Свои деца, защото „Който претърпи докрай, ще бъде спасен” (Мат. 10:22).” Амин.
